Р Е
Ш Е Н
И Е
№
08.05.2018г.
гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 305 по описа за 2018г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска - с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането(КЗ) вр. чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
гр.София, твърди в депозираната искова молба, че видно от Протокол за ПТП №
1505142/02.09.2016г., съставен от В.В. - мл.автоконтрольор в РУП -
Димитровград, на 02.09.2016г. в 22.00 часа, в гр.Димитровград, по бул.„Съединение“,
между кв.„Мариново“ и кв.„Вулкан“, управляваният от водача Д.И.Б. лек автомобил
„Ауди А6“ с peг.№ *** се ударил в несигнализирано препятствие на пътя -
повдигната шахта и реализирал ПТП с материални щети. Пострадалият при ПТП лек
автомобил бил собственост на Д.И.Б., който имал валидна застраховка „Каско+“ за
този автомобил, обективирана в застрахователна полица № 440116126005355/ 25.05.2016г.,
със срок на действие от 26.05.2016г. до 25.05.2017г.
След като бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка
по щета № 44011511608095. Повредите по автомобила и степените на увреждане били
констатирани с опис-заключение по щета № 44011511608095/ 09.09.2016г. Била изготвена
и калкулация по претенция от 10.09.2016г., в която били посочени повредените
части на автомобила, разбити по пера, вид и стойност за ремонт, за които да се
изплати обезщетение, както следва: подмяна на детайли и материали на обща
стойност 104.73 лева, демонтаж и монтаж на обща стойност 58.40 лева, ремонт на
обща стойност 122.40 лева, труд и материали за боядисване на обща стойност
251.34 лева. По повод щетата бил съставен и ликвидационен акт от 10.09.2016г.
от застрахователя, като бил определен общият размер на обезщетението по щетата
в размер на 536.87 лева. По процесната застрахователна полица било уговорено
разсрочено плащане на застрахователната премия, на четири вноски, платими по
посочения в полицата начин и падеж. Към датата на процесното ПТП били
падежирали и съответно платени първа и втора вноски. В този случай, съгласно
Общите условия на застрахователя за автомобилна застраховка „Каско+“, при
настъпване на застрахователно събитие, неплатените разсрочени вноски от
застрахователната премия стават изискуеми и застрахованият е длъжен да ги
заплати изцяло преди изплащането на застрахователното обезщетение или
застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на
застрахователното обезщетение. Към датата на процесното ПТП оставащи като
дължими и незаплатени били трета и четвърта вноски от застрахователната премия
в общ размер на 304.76 лева. Ето защо, застрахователят удържал от размера на
определеното обезщетение по щетата – 536.87 лева, сумата от 304.76 лева за
погасяване на оставащите трета и четвърта незаплатени разсрочени вноски от
застрахователната премия и определил като сума за получаване разликата от
232.11 лева. С нареждане за групово плащане от 12.09.2016г. тази сума била
заплатена на собственика на увредения автомобил Д.И.Б..
Причина за настъпване на
ПТП, респективно причиняване на повредите върху застрахованото МПС, било
наличието на несигнализирано препятствие на пътя - повдигната шахта в
гр.Димитровград, по бул.„Съединение“, между кв.„Мариново“ и кв.„Вулкан“.
С погасяване на
задължението за заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
застрахователят встъпил в правата на застрахованото лице и имал право да иска
от причинителя на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. В конкретния
случай причинител на вредата била Община Димитровград, тъй като същата била
собственик и стопанин на общинския път, на който настъпило ПТП и като такъв
била длъжна да го поддържа, ремонтира, както и да осигурява възможността за
неговото безопасно ползване по предназначение. Община Димитровград не изпълнила
това свое законово задължение, не упражнила необходимия контрол по отношение на
своите служители и/или наети от нея лица, които следвало да се грижат за общото
добро състояние на пътната инфраструктура. По тази причина следвало да бъде
ангажирана отговорността й да заплати на застрахователя пълния размер на
застрахователното обезщетение.
Ищецът изпратил на
ответната община регресна покана с изх.№ 92-8518/19.10.2016г., с която дал
15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 551.87 лева, от които
536.87 лева - заплатено по щетата обезщетение и 15 лева - ликвидационни
разходи. Поканата била получена от упълномощено лице, но плащане не последвало.
Ето защо дължима била и сумата от 57.98 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата, на
която изтекъл предоставеният с регресната покана 15-дневен срок за плащане -
06.11.2016г., до 29.12.2017г.
С оглед на така
изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 594.85 лева, включваща сумата от 536.87 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното
събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на
ответника, както и сумата от 57.98 лева, представляваща мораторна лихва за
забавено плащане върху главницата, считано от 06.11.2016г. до 28.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в
който посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като
реализираното ПТП не възникнало по повод неправомерно деяние от страна на
Община Димитровград, изразяващо се в бездействие. Оспорва се твърдението, че
причинените вреди на автомобила са вследствие удар в несигнализирано
препятствие на пътя - повдигната шахта, както и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и наличните вреди на автомобила. Оспорва
се и твърдението, че на процесния участък е имало повдигната шахта, която не е
била сигнализирана, както и вида и размера на вредата. Оспорва се твърдението,
че ответникът има задължение да се грижи за посочения път - бул.”Съединение”
между кв.Мариино и кв.Вулкан, тъй като този път бил част от републиканската
пътна мрежа съгласно чл.3 ал.2 от ЗП и задължението за неговото стопанисване и
поддържане, съответно обезопасяване на дупки, било на Агенция „Пътна
инфраструктура”, а не на общината, съгласно чл.31 от ЗП, тъй като не се касаело
за общински път. Касаело се за път III-663, част от републиканската пътна
мрежа, определен като такъв с Решение № 945/01.12.2004г. на МС.
Ответникът навежда и възражение за съпричиняване, като твърди, че в случай,
че се установи, че е налице ПТП в резултат от удар в несигнализирано
препятствие на пътя, то водачът се движил с несъобразена с пътната настилка и
условията на пътя скорост, поради което и не е могъл да избегне шахтата.
Оспорва се и размера на вредата и необходимостта от пълна подмяна на предна
решетка, решетка предна броня и два броя подкалници, като се посочва, че същите
са могли да бъдат поправени и не е била необходима пълната им подмяна. Оспорва
се и посочената стойност за монтаж и демонтаж в размер на 58.40 лв., както
и цените на новите елементи, посочени в
калкулация по претенция № 44011511608095/09.09.2016г. в общ размер на 104.73
лв., които били завишени, а също и посочената цена на ремонта в размер на
122.40 лв. и цената за труда и материалите в общ размер на 251.34 лв.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщения към доказателствения
материал по делото Протокол за ПТП №
1505142/02.09.2016г. е, че на посочената
дата в гр.Димитровград, по бул.“Съединение“ между кв.Марийно и кв.Вулкан е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил „Ауди А6“ с ДКН ***,
управляван от собственика на автомобила Д.И.Б., се ударил в несигнализирано препятствие на пътя – повдигнати шахти. Съгласно
удостовереното в протокола вследствие на ПТП-то на моторното превозно средство
били нанесени щети - деформация на предна част. Протоколът бил съставен от
мл.автоконтрольор в РУП – Димитровград – Венко Митев Велчев, след съответно извършена проверка
на мястото на произшествието.
Видно от Застрахователна
полица № 440116126005355/25.05.2016г. със срок на застрахователното
покритие от 26.05.2016г. до 25.05.2017г. към датата на произшествието – 02.09.2016г., ищцовото дружество имало
качеството на застраховател
по застраховка „Каско +“ с предмет увредения автомобил.
Застраховката била сключена при покритие „пълно каско“.
Във връзка с
депозирано на 09.09.2016г. уведомление във връзка с цитираната застрахователна
полица от страна на собственика на автомобила, е образувана щета №
44011511608095. Видно от изготвеното опис – заключение по щетата и калкулация
по претенция, стойността на частите за подмяна, за труд за демонтаж, монтаж,
ремонт и боядисване са общо в размер на 536.87 лева. Тази сума фигурира и в Ликвидационен акт по щета № 20700981515 по преписка
44011511608095/09.09.2016г. От нареждане за групово плащане и опис към платежно нареждане, се установява, че след извършено прихващане с дължими от увреденото лице Димитър Бояджиев към ищеца
застрахователни премии по разсрочени вноски, на същия бил изплатен остатъкът от определеното застрахователно
обезщетение в размер на 536.87
лв., а именно сумата от 232.11 лв.
От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
пътният участък, в който е настъпило гореописаното ПТП, е част от третокласен
републикански път ІІІ-663 с дължина 56 км. от гр.Чирпан до гр.Симеоновград.
Същият е включен в списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945
на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане
на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона
за задълженията и договорите. В тази връзка и в хода на настоящото
производство, на първо място, следваше да бъде установено наличието на валидно застрахователно правоотношение
между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение. По отношение на тези факти
по делото не се спори и от събраните по делото писмени доказателства безспорно
бе установено, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +” на л.а. „Ауди А6“ с ДКН ***, собственост на Д.И.Б., във връзка
с настъпило на 02.09.2016г. в
гр.Димитровград на бул.”Съединение” между кв.Мариино и кв.Вулкан, ПТП е било
определено за изплащане обезщетение за имуществени вреди по автомобила в размер
на 536.87 лева и
изплатено такова след извършено прихващане в размер на 232.11 лева.
На следващо място,
изложените в
исковата молба фактически твърдения сочат на отговорност на Община Димитровград
за вредите по процесното МПС на основание чл.49 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да се уважи
исковата претенция, ищецът следваше
да докаже не само наличието на валидно застрахователно правоотношение с
увреденото лице, настъпването на застрахователно събитие и изплащането на
съответно обезщетение на увреденото лице, които, както вече бе посочено, бяха
установени, но и обстоятелствата, от които произтича отговорността на ответната
страна за тези вреди и
по-конкретно наличието на следните предпоставки: осъществен фактически състав по
чл.45 от ЗЗД от
физическо лице - пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, на следващо място, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействие да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него. Когато, както в случая, отговорността на ответника като възложител се ангажира за твърдяно бездействие, то следваше да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. В тази връзка по
делото бе наведено твърдение от ответната страна, че такова задължение спрямо Община
Димитровград не е съществувало, доколкото пътният участък, на който е настъпило произшествието, не е част от общинската пътна мрежа, а от републиканската, съответно задължението
за поддържането му е на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на общината.
По този повод
следва да бъде отбелязано, че собствеността върху пътищата в Република България е
обект на законова регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно
посочени в подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл.3 от Закона
за пътищата пътищата по функционално предназначение биват републикански и
местни, като първата категория са винаги държавна собственост според чл.8 ал.2
от ЗП, докато втората са общински или частни.
В случая безспорно
бе установено, че произшествието е настъпило по бул.“Съединение“ между
кварталите Марийно и Вулкан. Този път, видно от събраните по делото
доказателства, е част от системата на републиканските пътища като третокласен път с
номерация 663 от гр.Чирпан до
гр.Симеоновград,
посочен изрично в Решение № 945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Следователно изключителен титуляр на правото на собственост по закон върху този
път е Държавата. Според чл.30 от ЗП Държавна агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища. При преминаване на
републикански път през урбанизираната територия на съответната община, същите
по взаимна договорка с Държавна агенция „Пътна инфраструктура“ осъществяват
тези дейности взаимно съгласно чл.30 ал.3 от ЗП. В рамките на настоящото
производство обаче не бе наведено такова твърдение, нито се установи наличие на
подобна договорка под формата на сключен договор между агенцията и общината за
конкретно стопанисване на републиканската пътна мрежа в урбанизираните
територии на Община Димитровград. В този смисъл именно Държавна агенция „Пътна инфраструктура“ по закон е задължена регулярно да
обследва пътищата и да взема мерки с оглед избягване на произшествия и
осъществяване на съответните ремонти.
С оглед на така изложените съображения съдът приема, че
в рамките на производството ищецът не доказа основателността на претенцията си,
намираща своето правно основание в разпоредбата на чл.410
ал.1 т.2 от КЗ, поради което предявените
искове за главница в размер на 536.87 лева и за присъждане на акцесорно вземане за обезщетение
за забава в размер на 57.98 лева следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода
на производството ищецът следва да бъде осъден на ответника произтеклите от
делото разноски в размер на 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представляван от К.Х.Ч. и М.К.Г., срещу ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, ЕИК : *********, гр.Димитровград,
бул.”Г.С.Раковски” № 15, представляван от И.Т.Д. – кмет, иск за сума от 536.87 лв.(петстотин
тридесет и шест лева и 87 ст.) – платено
застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 440116126005355/25.05.2016г. във връзка с настъпило на 02.09.2016г. в гр.Димитровград ПТП и констатирани
материални щети на лек автомобил „Ауди А6“ с peг.№ ***, собственост на Д.И.Б., и иск за сума в размер на 57.98
лв.(петдесет и седем лева и 98 ст.) - лихва за забава за периода от 06.11.2016г.
до 28.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представляван от К.Х.Ч. и М.К.Г., да заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, ЕИК : *********, гр.Димитровград,
бул.”Г.С.Раковски” № 15, представляван от И.Т.Д. – кмет, произтеклите от делото разноски
в размер на 350(триста и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС
– Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: