Р Е Ш Е Н И Е

№

 

24.06.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №340 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-000421/01.02.2019г. на *** на СЕКТОР *** при О.н.М.- П.н.Г.Б.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП;

-         на основание чл.177 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че описанието на първото от двете нарушения, за които е административно наказан е неясно; оспорва и фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

С Решение № 648/02.10.2019г. по АНД №1399/2019г. по описа на РС – ***, Наказателно постановление №19-0938-000421/01.02.2019г. на *** на СЕКТОР *** при О.н.М.– П. е отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С Решение №61/29.01.2020г. по КАНД №1258/2019г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, Решение № 648/02.10.2019г. по АНД №1399/2019г. по описа на РС – *** е отменено в частта, в която е отменено Наказателно постановление №19-0938-000421/01.02.2019г. на *** на СЕКТОР *** при О.н.М.– П. за наложена на Г.Б.П. ЕГН: **********, на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; в същата част, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – ***. В останалата част, Решение № 648/02.10.2019г. по АНД №1399/2019г. по описа на РС – *** е оставено в сила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – О.н.М.- П. представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Предвид указанията на касационната инстанция, съдържащи се в Решение №61/29.01.2020г. по КАНД №1258/2019г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, в настоящото производство се дължи произнасяне единствено по отношение на частта от обжалваното НП, с която на Г.Б.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 189050/22.01.2019г. от страна на П.Г.Г. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР *** при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля К.К.А., както и на нарушителя – Г.Б.П.. Съставен е за това, че на 22.01.2019 г. около 00:10 часа в гр. ***, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, като водач на автомобил „***“ с рег. № ***, с посока на движение към ж.к. „***“, извършва следното: при движение с несъобразена скорост с пътните условия на ляв завой на горепосоченото кръстовище, губи контрол над автомобила и се блъска в неподвижно препятствие – бордюр, като реализира ПТП с материални щети по автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; автомобилът е спрян от движение към дата 20.12.2018 г. /след справка с РСОД № 280/ - нарушение по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.Б.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентни лица /л.17 – 18 от АНД №1399/2019г. по описа на РС – ***/. Предвид дадените от страна на касационната инстанция указания в Решение №61/29.01.2020г. по КАНД №1258/2019г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, в предметните предели на настоящото производство, очертани по-горе, РС – *** следва да се произнесе по съществото на правния спор. Касационната инстанция е приела, че в подлежащата на разглеждане част, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в тази връзка, настоящата инстанция не следва да обсъжда формалната законосъобразност на издаденото Наказателно постановление.

По правилността на обжалваното НП, бяха събрани както писмени доказателства /л.10 – 16 от АНД №1399/2019г. по описа на РС – ***, л.12 – 15 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите П.Г. и К.А.. Съдът намира, че показанията на двамата свидетели имат твърде общ характер и от една страна – това е напълно понятно, предвид изминалия период от време и характера на служебната дейност на двамата свидетели по контрол на пътното движение. От друга страна обаче, общият характер на свидетелските показания, съвсем не подпомага разкриването на обективната истина, още повече, при съобразяване на описанието на нарушението в обжалваното Наказателно постановление. Както в съставения АУАН, така и в издаденото Наказателното постановление, твърдяното нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП е описано изключително лаконично – на практика, единствено и напълно декларативно се отбелязва наличието на несъобразена скорост, при управление на процесното МПС. Следва да бъде припомнено, че понятието “несъобразена скорост” е по съществото си правен извод, почиващ на неизпълнение на задължението, установено  в чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП. Същата разпоредба гласи: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”. Видно е, че ЗДвП посочва примерно обстоятелствата, с които водачите следва да се съобразят. Съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат никакво отбелязване от неглижирането на кои обстоятелства следва извода, че нарушителят е управлявал  превозното средство с несъобразена скорост. Отделно от това, в хода на административнонаказателното производство не са положени каквито и да било усилия за изясняване на обстоятелството с каква приблизителна скорост (като абсолютна величина) е било управлявано превозното средство, за да може да се прецени доколко тази скорост е била “съобразена” с посочените пътни условия. Следва да бъде специално подчертано, че не/съобразеността на скоростта според съдебната практика е фактически въпрос, който се преценява във всеки отделен случай именно при отчитане на скоростта на движение и съпоставянето й с посочените в чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП обстоятелства и всички други обстоятелства, които биха имали значение при управлението на МПС. Тук е мястото да бъде подчертано, че показанията на свидетелите А. и Г. съвсем не способстват за внасяне на яснота по така изследвания въпрос. Според показанията на свидетеля А., водачът Г.П. „…при извършване на завой не е могъл да овладее автомобила, левият завой се извършва по най-краткия път, той беше отишъл вдясно и се беше качил на бордюра и за това пише, че се е движел с несъобразена скорост. Щом не е могъл да извърши маневрата - завой наляво - и затова колегата му състави акта.“, а според показанията на свидетеля Г. – „…водачът не съобразява скоростта си, на ляв завой не успява да го вземе и се удря в бордюра, при което причинява ПТП с материални щети по автомобила… На самото кръстовище тръгва да прави ляв завой по новия път за ж.к. „***”, явно е бил с по-висока скорост и се е блъснал в бордюра.“. В действителност, това са, своего рода, фактите, от които полицейските служители са направили извод за несъобразеност на скоростта на управлявания от Г.П. автомобил. Видно е обаче, че се касае за допускания, които едновременно с това, не се ползват с достатъчна обоснованост и убедителност. Юридически /а и житейски/ необосновано е да се презюмира, че щом управляваният от жалбоподателя автомобил не е успял да извърши маневрата завой наляво и се е ударил в бордюр, следователно - неговата скорост на движение, във всеки случай е била несъобразена. Едва ли е необходимо да бъде подробно разяснявано, че едно самостоятелно ПТП от посочения вид би могло да е резултат от най – разнообразни обстоятелства, включително – напълно независещи от поведението на водача. Ето защо, изводът за несъобразеност на скоростта на л.а. „***“, в настоящия случай, е несъстоятелен и няма как да бъде споделен, а още по-малко – може да се приеме, че подобен извод следва по убедителен начин от събраните доказателствени материали. Напротив – освен обсъдените показания на свидетелите А. и Г., в очертаната насока не са налице други доказателства, които биха спомогнали за осветляване обстоятелствата на случая; този извод не се променя и от приложения по АНД №1399/2019г. препис от Протокол за ПТП №***г., тъй като същият Протокол единствено възпроизвежда критикуваната по-горе декларативност на отбелязването, че е налице несъобразеност на скоростта, без да установява факти и обстоятелства от правно значение, водещи до извода за нарушаване на задължението по чл.20 ал.2 ЗДвП. Ето защо Съдът приема, че нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Б.П., се явява напълно недоказано и недопустимо почива изцяло на предположения, свързани с правнорелевантни и подлежащи на доказване /впрочем от страна на административнонаказващия орган/ факти и обстоятелства. Следователно, жалбоподателят не е извършил коментираното нарушение на ЗДвП и е административно наказан на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата, без да са налице материалноправните предпоставки за това, т.е. Наказателното постановление се явява неправилно в обсъжданата му част и като такова – следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №19-0938-000421/01.02.2019г. на *** на СЕКТОР *** при О.н.М.– П. в частта, в която на Г.Б.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: