Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 79 27.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осемнадесети
февруари
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Галя Мавродинова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1952 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова
молба от “Теленор България” ЕАД против А. Г. П., с която са предявени обективно
съединени искове за установяване, че ответникът дължи сумата 251,90лв., от
които 65,36лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2017г.
до 19.03.2019г. и 186,54лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 03.10.2017г. със срок на действие до 03.10.2019г., предсрочно
прекратен на 05.02.2018г. Както за осъждането ответникът да заплати сума в
размер на 56,81лв. незаплатени лизингови вноски за периода от м.03.2018г. до
09.2019г. по Договор за лизинг от
03.10.2017г. за устройство
TELENOR Smart 4G Black във връзка с мобилен номер 0899/138161.
Иска и разноските по делото. Твърди, че между страните са сключени
договори за мобилни услуги от 03.10.2017г. за мобилен номер ********** по
програма Тотал 24,99лв. ответникът абонат на дружеството с абонатен номер
№********* за уговорен срок на действие 24 месеца на предпочетена абонаментна
програма до 03.10.2019г., като взел мобилно устройство TELENOR Smart 4G Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в
размер на 2,99лв. всяка. Ответникът ползвал предоставените мобилни услуги, а за
потребените услуги за периода 15.11.2017г. до 14.03.2018г. ищецът е издал
фактура №**********/15.12.2017г. за период 15/11/2017г.-14/12/17г. в размер на
41,53лв., платима в срок до 30.12.2017г. Фактура № **********/15.01.2018г. за
период 15.12.17г. до 14.01.18г. в размер на 28,90лв. платима в срок до
30.01.18г. Абонатът не заплатил мобилни услуги на обща стойност 70,43лв.
фактурирани за два последователни месеца. Кредитно известие
№**********/15.02.18г. за извършена корекция по дълга сторнирана сума в размер
на 8,06лв., начислена дължимата лизингова вноска в размер на 2,99лв. и отразен незаплатен
баланс от предходен отчетен период в размер на 70,43лв., при което задължението
за заплащане възлиза на сума в размер на 65,36лв., платима в срок до 02.03.18г.
Ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника за ползваните абонаменти
на 15.03.18г. и издал фактура №72701109676 общо за плащане в размер на
308,71лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 186,54лв., цената
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план в размер на 56,81лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 65,36лв. Ищецът претендира
неустойката съгласно уговорени правила с КЗП, а именно: 124,07лв. неустойка
устройство и 62,46лв. неустойка. Поради прекратяване на договорите на мобилни
услуги и преустановяване на предоставените услуги на основание т.12 ал.2 от ОУ
дължимите месечни вноски за предоставеното устройство са обявени за предсрочно
изискуеми. Както, че при сключване на договора е посочена предпочетена дата за
фактуриране на услугите 15-то число от месеца, така падежът на лизинговите вноски е указан в месечните
фактури за заплащане на фактурираните суми. На основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора са обявени за предсрочно
изискуеми вноските дължими след месец 03/2018г., когато е издадена крайната фактура №72701109676/15.03.18г.,
както следва: за устройство
TELENOR Smart 4G Black се дължи цена в размер на 56,81лв. за период на лизингови вноски от
м.03/18г. до м.09/19г. Сочи за неизпълнение на чл.27, чл.71 т.27 ОУ, породило
правото му по чл.75 ОУ. По ч.гр. д. №1310/19г. на РРС издадена заповед за
изпълнение за парично задължение в размер на 308,71лв., и връчена заповед по
реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Ответникът
чрез особен представител депозира отговор. Счита установителния иск за
допустим, осъдителния за недопустим. Като искът за сумата 186,54лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за неоснователен, поради накърняване на
добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени договори за мобилни
услуги от 03.10.2017г. за мобилен номер ********** по програма Тотал 24,99лв. с
уговорен срок на действие 24 месеца на предпочетена абонаментна програма до
03.10.2019г., като взел мобилно устройство TELENOR Smart 4G Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в
размер на 2,99лв. всяка. периода
15.11.2017г. до 14.03.2018г. ищецът е издал фактура №**********/15.12.2017г. за
период 15/11/2017г.-14/12/17г. в размер на 41,53лв., платима в срок до
30.12.2017г. Фактура № **********/15.01.2018г. за период 15.12.17г. до
14.01.18г. в размер на 28,90лв. платима в срок до 30.01.18г. С кредитно
известие №№**********/15.02.18г. извършена корекция, като е сторнирана сума в
размер на 8,06лв., начислена лизингова
вноска в размер на 2,99лв. и отразен
незаплатен баланс от предходен отчетен период в размер на 70,43лв., при което
задължението за заплащане е в размер на 65,36лв., платима в срок до 02.03.18г. Поради
незаплащане на стойността на потребените услуги, ищецът прекратил
договора с ответника на 15.03.18г. издал
фактура №72701109676 общо за плащане в размер на 308,71лв. В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 186,54лв., цената дължима за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 56,81лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода
в размер на 65,36лв.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1310/2019 г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 122,17лв. Незаплатени абонаментни такси за предоставени мобилни услуги, 186,54лв.
неустойка за предсрочно прекратяване и за сумата 14,89лв. мораторна лихва от 31.03.2018г. до 12.06.2019г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Първият предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по
делото е сключен процесния договори за предоставяне на мобилни услуги. В договора е
посочена цената, която се дължи месечно за ползване
на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на
услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата,
заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Претендираната от ищеца сума в
размер на 65,36лв., която е част от сумата, за което е издадена заповедта за
изпълнение е фактурирана като задължение за периода от 20.11.2017г. до
19.03.2018г. за ползвани далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********
няма данни да е заплатена, поради което е основателна. Претенцията в размер на 186,54лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на 05.02.18г. договор за мобилни услуги от
03.10.17г. е на основание чл.19б от ОУ - при неспазване на което и да е
задължение на потребителя. В случая обаче няма данни развалянето на договора да
е сторено при спазване на разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД, да е налице писмено
предупреждение до ответника с даден срок, след изтичането на който договорът ще
се счита за развален. Не е установено от ищцовата страна, независимо от
указанието на съда по какъв начин е станало изчисляването на претендираната
неустойка, за която се сочи, че е съгласно чл.1.1.б.“а“и“б“ от постигнато
споразумение с КЗП. Ищецът не ангажира доказателства установяващи начина и
базата на вноските, формиращи тази претенция предвид на което, както и на липса
на предприети действия по прекратяване на договора, обусловил възникването на
претендираната неустойка, съдът намира това искане за неоснователно. Освен това
уговорена неустойка в такъв в размер за дължимост на месечни абонаментни такси
и цената на устройството е необосновано висока, тъй като предварително дава
възможност на ищеца да получи насрещна престация по договора. Излиза извън
законовите рамки, защото кредиторът би получил имуществена облага от насрещната
страна, какъвто не би получил, ако договорът не беше развален, без да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. По отношение на задължението
за остатъка от лизингови вноски в общ размер на 56,81лв. за мобилното устройство,
за които е предявен осъдителен иск, е дължима до края на срока на договора като
вноска по лизинг, също няма данни да са заплатени. Поради което са дължими и тази
претенция е основателна.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска
направените по настоящото производство разноски, които са за заплатена държавна
такса от 75лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв., поради
което ответникът следва да заплати сумата 122лв.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца от
направените разноски по ч.гр.д. №1310/2019г. на РРС сума в размер на 82лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. П.,
ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283,
седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 65,36лв. /шестдесет и пет лева и тридесет
и шест стотинки/ незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№********* за периода от 20.11.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 03.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 186,54лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 03.10.17г. със срок на действие до 03.10.2019г. като
неоснователен
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София сграда 6 сумата 56,81лв.петдесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски, за периода от м. март 2018г. до м.09.2019г. по Договор за
лизинг от 03.10.2017г. за устройство TELENOR Smart 4G Black във връзка с
мобилен номер 0899/138161 с абонатен номер №*********
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН**********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 122лв. /сто двадесет и два лева/ за
направените по делото разноски, както и сумата 82лв./осемдесет и два лева/ за
разноски по ч.гр.д. №1310/2019г. на РРС.
След влизане в сила,
настоящото да се докладва по ч.гр.д. №1310/2019г. по описа на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: