М
О Т И В И
Към
Присъда №6/12.01.2018 г.
по н.о.х.д. № 485/2016г. по описа на РдРС
Подсъдимия В.Й.П., с постоянен адрес *** и с адрес за призоваване:
с.Габров дол, общ.Земен, с ЕГН: **********
е предаден на съд по обвинение по чл.131, ал.1, т.7 вр.
чл.129, ал.2 пp.2, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.28 от НК за това, че на 10.07.2016 год., около 16.30 часа, в село Габров дол,
общ.Земен, обл.Перник
в дворно място, в което се отглеждат животни, собственост на Й.В.П., ЕГН:**********,*** дол е нанесъл удар по лявата ръка
с метален предмет
- щанга и е причинил на М.У.Н. с ЛНЧ:********** и ЕГН:**********,
сирийски гражданин, с постоянен адрес:***, средна телесна повреда - изразяваща
се в трайно затруднение на движението на крайниците ,закрити счупвания на костите на лява предмишница /лакатна и лъчеви кости/, в областта на диафизата им, с разместване на фрагментите, довели до трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник, за период от време от около 5-6
месеца,
като деянието е извършено повторно /Присъда
№106/02.07.2015 год., на Районен съд гр.Радомир, по НОХД №71/2015 год., по
описа на Районен съд- Радомир за престъпление по чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от
НК.
Представителя на държавното обвинение поддържа внесения обвинителен акт и моли съда да
постанови осъдителна присъда като наложи
на подсъдимия П.
наказание “лишаване от
свобода “ за срок от две години при „строг4 режим на изтърпяване на
наказанието.Прокурорът пледира за приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и съдът с присъдата си да приведе в изпълнение наказанието наложено на
подсъдимия с присъда №106/02.07.2015г. по нохд
№71/2015г.на РдРС. По отношение на гражданския иск
представителя на РП–Радомир изразява становище, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като по
отношение на размера му предоставя на преценката на съда.
В хода на производството по делото реда
на чл.76 и чл. 84 от НПК като граждански ищец и частен обвинител
е конституиран пострадалия М.У.Н..Същият е предявил граждански
иск срещу подсъдимия В.П. в размер на 10 000 лева, представляващ претърпени
от него
неимуществени вреди-болки и
страдания в резултат на извършеното от подсъдимия инкриминирано
деяние, ведно
със законната лихва върху предявения
иск ,считано от датата на
увреждането -10.07.2016г.
до окончателното
изплащане на сумата . Повереника на гражданския ищец и частен обвинител адв.Божковав
пледира съдът да постанови осъдителна
присъда по отношение на подсъдимия П. по така повдигнатото му обвинение и да
уважи изцяло предявения граждански иск като основателен и доказан и присъди на нейния доверител
направените по делото разноски.
Адвокат-защитника на подсъдимия П. адв.Б. пледира
за невиновност, като моли съда
да постанови оправдателна присъда по обвинението, по което подзащитния му е привлечен на
съд. Доводите на
защитата са за недоказаност на авторството на деянието. Сочи, се че представителя
на държавното обвинение не е доказал по безспорен начин предвид императивно
въведеното му задължение по чл.103 ал.1 от НПК, че П. е извършител на
престъплението, за което е привлечен на съд.В пледоарията си защитата прави
разбор на свидетелските показания събрани
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие като сочи, че
предвид ангажираните от обвинението доказателства не би могло да се достигне до
заключението и да се направи извод, съгласно чл.303 ал.2 от НПК, че обвинението
е доказано по несъмнен начин.
Подсъдимия В.П. не се признава за виновен и заявява в обясненията си пред съда и в
последната си дума, че не е извършил
инкриминираното деяние .
Радомирският районен съд след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и 18 НПК намери
от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От седем години пострадалия
М.У.Н. живее на съпружески начала със свидетелката В.Р., чиято майката дълги години е живеела на семейни начала със св.Й.П.. Свидетелят
П. ***, като притежава два недвижими имота разположени един срещу друг. В
единия от имотите се намира къщата му, а в другия имот имало поставен фургон и
в него отглеждал животни.
Свидетелката В.Р. притежава
недвижим имот в с.Кошарево, който
посещавала често със семейството си . През месец октомври 2015 година
пострадалият Н.,
свидетелката В.Р. и децата им св.А.А.М. и Я. У.Н.,
посетили св.Й.П. в дома му в с.Габров дол, общ.Земен, когато се запознали и
със сина му подсъдимият В.П.. След запознанството си В.Р. и пострадалия
Н. с децата им гостували на св.Й.П. и за сурова през 2016 година, след който
момент техните отношения се затоплили и започнали често да му гостуват през почивните дни, когато и преспивали в
къщата му. При едно от гостуванията си през месец април 2016 година св.В.Р. и подсъдимият
П. се скарали, като същия ден подсъдимият и св.Н.С., с която живеел на семейни
начала в къщата на баща си св.П. се
изнесли и заживели в с.Ноевци, общ.Брезник.
На инкриминираната дата 10.07.2016 година пострадалият М.Н., св.В.Р. и децата им – св.А.А.М. и Я.У.Н. гостували на св.Й.П. в дома му в с.Габров дол.Около
16.30 часа, М.Н. и св.Й.П. били в имота, където последния отглеждал животни и
ремонтирали камион, там бил и св.А.М.. През това време св.В.Р. се намирала в другия имот,в къщата, където приготвяла
обяда в лятната кухня. С нея било и малкото
й дете Ясмин Н.. В това време подсъдимият В.П. пристигнал с лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег.№.
в с.Габров дол, общ.Земен заедно св.Н.С.. Спрял автомобила си в близост до вратата на имота и тръгнал към
баща си. В това време св.С. също слязла от автомобила, но останала до него.
Когато св.А.М. видял това веднага изтичал в другия имот, където казал на майка
си, че подсъдимият П. е дошъл и веднага се върнал в имота, където вече били и
тримата мъже – подсъдимият В.П., св.Й.П. и св.М.Н.. Приближавайки се към баща
си подсъдимият го попитал къде е св.Н.
като го нарекъл „ мангал“, тогава св.Н. попитал дали се отнася за него и
подсъдимият му отговорил че той е мангала, за когото говори. При този отговор св.Н. заканително тръгнал към него, при което подсъдимият
В.П. изтичал към автомобила си като извадил от багажника му метална щанга и се върнал при пострадалия.В
този момент св. Н. се обърнал
с лице към В.П. и виждайки го,
че замахва с щанга към главата
му, за да
се предпази поставил лявата си ръка над
главата, при което получил силен
удар с щангата по нея. През цялото време викал силно името
на жена си
за помощ. След нанесените удари по лявата
ръка на Н. подсъдимият се качил в автомобила си заедно със св.С. и
потеглили. На виковете на св.М.Н. му се притекли на помощ,
съпругата му – св.В.Р. и св.Й.П..
От своя страна св.Р.
се обадила
на тел.№112, съобщила за инцидента, и впоследствие била
уведомена Полицията и екип на „Бърза помощ”.
Св.М.Н. бил
прегледан на място от лекар,
транспортиран е в МБАЛ „Р.А.”***, където е констатирано – счупване на костите на лява предмишница, с разместване на фрагменти
и е откаран в МБАЛСМ „Пирогов” – гр.София, за
хирургично лечение.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид събраните в хода на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие гласни доказателства се оформят две групи свидетели тези подкрепящи
обвинението и тези подкрепящи защитата .
В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелите на обвинението В.Р. и непълнолетния
свидетел А.М., разпитан в по реда на чл.140,
ал.2 НПК, както и пострадалия М.Н.. Показанията на двамата свидетели Р. и М.
напълно се припокриват и си кореспондират помежду си, както и с показанията на
самия пострадал Н. дадени в хода на съдебното следствие, поради което съдът им
дава вяра. Свидетелят А.М. е пряк очевидец на инцидента и сочи в подробности
начина на възникването му и механизма на причиняване на телесната повреда на Н.
от подсъдимия П.. Съдът дава вяра на показанията на непълнолетния свидетел, тъй
като на първо място същите са логични, последователни и непротиворечиви с
останалия по делото доказателствен материал. На второ
място непълнолетния свидетел пресъздава в пълни детайли времето мястото и
начина на настъпване на инцидента, което сочи на обстоятелството, че същият е
бил на място и е очевидец на него. Освен това подробностите сочени от св.М.
напълно се припокриват с фактическата обстановка изложена от пострадалия Н..
Св.М. заявява: “Венци избяга и тръгна
към колата, извади една щанга от колата от задната лява врата извади щанга, с
нея се върна към Адам, на портата на стълбите. Венци отиде при него, замахна с щангата към Адам. Искаше да го удари по главата.
Адам си вдигна ръката да се защити, Венци удари Адам по ръката. Аз ги виждах,
бях близо до тях, някъде около 10 крачки от тях. Д. беше от другата страна на
камиона и събираше инструментите.“ В показанията си същият свидетел заявява, че
с подсъдимия е била и неговата приятелка, като след инцидента са си тръгнали
заедно с автомобила и заявява, че след тръгването си с колата Венци е спрял на
другата улица от другата страна на имота и започнал да крещи да се махат от
имота им и ако не се махнат до два часа ще ги убие. От своя страна пострадалия Н. пресъздава
същата фактическа обстановка, като заявява:“…На място бяхме аз, Д. и А.…
Свършихме, започнахме да събираме инструментите. В това време дойде В. с
автомобил. Беше с приятелката му…. Когато заобиколих
караваната, тогава той идваше с една щанга… опита се да ме удари по главата.
Вдигна ръката си и се опита да ме удари по главата с щанга и да се предпазя
вдигнах лявата ръка, той ме удари по ръката. Той ме удари и избяга…. А. беше зад В., Д. беше зад мен…
приятелката на В. стоеше в автомобила, не е излизала не е идвала в двора….В.
обиколи с автомобила на другата улица и спря от другата страна и започна да
вика на баща си: “Кажи им да се махат от тук, иначе след малко ще се върна и ще
ги изколям!“
Съдът дава вяра и на показанията на
св.В.Р., която макари да не е била
очевидец на инцидента е била в непосредствена близост и е пристигнала незабавно
след настъпването му и дава показания за нараняванията на пострадалия съвпадащи
напълно с показанията на непълнолетния свидетел М. и на пострадалия Н.. Свидетелката
Р., заявява: „Същият ден М., А. и Й.
бяха в долния двор и оправяха камиона на Й.…М. ми викаше по име. Излязох и
видях, че ръката му е увиснала, питах и той каза,че Венци го е ударил… Когато
излязох В. с автомобила беше обиколил едната улица и другата…. Той беше на
асфалта, излезе от колата и започна да крещи, че ако до два часа не се махнем
от тука ще дойде и ще ни изколи всички“. Същата свидетелка потвърждава казаното
от свид. М. и Н., че в автомобила заедно с подсъдимия
е била неговата приятелка Н..
Показанията на горепосочените
свидетели на обвинението от друга страна кореспондират изцяло и с останалия
събран по делото доказателствен материал, а именно
относно механизма на причиняване на телесната повреда и със заключенията на в.лица изготвили на досъдебното
производство основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи. В.лица д-р Ч. и д-р С. са категорични, че предвид
вида на нараняването причинено на пострадалия Н., то същото не би могло да се
получи при падане по стълби от собствен ръст. В.лице д-р С. при разпита си в хода на съдебното следствие сочи, че при
падане в цял ръст морфологията на счупване е друга, предвид защитната реакция
на човека, същия пада на дланите си. Д-р С. заявява, че при падане в цял ръст би трябвало да
има и друго нараняване в лицевата област, а в случая такова нараняване на
пострадалия няма. Вещото лице д-р Ч. в хода на съдебното следствие сочи, че
най- вероятно става въпрос за защитна реакция, левия горен крайник е бил сгънат
в лакътната става,
и поставен пред главата. Тогава според вещото лице би могло това
нараняване да бъде квалифицирано като защитно. Според д-р Ч. такъв е и случая с
нараняването на пострадалия Н., тъй като именно по този начин се получават две
наранявания в областта на предмишницата и мишницата,
при такава защитна реакция и при наличие на еднократен удар. Тези заключения на
вещите лица напълно съвпадат с показаният на св.М. и на самия пострадал Н., че
при замахването с щангата от подсъдимия Н.
е вдигнал лявата си ръка да се предпази и е бил ударен от В.П. по нея.
Относно втората група свидетели, а
именно свидетелите Й.П., Н.С. и св.Й.Н., то съдът намира, че същите целят да подкрепят
само и единствено защитната теза на подсъдимия, че не е извършител на инкриминираното
деяние. Това е така по следните съображения:
Свидетелят Й.П. разпитан в хода на
съдебното следствие заявява, че когато е
дошъл подсъдимия е влязъл в двора и свидетелят П. е бил на камиона. Същият
заявява: „ С Адам правехме камиончето… В.дойде при
мен… С автомобила си дойде, дойде с приятелката му.
Тя стоеше до колата, но при нас не е идвала. В. влезе и дойде при мене… Адам
държеше четка да боядиса заварките…А.рипна… тръгна след В., В. тръгна преди
него и изтича през портата и по стълбичките и се качи в колата“. По нататък
обаче в показанията си свидетелят заявява: „Когато аз заобиколих
камиона имах видимост, видях как колата отзад си тръгва…. Аз виждам как колата
тръгва. Отзад гледам стоповете на колата. Няма и минута, в която аз се
придвижвам, слизам от камиона. Докато заобиколя В. се
беше качил в колата, запалваше я, видях стоповете. Той тичаше с празни ръце“.
Тези показания на свидетеля П. са вътрешно противоречиви. От една страна същият
заявява, че е видял как сина му В.П. се качва в колата и не носи нищо в ръцете
си, от друга страна заявява, че докато слезе от камиона вече автомобила е
тръгнал и вижда само стоповете му. Т.е. подсъдимият би следвало вече да се е
качил в автомобила и свидетелят П. би имал възможност да види при качването си в
автомобила дали той държи нещо в ръцете си. Съществува противоречие и между
показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимия относно обстоятелството
към момента на идването на подсъдимия къде се е намирал свидетеля П..
Свидетелят П. заявява: „Аз бях на камиончето и В.
дойде до камиончето и ми подаде парите“. Подсъдимият
в обясненията си заявява: „Баща ми беше до камиона, а Адам беше на камиона“.
Подсъдимият заявява, че когато Адам е тичал към него е държал пластмасова
четка. Такива са и твърденията на свидетеля Й.П.. От друга страна свидетелката С.,
която е била на мястото на инцидента и твърди, че е видяла същия, заявява.:
„Видях В. как тичаше към колата. Видях как М. го гонеше и го удари по лявата плешка,
нищо нямаше в ръцете. Не съм забелязала нищо да държи в ръцете си М.“. Същата
свидетелка за разлика от свидетеля Й.П. и подсъдимия П., които сочат че след
инцидента, а такива са и твърденията на всички свидетели на обвинението, че
подсъдимия е спрял от другата страна на дворното място на пътя и е предупредил
пострадалия и семейството му да напуснат имота, то С. заявява: „Тръгнахме,
Венци шофираше. Ние минахме само по главната улица. Не е спирал, не е говорил
Венци с баща му повече и набра 112“.
Показанията на другия свидетел на
защитата - св.Й.Н. от своя страна с нищо не допринасят за изясняване на
обективната истина, тъй като същият не е присъствал на инцидента и препредава
само и единствено чутото от подсъдимия и баща му св.Й.П..Свидетелят Н. заявява:“ Аз не съм
присъствал и незнам защо след този инцидент не си говорят…… А.е искал от В.пари
за обезщетение, че е паднал. В. е казвал, че не е виновен и няма пари, това ми
е казвал В.. …………... В. е бил там, бил е
на няколко метра след Адам и е видял как пада. Знам, че е нещастен случай, че А.
се е хлъзнал и паднал. „
Предвид изготвените на досъдебното
производство основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи вещото лице д-р
Ч. и д-р С. заключения на л. 49-51 и л. 67-71 от досъдебното производство, е установено, че на инкриминираната дата
пострадалия М.Н. е получил е получил увреждания – закрити счупвания на костите
на лява предмишница /лакътна
и лъчева кости/в областта на диафазата им с
разместване на фрагментите. Тези травматични увреждания са осъществили
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
ляв горен крайник за период от време от 5-6 месеца. Според вещите лица травматичните
увреждания на пострадалия Н. в областта на ляв горен крайник по своя вид и
морфологична характеристика отговарят да са получени в резултат от действието
на твърд, тъп в това число твърд, тъп, продълговат предмет /щанга/. Според
вещите лица от гледна точка вида и морфологията на уврежданията не биха могли
да приемат, че нараняванията и уврежданията в областта на ляв горен крайник на Н.
са получени при падане на тялото на пострадалия върху терена от собствен ръст.
Предвид така събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства и изследвайки същите в тяхната
съвкупност и взаимовръзка съдът намери, че обвинението повдигнато срещу подсъдимия
П. е доказано по несъмнен начин. По безспорен начин от гласните доказателства и
съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на нанесен от
подсъдимия П. на свидетеля Н. удар
същият му е причинил средна телесна повреда изразяваща се закрити счупвания на
костите на лява предмишница /лакътна
и лъчева кости/в областта на диафазата им с
разместване на фрагментите.
От обективна страна деянието е
извършено от П. чрез действие.
От субективна страна подсъдимия е
действал при пряк умисъл, като форма на вината.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на съществуващия правен и обществен ред и неприкосновеността на
личността.
Видно от приложената Справка за
съдимост на подсъдимия П. се установява, че същия е осъждан за престъпление по
чл. 129, ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 от НК, като настоящето
извършено инкриминирано деяние е в условията на повторност.
Освен това видно от справката за съдимост на подсъдимия същия е извършил
настоящето деяние в изпитателния срок на наложеното му със присъда №
106/02.07.2015 г. по нохд № 71/2015 г. по описа на РдРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Тези
обстоятелства сочат, че подсъдимия е
склонен към извършване на престъпления срещу личността, което от своя страна
представляват лоши характеристични данни
за същия.
След като призна подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение от Районна прокуратура гр.Радомир по чл.
131 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 129 ал. 2 пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 от НК, съдът
му наложи наказание две години „Лишаване
от свобода”, като на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС съдът определи П. да изтърпи наложеното му
наказание при „строг„ режим.
На
основание чл.68, ал.1 от НК
съдът постанови с присъдата си подсъдимият В.Й.П. да изтърпи и наказанието наложено му с присъда
№106/02.07.2015г. постановена
по нохд №71/2015г. описа на Районен
съд –Радомир три месеца „лишаване
от свобода“, като на основание
чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС съдът определи П. да изтърпи наложеното му наказание по
същата присъда при “ общ„ режим
на изтърпяване.
При определяне на наказанието съдът спази
принципа за съответствие залегнал в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК и
намери, че наказание две години „лишаване от свобода“ би постигнало целите
предвидени в чл.36, ал. 1 от НК, а именно да поправи и превъзпита подсъдимия.
По отношение на предявения граждански
иск, като взе предвид изслушаните съдебно-медицински експертизи на вещите лица д-р Ч. и д-р С., както и вида на нанесената телесна повреда, периода на
лечение на същата, претърпените болки и страдания от пострадалия Н. и неудобствата,
които същия е търпял в резултат на нанесеното му увреждане. Съдът като взе предвид и свидетелските показания на свидетелката В.Р.,
с която пострадалия живее на семейни начала, и която заявява входа на съдебното следствие в
качеството си на свидетел, че за дълъг
период от време близо 5-6 месеца е продължило възстановяването му, през което
време същия е търпял неудобства от битово естество, болки и страдания и невъзможност да упражнява
трудовата си дейност, то настоящия
състав намери, че сумата от 6000 лева би репарирала напълно претърпените от
пострадалия неимуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия
инкриминирано деяние. Върху така присъдената сума съдът присъди и законната
лихва считано от датата на увреждането 10.07.2016 г. до окончателното изплащане
на същата, като до пълния предявен размер от 10 000 лева отхвърли гражданския
иск като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 284 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – CD с медицинска информация, след влизане в сила на присъдата
да бъде върнато на пострадалия М.У.Н..
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.Радомир сумата в размер на 780.00 лева направени
разноски в хода на съдебното следствие, както и сумата от 240.00 лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, а по сметка на ОД на МВР сумата
в размер на 502.32 лева направени разноски в хода на досъдебното производство, а на частния обвинител и граждански ищец да
заплати сумата от 800 лева направени по делото разноски.
По изложените съображения съдът
постанови диспозитива
на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: