Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1540
11.11.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XVI-ти състав, в
открито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: С.Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1828 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за
администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „Комунално–битово стопанство“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 3, чрез адв. В.В.,
против решение № 105 от 14.07.2020 г., по АНД № 69/2020 г. по описа на Районен
съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002579/11.02.2020
г., издадено от директор на дирекция „Инспекция на труда“ – Пловдив, с което на
дружеството жалбоподател, за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
В
касационната жалба се излагат твърдения за неправилно приложение на материалния
закон. Нарушението не било безспорно доказано. Оспорва се установената
фактическа обстановка и се твърдят допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, конкретно се оспорва спазването на сроковете в хода на
административнонаказателното производство. Лицата,
пребивавали в проверяваните обекти с цел провеждане на практическо и теоретично
обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Сочи се Директива
№ 2016/801 на ЕП и Съвета, която уреждала именно този тип обществени отношения.
Твърдят се предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се
съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК –
неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения.
В
съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя
писмено становище, в което излага възражения, идентични с тези в касационната
жалба. Иска присъждане на разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска решението
на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
След като
прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства,
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1
от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Констатираното е необходимо условие да бъде разгледана по същество, при което
съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Царево било образувано по жалба на „Комунално – битово стопанство“ ЕООД
против НП № 16-002579/11.02.2020 г., издадено от директор на дирекция
„Инспекция на труда“ – Пловдив, с което на дружеството жалбоподател, за
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
С оспореният
първоинстанционен съдебен акт, съдът потвърдил наказателното постановление, а за
да постанови това решение съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени процесулани нарушения. От събраните доказателства
безспорно се установило, че на 07.08.2019 г., в ресторанта на х-л „Белица“,
находящ се в гр.Приморско, стопанисван от „Комунално – битово стопанство“ ЕООД,
лицето М.Р., гражданин на Узбекистан – чужденец по смисъла на §1, т.4 ДР на
ЗТМТМ, предоставял работна сила без регистрация в Агенцията по заетостта. Съдът
приел за доказани всички елементи от трудовото правоотношение между лицето и
дружеството – жалбоподател, както и че бил осъществен състава на вмененото му
нарушение. Правилно била наложена имуществената санкция на основание чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на
първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното
решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административно-наказателната отговорност на касатора се споделят и от
настоящия съдебен състав.
Касационната
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд –
Царево установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е
формулиран обоснован и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено
административно нарушение.
От
приетите по делото доказателства, се установява, че
на 07.08.2019 г. в била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в хотел „Белица“ в гр. Приморско, ул. „Стара планина“
№ 8, стопанисван от „Комунално битово стопанство“ ЕООД. Проверяващите
установили лицето М.Р., гражданин на Узбекистан, чужденец
по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да полага труд като сервитьор в
ресторанта на хотела. Р. е попълнил декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ, в която декларирал, че работи за дружеството от 24.06.2019 г., с работно
време от 07 до 14,30 ч. и от 18,30 до 20,30 ч., с трудово възнаграждение в
размер на 400 щатски долара. От паспорта на чужденеца, проверяващите
установили, че на същия била издадена виза вид „С“ – за обучение. Представен
бил трудов договор № 237 от 25.06.2019 г. сключен между „Комунално – битово
стопанство“ ЕООД и М.Р. с основание чл.233б от КТ и Анекс към него, с който било
изменено основанието на договора от чл.233б от КТ на чл.68 от КТ. При извършена
служебна справка в Агенция по заетостта проверяващите органи установили, че за чужденеца,
гражданин на трета държава, няма издадена регистрация за работа.
Въз основа
на описаните факти администраивнонаказващият орган приел, че дружеството, в
качеството си на местен работодател нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Касационният
състав намира да правилен извода на РС-Царево, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на АНП. С категоричност е установено и извършеното
от касатора административно нарушение.
Според
чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя
работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в
рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2, предл.
второ на същата разпоредба предвижда, че на работодател – юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако
не подлежи на по-тежко наказание.
Касационният
състав намира, че в хода на делото по несъмнен начин се установява, че на посочената
в акта и НП дата М.Р., гражданин на Узбекистан, роден на ***г., е предоставял
работна сила в полза на дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта,
поради което правилен се явява изводът, че работодателят „Комунално – битово стопанство“ ЕООД
приел лице, гражданин на трета държава – Узбекистан да предоставя работна сила,
без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Ето защо, неоснователно е
възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е конкретизирал
кой от двата, предвидени в закона режими (регистрационен или разрешителен) не е
спазен.
Отделно от
горното, разпоредбата чл.75а, ал.2 ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ разграничава
следните групи чужденци – граждани на трета държава:
-
такива, които предоставят работна сила или
- са
приети като командирован или изпратени в Република България в рамките на
предоставяне на услуги
- приети
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави
От
описанието на нарушението в НП се установява, че в случая се касае за първата
хипотеза. По делото липсват данни М.Р. да е бил приет от дружеството като
командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги, както
и същият да е законно пребиваващ чужденец, поради което не може да бъде
споделено възражението, според което административнонаказващият орган не е разграничил
в коя от хипотеза е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна
сила“ или „приемане на чужденец“.
Касаторът
възразява, че чужденецът пребивавал в България, като изтъква, че лицето е заето
в проверявания обект въз основа на споразумение за провеждане на практическо и
теоретично обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Това
възражение е направено и с жалбата пред първоинстанционния съд, който с изрични
мотиви е намерил същото за неоснователно. Касационният състав напълно споделя
изложените мотиви относно това възражение, а на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК препраща към тях. Следва да се вземе предвид обстоятелството,
че с анекс от 25.06.2019 г. е било изменено основанието, въз основа на което
бил сключен трудовият договор с чужденеца, като новото основание е чл.68 от КТ
– срочен трудов договор. В този случай, несъмнено лицето
е следвало да има разрешение за работа или регистрация в
Агенцията по заетостта. Наред с това, РС-Царево правилно е преценил, че
чужденецът – гражданин на трета страна, е следвало да има разрешение за работа
или регистрация в Агенцията по заетостта още към датата
на сключването на Трудовия договор № 237 от 25.06.2019 г. на
основание чл. 233б от КТ. Това е така, тъй като дуалната форма на
обучение, правно регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015 г. за
условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на
обучение, също е предоставяне на работна сила, поради което по
отношение на нея намират приложение разпоредбите на КТ и трудови правоотношения
се уреждат чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите
лица.
Неоснователни
са възраженията на касатора за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В случаят, липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават
установеното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които
да обосноват извод за квалифицирането му, като маловажен случай. Това, че с
лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е
факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към
предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент
и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без
да са представени доказателства.
По изложените съображения и при
липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.
При този
резултат в полза на административния орган следва се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен
съд Бургас, XVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 105 от 14.07.2020
г., постановено по АНД № 69 от 2020 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „Комунално–
битово стопанство“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.„Шейново“№ 3, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, разноски в размер на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.