Решение по дело №12589/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261080
Дата: 13 август 2023 г.
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20191100112589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И  Е 

 

 

от 13.08.2023г.

 

гр. София

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти  състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ

при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 12589 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са  предявените от А.М.Р., ЕГН ********** и Е.М.Б., ЕГН ********** обективно, субективно и кумулативно съединени искове с правни основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, относно осъждането му да заплати на всеки един от ищците сумите от по 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща М.Х.Р., настъпила на 25.11.2016г.  вследствие на ПТП, причинено по вина на Т.П.-водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №*******, изразяващи се в стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност и усещане за безсилие пред обстоятелствата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 21.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за заплащането на сумите от по 200 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й.Х.Д., настъпила на 25.11.2016г. в следствие на същото ПТП, с която са имали  трайна и дълбока емоционална връзка, като между майка и деца, тъй като тя е живеела на съпружески начала с баща им и се е грижила за тях още от детската им възраст, изразяващи се в стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност и усещане за безсилие пред обстоятелствата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 21.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответника Т.Д.П., ЕГН ********** да заплати на всеки един от ищците в качеството й на пряк причинител на вредите,  сумите от по 200 лв., представляващи частични искове от такива с пълни размери от по 6500 лв. (общо 13 000) за законната лихва върху претендираните от тях обезщетения за неимуществени вреди в следствие на смъртта на баща им  М.Р. и на близката им Е.Б. в размери от по 200 000 лв. за периода от 25.11.2016г.-датата на произшествието до 21.03.2017г.-датата на която застрахователят е следвало да заплати обезщетенията.

Предмет на делото е и приетият за съвместно разглеждане в настоящото производство при условията на евентуалност, в случай че предявените срещу ответника П.искове бъдат уважени, иск от Т.Д.П., ЕГН ********* срещу  ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, с правно основание чл. 435 във вр. с чл.429, ал.3 изр.II КЗ относно осъждането на ответното дружество да й заплати сумата от 400 лв., представляваща заплатена от нея на А.Р. и Е.Б. законна лихва върху присъдените им обезщетения за периода от 25.11.2016г.  до 21.03.2017г.

Ищците основават претенциите си с твърденията, че в вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.06.2016г. на път III-307, при км 3+700м, по вина на водача на застрахованото  по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ МПС „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №*******,  която управлява автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и при навлизане в десет завой  при мокра пътна настика губи контрол над управляваното от нея МПС и навлиза в насрещната лента, където в обратна посока се е движим управлявания от М.Р. л.а. марка и модел Ауди 80“ с д.к.№*********, са починали бащата на ищците и жената, с която той е живял на съпружески начала и за която твърдят, че ги е отгледала като майка, предвид което са изградили трайна и дълбока емоционална връзка. Претендират изплащането на застрахователни обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на смъртта на техните близки от застрахователя на гражданската отговорност на виновния за настъпване на произшествието водач, ведно със законната лихва от изтичането на срока, в който след получаване на извънсъдебната претенция от ищците, застрахователят е следвало да им изплати обезщетението, както и от прекия причинител на вредите частично, сумите от по 200 лв., представляващи законна лихва върху обезщетенията за периода от настъпването на произшествието до датата на която застрахователят е следвало да заплати обезщетението.

В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпиха писмени отговори на предявените срещу него искове. То оспорва предявените от Е.Б. срещу него искове за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й М.Р., както и за законната лихва върху него, тъй като по отношение на това обезщетение между тях е бил сключено извънсъдебно споразумение, което е изпълнено от страна на застрахователя и по сметка на ищцата е изплатено обезщетение. По същество ответникът оспорва обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача П., предвид което счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите вреди. Оспорва твърденията на ищците за наличието на силна връзка между тях и пострадалата Й.Д., като отбелязва, че от документите по делото е видно, че те са имали различни адреси и не са живеели заедно. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача М.Р., както и от двамата пострадали, поради това, че са пътували в автомобила без поставени предпазни колани. Счита, че претендираните от ищците обезщетения са с прекомерно завишени размери. Признава обстоятелството, че е застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №******* към момента на настъпване на произшествието. Относно предявения срещу него иск от Т.П. сочи, че уведомлението, което е било подадено пред него от страна на застрахования М.С.П.за настъпилото на 25.11.2016г. произшествие касае само настъпилите щети по автомобила и е във връзка с договор за имуществена застраховка „Каско“, поради което застрахователят не е бил уведомен от това лице за настъпването на застрахователно събитие по застраховката гражданска отговорност, поради което застрахователят дължи законна лихва само считано от датата, на която е изтекъл срокът за плащане на претендираното обезщетение съгласно чл.497 КЗ.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор и от ответника Т.П., с който тя сочи, че предявеният спрямо нея иск е недопустим, а по същество го оспорва като неоснователен, защото тя не е виновна за настъпването на произшествието, поради това, че ищците не са понесли сочените от тях вреди, както и че между тях и пострадалата Й.Д. не е съществувала такава близост, която да обоснове дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й.

В съдебното заседание  ищците не се явиха лично, те бяха представлявани от пълномощника им адв.Д.., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло и да присъди в полза на доверителите й разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатените от страна на ответниците адвокатски възнаграждения.

Ответникът ЗК “Л.И.“ АД не изпрати представител в последното съдебно заседание и не изрази окончателно становище по спора.

Ответникът по предявения главен иск П. и ищец по предявения от нея срещу застрахователя иск не се яви в съдебното заседание и не изпрати представител.  

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса са обстоятелствата, че водачът П., управлявала лек автомобил с марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №******* е имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“  с ответното дружество, със срок на действие обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.

От удостоверение за наследници на ищците се установява, че М.Х.Р. е техен баща и е починал на 25.11.2016г., а от удостоверение за наследници на М.У.Р. е видно, че тя е била майка на ищците и съпруга на баща им, като е починала на 08.04.1987г.

С влязла в сила на 03.04.2023г. Присъда постановена по НОХД №142/2020г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, водачът Т.Д.П., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 25.11.2016г, около 10:30 часа, на път III-307, при км 3+700, между гр.Луковит и с.Тодоричене, движейки се в посока с.Тодоричене, Ловешка област, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №*******, собственост на М.С.П.e нарушила правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 ЗДвП-не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и по чл.16,ал.1 ЗДвП-навлязла в насрещната лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице-Й.Х.Д. и М.Х.Р. двамата с постоянен адрес:***, и С.К.И.от с.Дерманци, Ловешка област.

От представените и приети по делото като писмени доказателства споразумения от 06.06.2018г. и 20.01.2020г. се установява, че между ищцата Е.Б. и ответното застрахователно дружество са били сключени споразумения за уреждане на претенциите за изплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ищцата в следствие на смъртта на нейния баща М.Р. и близката й Й.Д. причинени от процесното ПТП, като между тях е договорено, цялото и окончателно обезщетение за вредите от смъртта на М.Р. да бъде в размер на 65 000 лв., а за тези в следствие на смъртта на Й.Д. в размер на 20 000 лв. Видно от преводни нареждания от 06.12.2018г., 20.12.2018г., 21.01.2019г., 01.02.2019г., 22.02.2019г. и 20.01.2020г. чрез общо шест превода по сметка на ищцата Б., ответното дружество й е заплатило общо 85 000 лв. обезщетения съобразно договореното в споразуменията. Първото споразумение е без нотариална заверка на подписа, като над името на ищцата е положен  подпис, а второто споразумение е с нотариална заверка на подписа на ищцата, като под него ръкописно са изписани и първото и бащиното й име.

Съгласно споразумения от 12.03.2018г., с нотариална заверка на подписа от 09.03.2018г. и споразумение от 12.12.2019г. с нотариална заверка на подписа от 10.12.2019г., ищецът А.Р. и ответното дружество са постигнали съгласие за уреждане на застрахователната претенция за изплащане на обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие смъртта на баща му М.Р. и близката му Й.Д., които да представляват окончателни и цялостни обезщетения за тези вреди, като на ищеца бъдат изплатени сумите от 65 000 лв. и съответно 20 000 лв. Видно от платежни нареждания от 14.04.2018г., 23.04.2018г., 27.04.2018г.,04.05.2018г. и 10.02.2020г. застрахователното дружество е превело по сметка на ищеца Р. чрез шест превода обезщетения в общ размер на 85 000 лв.

От писмо от Министерство на образованието и науката от 12.10.2020г. се установява, че няма данни за издадени дипломи за завършено средно или основно образование от ищците в периода след 2007г., както и че, в периода от 2004г. до 2015г. те са били ученици.

Съгласно показанията на свидетеля Б.И., М.Р. и Й.Д. живеели на съпружески начала, като те заедно отгледали ищците А.Р. и Е.Б., като последните считали Й.Д. за своя майка. Те поддържали близки отношения и след като ищците пораснали, като оставяли децата си при Й.и А. да ги гледат, когато са по работа извън България. Свидетелят сочи, че ищците него са ходили много малко на училище и то само в първи клас. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта им, че ищците са неграмотни, защото не противоречиви и нелогични. От една страна той заявява, че живее в съседна къща с пострадалите М.Р. и Й.Д., а от друга въпреки, че ищците не живеят там, той твърди, че ходели да молят някой да им чете писмата, които получавали.

 

Съдът кредитира показанията на свидетеля П., доколкото макар той да е съпруг на Т.П., те не противоречат на останалите приети писмени и гласни доказателства по делото. От тях се установи, че на 25.11.2016г. в качеството му на съсобственик на управлявания от съпругата му автомобил, и като такъв отбелязан в талона за регистрацията му, уведомил застрахователя по телефона за настъпилото ПТП, включително и за това, че има жертви. На 28.11.2016г. той посетил офис на застрахователя, като заявил претенция за обезщетение по застраховката „Каско“, при което му била поискана и застраховката „Гражданска отговорност“. Устно съобщил отново, че при инцидента има починали и попитал, дали трябва да напише още нещо, но му било отговорено, че това е достатъчно и няма какво повече да се направи.

 

Съгласно показанията на свидетеля К.И.а, тя не помни кога точно и как е удостоверила полагането на подписа от ищеца А.М. върху споразумение сключено със ЗК“Л.И.“ АД, но сочи, че винаги чете документа, който следва да бъде подписан на страните по сделката, а само когато някой сам каже, че е неграмотен или не може да се подпише, подписът му се полага чрез отпечатък от палеца.

 

От показанията на свидетеля С.И. не се установяват релевантни за предмета на спора факти, поради което не е необходимо подробното им обсъждане.

 

Предвид поставените на ищците въпроси по реда на чл.176 ГПК, доколкото с част от отговорите на тях се установиха неизгодни за последните факти, съдът приема за установено, че те са получили от ответното застрахователно дружество сумите от по 85 000 лв.

 

От приетата съдебнопсихиатрична експертиза се установи, че може да се приеме, че ищците са преживели тежък емоционален стрес от узнаването на факта за внезапната смърт на баща им и на жената, която са считали за майка, в следствие на процесния инцидент. Те преживяват емоционални промени и изживявания във връзка със загубата на близките им, които остават в рамките на нормалната психологична реакция на траур, които постепенно са отзвучали. Няма данни за развитие на психични заболявания у ищците в следствие на преживяванията им след инцидента.

 

 Предвид наличието на влязла в сила присъда относно процесното ПТП не е необходимо да се обсъжда подробно приетата комплексна медико-техническа експертиза, като в случая е необходимо да се посочи само, че от нея се установи, че предвид големия интензитет на удара между двата автомобила, наличието или липсата на поставени предпазни колани от страна на пострадалите М.Р. и Й.Д. е без значение за настъпването на леталния изход. Водачът М.Р. не е имал възможността да избегне удара.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Съгласно чл.300 ГПК,  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това, от приетата по делото влязла в сила присъда се установява, че  водачът Т.П. е виновна за настъпване на произшествието и за смъртта на М.Р. и Й.Д., като механизмът на произшествието е идентичен с установения и в настоящото производство. Предвид това възраженията на ответниците касаещи липсата на вина и причинно-следствена връзка между поведението на ответника П. и настъпилите вреди са неоснователни.

 

В производството по делото се установи и че водачът Р. не е имал възможността да избегне удара, както и, че за настъпването на смъртта на близките на ищците е било без значение, дали те са пътували с предпазни колани или не. Затова съдът намира за неоснователни и възраженията касаещи съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите.

 

Съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В настоящото производство се установи, че ищците и пострадалата Й.Д. са имали установена особено близка връзка- такава, каквато имат помежду си деца и майка. Това означава, че ищците имат материалното право да претендират обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие  смъртта, както на техния баща, така и на тяхната близка.

 

Беше установено, че ищците са  претърпели тежък емоционален стрес от узнаването на факта за внезапната смърт на баща им и на жената, която са считали за майка, както и че преживяват емоционални промени и изживявания във връзка със загубата на близките им, които остават в рамките на нормалната психологична реакция на траур, и които постепенно са отзвучали.

 

В производството по делото са представени, макар и след изтичането на срока за отговор на исковата молба, но без да е налице окончателен доклад на делото по чл.146 ГПК, и съответно са приети, писмени доказателства-споразумения и платежни нареждания, с които се установява, че между ищците и ответника-застраховател са сключени споразумения за изплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на загубата на техните близки в следствие на процесното ПТП, като ответниците са получили по свои банкови сметки сумите от по 85 000 лв. Вярно е, че с отговора на исковата молба ответното дружество не е релевирало възражения относно уреждането на отношенията между страните касаещи обезщетяването на понесените от Е.Б. вреди в следствие на загубата на Й.Д., както и за уреждане на отношенията между него и ищеца А.Р. за обезщетяване на процесните вреди, но по отношение на тези писмени доказателства не е била налице преклузия, при което те са приети и съобразно чл.235,ал.2 и ал.3 ГПК, установените с тях факти следва да бъдат взети предвид при разрешаването на спора. Следва да се отбележи и, че част от плащанията са осъществени и две от споразуменията  са сключени след представянето на отговора на исковата молба, поради което не е налице преклузия за релевирането на подобно възражение и след датата на изтичането на срока за отговор на исковата молба.

 

Съдът намира възражението на ищците, че сключените между тях и ответникът-застраховател споразумения са нищожни поради липсата на съгласие у тях, защото са неграмотни и не могат да подписват документи освен чрез полагане на отпечатък от десния палец, за неоснователно.

 

Ответниците сочат, че са неграмотни поради което е следвало да подпишат споразуменията с отпечатък от палеца си, но не оспорват това, че подписите положени в тези споразумения, както и ръкописното изписване на имената им са положени от тях. Пълномощникът им сочи, че тези „драскулки“ са написани от тях, но понеже са неграмотни, не са изявили валидно волята си да сключат споразуменията, а по тази причина не оспорват и автентичността на подписите им.

 

Съдът счита, че в производството по делото не се установи от страна на  ищците възражението им, че са неграмотни и по тази причина е следвало да подпишат споразуменията, чрез полагане на отпечатък от палците им. Това не следва и от представените по делото документи от Министерство на образованието и науката, защото предвид възрастта на ищците, те биха могли да завършат основното си образование съответно през 1989г. и 1992г., а не след 2007г., за който период се отнасят справките. Освен това, дори някой да не е посещавал училище и да няма диплома за завършено основно образование може да бъде грамотен. Неграмотността на ищците към датата на сключване на споразуменията не беше установена и от показанията на свидетеля И., които в тази им част съдът не кредитира. След като ищците не са съобщили на страната, с която договарят, че са неграмотни и са подписвали с ръкописни подписи, вкл. и с изписване на имената си в споразуменията, и наред с това не оспорват, че в изпълнение на тези споразумения са получили договорените обезщетения, нито че те са изписвали имената и са полагали подписите си под тях, се налага извода, че те са достатъчно грамотни, за да не е необходимо да полагат подпис с палец, както и че са изразили валидно волята си и за сключване на споразуменията, което означава, че последните не са нищожни.

 

Следва да се отбележи, че по отношение на споразуменията, които са сключени с нотариална заверка на подписите  се установи, че тези подписи са били положени от ищците пред помощник-нотариуса, която им е прочела съдържанието им, а подписването им саморъчно след това означава, че са изразили валидно волята си да сключат тези споразумения и да уредят окончателно всички последици свързани с претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП.

 

Затова съдът намира, че ищците и ответникът ЗК „Л.И.“ АД са уредили със сключените между тях споразумения окончателно и пълно всички претенции, които ищците са имали по отношение претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на смъртта на техните близки М.Р. и Й.Д., причинена от процесното ПТП, включително и за лихви за забава, като в изпълнение на тези споразумения, ответното дружество им е превело сумите от по 85 000 лв., поради което не им дължи нищо повече, а освен това не им се дължи и отделно заплащането на законна лихва от датата на деликта до осъществяването на плащането. Затова предявените от ищците искове, както спрямо ответника ЗК „Л.И.“ АД, така и срещу ответника П. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

 

Поради неоснователността на предявения срещу ответника П. иск, не  следва да бъде разглеждан и предявения от нея при условията на евентуалност иск срещу ЗК „Л.И.“ АД.

 

Предвид изхода на делото в полза на ответното дружество на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600 лв., от които 400 лв. за внесен депозит за вещи лица и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно правната и фактическа сложност на спора.

 

В полза на ответника П. следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено адвоактско възнаграждение в размер на 300 лв., което не е прекомерно, а искането й за присъждане на разноски за внесена държавна такса за обратния иск в размер на 50 лв. и 40 лв. за депозит за разпит на свидетел следва да бъде оставено без уважение, защото тези разходи са направени само във връзка с предявения от нея т.нар. обратен иск, който не е разгледан в настоящото производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.Р., ЕГН ********** и Е.М.Б., ЕГН ********** обективно, субективно и кумулативно съединени искове с правни основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, относно осъждането му да заплати на всеки един от ищците сумите от по 200 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща М.Х.Р., настъпила на 25.11.2016г. вследствие на ПТП, причинено по вина на Т.П.-водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к. №*******, изразяващи се в стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност и усещане за безсилие пред обстоятелствата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 21.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за заплащането на сумите от по 200 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й.Х.Д., настъпила на 25.11.2016г. в следствие на същото ПТП, с която са имали  трайна и дълбока емоционална връзка, като между майка и деца, тъй като тя е живеела на съпружески начала с баща им и се е грижила за тях още от детската им възраст, изразяващи се в стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност и усещане за безсилие пред обстоятелствата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 21.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответника Т.Д.П., ЕГН ********** да заплати на всеки един от ищците в качеството й на пряк причинител на вредите,  сумите от по 200 лв., представляващи частични искове от такива с пълни размери от по 6500 лв. (общо 13 000) за законната лихва върху претендираните от тях обезщетения за неимуществени вреди в следствие на смъртта на баща им  М.Р. и на близката им Е.Б. в размери от по 200 000 лв. за периода от 25.11.2016г.-датата на произшествието до 21.03.2017г.-датата на която застрахователят е следвало да заплати обезщетенията.

ОСЪЖДА А.М.Р., ЕГН ********** и Е.М.Б., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА А.М.Р., ЕГН ********** и Е.М.Б., ЕГН ********** да заплатят на Т.Д.П., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.

        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.

 

                                  

                                                                      Съдия: