М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия П.В.В., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 25.04.2007 г., в гр. Плевен като вещо лице по Административно дело № 247/2003 г.
пред ОС – Плевен, съзнателно дал невярно заключение по назначената от съда
съдебно-техническа експертиза относно размера на квотите на собственост на
лицата Е.Ц.С., с ЕГН: ********** и ***, с ЕГН: ********** *** при обезщетяване
на наследствените имоти, находящи се в гр. Плевен,
кадастрален адрес ***, кв. ***на основание съгласно закона за обезщетяване на
собствеността на одържавени имоти, съобразно решение на ОС - Плевен от
11.05.2005 г. по Административен характер дело № 247/2003 г. и решение № 418 от
22.11.2007 г. и поддържал заключение устно в съдебно заседание пред ОС –
Плевен, относно следното:
-Посочил като действителна пазарна цена на 1 кв. м. от държавния имот,
в който се обезщетява Е.Ц.С.с по 26,25 лв., УПИ IV, кв. ***по план на гр.
Плевен, вместо 124 лв. на кв.м. и действителна обща цена на оценката 47827,50
лв., вместо 707147,99 лв.
-Посочил като действителна пазарна цена на 1 кв.м. от държавен имот,
в който се обезщетява Е.Ц.С.с по 26,25 лв., в УПИ I, вместо 280 лв., като
стойността е била възлизала на 3536896,56 лв.
-Посочил, че общият размер на обезщетението на Е.Ц.С.следва да е в
размер на 4293,86 кв.м., а в действителност обезщетението на Е.С. възлиза на
909 кв.м.
-Посочил, че общият размер за обезщетение на Е.Ц.С.следва да е в
размер на 4293,86 кв.м., съгласно ЗОСОИ, към момента на влизане на закона в
сила 1998 г.
и е следвало да получи обезщетение за отчуждения имот в размер на 402,54 кв.м.
Престъпление по чл.291, ал.1
от НК.
Представителят от Районна
прокуратура заяви в съдебно заседание, че поддържа повдигнатото обвинение по
отношение на подсъдимия , като счита, че в хода на съдебното следствие и в хода
на досъдебното производство са събрани категорични доказателства, от които се
доказва виновността на подсъдимия и пледира да бъде признат за виновен.
По отношение на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия П.В.В.,
представителят на държавното обвинение счита, че следва да му бъде определено
наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3
години.
Счита също така , че на осн. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК следва да се лиши
подсъдимият от заемането на определена
професия или длъжност, като бъде лишен от правото да бъде вещо лице за срок от
2 години.
Подсъдимият П.В.В. се явява лично л съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник – адв. А.К. ***.
Подсъдимата П.В. заявява, че
разбира обвинението, не се признава за
виновен и обяснява, че при изготвяне на експертизата се е съобразил с
решението на ргана, който му е възложил експертизата,
а имено – оценил е държавната част на УПИ IV , точно там където е насочено
обезщетението на ***.
Защитника на подсъдимия поддържат
тезата на подсъдимия В., че не е извършил от обективна и субективна страна
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Навеждат доводи, за недоказаност
на обвинението. В тази връзка моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по
делото всички писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият П.В.В. е вписан в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – Плевен
в раздел съдебно строително-технически експертизи – промишлено и гражданско
строителство.
Е.Ц.С.и *** били наследници на ***, която притежавала различни недвижими имоти в гр.
Плевен.
Със заповед № РД-15-1205 от
12.08.1992г. Кметът на Община Плевен е отказал на *** и на Е.Ц.С.да отмени
отчуждаването на недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ триетажна къща, състояща се от 5 апартамента и 6 дюкяна, тъй като
не отговаря на условията на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ. Заповедта е обжалвана и е
образувано ахд № 226/1992г. На основание определение
на ВС на РБ № 485 от 17.09.1992г. е признато правото на собственост на ***
върху ½ идеална част от процесния имот.
С решение № 94-Е-26 от
15.02.1993г. Кметът на Община Плевен е
отказал да отмени Заповед № 2541 от 7.09.1978г. на председателя на ИК на ГНС –
Плевен, с която от *** са били отчуждени по реда на ЗТСУ идеални части от имот
№ ***в стр. квартал ***по плана на гр. Плевен. Решението е потвърдено с решение на ПОС по ахд
№ 66/1993г. и с решение на ВС на РБ № 2674 от 3.11.1994г.
С влязло в сила решение от
15.02.1994г. Районен съд – Плевен, по гр. дело № 4177/1993г. е признал *** за
собственик на 320 кв. м.
идеална част от парцел № ***по плана на гр. Плевен.
На основание това съдебно решение
е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
том ***, дело № ***от 1.11.1994г. Видно от този нотариален акт ***и ***са
признати за собственици на по ½ идеална част от празно дворно място, находящо се в *** / бивша ***/, цялото от 610 кв.м.,
съставляващо парцел ***в стр. кв. ***по плана на гр. Плевен, целият парцел от ***кв.м.
Констативният нотариален акт е вписан в службата по вписванията по партидите на
*** и на ***.
Съдебното решение по гр. дело №
4177/1993г. и издадения констативен нотариален акт на основание това решение са
били известни на ***, видно от жалбата на ***до Плевенски окръжен съд
от2.03.2000г., както и защото са приложени като доказателство по адм. Дело № 247/2003г. по описа на ПОС.
Съдебното решение и констативния
нотариален акт са приложени като доказателство и по ахд
№ 247/2003г. по описа на Плевенски окръжен съд.
С решение № 163 от 11.05.2005г.
по административно дело № 247/2003г., Окръжен съд – Плевен отменил на основание
чл. 6, ал.6 от ЗОСОИ решение № 481/2.06.1998г. на Областен управител – Ловеч в
частта, в която е оставено без уважение искането на Е.Ц.С.за обезщетение за
отчужден от ***недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ
дворно място и триетажна сграда, както и в частта, с която се определя
обезщетение с компенсаторни записи за съборена триетажна сграда върху ***кв.м.
за ***, като вместо това постановил:
Обезщетява
на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ Е.Ц.С.за отчуждени от нейната майка и наследодателка *** по ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ триетажна сграда върху ***кв.м.
с пет апартамента и шест дюкяна и една втора идеална част от дворно място,
цялото от ***кв.м., досежно нейната наследствена една
втора идеална част от описания имот, със съсобственост за сметка на частта на
държавата в УПИ ІV в кв. ***по плана на гр. Плевен.
Със същото
решение Окръжен съд – Плевен назначава вещо лице, което да даде заключение за
размера на квотата на съсобственост съобразно настоящото решение, както и за
размера на компенсаторните записи за отчужден дюкян на ул. «***» - гр. Плевен.
Експертизата по административно дело №
247/2003г. била изготвена от П.В. като първоначално той изготвил основно
заключение, а по-късно и допълнително заключение.
С решение №
418 от 22.11.2007г. по ахд № 247/2003г. Окръжен съд –
Плевен е възприел депозираните заключения на подсъдимия П.В. и е обезщетил Е.Ц.С.за
отчуждените от нейната майка и наследодателка *** по
ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ
триетажна сграда върху ***кв.м. с пет апартамента и дворно място, цялото от ***кв.м.,
досежно нейната ½ идеална част от имота със
съсобственост в размер на 4 293.86 кв.м. идеални части от общо 5 705
кв.м. идеални части в ПИ ІV кв. ***по плана на гр. Плевен.
Със същото решение, съдът
обезщетил ***с компенсаторни записи в размер на 9 200 лв. за отчуждения от
***имот на ул. «***» № ***и обезщетил *** с компенсаторни записи в размер
105 100 лв. за несъществуващата триетажна сграда върху ***кв.м. на ул. «***»
***и с компенсаторни записи в размер 9 200 лв. за имота на ул. «***» № ***,
отчуждени от майка му ***.
При постановяване на решението, съдът
съобразил изготвеното от В. заключение по назначената експертиза, депозирано в
Окръжен съд – Плевен на 25.04.2007г. и
поддържано в съдебно заседание по ах дело №
247/2003г. на 7.05.2007г.
От това заключение е видно, че подсъдимият
П.В.В. е приел, че обезщетението на *** за
отчуждената част от имота на ул. «***» № 14, представляваща ½ идеална
част от триетажна сграда, застроена на ***кв.м., друга жилищна сграда върху 42
кв.м., шопрон на 18 кв.м. и ¼ идеална част от
незастроен двор от ***кв.м. има действителна пазарна цена по ЗОСОИ
112 713.83 лв.
В същото заключение подсъдимият П.В.В. посочил, че действителната пазарна цена на държавния
имот, върху който се обезщетява ***е 47 827.50 лв. и че действителната
пазарна цена на един квадратен метър от държавния имот, с който се обезщетява ***е
на стойност 26.25 лв.
В заключението е посочено още, че общия размер
на обезщетението е 4293.86 кв.м. За частта от отчуждения имот на ул. «***» № ***се
полагат компенсаторни записи в размер на 9 200 лв.
Като обезщетението на *** за
отчуждената част от имота на ул. ***, представляващия ½ идеална част от
триетажна сграда, застроена на ***кв.м., друга жилищна сграда върху 42 кв.м., шопрон на 18 кв.м. се полагат компенсаторни записи на
стойност 105 100 лв. За частта от отчуждения имот на ул. «***» № ***се
полагат компенсаторни записи в размер на 9 200 лв.
От експертните заключения по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи е видно следното:
В експертното заключение от 25.04.2007г. по административно дело №
247/2003г. П.В.В. е определил действителната пазарна
цена на държавния имот, върху който се обезщетява ***като е 47 827.50 лв.
или 26.25 за един кв.м.
Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство
експертиза, назначена на 14.04.2015г. действителната пазарната цена на имота е
842 104 лв., а не както е посочено в заключението на подсъдимия П.В.В. - 47 827.50 лв. Цената на един кв.м. от държавния
имот, в който се обезщетява ***е 130.30 лв., а не 26.25 лв., както е посочено
от подсъдимия П.В.В..
При обезщетяване на ***в
държавната част в натура, полагащото се обезщетение е 865 кв.м. в УПИ *** 5016,
а не както е посочено в заключението на подсъдимия П.В.В.
4293.86 кв.м.
В
експертното заключение от 25.04.2007г.по административно дело № 247/2003г. по
отношение обезщетението на ***, П.В.
неправилно е включил «друга
жилищна сграда от 42 кв.м. и шопрон на 18 мкв.м.», към обезщетението на ***, за които тя е обезщетена
със Заповед за отчуждаване на недвижим имот № 2541 от 7.09.1978г. на
Председателя на ИК на ГНС и ¼ идеална част от незастроеното дворно място
от ***кв.м., за която е съставен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № ***, том ***, дело № ***от 1.11.1994г.
От изложеното е видно, че в изготвеното от подсъдимия П.В.В. експертното заключение от 25.04.2007г.по административно
дело № 247/2003г. са вписани посочените по-горе неверни данни, като същите са
възприети от съда в неговия съдебен акт и са довели до ощетяване на държавата.
***е обезщетена с
държавна земя в размер на 4 293.86 кв.м., вместо с държавна земя в размер
865 кв.м., респ. 545 кв. м.,
ако се приспадне възстановената земя, описана в нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***от 1.11.1994г.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена след анализ на доказателствата, събрани по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, депозирани в хода на съдебното
следствие и приобщените такива по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите,
разпитани по делото съдът преценява като обективни, логични и последователни,
не противоречат на останалите доказателства по делото, поради което им дава
вяра.
При преценка доказателствената
стойност на обясненията на подсъдимия съдът отчете двойствената им природа -
като гласно доказателствено средство и като средство
за защита в съдебния процес .
В хода на съдебното следствие е
изслушана и приета тройна комплексна експертиза , изготвена от три независими
вещи лица , извън тези явяващи се и
практикуващи в Плевенски съдебен район , които бяха обективни , безпристрастни
и убедителни в отговорите на поставените от съда и страните задачи , поради
което съдът я възприема като компетентно и професионално изготвена.
Вещите лица подробно са посочили
въз основа на какво точно са извършили
остойностяването при изготвянето на своята експертиза. Подробно са описали
приложената от тях методология и са аргументирали същата в пълна степен -
съобразявайки при даване на оценка си цените за съответната година възложена в
задачата .
Анализът на така установената
фактическа обстановка, дава основание на съда да приеме, че подсъдимият от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, осъществил състава на чл. 291, ал.1 от НК, тъй като На 25.04.2007 г., в гр. Плевен като вещо лице по Административно дело № 247/2003 г.
пред ОС – Плевен, съзнателно дал невярно заключение по назначената от съда
съдебно-техническа експертиза относно размера на квотите на собственост на
лицата Е.Ц.С., с ЕГН: ********** и ***, с ЕГН: ********** *** при обезщетяване
на наследствените имоти, находящи се в гр. Плевен,
кадастрален адрес ***, кв. ***на основание съгласно закона за обезщетяване на
собствеността на одържавени имоти, съобразно решение на ОС - Плевен от
11.05.2005 г. по Административен характер дело № 247/2003 г. и решение № 418 от
22.11.2007 г. и поддържал заключение устно в съдебно заседание пред ОС –
Плевен, относно следното:
-Посочил като действителна пазарна цена на 1 кв. м. от държавния имот,
в който се обезщетява Е.Ц.С.с по 26,25 лв., УПИ IV, кв. ***по план на гр.
Плевен, вместо 124 лв. на кв.м. и действителна обща цена на оценката 47827,50
лв., вместо 707147,99 лв.
-Посочил като действителна пазарна цена на 1 кв.м. от държавен имот,
в който се обезщетява Е.Ц.С.с по 26,25 лв., в УПИ I, вместо 280 лв., като
стойността е била възлизала на 3536896,56 лв.
-Посочил, че общият размер на обезщетението на Е.Ц.С.следва да е в
размер на 4293,86 кв.м., а в действителност обезщетението на *** възлиза на 909
кв.м.
-Посочил, че общият размер за обезщетение на Е.Ц.С.следва да е в
размер на 4293,86 кв.м., съгласно ЗОСОИ, към момента на влизане на закона в
сила 1998 г.
и е следвало да получи обезщетение за отчуждения имот в размер на 402,54 кв.м.
Извършеното деяние от подсъдимия е съставомерно от обективна страна по чл. 291 ал. 1 от НК,
доколкото съдържа в себе си всички обективни признаци на посочения престъпен
състав.
На първо място, по делото се доказа, че към
инкриминирания момент подсъдимият е бил вещо лице, като подсъдимия П.В.В. е включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица при Окръжен съд-Плевен. С
оглед на това подсъдимият, именно в качеството си на вещо лице е бил назначен и
е изготвил процесната съдебно – техническа експертиза по Административно дело №
247/2003 г. по описа на ОС – Плевен .
Категорично се установи предвид
изложеното, че подсъдимият е дал в писмена форма едно невярно заключение.
Невярната експертиза е дадена пред надлежен орган на властта – Окръжен
съд – Плевен.
При доказателствения
анализ на събраните по делото доказателства, съдът подробно е изложил защо
приема експертните заключения, изготвени по настоящото дело за обективни и
обосновани, с оглед на което ги кредитира, като не намира за нужно да
преповтаря изводите си.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия умишлено под формата на пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и умишлено е искал настъпването му !!!
Формата на вина се извлича от
действията на подсъдимия.
Умисълът се установява въз основа на
пълна преценка на всички обстоятелства и факти индивидуализиращи деянието и
свързаните с него последици.
В конкретиката на настоящия случай по делото се доказа,
че подсъдимият е действал умишлено при изготвянето и депозирането на процесната експертиза в съда. Подсъдимият е вещо лице, което
има богат опит и задълбочени познания в областта на строителните експертизи .
От това обстоятелство, обаче, не може автоматично да се обуслови извод, че щом е
депозирал невярно заключение, то същият е действал умишлено.
Това би означавало
във всеки един случай, когато по дадено дело са изготвени повече от една експертизи,
обективирали различни отговори на поставените им
задачи, вещите лица изготвили "невярното" заключение да бъдат
подвеждани под отговорност по чл. 291 ал. 1 от НК. Очевидно, в настоящия
случай следва по задълбочено да бъдат изследвани конкретните задачи, предметът
и условията, при които са изготвени процесните
експертизи по делото. Доколкото отговорът на поставените въпроси е свързан
изцяло със специални знания от областта на оценката на парцели и имоти то съдът се довери напълно на разясненията, дадени
от трите вещи лица, изготвили комплексната експертиза и депозирани в хода на
съдебното следствие.
Принципно, както се сочи и в съдебната практика
/решение 463/2010 г. по нчд 445/2010 г. на І Н.О. на
ВКС/ заключението на вещото лице може да се яви невярно в две посоки:
-
Първо, когато в него неправилно (изцяло или частично) са отразени конкретните
обстоятелства, които служат като основа на изводите му и на второ място когато,
макар тези обстоятелства да са отразени правилно, съдържащите се в него изводи
са в несъответствие със съответните принципи и закономерности, поради което
самото заключение се явява неправилно. Заключението
на вещото лице е невярно по смисъла на чл. 291 ал. 1 от НК, когато
отразява неистина относно фактите, на които се основава или когато съдържа
неправилен извод по поставения въпрос.
В
случая, съдът счита, че въпросното заключение на подсъдимия П.В. съдържа
неправилни изводи по повод остойностяването на обектите и на 1 кв.метър
от обследваната територия .
Във въпросната комплексна експертиза, вещите
лица са представили много подробен анализ на използваните методи при определяне
на пазарната оценка, направили са съпоставки и са илюстрирали начина, по който
са стигнали до това си заключение.
Вярно
е, че всяка оценка е резултат от вътрешното убеждение на вещото лице и отразява
неговите предположения за цената. По тази причина е невъзможно оценките на едни
и същи вещи, извършени от различни вещи лица, да са еднакви.
В
същото време обаче оценяването се подчинява на определени научни и етични
правила, които да осигурят максимална точност на оценката. При положение, че те
са спазени, не се очаква разликите в определените стойности да са значителни.
Тези професионални правила гарантират научната достоверност на заключението и
са предмет на съответната наука, а не на правото, т.е. не е необходимо
определена правна норма да урежда прилагането им.
Подсъдимият несъмнено има необходимата
квалификация и опит, за да е наясно с правилата, гарантиращи обективността на
оценката. При това положение обаче твърде
голямата разлика между стойността, определена от него, и тази стойност определена
от тройната комплексна експертиза не
може да се дължи на една небрежност или на едно незнание.Тя се дължи изцяло на
зло умисъл .
Съдът
намира, че деянието е извършено умишлено. Категорично не могат да се споделят
възраженията изложени от защита. Подсъдимият е експерт с дългогодишен стаж в
областта на компетентността си, включително и като вещо лице. Много добре е бил
запознат с изискванията, които трябва да спазва при изготвянето на такова
заключение ,но въпреки това не го е направил
напълно умишлено и тенденциозно .изцяло в полза на едната страна – което
е правно и житейски недопустимо .
Въз
основа на горното съдът приема , че деянието, за което се търси
наказателна отговорност на подсъдимия П.В.В. е
осъществено с пряк умисъл като той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици и пряко го е целял.
Безспорно установено е в теорията и съдебната практика, че виновното поведение
и по-конкретно умишленото такова, се обективира в ред
постъпки, свързано е с определено психическо състояние на дееца, изразяващо
негово субективно отношение към общественоопасния
характер на деянието и общественоопасните последици.
В подкрепа изводите на съда относно прекия умисъл, като форма на вина в
настоящия случай са изложените по – горе мотиви.
Умисълът
на подсъдимия се обективира с ред обстоятелства,
затова и практиката на съда в тази насока е константна, а именно, че за
характера и степента на вината меродавни са не обясненията на подсъдимия, а
конкретното му психическо отношение към деянието и свързания с него резултат
към момента на извършването му /решение 130/92 г. на ВС, решение 467/2009 г. на
ІІ н.о.- "При решаване на въпроса за умисъла е от значение установеното за
това, какво е извършил, а не заявеното в по-късен момент какво е могъл, но не е
извършил, нито от субективната му оценка какво при конкретната обстановка е
следвало да демонстрира/.
За
престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една до пет години и с лишаване от правата по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК.
При
определяне наказанието на подсъдимия П.В.В., съдът
съобрази степента на обществената
опасност на деянието и на личността на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички
други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът приема като такива- единствено и само чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- че в следствие на
недобросъвестното изготвено заключение , депозирано и подкрепено в ОС-Плевен ,
са настъпили значителни имуществени щети за пострадали лица ,,които щети и на
този етап след толкова години не са възстановени .Отегчаващо отговорността на
вината е и обстоятелството ,че липсва
съществения мотив за извършване на това престъпление , либсата на разкаяние и осъзнаване , какво е извършено .
При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия П.В.В.
наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, , което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от 5 години, считано от
влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият П.В.В. е неосъждан.
Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода,
което следва да се наложи, е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително
върху извършителя на престъплението.
Няма доказателства по делото, от които да се
направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от
обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежното, но не твърде
строгото определено наказание, ще има за
своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този относително
висок размер на определеното наказание към средата на предвиденото в закона ,
съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната
превенция и най-вече със своята неизбежност, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради
което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а
именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.
Така отложеното наказание ще има за основна
задача да превъзпита подсъдимия и да действува като
възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение по този род дела .
СЪДЪТ СЧИТА
,че с така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната
превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.
С отлагането на наложеното наказание- лишаване
от свобода от друга страна , ще се изиграе ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за
извършване на други престъпления и ще действува преди
всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други
престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са
налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и
наложеното му по настоящето производство, наказание от 3години лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да
започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия П.В.В. да
заплати направените деловодни разноски в размер на 2155 лв.
С оглед така направените подробни
фактически и правни констатации по горе , с оглед на вътрешното си убеждение и морал
и с оглед точното спазване на разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този и вид и размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: