№ 46
гр. В., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116468 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба, намира се във фазата на допускане на
същата.
Производството по делото е образувано по предявен иск за делба от Н.
Я. И., ЕГН ********** от село К., община В. и Я. П. Д., ЕГН ********** от
гр. В., ул. Ч.м. №20 срещу Т. Я. Г., ЕГН ********** от село К., община В. по
отношение на недвижими имот с идентификатор 72709.512.25, с площ от
3800 кв.м. намиращ се в местност „Г.п.“, землище на село Т., община В.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план 047025,
при граници имоти с идентификатори:
72709.47.38,72709.512.196,72709.512.33 и 72709.110.19, между съделителите
при квоти: за Н. Я. И. – 3/6 ид.части, Я. П. Д.- 2/6 ид.части и Т. Я. Г. – 1/6
ид.части, на осн. чл.34 ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение №
570/02.12.1998г. на ПК В. в полза на наследниците на А.Л.И. е възстановен
имот с площ от 3,8 дка представляващ №047025 по плана за земеразделяне на
местност „Г.п.“, землище на село Т.. След възстановяване на имота съпругът
на А.Л.И., Я. Г. И. продава на ищцата Н. Я. собствените си 4/6 ид.части от
1
имота, която продажба е обективирана в нотариален акт № 24, том ІІ, дело
№277/1999г.Към момента на покупко – продажбата първата ищца е в брак с
П.С. Д., който брак е прекратен със съдебно решение за развод
№1527/26.06.2006г., постановено по гр.дело № 1291/2006г. на ВРС, като
бившият съпруг на ищцата е починал на 11.08.2021г., а негов единствен
наследник е вторият ищец Я. П. Д.. При тези съображения желае да бъде
допусната съдебна делба на процесния имот при квоти за Н. Я. И. – 3/6
ид.части, за Я. П. Д.- 2/6 ид.части и за Т. Я. Г. – 1/6 ид.части.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Предявеният иск за делба се оспорва по отношение на съделителите из между
които следва да бъде допусната делбата, а в условията на евентуалност по
отношение на квотите на същата.
Релевира възражение, че продажната цена, която е уговорена в договора
за покупко – продажба оформен в нотариален акт № 24, том ІІ, дело
№277/1999г. не е заплатена от първата ищца. С молба депозирана от страната
преди първото по делото съдебно заседание уточнява, че посочената сделка е
относително симулативна, доколкото същата прикрива действителната
сделка, която е осъществена между страните – дарение. Счита, че не е налице
учредена представителна власт на представителя при изповядване на сделката
с предмет на същата – дарение на недвижим имот, при което същата е
изначално нищожна.
В евентуалност под формата на възражение и в качеството му на
наследник Я. И. б.ж. на село К. се позовава на недействителност по
отношение на 1/3 ид.части досежно разпоредителната сделка с предмет
недвижимия имот, която е обективирана в договора покупко – продажба
оформен в нотариален акт № 24, том ІІ, дело №277/1999г., на осн. чл. 42, ал.2
ЗЗД, като излага възражения, че пълномощникът на неговия наследодател при
изповядване на процесната сделка не е разполагал с надлежно учредена
представителна власт, поради което не е могъл да изрази съгласие за
осъществената разпоредителна сделка. В тази насока посочва, че неговия
наследодател не се е явил лично пред компетентния орган – кмета на село К.,
пред който лично да положи подписа си. Излага, че наследодателят му е бил
трудно подвижен, не е напускал двора на своята къща страдал е от старческа
деменция.Оспорва автентичността на подписа на наследодателя си в
2
пълномощното за учредена представителна власт, което е използвано във
връзка с процесната сделка, както автентичността на подписа на кмета на
село К..
В евентуалност се позовава на недействителност по отношение на 1/6
ид.части досежно разпоредителната сделка с предмет недвижимия имот,
която е обективирана в договора покупко – продажба оформен в нотариален
акт № 24, том ІІ, дело №277/1999г., на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД, в случай, че се
установи, че праводателят й е наследил имота по равни части с децата на
А.Л.И..
Намира, че пълномощното от 22.01.1998г., което в нотариалния акт е
отразено като такова от 22.01.1999г. е антидатирано, като е налице поправка
на датата, поради което не невъзможно да бъде установен моментът на
неговото съставяне, подписване и заверяване от кмета на село К..
Излага възражения, че предвид липса на разпоредителна сделка от
страна на неговия праводател в полза на първата ищца, то нейния съпруг не е
станал собственик на имота, поради което от делбата следва да бъде изключен
втория ответник.
В условията на евентуалност възразява, че Я. Г. И. не е притежавал 4/6
ид.части от делбения имот, който е предмет на разпоредителна сделка, като
вместо това неговите материални права досежно този имот са били в размер
на 1/3 ид. части от имота. Твърди, че с НА №83/1956г. А.И. закупува имот с
площ от 8,97 дка. в землището на село Т., местност „К.“, който имот
съобразно разпоредбата на чл. 33 ЗЛС към 06.11.1653г. тя придобива лично за
себе си. Този имот се определен за реализиране на мероприятие, поради което
А.И. получава по замяна имота в местност „Г.п.“, землище на село Т..
В първото по делото съдебно заседание в съдебното производство по
делба, в което съдът съобщи на страните докладът си по делото, ищците в
условията на евентуалност, в случай, че се установи, че имотът е придобит
през 1953г. с лични средства на А.Л. И., се позовават на оригинерно
придобивно основание досежно общо 5/6 ид. части от процесния имот, от
които за 4/6 ид. части фактическа власт е установена считано от
разпоредителната сделка, която е оформена в нотариален акт № 22/1999г., а
досежно останалата 1/6 ид.части считано от протокола за въвод във
владение.Считат, че са добросъвестни владелци на имота считано от
3
разпоредителната сделка, а в условията на евентуалност недобросъвестни
такива от същия момент, като се присъединяват към владението, което е било
установено върху имота от техния наследодател Я. Г. И..
Оспорват се ответника твърденията, че 4/6 ид.части, респ. 1/6 ид. части
от имота е придобита от ищците по давностно владение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото удостоверение от Община В., се установява, че на
02.04.1951г. в гр. В., Я. Г. И. и А.Л.А. са сключили граждански брак.
С договор за покупко – продажба от 01.02.1956г., оформен в нотариален
акт №83, том І, дело № 101/1956г., А.Л. И. закупува от И. Д.а Б. недвижим
имот представляващ нива с площ от 4 дка., цялата с площ от 8,9 дка. при
граници Д. П. З., И. Г.Д. и И.Л., намираща се в землището на село Т.,
местност „К.“, за сумата от 400 лева.
Представено по делото е удостоверение за наследници на А.Л. И., от
което се установява, че същата е починала на 24.02.1993, за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № 0001/24.02.1993г. от село К.,
Община В.. Наследници на наследодателя са нейните низходящи – син
(ответникът) Т. Я.в Г. и дъщеря (ищцата) Н. Я.ва И.. Видно от представеното
удостоверени за наследници съпругът на наследодателя – Я. Г. И. е починал
на 27.08.2001г.
С решение №570 от 02.12.1998г. на ПК – В. се възстановява правото на
собственост на наследниците на А.Л. И., б.ж. на село К. по отношение на нива
с площ от 3,8 дка. намираща се в местност „Г.п.“, област В..
Представен по делото е протокол за въвод във владение от 04.01.1999г. и
скица към него, с който Н. Я.ва Д.а е въведена във владение досежно имотът
възстановен с решение на ПК – В. № 570/02.12.1998г.
Представено по делото е пълномощно от №02/22.01.1999г. със заверка на
подписа от кмета на село „К.“, с което Я. Г. И. упълномощава адвокат Р.Т. Д.
да го представлява при продажба на притежаваните от него 4/6 ид.части от
нива с площ от 3,8 дка., намираща се в землището на село Т., местност „Г.п.“
С договор за покупко – продажба от 25.01.1999г., оформен в нотариален
4
акт №22, том І, рег. № 272, дело № 38/1999г. на нотариус Д.С. с район на
действие ВРС, Я. Г. И., чрез пълномощникът си адвокат Р.Т. Д., продава на
своята дъщеря Н. Я. Д.а 4/6 ид. части от имот представляващ нива с площ от
3,8 дка., намираща се в местност „Г.п.“, землище на село Т., област В..
Представено по делото е решение №1527/26.06.2006г., постановено по гр.
дело № 1291/2006г. на ВРС, с което е прекратен сключения на 30.05.1973г.
гражданки брак между П.С. Д. и Н. Я.ва Д.а.
Представено е удостоверение за наследници на П.С. Д., от което се
установява, че същият е починал на 11.08.2021г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 0003/11.08.2021г., като наследник е неговия
низходящ – ищецът Я. П. Д..
Представени са квитанции за заплатени от Н. Я. И. местни данъци и
такси за имот представляващ земя в местност „Г.п.“ за данъчната 2022г.
Представена е разписка №0400014660387074/04.01.2022г. за заплатени
местни данъци и такси от Н. Я. И. за имот – нива в село Т., местност „Г.п.“ за
данъчната 2017г., 2018г.2019,2020,2021г.
Приета по делото е съдебно – графологична експертиза на вещото лице
Ц. Ц., в която се посочва, че подписът в пълномощно с рег. №2/22.01.1999г.,
който е положен след думата „упълномощител“ е извършен от Я. Г. И., ЕГН
**********. Посочва се също така, че подписът, който е положен щемпел за
заверка в пълномощното е изпълнен от В.Д.Л., ЕГН ********** – бивш кмет
на село К.. Не се установява различия в химикалните пасти и следи от
пишещи прибори, с които са изпълнени цифрата „98“, поправена на „99“. В
съдебно заседание при защита на заключението си вещото лице пояснява, че
при изследване на документа с помощта на оптичен уред установява
еднаквост на свойството на мастилната паста, с която е нанесена корекцията в
документа, като посочва, че първоначално е била изписана датата 22.01.98г.,
след което годината е поправена на 99г. Не може да бъде установено във
времево отношение, кога е извършена посочената поправка в документа.
Прието по делото е заключението на тройна съдебно – графологична
експертиза на вещните лица Е. А., Б. Б. и Б. Б.. В заключението се посочва, че
подписът в пълномощно с рег. №2/22.01.1999г., който е положен след думата
„упълномощител“ е извършен от Я. Г. И., ЕГН **********.
Разпитан по искане на ищците за установяване твърденията за придобИ.е
5
по давност на 5/6 ид.части от делбения имот е свидетелят Д.Д. Я.в. Същия
познава страните, съответно познава Я. И., който продавал риба в село Т.,
където свидетелят живее. Знае за имот намиращ се в землището на село К.,
който имот е с площ от около 3-4 дка., намиращ се в местност „Г.п.”. Нивата
била придобита през 90-те години от ищцата Н. И., посредством прехвърляне
4/6 ид.части от частта на нейния баща Я. И., за който факт свидетелят
посочва, че му е известен от самата ищца.Другата 1/6 ид.части притежавала
по наследство от нейната майка. По отношение на самия имот отново от
ищцата му е известно, че той е получен по силата на земеделска реституция в
полза на майката на ищцата - А. За имота на А.излага, че същия се е намирал
в землището на село Т., но в площта на имота е реализирано мероприятие –
„опитна станция”, при което А.е получила в замяна имот в землището на село
К.. За процесния имот посочва, че ищцата Н. И. е отдавала под аренда същия
на земеделска кооперация „Тракия”, които обработвали имота 3- 4 години,
след което се отказали.Ищцата споделила на свидетеля, че е получавала два –
три пъти рента в рента в размер на 30-40 лева. Излага, че след прекратяване
обработката на имота от страна на земеделската кооперация, той по молба на
ищцата, преди около три години отишъл да реже дървета в имота доколкото
същия се бил превърнал в гора. Преди това не бил посещавал имота.
За претенции по отношение на имота от страна на ответника Т. Г. узнал
от ищцата от преди 3-4 години. Към момента имота посочва, че не се
стопанисва от никой.
По искане на ищците за установяване факти досежно придобИ.е по
давност на посочените ид.части от имота е разпитан и свидетелят И. А. И.ов.
Посочва, че знае за имота в землището на село К., който е с площ от около 3
дка. Имотът е придобит по наследство от ищцата Н. И. и нейния брат Т. Г..В
нивата била отглежданата царевица, жито, които земеделски култури ищцата
Н. И. била засяла. Не му е известно, кой е продавал готовата земеделска
продукция, посочва, че имотът е бил поддържан. Споделя за случай, при
който той е искал за закупи имота, при което ищцата е показала нотариален
акт за имота, като му е споделила, че малка част от имота е притежавана от
нейния брат, която част тя е била готова да му заплати.
Към настоящия момент имотът не се обработва, но назад във времето
посочва, че имотът се е обработвал в продължение на 8-10 години, като там са
6
се отглеждали жито, царевица, по отношение на които земеделски култури
посочва, че не му е известно, кой е насаждал. Имотът граничи с хладилна база
и склад на дружеството „Б.М., от които граници имотът е с поставена ограда,
която на свидетеля не е известно, кой е поставил. Посочва, че преди около 3-4
години е имало ограда от към пътя, но при осъществяване на мероприятие по
неговата реконструкция, телената ограда била съборена, а след това не била
възстановена.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Б. К.М..Свидетелят
посочва, че познава ищцата Н. И., както и ответника Т. Г., съответно излага,
че познава и техния баща Я. И.. Знае за имот в землището на село Т., който са
притежавали, върху който имот е реализирано мероприятие, а като
обезщетение са получили друг имот.Нивата е с площ от около 4 дка., като
същата граници с път, гора и бази на търговски дружества. Свидетелят
посочва, че от Я. И. му е известно, че с оглед получени средства, като зестра
на неговата съпруга А. е закупен процесния имот. След възстановяване на
имота, същият не е бил обработван, като мястото било запустяло.За имота
има наблюдения, доколкото пътят му минава покрай него, като преминавайки
не е виждал там да се отглеждат земеделски култури.
Споделя за случай, при който през 2019г. се е подготвяла продажба на
имота, при което от секретаря на кметство на село Т. му било съобщено, че за
този имот ответникът Т. Г. притежавал права по наследство. Ответникът му
споделил, че не знае нищо за въпросната продажба на нивата.
По искане на ответника е разпитан И.Х. И.ов. Свидетелят посочва, че от
неговата майка, която е първа съпруга на Я. И., му е известно, че втората
съпруга на Я. И. с пари получени, като нейна зестра е закупена земя, на място,
на което към момента се намира „опитна станция”. Имотът бил отчужден,
като за него получили друг имот в землището на село Т.. Знае за имота, че
същия е с площ от около 3 дка., като граници на имота са път, празно място,
база на дружеството „Б.М., складове на друго дружество. Имотът не се
обработва, като споделя, че същият е обрасъл с храсти. Посочва, че през
годините не е виждал имотът да се обработва.
Разпитан по искане на ответника е А. Т.ов А.. Свидетелят посочва, че
А.И. е притежавала имот в село Т., който имот е с площ от около 4 дка.
Имотът е закупила с пари, които са й били дадени от нейния баща –
7
Л..Посочва, че А.и Я. са сключили граждански брак през 1951г. През 1955г.
бащата на А. който е имал много земи, ги извикал, като е дал на А.сумата от
1000 лева, които пари посочил, че са нейната зестра. Свидетелят посочва, че
лично е видял предаването на посочената сума. С така предадената сума
А.закупила нива с площ от около 4 дка. през 1956г. Не знае от кого е закупен
имота или на каква цена, но излага пред съда, че след закупуване на имота от
тези пари са й останали някаква сума.
По искане на ищците е разпитан Д.Д. Я.в.Свидетелят посочва, че познава
ищцата Н. И., ответникът Т. Г., като и техния баща Я. И.. Последният
продавал риба в село Т.. Посочва, че Я. И. е споделил на бащата на свидетеля,
че през 1955 – 1957г. си е закупил имот – нива с площ от 4 дка. Бащата на
свидетеля му споделил тези факти, но на провежданите разговори между
неговия баща и Я. И., свидетелят също присъствал, като към този момент бил
4-5 годишен. Не му е известно, от къде Я. И. е взел парите за закупуване на
имота, не му е известна покупната цена, но му е известно, че този имот е бил
отнет, като вместо него и под форма на обезщетение са получили друг имот.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието
на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е
възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Предмет на съдебната делба е имот представляващ нива, с площ от 3800
кв.м. намиращ се в местност „Г.п.“, землище на село Т., община В.. От
представените по делото писмени доказателства съдът приема, че делбеният
имот е възстановен въз основа на решение на ПК – В. №570 от 02.12.1998г. на
наследниците на А.Л. И., б.ж. на село К., както и че по отношение на този
имот е осъществен въвод по отношение на ищцата Н. Д.а във владение на
04.01.1999г. Не е спорно между страните, при което съдът с протоколно
определение от съдебно заседание проведено на 09.12.2022г. прие за
безспорно установено и не нуждаещо се от доказване, че процесният имот
възстановен с решение на ПК – В. е получен, като обезщетение за отнетия
имот, който е придобит от А.И. по силата на договор за покупко – продажба
от 01.02.1956г., оформен в нотариален акт № 83, том І, дело № 101/1956г.,
8
представляващ нива с площ от 4 дка, намираща се в землището на село Т.,
местност „К.“, за сумата от 400 лева.От представените по делото
доказателства се установява, че А.И. и Я. И. са били съпрузи, като същите са
сключили граждански брак на 02.04.1951г., който брак е прекратен на
24.02.1993г., със смъртта на съпругата А.И.. От представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че наследници на А.И., б.ж. на
село К. са нейния съпруг Я. И., същия починал на 27.08.2001г., както и
нейните низходящи – ответникът Т. Г. и ищцата Н. И..
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на договор за покупко – продажба от 25.01.1999г., оформен в
нотариален акт №22, том І, рег. № 272, дело № 38/1999г. на нотариус Д.С. с
район на действие ВРС, съпругът на А.И., б.ж. на село К. - Я. Г. И., чрез
пълномощникът си адвокат Р.Т. Д., продава на своята дъщеря - ищцата Н. Я.
Д.а 4/6 ид. части от процесния имот. За осъществяване на разпоредителната
сделка е използвано пълномощно №02/22.01.1999г. със заверка на подписа от
кмета на село „К.“, с което Я. Г. И. упълномощава адвокат Р.Т. Д. да го
представлява при продажба на притежаваните от него 4/6 ид.части от нива с
площ от 3,8 дка., намираща се в землището на село Т., местност „Г.п.“. Към
момента на тази разпоредителна сделка ищцата Н. И. се е намирала в
граждански брак, който е сключен на 30.05.1973г. с П.С. Д., който брак е
прекратен със съдебно решение за развод № 1527/26.06.2006г., постановено
по гр. дело № 1291/2006г. на ВРС. Бившият съпруг на ищцата е починал на
11.08.2021г., като от представеното по делото удостоверение за наследници
се установява, че негов наследник е вторият ищец Я. П. Д..
Спорът по същество е съсредоточен около вещнопрехвърлителния ефект
на разпоредителната сделка от 1999г., с която Я. И. прехвърля своите 4/6
ид.части от процесния имот на ищцата и негова дъщеря Н. И., като тази
разпоредителна сделка на първо време се оспорва от ответника, който
заявява, че същата е относително симулативна, като прикриваща дарение,
съответно че не е произвела транслативен ефект доколкото пълномощното,
което е послужило за осъществяване на същата не включва права за
разпореждане с процесните ид. части от имота по дарение.
Привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е
абсолютна или относителна, при което следва да бъде прогласена нейната
9
нищожност, било то по нарочно предявен за това иск или по възражение на
страната, на която тази сделка се противопоставя. В тежест на страната, която
претендира привидност на сделката е да докаже симулацията, съответно в
тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е
да докаже неговото съдържание.
В настоящото производство ответникът по реда на възраженията оспори
процесната разпоредителна сделка от 1999г., като посочи, че същата е
относително недействителна, доколкото макар и да й е предадена форма на
договор за покупко – продажба, то продажна цена не е била заплащана към
момента на нейното реализирани, при което тя прикрива дарение.Тези
възражения на страната останаха недоказани в хода на съдебното
производство, доколкото по отношение на същите не се ангажираха
съответните доказателства установяващи релевантни за спора факти. При
така изложеното и доколкото не се установи разпоредителната сделка от
1999г. да прикрива действително дарствено разпореждане с предмет
процесните ид.части от делбения имот, то не следва да бъде изследвано, дали
в предмета на пълномощното за учредена представителна власт от 1999г. са
включени права за разпореждане с имота по дарение или не.
Доколкото главното основание за недействителност на сделката не се
доказа, то съдът следва да разгледа наведеното от ответника под формата на
възражение евентуално такова. Същото е свързано с оспорване
представителната власт на пълномощникът, легитимиращ се с пълномощно
при реализиране на разпоредителната сделка от 1999г.
По делото е представен процесният договор за покупко – продажба от
25.01.1999г., оформен в нотариален акт № 22/1999г. Видно от съдържанието
на договора при изповядване на сделката продавачът по същата – Я. И. се е
представлявал от пълномощник – адвокат Росен Д., който от своя страна е
удостоверил свята представителна власт пред нотариуса изповядал
разпоредителната сделка с пълномощно със заверка на подписа №
02/22.01.1999г. на кмета на кметство – село К.. Именно това пълномощно, с
което е реализирана сделката е оспорено от ответника, който се позовава по
реда на възраженията си в отговора на исковата молба, че положеният подпис
в същото за упълномощител не е извършен от неговия праводател – Я. И.,
доколкото същия към момента, в който се посочва, че този документ е
10
съставен е бил трудно подвижен, не би могъл да се яви лично пред кмета на
населеното място – село К., където да изяви ясна воля за осъществяване на
разпоредителната сделка. При тези съображения намира положения подпис в
документа, че не изхожда от неговия наследодател, при което оспорва
неговата автентичност.
Наведените от ответника възражения за сключване на разпоредителната
сделка без надлежно учредена представителна власт, обуславят правна
квалификация на тези възражения по реда на чл. 42, ал.2 ЗЗД. Договорът,
който е сключен при липса на представителна власт не е нищожен, а
относително недействителен, доколкото правните последици, извършени от
лице без представителна власт не са нищожни, предвид това, че те могат да
бъдат потвърдени от представлявания. В такава хипотеза се установява
относителна недействителност на сделката до потвърждаването й от лице, от
чието име е сключена тя.
Субективно материално право да се позове на тази недействителност,
респ. - и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на
установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално
възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими (освен в
случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими
престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки
от наследниците му - съразмерно дела му от наследството. Освен така
посоченото, с т.2 от ТР 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, се прие че не е
неограниченото със законов срок състоянието на несигурност до момента на
потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.В
такава хипотеза е релевирано и настоящото възражение за недействителност
от ответника, който се явява пряк правоприемник на Я. И. имащ качество на
продавач по оспорената разпоредителна сделка от 1999г. Обемът относно
недействителността на сделката се уточнява от ответника, който се позовава
на своята квота в наследството – 1/3 ид части, а в евентуалност, в случай, че
наследяват с равни квоти от наследството на А. И. – в размер на 1/6 ид.части.
Доказателства за невъзможността на наследодателя на ответника – Я. И.
да се яви лично пред кмета на село К.,с оглед неговата трудна подвижност, за
да положи подпис, с което да изрази съгласие за учредяване на
представителна власт на представлявания с цел осъществяване на
11
разпоредителна сделка с негова собственост върху недвижим имот, по делото
не се ангажираха. По същество оспорването на недействителността на
сделката се съсредоточи около оспорената автентичност на положения в
пълномощното за учредена представителна власт подпис, при възражения, че
този подпис не принадлежи на Я. И.. В тази връзка съдът допусна единична и
тройна съдебно – графологични експертизи. В заключението си по
единичната експертиза вещото лице Ц. категорично посочи, че подписът
положен след думата „упълномощител” в процесното пълномощно е
изпълнен от Я. И.. Съдът напълно кредитира това заключение на експерта,
като обективно и компетентно дадено, което заключение е в резултат на
изследване на оспорения документ и сравняване на подписа на наследодателя
на страните положен и в други документи в различно време. Заключението на
единичната експертиза напълно се подкрепя и от изводите, които се правят от
приетото по делото заключение на тройната съдебно – графологична
експертиза на вещите лица А., Б. и Б., които категорично извеждат идентичен
извод, че подписът в пълномощното принадлежи на Я. И.. При така събраните
в хода на съдебното производство изрични доказателства за автентичност на
положения подпис в пълномощно № 02/22.01.1999г. на кмета на село К.,
съдът намира, че възраженията на ответника са неоснователни. При
отхвърляне на възраженията наведени от ответника следва да бъде прието, че
разпоредителната сделка от 1999г. е реализирана при надлежно осъществена
представителната власт за продавача по същата – наследодателя на страните
Я. И., по силата на която сделка той се е разпоредил с 4/6 ид.части от
процесния имот в полза на своята дъщеря – ищцата Н. И..
Възражението на ответника за антидатиране на пълномощното също не
се установиха. Изрично вещото лице по единичната съдебно – графологична
експертиза подложи на изследване документа в оригинал, като не констатира
различие в мастилната паста, с която е осъществена поправката на цифрите на
годината на пълномощното от 98г. на 99г. Експерта изрично посочи, че не е
възможно да бъде посочено кога във времето е направена тази поправка. При
тези съображения възражението на ответника за антидатираност на
пълномощното, съдът намира за неоснователни, като недоказани по същество.
Предвид отхвърляне възраженията за недействителност на
разпоредителната сделка от 1999г., следва да бъдат разгледани следващата
категория възражения на ответника, които по същество са свързани с
12
трансформация на лично имущество, притежавано от наследодателя на
страните А.И., б.ж. на село К. при придобИ.е на имота посочен в
разпоредителната сделка оформена в нотариален акт №83/1956г., който имот
в последствие е отнет за реализиране на мероприятие, при което в замяна на
наследодателя А.И. е предоставен процесния имот, който е предмет на
настоящата делба. За да обоснове тези си възражения, ответникът се позовава
на материалната разпоредба на чл.33 ЗЛС, която действа към момента на
разпоредителната сделка от 1956г., която установява разделност на
имуществото на съпрузите.
Режимът на имуществените отношения между съпрузите винаги е бил
императивно уреден в съответно действащите във времето закони. Така при
действието на Наредба – закон за брака от 1945г., както и в приетия през
1949г. Закон за лицата и семейството е приет режим на имуществената
разделност. С императивни норми имуществените отношения се уреждат и в
последствие при приетите Семеен кодекс от 1968г., съответно следващия от
1985г., така и в действащия СК, който е в сила от 2009г. При приложение на
съответното материално право в областта на имуществените отношения
между съпрузите следва да бъде отчитано законодателството уреждащо
приложимия режим при заварените бракове. Заварен е онзи брак, който не е
бил прекратен към момента на влизане в сила на съответния семеен кодекс,
при което той следва да бъде приложен, без оглед действието на правилата,
които са действали към датата на придобИ.е на съответното имущество.
От представеното по делото удостоверение за граждански брак, съдът
приема, че наследодателите на страните А.И. и Я. И. са сключили граждански
брак на 02.04.1951г. в гр. В., за което обстоятелство е съставен акт за
граждански брак № 369/02.04.1951г. от Община В.. Гражданският брак между
съпрузите е прекратен със смъртта на съпругата А.И. на 24.02.1993г. Към
момента на прекратяване на брака – 1993г. действащ е Семейния кодекс от
1985г., който е отменен от Семейния кодекс приет 2009г., при което бракът на
наследодателите на страните се явява заварен за СК от 1985г./отм./, по чиито
правила и норми, съобразно разпоредбата на §4 на ПЗ от същия следва да
бъдат уредени имуществените отношения между съпрузите А.и Я. И.и.При
тези мотиви съдът не приема възражението на ответника, че приложим
отностно имуществените отношения между наследодателите на страните се
явява ЗЛС от 1949г., като вместо това приема, че приложимост намират
13
правилата на СК 1985г./отм./
В разпоредбата на чл. 19, ал.2 СК 1985г. /отм./ се посочва, че вещите и
правата върху вещите, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
през време на брака и в резултат на съвместен принос, принадлежат на двата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Анализа на
разпоредбата обосновава извода, че за да възникне СИО, включително и
относно вещни права на собственост е необходим съвместен принос и на
двамата съпрузи. Този съвместен принос съобразно разпоредбата на чл. 19,
ал.2 СК /отм./ може да бъде под формата на средства, труд, грижи за децата,
работа в домакинството. От своя страна разпоредбата на чл. 20, ал.1 СК/отм./
посочва, че са лично имущество са вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и
правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския
процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен
дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска
имуществена общност. Хипотезата на чл. 21, ал.1 СК /отм./ урежда
преобразуване на личното имущество през време на брака, като установява,
че лична собственост са вещите, правата върху вещите и паричните влогове,
придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал.1 СК
/отм./ или с друго имущество, придобито преди брака.
За обобщаване на практиката във връзка с имуществените отношения
между съпрузите при действието на СК 1968г. е прието ППВС №5/1972г., с
което е прието, че не принадлежат на двамата съпрузи придобитите през
време на брака недвижими и движим вещи и права върху вещи, ако
придобИ.ето е станало със средства получени срещу вещи, индивидуална
собственост на единият съпруг, които той е притежавал преди брака или
получени по време на брака по наследство и дарение. Така дадените
задължителни указания следва да намерят приложени и при режима на СИО,
който се въвежда в следващия и приложим по настоящия казус СК от
1985/отм./.
При приложение на гореизложеното към настоящия казус следва да бъде
даден отговор на въпроса дали придобития по силата на разпоредителна
14
сделка от 1956г., която сделка е осъществена през време на брака между А.и
Я. И.и /сключен през 1951г. /, недвижим имот е придобил статут на
съпружеска имуществена общност или е собствен такъв на съпругът, на чието
име и придобит той.
На първо време следва да бъде посочено, че не титулярството на единия
от съпрузите в разпоредителната сделка е водещо за възникване на СИО по
отношение на имота, а наличието на съвместен принос при придобИ.е на този
имот. СИО ще бъдат имотите придобити през време на брака и от единия
съпруг, когато за тяхното придобИ.е са вложени /заплатени/ средства, които
са общи на съпрузите. Влагането на парични средства – общи за съпрузите ще
обоснове и съвместния принос, от който възникването на бездялова СИО
върху придобития през време на брака имот. Независимо от обстоятелството,
че А.И. е титуляр по разпоредителната сделка от 1956г., с която е придобит
имот, който в последствие е заменен с процесния поради реализиране на
мероприятие, за този имот за да бъде прието, че е СИО следва да бъде
установено, че е придобит със средства общи на съпрузите, а не такива
принадлежащи на единият от тях получени чрез отчуждаване на лични
движими вещи, недвижими имоти, получени по наследство или такива по
дарение.
Видно от съдържанието на договора за покупко – продажба, който е
оформен в нотариален акт №83/1956г., собствеността върху имота е
придобита срещу продажна цена от 400 лева, която цена е заплатена от
купувача – А.И. в полза на продавача по сделката. За произхода на
средствата, които са послужили за заплащане на продажната цена на имота
придобит през 1956г. са допуснати гласни показания в полза на страните. В
разпитът си свидетелят А. Т.ов А. изрично заяви,че сумата от 1000 лева е била
предадена от бащата на А.И. – Л., на последната, което дарение на парични
средства е осъществено през 1955г. или след сключване на гражданския брак
между А.и Я. И.и. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като
намира, че същите са в резултат на лични и непосредствени възприятия за
релевантни за спора факти. Свидетелят лично е възприел, че Л. – бащата на
А.й предава сумата от 1000 лева през 1955г. Свидетелят е възприел и
обстоятелството, че така посочената сума се предава лично на А.И., като е
възприел изявлението на предаващия сумата – нейн баща, че тази сума е
нейната зестра. Изрично посочи, че с тези пари е закупена нива с площ от 4
15
дка. през следващата 1956г. Показанията на свидетеля за основанието, на
което се предава процесната сума, при посочване от нейния баща, че това е
нейната зестра, обосновава извода на съда, че тази сума се дарява лично на
А.И..Терминът „зестра”, който свидетелят посочва, че даряващият сумата е
използвал при предаването й, обуславя извода за лично дарение в полза на
А.И.. За обосноваване на този извод следва да се посочи, че един от първите
закони, който правно регламентира „зестрата” в отношенията между
съпрузите е ТЗ от 19.05.1897 /отм./, от който може да бъде извлечено
тълкуване, че зестра са недвижими имоти и движими вещи, които
принадлежат на съпругата преди сключване на брака, или с други думи нейни
лични вещи, които тя притежава. На база това сравнително тълкуване следва
да бъде възприето, че предадените парични средства през 1955г. от бащата на
А.И., са дадени от него и приети от наследодателя на страните, като нейни
лични такива.
Така възприетите изводи от показанията на свидетеля А. А., не могат да
бъдат оборени от останалите събрани в хода на производството гласни
доказателства. Свидетелят Д. Я.в сподели за факти, които са му станал
известни от неговия баща, а последния възприел лично от Я. И., който от своя
страна споделил, че закупил имот – нива от 4 дка. От разпита на този
свидетел не могат да бъдат извлечени факти досежно произхода на паричните
средства, които са вложени при закупуване на имота. Изразените
предположения, че придобИ.е на парични средства е в резултат на търговия с
риба в село Т. не следва да бъдат взимани в предвид от съда, за обосноваване
на извод в насока противна на гореизложената. Свидетелските показания не
могат да се обосновават на предположения, а същите следва да почиват на
възприети релевантни за спора факти и обстоятелства, които следва да бъде
изложени посредством разпит в съдебно заседание.
Наличието на пълна или частична трансформация се преценява към
датата на придобИ.е правото на собственост, в който смисъл е и приетото в т.
2 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., Ето защо, за да бъде оборена презумпцията
на приложимия чл.19, ал.3 СК /отм./ за съвместен принос, дарението на
парични средства за закупуване на имот следва да бъде извършено към
момента на придобИ.е правото на собственост, като на основание чл. 154, ал.1
ГПК в тежест на страната, която се позовава на пълна или частична
трансформация е да докаже при условията на пълно и главно доказване
16
наличието на дарение на парични средства към релевантния момент, в който
смисъл е постановено решение по гр. деол № 1214/2021г. на ВКС, I г.о.
В процесния казус, ответникът доказа, че по време на брака между А.и Я.
И.и, съпругата е получила лично дарение на парични средства от своя баща, с
които получени по дарение средства е заплатила пълната стойност на
придобитият по силата на договор оформен в нотариален акт №83/1956г.
недвижим имот. При така изложеното следва и извода, че доколкото този
личен имот е отчужден за реализиране на строително мероприятие, то
получения в замяна имот, който е възстановен с решение на ПК – В.
№570/1998г. имот с площ от 3,5 дка. в местност „Г.п.”, също е лична
собственост на А.И..
Преди да бъдат разгледани квотите в съсобствеността следва да бъде
разгледано възражението на съделителите – ищци в производството по
делото, които се позоваха на оригинерно придобИ.о основание в условията на
евентуалност, в случай, че се установи, че имотът е придобит през 1953г. е с
лични средства на А.Л. И., досежно общо 5/6 ид. части от процесния имот, от
които за 4/6 ид. части фактическа власт е установена считано от
разпоредителната сделка, която е оформена в нотариален акт № 22/1999г., а
досежно останалата 1/6 ид.части считано от протокола за въвод във владение.
Изложиха се твърдения, че са добросъвестни владелци на имота считано от
разпоредителната сделка, а в условията на евентуалност недобросъвестни
такива от същия момент, като се присъединяват към владението, което е било
установено върху имота от техния наследодател Я. Г. И..
Възражението за придобИ.е на имота по давност е направено в първото
по делото съдено заседание в производството по съдебна делба. В същото
това първо съдебно заседание, провеждано в особено съдебно производство
по делба, на осн. чл.342 ГПК, всеки съделител може да възрази против
правото на някой да участва в делбата, против неговата квота, или за
включване на някой имот в делбата. Позоваването на института на
придобивната давност по отношение на делбения имот е именно възражение
по смисъла на чл.342 ГПК против размера на квотата на съделител, при
твърдения, че имота или част от него е придобита от друг съделител по
давностно владение.
За придобИ.ето на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
17
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
За придобИ.е по давност в хипотезата, когато владелецът се позовава на
добросъвестно владение е достатъчен и пет годишен период. Владението от
своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният
елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между
съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС,
но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има
право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец
на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици.
С Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС се дадоха
задължителни указания по приложение на закона, като се посочи, че за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
С оглед наведените от ищците – съделители възражения за придобИ.е по
давност следва да бъде изследван въпроса относно обективния елемент –
упражняване на фактическа власт върху имота. С тази действия следва
съсобственикът да докаже ясно, категорично и непротиворечиво, че е
18
установил фактическа власт над имота, съответно досежно претендираната
идеална част от него. Следва да бъде посочено, че ако се установи фактическа
власт, която да е установена върху целия имот, то ще бъде прието, че такава е
установена и върху претендиратата идеална част, доколкото властта върху по-
голямото включва властта и върху по малкото, а в случая установяване
владение над цялата нива би установило и владение върху 5/6 ид.части от нея,
които се претендират, че са придобити по давност.
За установяване на владението, като фактическо състояние досежно
имота предмет на делбата, съдът допусна гласни показания, които събра по
искане на съделителите. По искане на ищците показания даде свидетелят Д.
Я.в. На свидетеля имотът предмет на делбата е известен, като същия изложи,
че в продължение на 3-4 години имотът е бил даван под аренда от страна на
Н. И., като обработкана на имота е осъществяване от земеделска кооперация
„Тракия”. По данни на ищцата, на свидетеля му е станало известно, че за
предоставянето на имота под аренда същата е получила два – три пъти
арендно възнаграждение в размер на 30-40 лева. Посочи се в съдебно
заседание от Я.в, че земеделската кооперация се е отказала от обработка на
имота, като този имот той е посетил веднъж по молба на ищцата Н. И. за да
реже дървета. Това е и единственото негово посещение в процесния имот,
като посочи, че по настояще имота не се стопанисва от никой. Другият
свидетел на ищците И. А. също посочи, че му е известен имота, в който имот
ищцата Н. И. отглеждала земеделски култури. Не посочи да му е известно кой
е реализирал в продажба готовата земеделска продукция, като сподели за
случай, при който той е пожелал да закупи имота, при което от страна на Н.
Ивлена му е било посочено, че дял в него има и ответника Т. Г. – неин брат.
Към момента имотът не се обработвал, но допреди 8-10 години бил засят от
неизвестно за него лице със зърнени култури. Разпитания по искане на
ответника свидетел Б. Марков също сподели, че имотът му е известен.
Посочи, че имота не се обработва преди и сега, като изложи, че мястото било
запустяло. В такава насока са и дадените показания на свидетеля Ивелни
И.ов, който също изложи, че имотът не се е обработвал назад във времето,
както и че същия е обрасъл с храсти.
От анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства не може да бъде направен извод, че върху имота е установена
фактическа власт от ищците. Извод в такава насока не може да бъде направен
19
и досежно техния праводател Я. И., към чието владение те се присъединяват.
Показанията на свидетеля Я.в са общи, дадени при липса на конкретни факти
и обусловени от станали му известни обстоятелства от самата ищца Н. И.. Не
се установи кога във времето имотът е бил отдаван под аренда от нея, но дори
и да бъде прието за доказано това обстоятелство, то изложения период от 3-4
години не е достатъчен, за да бъде прието, че е настъпил фактическия състав
било то на добросъвестното, било то на недобросъвестното владение,
изискващи поне 5, съответно 10 годишно владение върху имота. Свидетелят
А. не посочи, кой е обработвал имота – ищцата или арендатор, съответно кой
е получавал арендни възнаграждения във втората хипотеза. Тези му показания
за продължилото 8-10 годишно обработване на имота посредством засяване
със зърнени земеделски култури, не кореспондира с периода на продължилата
обработка на нивата, който изложи другия разпитан по почин на ищците
свидетел Я.в.Обстоятелството, че последният е помолен от ищцата
еднократно да осъществи дейност по изрязване на дървета в имота не може да
обоснове установено владение върху този имот. От свидетелските показания
не може да бъде извлечено и владение върху имота в определено негово
пространствено отношение. Категорично се установи, че имотът е ограден от
две страни, които граничат със съседни на него бази на търговски дружества,
като от кого е поставена оградата не се установи по делото. Установи се, че от
към пътя, който се явява също граница на имота е имало ограда, която обаче е
била премахната при реализиране на рехабилитация на пътя. В обобщение от
показаната на свидетелите може да бъде направен извода, че имота не се
стопанисва, не е изцяло ограден, същия обрасъл с храсти и дървета. Така
установеното фактическо състояние по отношение на процесната нива не
може да обуслови извод за установена върху нея фактическа власт от страна
на ищците, от което да бъде направен и извода, че щом същите са установили
власт над целия имот, то такава е установена и по отношение на процесните
5/6 ид.части. Не може да бъде променен извода на съда от представените по
делото доказателства във връзка с заплатени местни данъци и такси.
Заплащането на дължимите по реда на ЗМДТ задължения са косвено
доказателство, които следва да бъдат тълкувани в унисон с останалите
събрани в хода на производството доказателства за установяване на
фактическа власт върху имота, а не изолирано, като единствено на база на тях
да се прави извод, че имотът се владее от платилия задълженията съделител.
20
По изложените съображения и доколкото първата по предпоставка на
придобивната давност, а именно упражняване на фактическа власт върху
имота не се доказа, то възражението за придобИ.е на процесните 5/6 ид.части
по давност обоснована на добросъвестно, евентуално на недобросъвестно
владение, се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че доказателства в
хода на съдебното производство за преобръщане на намерението на
съсобственика – ищците в производството от държатели на идеалните части
на ответника в техни владелци, също не се ангажираха, което е самостоятелно
основание за неоснователност на възражението за придобИ.е на идеалните
части на ответника по давност.
По отношение квотите на съделителите, при които следва да бъде
допусната делба на процесния имот:
В мотивите си съдът прие, че имотът е лична собственост на
наследодателя А.И., на основание пълна трансформация на нейни лични
средства, получени по дарение през време на брака й с Я. И.. При открИ.е на
наследството през 1993г. със смъртта на А.И., наследници на същата са
нейния преживял съпруг Я. И., така и низходящите й ищцата Н. Ивелена и
ответникът Т. Г.. Предвид личната собственост на имота, а не такава
придобита в режим на СИО, наследниците на А.И. следва да имат равни
квоти в съсобствеността или от по 1/3 ид.части.
Приживе Я. И. се е разпоредил с притежаваните от него ид.части от
имота въз основа на договор за покупко – продажба оформен в нотариален
акт №22/1999г. С оглед успешно проведеното доказване от страна на
ответника за наличната пълна трансформация на лично имущество на неговия
наследодател А.И., то не може да бъде зачетен в цялост
вещнопрехвърлителния ефект на договора за покупко – продажба от 1999г., с
който Я. И. прехвърля 4/6 ид.части от процесния имот, доколкото се
установи, че същия към момента на разпоредителната сделка е собственик
само на 1/3 от този имот. Предвид това, че не се доказаха възраженията на
ответника за недействителност на тази разпоредителна сделка, то следва да
бъде зачетен вещнопрехвърлителния й ефект в размер на притежаваните от
прехвърлителя материални права към този момент, а именно до 1/3 ид.части
от имота предмет на делбата. Този извод следва от правилото, че никой не
21
може да прехвърли повече права от тези, с които разполага.
Ищцата Н. И. придобива по възмезден начин 1/3 ид.части от имота
предмет на делбата, а останалата 1/3 ид.части тя придобива при открИ.е на
наследството от нейната майка А.И.. В такава част в размер на 1/3 ид.части се
определя и квотата на ответника Т. Г. към момента на открИ.е на
наследството, което е останало от неговата майка. Процесните 1/3 ид.части,
които са предмет на договора за покупко – продажба от 1999г. се придобиват
от ищцата Н. И. по време на бракът й с П.С. Д.. Доколкото тези идеални части
са придобити възмездно и по време на брака, то върху тях се простира
действието на презумпцията са съпружеска имуществена общност
произтичаща от съвместен принос. Бракът между Н. И. и П. Д. е прекратен
със съдебно решение за развод от 26.06.2006г., постановено по гр. дело №
1291/2006г. на ВРС.След прекратяване на брака между бившите съпрузи
възниква обикновена съсобственост при равни квоти. Така считано от
постановяване на решението за прекратяване на брака, върху процесната 1/3
ид.част възниква обикновена съсобственост за всеки един от бившите
съпрузи в размер на 1/6 ид.части. След прекратяване на брака бившите
съпрузи не са наследници един на друг, като наследници от първи ред са
техните низходящи. От представеното удостоверение за наследници на П.С.
Д., б.ж. на село К., починал на 11.08.2021г. се установява, че наследник е
втория ищец Я. П. Д.. Последният придобива дял в съсобствеността на имота,
който е равен на делът на неговия наследодател – П. Д. в размер на 1/6
ид.части.
В заключение ищцата Н. И. придобива по наследство от своята майка 1/3
ид.части, към която собственост следва да бъде прибавена и 1/6 ид.части от
прекратена с развод съпружеска имуществена общност. Ищецът Я. Д.
придобива по наследство от своя наследодател П. Д. собствеността върху 1/6
ид.части от имота. Ответникът Т. Г. се явява собственик на 1/3 ид.части от
имота, която собственост произтича от наследството на неговата майка А.И..
При изложените съображения и при приравняване квотите на
съделителите с еднакъв знаменател, делбата на процесната нива следва да
бъде допусната при квоти: за Н. И. – 3/6 ид. части, за Я. Д. – 1/6 ид. части и за
ответника Т. Г. - 2/6 ид. части.
По изложените съображения, съдът
22
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот
с идентификатор 72709.512.25, с площ от 3800 кв.м. намиращ се в местност
„Г.п.“, землище на село Т., община В., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, номер
по предходен план 047025, при граници имоти с идентификатори:
72709.47.38,72709.512.196,72709.512.33 и 72709.110.19, между съделителите:
Н. Я. И., ЕГН ********** от село К., община В., Я. П. Д., ЕГН ********** от
гр. В., ул. Ч.м. №20 и Т. Я. Г., ЕГН ********** от село К., община В., при
квоти: за Н. Я. И., ЕГН ********** – 3/6 идеални части, за Я. П. Д., ЕГН
********** – 1/6 идеални части и за Т. Я. Г., ЕГН ********** – 2/6 идеални
части, на осн. чл. 34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
23