Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………...2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Г.
Наказателен състав
На 07.02.2018г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 1 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 52 от
12.12.2017г. на д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З., с което на С.А.С.
с ЕГН **********, на основание чл.295, ал.1, чл.294 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, чл.53, ал.2 от ЗАНН, са наложени
административни наказания – „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за
извършено нарушение по чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр.
чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ и „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено
нарушение по чл.222, ал.3, вр. ал.1 от ЗЛПХМ.
В жалбата си и в с.з. – чрез процесуалния си
представител, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща
представител. Изразява писмено становище, жалбата е неоснователна, че НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № 52/12.12.2017г.; Покана
за доброволно плащане от зам.-директор на РЗИ – С.З. до С.А.С.; копие от
Заповед № РД-01-23/11.02.2015г. на Директор на РЗИ – С.З.; копие от АУАНН № 52/27.10.2017г.; копие от Известие за доставяне; копие от
Констативен протокол от извършена проверка на аптека; копие от Констативен
протокол от 29.09.2017г. и копие от Заповед № РД-07-4/29.09.2017г. на Директор
РЗИ – С.З..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Н.И.Ч.-
съставил АУАН, К.П.К. и Н.И.Г..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На
29.09.2017г. от служители на РЗИ – С.З. била извършена проверка на търговски
обект – аптека „Ф.”, с адрес – гр.Г., ул.“Т.“ № *2. Съставен бил констативен
протокол. На 27.10.2017г. бил съставен АУАН № 52, с който е констатирано, че в
момента на проверката на 29.09.2017г., в обекта е на работа само едно лице – В.Г.Х.
с ЕГН: ********** – оператор въвеждане на данни. Същата е назначена в аптеката
с трудов договор № 41/13.01.2016г, на непълен работен ден – 4 часа дневно.
Образование – висше, специалност „медицински лаборант“. Тя не притежава
образователно – квалификационна степен магистър – фармацевт или помощник –
фармацевт. В момента на проверката от аптеката отсъства и ръководителят на
обекта – магистър – фармацевт Ц.И.Ц.. Аптеката е отворена и работи в
присъствието на неправоспособно лице и без магистър – фармацевт. Назначението
на неправоспособното лице – В.Г.Х. е извършено от С.А. С., който е управител на „Ф.“ ООД, ЕИК *********,
като той е допуснал дейностите по чл.219, ал.1 от ЗЛВПХМ в аптеката да се
извършват от лице без необходимата професионална квалификация и в отсъствието
на магистър – фармацевт. Нарушението е констатирано и извършено на 29.09.2017г.
в аптека „Ф.“ с адрес – гр.Г., ул.“Т.“ № *.
Актосъставителят – св.Н.Ч. преценил, че съгласно констатираните факти С.А.С. е нарушил
разпоредбите на чл.220, ал.1 и ал.3, във вр. чл.219,
ал.1 от Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина, нарушил е и
разпоредбата на чл.222, ал.3, във вр. чл.222, ал.1 от
ЗЛПХМ.
Въз основа на АУАН № 52 от 27.10.2017г. е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № 52 от 12.12.2017г. на д-р Е.Г.К. –
Заместник директор на РЗИ - С.З., с което на С.А.С. с ЕГН ********** – магистър
– фармацевт и Управител на „Ф.“ ООД, ЕИК *********, са наложени административни
наказания – „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по
чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, вр. чл.219, ал.1 от
ЗЛПХМ и „глоба” в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по
чл.222, ал.3, вр. ал.1 от ЗЛПХМ
Горната
фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена.
Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Н.И.Ч., К.П.К. и Н.И.Г. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З. е компетентно длъжностно лице да издава НП.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, съдът – при извършената служебна проверка констатира, че в производството за установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на ЗАНН.
1. Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.220, ал.3, във вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Съобразно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват дейности по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Р.Б. лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Според чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ, тези дейности се извършват от магистър-фармацевт. Правомощията на помощник-фармацевта са визирани в чл.220, ал.3 от ЗЛПХМ и според тях помощник-фармацевтът може да извършва цитираните дейности в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.
В настоящият казус, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи на датата на извършване на проверката да е извършено „отпускане” /продажба/ на лекарства. Обстоятелство, че лицето В.Г.Х. с ЕГН: **********, работеща на длъжност „оператор въвеждане на данни” е присъствала в аптеката не кореспондира с твърдяното нарушение по чл.220, ал.1 и 3 от ЗЛПХМ, щом същата не е извършвала дейност по „отпускане” /продажба/ на лекарствени продукти.
2. Освен това, отговорността на жалбоподателя С.С. е ангажирана по текстове /чл.220, ал.1, вр. чл.219, ал.1 и чл.222, ал.3, вр. чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ – последната – обявена за противоконстотуциона/, които не вменяват конкретно задължение, за да може да се ангажира отговорността на нарушителя по санкционната норма на чл.294 от ЗЛПХМ /посочена в НП/. Тази норма е обща и предвижда наказание за неспазване на наредбите по прилагане на този закон, а от там и извода, че следва да е нарушена конкретна норма на ЗЛПМХ или специални наредби издадени във връзка с прилагането на отделни негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 294 от ЗЛПХМ за нарушенията, за които е издадено НП и са наложени наказания „глоба” не предвижда отговорност за допустителство, какъвто е настоящият случай.
Субекти на вписаните в акта и НП законови разпоредби са както магистър-фармацевт, така и помощник-фармацевт, като законът изисква от тях различно поведение. Това води на извод, че правилата за налагане на административно наказание са нарушени, което е рефлектирало и върху правото на защита на нарушителя. Нормите на чл.42, т. 5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН съдържат изискване в акта и НП да бъдат посочени нарушените законови разпоредби. В настоящия случай липсата на посочване на съдържащи правило за поведение норми от една страна, които поради тази си характеристика не могат да бъдат нарушени, както и посочването на множество законови разпоредби от друга, без съмнение е рефлектирало върху процесуално гарантираното право на защита на наказаното лице, създавайки неяснота у същото като какво административно нарушение е квалифицирано неговото поведение, така че адекватно да организира защитата си. Това на свой ред рефлектира върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство и е основание за отмяна на издаденото НП.
3. Съгласно чл.6 от ЗАНН физическото лице би могло да бъде наказано само за негово виновно поведение, изразило се в негови конкретни действия или бездействия, докато в случая, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя С.С. на обективно основание.
Административно наказващия орган неправилно, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е ангажирал административно наказателната отговорност на физическото лице С.А.С., вместо да наложи наказание на търговеца с лекарствени продукти на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ. Текстът на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ санкционира изпълнителното деяние "допустителство", което е различно от изпълнителното деяние по настоящото производство.
Разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда да се третират конкретно действията по чл.219 от ЗЛПХМ. Тази норма има различен субект на нарушение и третира различно изпълнително деяние. Разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ позволява на АНО да наложи наказание за допустителство на търговеца, който допусне дейностите, посочени в чл.219, да се извършват от неправоспособно лице, но това в случая не е сторено. Ангажирана е отговорността на физическо лице – видно и от съставения АУАН, и от издаденото въз основа на него НП, и от показанията на актосъставителя – св.Ч., дадени в с.з. по делото, и от вида на наложените административни наказания.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е
основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 52 от 12.12.2017г.
на д-р Е.Г.К. – Заместник директор на РЗИ - С.З., с което на С.А.С. с ЕГН **********,
на основание чл.295, ал.1, чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/, чл.53, ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания – „глоба”
в размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.220, ал.1 и ал.3
от ЗЛПХМ, вр. чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ и „глоба” в
размер 1000 / хиляда / лева - за извършено нарушение по чл.222, ал.3, вр. ал.1 от ЗЛПХМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................. /Хр.
Ангелов/