О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. Велико Търново, 11.04.2023 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно
заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка
Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 189/2023
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197-200 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 25, ал. 2 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Същото
е образува по жалба от А.К.К. *** против Решение от 10.03.2023 г. на
председателя на Великотърновски окръжен съд (ВТОС) по Зявление на жалбоподателя
по настоящето дело с вх. № 2015/24.02.2023 г. за достъп до обществена
информация.
С
обжалваното решение председателят на ВТОС е оставил без разглеждане заявлението
на К. за достъп до обществена информация с мотива, че в него не се съдържат данни
по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като поисканата информация е посочена много
общо и е невъзможно да се разбере искането, но същевременно е невъзможно да се
изпълни и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ – да се даде възможност на
заявителя да уточни искането си, защото заявлението, с което съдът като
административен орган е сезиран не отговаря и на изискването на чл. 25, ал. 1,
т. 4 от закона – не е посочен адрес за кореспонденция със заявителя, въпреки че
последният е поискал информацията да му бъде предоставена с обратна поща.
Посоченото
решение е било връчено лично на К. на 17.03.2023 г. и недоволен от него той го
е оспорил пред настоящия съд, като е образувано това дело.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна:
С
обжалваното Решение от 10.03.2023 г. председателят на ВТОС, като
административен орган, се е произнесъл с процесуален административен акт, с
който отказва да разгледа по същество искането за достъп до обществена
информация на К., с което е бил сезиран на 24.02.2023 г. Съгласно чл. 197 от АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено
до него искане за издаване на индивидуален акт може да се обжалва чрез него
пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Ето защо съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от лице,
притежаващо правен интерес от оспорването – заявителят, търсещ обществена информация,
против подлежащ на оспорване отказ за разглеждане по същество на искане за
издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, в указания в решението срок.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна по следните мотиви:
Със
заявление вх. № 2015/24.02.2023 г. А.К.К. е поискал от председателя на ВТОС
обществена информация, както следва: „регистрирала писмен документ издаден от
институцията Ви за пред Инспектората на ВСС, в който упоменавате неполучени
визирани искови молби за разглеждане от инстанцията и нямате изграден
съдопроизводство с приключителен способ“ (буквален цитат от заявлението). В
същото заявление е посочена писмена форма на достъпа.
Председателят
на ВТОС правилно е намерил, че заявлението както е формулирано не отговаря на
изискването на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Съгласно цитираната норма
заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание
на исканата информация. В случая исканата информация е била описана по абсолютно
неясен (граматически и логически) начин и председателят на ВТОС правилно е
счел, че е наложително прилагането на чл. 29, ал. 1, изречение първо от ЗДОИ,
който гласи: В случай, че не е ясно точно
каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят
се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена
информация.
Неправилно
е обаче разбирането на ответника, че тази разпоредба в случая е практически
неизпълнима, защото заявлението за достъп до обществена информация не отговаряло
и на изискването на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗОДИ, която норма пък изисква в заявлението
да се посочи и адреса за кореспонденция със заявителя. Чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ
действително изисква в заявлението за достъп до обществена информация да се
посочи адрес за кореспонденция със заявителя, но липсата на такъв не освобождава
административният орган от задължението по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ за
предоставяне възможност за уточняване на търсената информация, доколкото
връчването на съобщението по чл. 29, ал. 1, изр. първо следва да стане по
общите правила на АПК, след като се касае за административно производство, в
което принципно чл. 30 от кодекса изисква уведомяване по общия ред на заявителя
за нередности в заявлението му за издаване на административен акт. Значението
на изискването за посочване на адрес за кореспонденция е само във връзка с
предоставяне на търсената информация и връчване на решението по съществото и
информацията, която ще се предостави на заявителя. Разпореждането по чл. 29,
ал. 1 от ЗДОИ не е акт по същество и с него се цели да се отстрани нередност в
самото заявление. Постановяването на такова е процесуално задължение на органа,
който не е предвидено да се освобождава от него, ако в заявлението липсва адрес
за кореспонденция. Ако това беше така, законодателят в чл. 29 щеше да предвиди,
че ал. 1, изречение първо не се прилага, ако заявлението е нередовно по смисъла
на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. Напротив, касае се за процесуално задължение на
административния орган да даде възможност на заявителя да отстрани конкретно
нередността по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като съобщаване на този процесуален
акт на административния орган следва да се извърши по общите правила на АПК. Приложимата
норма в случая е тази на чл. 18а от АПК и конкретно на ал. 8, т. А, която
гласи: „Когато няма адрес, който страната
е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на
страната се връчват съобщения:
1.
за
граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да
бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес
няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;“.
Постоянният адрес и
настоящият адрес на лицето, което има посочени 3 имена и ЕГН при нужда следва и
могат да се установят служебно от председателя на ВТОС чрез справка в НБД „Население“
съгласно Наредба № 14/18.11.2009. за реда и начина за предоставяне на достъп на
органите на съдебната власт до регистъра на населението – НБДН.
Само
за прецизност следва да се посочи, че принципно органът, сезиран със заявлението
не е обвързан от посочената в него от заявителя предпочитана форма на
информацията, а и чл. 26 от ЗДОИ регламентира изчерпателно възможните такива,
като сред тях фигурира само писмената такава, която се предоставя по реда на
чл. 35 от ЗДОИ. Само решението за предоставяне на обществена информация може да
се изпраща по пощата с обратна разписка съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗДОИ, не и
информацията. Т.е. принципно законът изисква (и вероятно заявителят също) решението
за предоставяне на обществената информация да му се изпрати „с обратна поща“ –
т.е. по пощата с обратна разписка, а евентуалните копия от книжа, според закона,
се предоставят след плащане на дължимите такси за това и то само по реда на чл.
35, ал. 2 от ЗДОИ – с протокол или на електронна поща.
Изложеното
до тук, мотивира съда да приеме, че неправилно ответникът е смесил процедурата
по предоставяне на обществената информация и на съобщаването на уведомлението
по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, поради което решението му с което се оставя без
разглеждане искането на К. е неправилно и следва да се отмени, като преписката
се върне на председателя на ВТОС с указания да изпрати уведомлението по чл. 29,
ал. 1, изр. първо от ЗДОИ (за уточняване от заявителя на исканата информация)
на посочения от него в жалбата до настоящия съд адрес за кореспонденция – гр.
Велико Тръново, ул. Мармарлийска 11, вх. А, и/или на настоящия и/или на постоянния
адрес на К., след което да прецени дали да процедира по реда на чл. 29, ал. 2
от ЗДОИ или с акт по същество (положителен или отрицателен – по свое
усмотрение, след преценка на характера на търсената информация и останалите условия
на закона).
На края, както се каза, оспореният пред настоящия съд акт на
административния орган е постановен на основание чл. 25, ал. 2 от
ЗДОИ. Този акт подлежи на оспорване по реда на глава десета,
раздел IV от АПК. Производството пред ВТАС е такова по реда на чл. 197
- 202 АПК.
В чл. 200, ал. 2 АПК
е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане
е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Тълкувайки
разпоредбата на чл. 200 от АПК (виж ТР № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
10/2019 г. ОСС I и II колегии) Общото събрание на съдиите от Първа и Втора
колегия на ВАС е установило съдържанието на правната норма в смисъл, че не е
допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК
от административния орган, издател на акта. Съгласно чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Задължителни са и за всички физически и юридически лица, участници в
административните производства. Ето защо настоящето определение не подлежи на обжалване,
доколкото за жалбоподателя няма правен интерес от това, предвид крайния изход на
спора, а за ответника – по мотивите изложени по-горе и в ТР на ВАС.
Водим
от горното и на основание чл.200, ал. 1 от АПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение от 10.03.2023 г. на
председателя на ВТОС по Заявление за достъп до обществена информация от А.К.К. ***/24.02.2023
г. и ВРЪЩА делото като преписка на
председателя на ВТОС за продължаване на административно производствени действия
по това заявление съобразно мотивите на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: