№ 64
гр. ****, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130100302 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
1200/31.03.2021 г., подадена от ПРИМОРСКА ПОПУЛЯРНА БИЗНЕС –
КООПЕРАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ , ЕИК *********, представлявана от
Е.Д. (считано от 25.05.2021г., видно от ТРРЮЛНЦ) против ИВ. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес гр.*****, ул. „Йон Екзарх” №12, ет.3, ап.9 и В.Л. Л. – П.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „Евлоги Георгиев” №24, вх.В, ет.2,
ап.25, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с
п**** квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ½ ид.ч. от
Дворно място, находящо се в с. ****, община ****, област гр.*****, цялото
от 3700 кв.м., при граници: от две страни улици и поземлени имоти VI-202 и
IV-200, включено в парцел V-201 в кв. 26 по плана на селото.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца: В
исковата молба се твърди, че Приморска популярна бизнес-кооперативна
организация (ППБ-КО) - ***** е собственик на недвижим имот - дворно
място от 3700 кв.м., включени в парцел V-201 в кв. 26 по плана на с. ****,
община ****, област *****, при граници по документ за собственост: от две
страни улици, Й.Х.Й. и Ж.К., а по скица – от две страни улици, парцели VI-
202 и IV-200, с изградена в имота основна сграда за мелница с бетонови
фундаменти, бетонов под, метална покривна конструкция, етернитов покрив,
таван от фазер и ламаринена стена, с обща площ 60 кв.м., както и помощни
помещения за складове и канцеларии от метални контейнери на бетонов
фундамент - 3 бр. по 9 кв. м. и входно антре със санитарен възел, изграден
монолитно - общо 8 кв. м. Излага се, че собствеността върху така описания
1
недвижим имот била придобита въз основа на постановление за възлагане на
недвижим имот № 190/1996 г. от 03.12.1996 г. на съдебен изпълнител при РС
- ****, вписано като Акт № 170, том 3, вх. рег. № 2784, двойно вх. peг. № 678
от 12.12.1996 г. на Служба по вписвания - ****. Възлагането на имота на КО
"Приморска популярна банка" (КО - ППБ) - ***** било извършено след
приключване на публична продан на имота на бившите собственици Л.В.Л.,
ЕГН ********** и Ж.Ж. Л., ЕГН **********. Посочва се, че Приморска
популярна бизнес-кооперативна организация (ППБ-КО) - ***** е
правоприемник на КО "Приморска популярна банка" (КО - ППБ) - ***** по
силата на вписана промяна в наименованието с Решение по ф. д. № 5618/1991
г. на Варненски окръжен съд. Навежда се, че от момента на придобиване на
собствеността ищецът е упражнявал непрекъснатото и необезпокоявано
владение на имота, чрез действия на управление - организиране
производствения процес на мелницата, извършване на поддържащи ремонти
на мелницата и на обслужващите помещения, а след тяхното постепенно
разпадане (поради старост) и самосрутване - почистване и поддържане на
празно пространство. През целия период на владение до настоящия момент не
се били появявали и получавали претенции, нито били
изразявани/манифестирани претенции пред кооперативната организация от
трети лица или от бившите собственици. Излага се, че през месец февруари
2021 г., при подаване на заявление за издаване на скица, Председателят на
ППБ-КО с изненада научил, че за 1/2 ид.част от имота били вписани
ответниците ИВ. Л. Л. и В.Л. Л. - П., въз основа на изповядан договор за
дарение, обективиран в нот. акт № 111, том V, рег.№ 4672 дело № 711/2006 г.
на Нотариус Зоя Аврамова, peг. №333 на НК, вписан като Акт № 88, том IX,
вх. peг. № 4066 от 29.08.2006 г., дело №1800/2006 г. на Служба по вписвания -
****, с който Ж.Ж. Т., ЕГН ********** (бивш собственик Ж.Ж. Л. със същото
ЕГН) дарила на ответниците 1/2 ид. част от имота. Твърди се, че
разпореждането на Ж.Ж. Т. (предишна Л.), респ. прехвърлянето на 1/2 ид. ч.
от правото на собственост върху недвижимия имот, не може да се
противопостави на ППБ-КО, че то не е породило вещно-прехвърлително
действие, тъй като към момента на дарението същата не била собственик на
даряваните идеални части от имота. Ж.Ж. Т. действала недобросъвестно,
дарявайки идеални части от имот, за който имало Постановление за възлагане
на имота, купен на публична продан, проведена на 03.12.1996 г., вписано на
12.12.1996 г. Изповяданото дарение на 1/2 ид.част от описания недвижим
имот създавало погрешна и привидна представа спрямо трети лица, че
ответниците притежават 1/2 ид. част от имота, което накърнявало
самостоятелните права на собственост и интересите на ППБ-КО. Сочи се, че
за ищеца е налице правен интерес да установи по отношение на ответниците,
че не са собственици на привидно дарените им 1/2 ид. ч. от процесния имот. С
молба вх. № 1200/31.03.2021 г. ищецът уточнява, че независимо от
обстоятелството, че все още били налични декларирани в данъчната служба
данни за селскостопански обект на един етаж с площ 60 кв.м., в
действителност този обект не съществувал. Поради изповядването на
договора за дарение, обективиран в нот. акт № 111, том V, рег. № 4672, дело
2
№ 711/2006 г. на Нотариус Зоя Аврамова, peг. № 333 на НК, вписан като Акт
№ 88, том IX, вх. peг. № 4066 от 29.08.2006 г., дело № 1800/2006 г. на Служба
по вписвания - ****, с който Ж.Ж. Т., ЕГН **********, дарява на
ответниците само 1/2 ид.част от имота (празен, без сграда), ищецът имал
правния интерес да установи по отношение на ответниците, че не са
собственици на 1/2 идеална част от процесния имот (без сграда). Правният
интерес на ищеца произтичал от факта, че разпореждането с дарение било
извършено от бившия собственик Ж.Ж. Л., която била със същото ЕГН като
на дарителката Ж.Ж. Т., а бившият собственик знае, че собственик на целия
имот е Приморска популярна бизнес-кооперативна организация (ППБ-КО) -
*****, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот №
190/1996 г. от 03.12.1996 г. на съдебен изпълнител при РС - ****, вписано
като Акт № 170, том 3, вх. рег.№ 2784, двойно вх. peг. № 678 от 12.12.1996 г.
на Служба по вписвания - ****. Възлагането на имота на КО "Приморска
популярна банка” (КО ППБ) - ***** било извършено след приключване на
публична продан на имота на бившите собственици Л.В.Л., ЕГН **********,
и Ж.Ж. Л., ЕГН **********. Моли се за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор вх. № 2067/01.06.2021
г., подаден от ответника В.Л. Л. - П., в който изразява становището за
неоснователност на предявения иск. Излага, че от описаните в исковата молба
обстоятелства и приложените доказателства било видно, че по силата на
постановление за възлагане на недвижим имот № 190 от 03.12.1996 г. по
изпълнително дело № 190/1996 г. по описа на съдебен изпълнител при РС -
****, влязло в законна сила на 11.12.1996 г., вписано в АВ-СВ - **** на
12.12.1996 г., като акт № 170, том III, дело № 1660/1996 г., ищецът ППБ-КО е
придобил собствеността върху недвижим имот – Дворно място от 3700 кв.м.,
включено в парцел V - 201 в кв. 26 по плана на с. ****, община ****, при
граници: от две страни улици, Й.Х.Й. и Ж.К., с изградена основна сграда за
мелница с бетонови фундаменти, бетонов под, метална покривна
конструкция, етернитов покрив, таван от фазер и ламаринена стена с обща
квадратура 60 кв.м. Към сградата били построени помощни помещения за
складове и канцеларии от метални контейнери на бетонов фундамент – 3 броя
по 9 кв.м. и входно антре със санитарен възел, изграден монолитно - общо 8
кв.м. Оспорва твърдението на ищеца, че от момента на придобиване на
собствеността ППБ КО е упражнявала непрекъснато и необезспокоявано
владение на имота. Оспорва, че ищецът ППБ-КО някога е бил въвеждан във
владение на имота. Оспорва, че ищецът някога - преди издаването на
постановление за възлагане на недвижим имот № 190 от 03.12.1996 г. по
изпълнително дело № 190/1996 г. по описа на съдебния изпълнител при РС –
**** и след това, е упражнявал владението на имота. Твърди, че Л.В.Л., Ж.Ж.
Л., В.Л. Л. - П. и ИВ. Л. Л. непрекъснато и необезспокоявано от никого
владели и продължавали да владеят имота. На 28.07.2000 г. Л.В.Л. починал,
3
поради което след това владението се осъществявало от майката и двете
дъщери, необезспокоявани от никого. След 2006 г. и към настоящия момент
владението на имота се осъществявало само от двете сестри В.Л. и И.Л.. Не
оспорва твърдението на ищеца, че към настоящия момент сградите на
мелницата и обслужващите помещения са самосрутили се. Твърди, че в
продължение на повече от 24 години - от влизане в сила на постановление за
възлагане на недвижим имот № 190 от 03.12.1996 г. по изпълнително дело №
190/1996 г. по описа на съдебен изпълнител при РС - ****, до настоящия
момент ищецът непрекъснато и изцяло е бездействал по отношение на
придобития в собственост имот, не е полагал никакви грижи за имота, не е
организирал и провеждал производствен процес на мелницата, не е
извършвал поддържащи ремонти на мелницата и на обслужващи помещения,
не е почиствал и поддържал празното пространство, не е декларирал имота в
сроковете по ЗМДТ, не е плащал данъци и такси за имота, не е заявил
своевременно отбелязване в разписния лист към кадастралния план на селото.
Прави възражение за изтекла придобивна давност за процесния имот в полза
на В.Л. Л. - П. и ИВ. Л. Л.. Моли съда да постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло така предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор вх. № 2875/19.07.2021
г., подаден от ответника ИВ. Л. Л., в който изразява становището за
неоснователност на предявения иск, по съображения идентични с тези,
изложени в отговора на ответника В.Л. Л. - П.. Моли съда да постанови
решение, с което да се отхвърли изцяло така предявения иск.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си
представител, молят за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По силата на Постановление за възлагане на недвижим имот
№190/03.12.1996г. по изпълнително дело №190/1996г. по описа на съдия -
изпълнител при РС – ****, КО „Приморска популярна банка”, е придобила
собствеността върху недвижим имот: Дворно място от 3700кв.м. включено в
парцел V -201 в кв.26 по плана на с.****, общ. ****, при граници: от две
страни улици, Й.Х.Й. и Ж.К. с изградена основна сграда за мелница с
бетонови фундаменти, бетонов под, метална покривна конструкция,
етернитов покрив, таван от фазер и ламаринена стена с обща квадратура 60
кв.м. Към сградата са построени помощни помещения за складове и
канцеларии от метални контейнери на бетонов фундамент – 3бр. по 9 кв.м. и
входно антре със санитарен възел, изграден монолитно – общо 8 кв.м.
Видно от препис-извлечение акт за смърт, справка НБДН и
удостоверение за наследници Л.В.Л. е разведен, считано от 18.03.1996г.,
починал е на 28.07.2000г. и е оставил наследници в лицето на дъщерите си
И.Л. и В.Л..
С нотариален акт №111, том V, регистър 4672, дело №711/2006г. по
описа на нотариус Зоя Аврамова, с район на действие РС – ****, рег. № 333
4
при НК (л.7) Ж.Ж. Т. дарява на ИВ. Л. Л. и В. Л. Л. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: собствената си ½ ид.ч. от Дворното място,
находящо се в с.****, община ****, област ***** цялото от 3700 кв.м., при
граници: от две страни улици и поземлени имоти VI-202 и IV – 200, включено
в УПИ V-201 в кв.26 по плана на селото. При извършване на сделката
праводателят Т. е представила нотариален акт №12, т.III, дело №740/1992г., с
който е удостоверила правото си на собственост.
От общината е представена хронология на задължения и плащания по
партиди и писмо изх. № РД 1100-8(3)/17.02.22г., видно от които ищцовото
дружество е заплащало задълженията, касаещи процесния имот в с.****.
Ищецът представя и обжалване от ППБ-КО на Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.2 от ДОПК с №53110000199-1/31.07.2014г. по
отношение на задълженията за такси смет и съответните лихви за 2012г.,
2013г. и 2014г.
Приходни квитанции от 2006г., 2010г. и 2020г. са представени и от
ответниците, удостоверяващи заплатени задължения за различни години.
Видно от писмо изх. № РД 1100-908 – (1)/20.08.2021г. Община ****
предоставя информаация, че: 1/ ППБ-КО е подала за процесния имот (земя и
сгради) за първи път Сметка обр.5 за следващия се данък върху сградите с вх.
№ 449/27.03.1997г., като такива са подавани и за данъчните 1998г. и 1999г.,
декларация по чл.17 от ЗМДТ е подадена на 01.02.2000г. с вх. № М-1200104.
За периода от 1996г. до 1997г. не можело да се представи информация за
плащанията. От 1998г. до 2021г., вкл. задълженията по партидата са платени;
2/ В.Л. е подала две декларации по чл.14 от ЗМДТ за процесния период (само
земя), с вх. № 736/17.08.2006г. и вх. №777/30.08.2006г. (идентична с първата),
като е вписала като собственик И.Л.. На 17.08.2006г. органът по приходите е
начислил задълженията за период 2001г. до 2005г., вкл., т.к. до тогава не е
била подавана декларация от лицата. Задълженията от 2001г. до 2021г., вкл.
по партидата са платени.
С Удостоверение изх. № РД1100-908/24.08.2021г. Община ****
удостоверява, че ППБК – КО е записан в разписния лист към плана на с.****
като собственик на дворно място от 3700 кв.м., представляващо парцела V-
201, кв.26 на 16.02.2021г., когато Красимир Кандилов – като председател е
поискал скица на имота, съгласно приложено постановление за възлагане.
Прилага разписен лист.
Установява се от писмо изх. №1029-03-4172/30.11.2021г. на НОИ, че
по данни от Регистър на трудовите договори за лицето има сключен трудов
договор от „Приморска строителна къща”, ЕИК ********* на 01.07.2002г.,
който е прекратен на 16.04.2003г. Към доказателствата по делото е
приобщено препис-извлечение от трудовата книжка на лицето.
Видно от протокол №15/19.08.2000г. на „Приморска популярна бизнес-
кооперативна организация” –***** Общото събрание е взело решение за
преобразуване кооперативното предприятие „Приморска строителна къща” в
ЕООД и е приело учредителния договор на дружеството.
Установява се от Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на РП – **** от 12.01.2007г., че по повод на демонтиране на
5
метална конструкция от процесния имот, И.Л. е подала жалба, с искане за
преустановяване на тези действия и връщане на изнесените материали. В хода
на проверката се констатирало, че с възлагателно писмо №26/01.02.2005г. на
„Приморска Популярна Бизнес – КО” на Р.В. е било възложено почистването
на имота, като му е предоставено правото да предаде на пунктовете за
изкупуване на вторични суровини придобитите материали, като получената
цена да послужи за възмездяване на труда му. Предвид липсата на установено
престъпление е отказано да се образува ДП.
Видно от протокол за трасиране от 03.12.2019г. по възлагане на
„Приморска Популярна Бизнес - КО” е извършено трасиарне на границите на
дворното място, вкл. УПИ V-201, кв.26 по плана на с.****.
Досежно имота няма партиди за ток и вода, съгласно писмо изх. №В-
1408/17.12.2021г. на ВиК - ***** и писмо изх. №5957175/18.01.22г. на
„Енерго-про продажби” АД.
Представена е фактура №**********/15.03.2016г., видно от която е
закупен тел за ел. пастир, както и договор за отдаване под наем на земеделска
земя – общинска собственост, сключен между Б.Н. и Община ****.
Ангажирани са по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Д.В.Г., П.К. П.,С.Ж. Г. и Б.Ж. Н..
В показанията си св. Г. излага пред съда, че е работил при ищеца от
2001г. до 2003г., първоначално като механик, а впоследствие като мелничар.
Мелил грахам, а мелницата не работила постоянно. В началото имало една
жена и един мъж там, после останал сам. Имало електромотор и два камъка,
които го смилат и излиза продукцията. Всичко е било механично. Мелницата
е насред поляна, извън селото. Преди си е имало пасище, виждал е животни,
крави и овце. Видял, че сега има ел. пастир, като част от него обхваща и
мястото, където е била мелницата.
В показанията си св.Пламен П. споделя, че работи от 1993г. в ППБКО,
първоначално като кредитен инспектор, после като началник отдел
„Кредитиране”, след което бил директор на отдел „Собственост и
стопанство”, поради което отговарял за всички имоти на кооперацията, а
последните години бил директор на ВСК, до 03.11.2021г. Занимавал се с
отпускане на заеми. Бил кредитен инспектор на Л.В.Л. и Ж.Ж. Л., направили
ипотека, защото не си плащали задълженията. Така придобили имота 1996-
1997г. В имота имало мелница, представляваща в действителност ярмомелка с
няколко двигателя, която управлявали чрез техни филиали – „Приморска
строителна къща” извършвали дейност – обработка на брашно. След 2003г. се
развалила. След това като член на Управителния съвет периодично посещавал
с.****, като докладвал всяка година на Общото събрание какво е
положението с имота. През 2019г. с председателя са ходили и установили, че
има съсед, който строи къща. Имало ел. пастир. Тогава имали намерение да
продават имота. Предприели действия по трасирането му. През 2020г.
дъщерите на Л.Л. се обадили на председателя и му казали, че са придобили
имота. Той бил изненадан. Към него момент здравословното му състояние не
било добро. В момента само от две страни има ел.пастир, а преди е имало и
към север.
6
В показанията си С. Г. излага, че познава В. и И. от малки. В с.****
имало мелница на поляната, североизточно от селото. Там родителите им
мелели брашно. Не е чувал да са били задлъжнели. Още отпреди си гледали
крави там, първо дядо им, после В. и И., а от 2001г. и Б. поела животните. Там
има ел. пастир, който обхваща голяма площ, които ползват за пасища. Целия
процесния имот е заграден.
Свидетелката Б.Н. излага, че около 1997-1999г. мелницата
преустановила работата, защото сестра й и мъжът й имали задължения към
банка. Разбрала, че банката е взела машините от мелницата и постройката
впоследствие. През 2001г. вече нямало мелница, самосрутила се. Баща й
знаел, че само машините и мелницата е на банката, а земята си е тяхна.
Мястото оградили по-късно. През 2005г.-2006г. тя оправяла документите по
имота, като сестра й си прехвърлила нейната част на дъщерите си. Останалата
½ имали по наследство от баща им. И. и В. им предоставили мястото да го
поддържат, да пасат кравите. Отначало имали пастир, но след това купили
ел.пастир и заградили мястото, което е около 1000дка. От източната страна е
заградена мелницата, на запад имало една нова къща и празни места, като ел.
пастира минава покрай тях, покрай дерето и надолу продължава пасището. От
северната страна няма ел пастир. На изток и запад самият ел. пастир минава
далеч от мястото. Местила се е част от ел. пастира. На страничните, където са
чужди места, ги е купило едно момче и той е казал, че могат да пускат
животните, защото станало с голяма трева и разрешили ел. пастира.
Ползването на имота се изразява в това, че животните пасат там. Купили и
поставили ел. пастира пролетта на 2015г.-2016г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже предпоставките, обуславящи твърденията му за наличие на
правен интерес от търсената защита. В случай че такъв е налице, за
отхвърляне на иска, в тежест на ответниците е да докажат наличие на
твърдяното в тяхната п**** сфера право на собственост, възникнало на
изложеното в отговора на исковата молба основание.
В случая съдът намира, че за ищeца е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск, тъй като същият се извежда от
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че
ответниците заявяват право на собственост по отношение на процесния имот.
Ето защо е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, именно за да се отрече това твърдяно от ответниците
право на собственост.
В тежест на ответниците е пълно и главно даказване правото си на
собственост. Ответниците са длъжни да изчерпят в производството всички
основания, на които е възможно да се породят, доколкото за това
обстоятелство се формира СПН /така ТР №8/2012г. на ОСГТК/.
Не се спори между страните, че с Постановление за възлагане на
недвижим имот №190/03.12.1996г. по изпълнително дело №190/1996г. по
7
описа на съдия - изпълнител при РС – ****, влязло в законна сила на
11.12.1996г., вписано в СВ при РС – **** на 12.12.1996г. като акт №170, том
III, дело №1660/1996г., КО „Приморска популярна банка”, чиито
правоприемник е ищеца, е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот.
Не се спори между страните, че предходни собственици на имота са
Л.Л. и Ж. Л., която след прекратяване на брака им на 18.03.1996г. е с фамилия
Т. и че именно по повод на техни задължения имотът е изнесен на публична
продан.
Ответниците не са оспорили действителността на титула на
собственост, с който ищецът се легитимира като собственик на имота. Те
обаче са заявили насрещни права, а именно, че са придобили имота на
оригинерно основание чрез непрекъснато давностно владение продължило
повече от 10 години с присъединяване владението на праводателите им.
Твърди се, че са упражнявали самостоятелно владение върху целия имот за
периода от 28.08.2006г. до настоящия момент, както и че през периода от
придобиване на имота от баща им Л.Л. и майка им Ж. Л., в режим на СИО и
след развода им през месец март 1996г., до смъртта на баща им на
28.07.2000г., целият имот е владян самостоятелно от тях двамата. След
смъртта на баща им, през периода от 28.07.2000г. до 28.08.2006г. майка им е
продължила да владее нейната 1/2 ид.ч. от имота, а те в качеството им на
наследници другата 1/2. Отделно, с НА №111, том V, регистър 4672, дело
№711/2006г. (л.7) Ж.Ж. Т. дарява на ИВ. Л. Л. и В.Л. Л. своята ½ от
процесния имот.
Предмет на настоящото производство е едиствено ½ ид.ч. от имота.
За установяване на въведеното оригинерно основание ответниците
следва да докажат, че са придобили имота, упражнявайки давностно владение
в установения от закона срок. Доколкото ищецът е собственик на имота, той
няма задължение да осъществява владение върху имота, нито да го поддържа
и стопанисва по какъвто и да било начин.
Правото на собственост не се погасява, поради неупражняване на
някое от правомощията от съдържанието му, а може да се загуби поради
придобиването му от друго лице по някой от установените в чл. 77 от ЗС
способи. Ето защо не ищецът следва да доказва, че е упражнявал
правомощието си да владее имота, а ответниците са тези, които носят тежест
да установят, че са осъществявали владение.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
За да е налице придобивното основание, следва да са се осъществили
двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да
е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения
в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота, съобразно дефиницията на чл.68
ЗС. Разпоредбата на чл.69 ЗЗД въвежда оборима презумпция относно
8
намерението за своене.
Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да
е несъмнено, явно, непрекъснато, с оглед правилото на чл.81 ЗС и спокойно.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо
намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на
действителния собственик, както и да е налице позоваване на
придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД,
българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може
възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на
правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал
фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна
на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.
Според настоящият състав ответниците не установяват да са
демонстрирали по отношение на собственика поведение, което сочи, че
упражняват собственически правомощия. Индиция за такова намерение
последните проявяват едва през 2016г. Това е така, поради следното:
На първо място, от съвкупната преценка на приетите писмени и гласни
доказателства, а именно писмо изх. №1029-03-4172/30.11.2021г. на НОИ,
препис от трудова книжка, Протокол №15/19.08.2000г. на „Приморска
популярна бизнес-кооперативна организация” –***** и свидетелските
показания на Д. Г., на които съдът дава вяра, се установява, че ищцовото
дружество е стопанисвало находящата в процесния имот мелница, в периода
от закупуването му през 1996г. до 16.04.2003г. Ето защо, настоящият състав
приема, че ищецът е въведен във владение, а самосрутването на мелницата се
е осъществило след 2003г., а не както сочат свидетелите на отвитниците, че е
станало в по-ранен момент.
Въводът във владение по смисъла на чл.498 от ГПК, не е задължителен
етап от съдебно-изпълнителното производство, а и е напълно излишен, в
случай че новият собственик може безпрепятствено да влезе в имота.
Очевидно именно такъв е и настоящия случай и е ирелевантно дали има въвод
във владение от съдебен изпълнител.
В действителност, осъществяването на владение върху този имот, с
оглед вида и спецификата му след самосрутването на мелницата, не
предполага извършването на някакви конкретни фактически действия върху
него. Въпреки това, не може да бъде споделено твърдението от ответниците,
че владението е осъществявано чрез паша на животните. Това е така, предвид
факта, че при липса на ограждения в имота, животните променят своето
местоположение и навлизат в множество имоти, с което собственикът им не
показва намерение за своене. Ако се приеме обратното би се стигнало до
извода, че всяка ливада, в която или през която животните минават е
давностен от собствениците им.
Въпреки горното, дори да се приеме, че е налице осъществявано
владение, то не е осъществявано явно и спокойно такова, доколкото
9
собственикът периодично е извършвал действия в имота, смущаващи
владението от ответниците и техните праводатели, като например
демонтиране на метална конструкция от процесния имот през 2006г. и
трасиране на имота през 2019г.
Ограждения в имота са поставени едва 2016г., поради което не е
изтекъл необходимия 10 годишен срок за придобиване на имота по давност.
Именно през 2016г. може да се приеме, че ответниците явно показват
намерението си за своене на същия и това тяхно действие може да бъде
възприето от ищеца.
Що се отнася до заплащането на данъчните задължения на имота,
следва да се посочи, че действията, изразяващи се в заплащането на данъци,
могат да съставляват проявна форма на обективиране намерението за своене,
но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да
бъде преценена, заедно с останалите събрани доказателства. В този смисъл са
решение № 108/30.12.2020г. по гр.д. № 4611/2019г., решение
№635/25.10.2010г. по гр.д. №1405/2009г. на ВКС, решение №211/15.01.2018г.
по гр.д. №481/2017г. на ВКС, решение №110/20.03.2012г. по гр.д. №
870/2011г.
В обобщение, в случая от събраните по делото доказателства се
установява, че в полза на ответниците и/или техните праводатели не е изтекъл
предвидения в закона срок за придобиване на имота по давност, поради което
като неоснователно съдът приема възражението в тази насока. Във връзка с
всичко изложено, същите не са придобили имота или част от него нито по
силата на нотариален акт №111, том V, регистър 4672, дело №711/2006г. по
описа на нотариус Зоя Аврамова, с район на действие РС – ****, рег. № 333,
нито по наследство от Л.Л., доколкото и у праводателите им не е била налице
собственост върху имота.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав, намира че с
оглед възраженията и ангажираните доказателства, ответниците не
установяват противопоставимо свое право на собственост, породено на
твърдяното правно основание. Ето защо отрицателният установителен иск за
собственост се явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно разрешението дадено в т.1 на Тълкувателно решение №
6/12г. на ОСКГТК само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Ето
защо, в договора за п**** помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за п**** помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
10
В настоящия случай в договора за п**** помощ за процесуалното
представителство в исковото производство, уговорката е за плащане на
договореното адвокатско възнаграждение по банков път. Банкови документи,
удостоверяващи плащането по банков път на уговореното възнаграждение
няма представени по делото. При уговорено плащане по банков път, съдът
намира, че съобразно разрешението дадено в тълкувателното решение, само
отразяването в договора за п**** помощ на получаването на договореното
възнаграждение е недостатъчно за доказване на плащането и не следва да
бъде присъждано в случая. Следва да се присъдят в полза на ищеца
действително направени разноски по повод водене на делото, а именно в
размер на 105.05лв. за заплатени държавни такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
ПРИМОРСКА ПОПУЛЯРНА БИЗНЕС – КООПЕРАТИВНА
ОРГАНИЗАЦИЯ, ЕИК *********, представлявана от Е.Д., от една страна и
ответниците ИВ. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „Йон Екзарх”
№12, ет.3, ап.9 и В.Л. Л. – П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „Евлоги
Георгиев” №24, вх.В, ет.2, ап.25 от друга, че ответниците НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на ½ ид.ч. от Дворно място, находящо се в с. ****,
община ****, област гр.*****, цялото от 3700 кв.м., при граници: от две
страни улици и поземлени имоти VI-202 и IV-200, включено в парцел V-201 в
кв. 26 по плана на селото, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „Йон
Екзарх” №12, ет.3, ап.9 и В.Л. Л. – П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.
„Евлоги Георгиев” №24, вх.В, ет.2, ап.25 ДА ЗАПЛАТИ на ПРИМОРСКА
ПОПУЛЯРНА БИЗНЕС – КООПЕРАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ , ЕИК
*********, представлявана от Е.Д. сумата от 105.05 лв. (сто и пет лева и пет
ст.), представляваща реализирани от ищците в хода на делото съдебно
деловодни разноски, изразяващи се в заплатени държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11