Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4637 05.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17626 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът С.И.Д. твърди, че е собственик на лек
автомобил, подробно описан в исковата молба. Поддържа, че имал застраховка
„Каско“ в дружеството ответник със срок от 20.03.2018г. до 06.10.2018г. На
4.10.2018г. използвайки автомобила, ответникът се опитал да го паркира и тъй
като предавателната кутия била автоматична, привел лоста в състояние за покой,
като през това време не бил загасил двигателя. Когато отворил вратата и се
опитал да слезе, видял че автомобилът продължава да се движи и тогава осъзнал,
че е натиснал бутона за покой преди да задържи спирачката. В опитал да спре, но
в бързината, погрешно натиснал педала на газта, което привело отново автомобила
в движение и колата се качила върху тротоара. От удара водачът изпаднал от
шофьорското място, а автомобилът продължил да се движи като ударил пешеходка,
след което се блъснал във витрина на търговски обект. За ПТП бил съставен
протокол. Твърди се, че в този протокол длъжностното лице посочило, че водачът
не е взел мерки за това пътното превозно средство да не се приведе само в
движение и, че механизмът на произшествието е, че автомобилът, който е бил
спрян за престой, е потеглил сам, при което ударил пешеходец и счупил стъклена
витрина. Последните обстоятелства се оспорват от ответника, който твърди, че по
време на произшествието се е намирал на шофьорското място е изпаднал едва след
сблъсъка на автомобила с бордюра. Вследствие на ПТП били настъпили множество
увреждания, които са описани от ищеца. Автомобилът бил представен в доверен
сервиз, откъдето изчислили щетите на сумата 6058,53 лева. Твърди се обаче, че
дружеството ответник отказало да заплати застраховката, позовавайки се на
раздел ІІІ от „Изключени рискове“ от Общите условия на дружеството, тъй като в
тях било записано, че при самопотегляне на паркирано пътно превозно средство
без водач, застрахователят не поема вредите. С оглед това се иска да бъде
осъдено дружеството ответник да заплати сумата 6203,53 лева, представляваща
дължимото застрахователно обезщетение. Претендира се и законна лихва от
постъпване на исковата молба в съда.
Ответното дружество поддържа, че искът е
неоснователен, като изтъква довод, че ПТП е настъпило при самопотегляне на
превозното средство без в него да има водач, поради което този риск не се
покрива от застрахователя. Освен това възразява и срещу размера на
претендираното обезщетение, като счита същия за завишен.
След като обсъди събраните в хода на производството
доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:
Ищецът е собственик на
лек автомобил марка „БМВ“ мод.525D с рег.
№ *****, рама *****/лист 32/. Предишният собственик на автомобила e имал сключен договор за застраховка „Автокаско“ с „Бул
инс“ АД по застрахователна полица № *****от 25.09.2017г. /лист 11/.
След придобиване на собствеността ищецът станал страна по договора, за което е
подписана полица - добавък № ***** /лист 12/ с валидност на покритието от 07.10.2017г. до
06.10.2018г. Сред рисковете покрити от застраховката, съгласно общите условия
на ответника, било и настъпването на вреди от пътнотранспортно произшествие при
сблъскване и/ или удар на ППС помежду им или други подвижни или неподвижни
предмети, животни или хора / включително в паркирано състояние; отваряне на
капак или врата по време на движение / лист 14/ .
На 05.10.2018г. ищецът
подал до застрахователя уведомление за щета по застраховката, с което посочил,
че на 04.10.2018г., около 20,20 часа в ****, ***** е
настъпило пътнотранспортно произшествие в следствие на което са причинени щети
върху предната част на автомобила /
лист 47/. В заявлението, както и
в допълнително даденото обяснение,
ищецът описал, че е спрял автомобила за престой, като се е опитал да
преведе автоматичната скоростна кутия в режим за паркиране. Започвайки да слиза
от автомобила с левия си крак, установил, че движението му продължава при което
веднага се опитал да натисне спирачката. Вместо това обаче, натиснал педала на
газта, при което автомобилът тръгнал рязко и ищецът изпаднал от него. Колата
продължила движението си, качила се върху тротоара и се ударила във витрината
на магазин, като през същото време ударила и пешеходец – З. М. / лист 42 и 47/. Мястото било
посетено от екип на КАТ, който съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица / лист – 41/. В него е установено, че водачът не е
употребил алкохол или упойващи вещества, а като причина за инцидента било
посочено, че той не е взел мерки спряното за престой ППС да не може да се
приведе в движение, в следствие което то е потеглило само.
След подаване на
уведомлението автомобилът бил откаран в доверен сервиз, където били установени
щетите и съставена проформа фактура от 29.10.2018г. на стойност 6053,53 лв. /лист 27/. По образуваната при застрахователя преписка бил
съставен и опис на щетите /лист
53 – 58/. С писмо от 12.10.2018г.
застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение, като се позовало
на това, че произшествието е настъпило при самопотегляне след паркиране и без
водач, което е изключен риск по смисъла на Раздел ІІІ, т.1 от общите условия
към договор аз застраховка / лист
41 и 44/.
Съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза, застрахованият автомобил е с автоматична
предавателна кутия, като на скоростния лост има бутон Р- Pdrking. Този бутон сработва само при напълно неподвижен
автомобил и натисната спирачка. В случая водачът е натиснал бутона, без
автомобилът да е напълно спрял и без да е спрял двигателя, след което веднага е
отворил вратата. При отварянето на вратата, автомобилът чийто скоростен лост е
бил в положение D
–Direct, продължил да се движи със скорост от около
6,4 км.ч. към тротоара. При достигане на бордюра, автомобилът би преустановил
движението си, но това не се е случило, тъй като междувременно водачът натиснал
погрешно педала на газта, вместо спирачката /лист 94/.
В следствие на това автомобилът е ускорил движението си, качил се е върху
тротоара и се е ударил във витрината на магазина. Експертът посочва, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между вредите и механизма на настъпване
на произшествието. Според заключението
размерът на средствата необходими за отстраняване на причинените върху
автомобила вреди е 6652,67 лв. /
лист 95/.
При така
установените факти се налагат следните изводи:
Между страните е
налице правоотношение по договор за имуществена застраховка, като ищецът е
страна по същия по силата на сключено допълнително споразумение – т.н. добавък
към застраховката със срок на действие от 07.10.2017г. до 06.10.2018г. От това
следва, че произшествието, което е настъпило на 04.10.2018г. е събитие
настъпило в срока на действие на застраховката.
Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Застрахователят има право
да откаже изплащане на обезщетение в хипотезите на: умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице което има право да получи обезщетението и или
умишлено причиняване от страна на застраховащия с цел друго лице да получи
обезщетението / чл.408 ал. 1, т.1
и 2 КЗ/;при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие / чл.408, ал.1 т.3 КЗ/; и в други случаи, предвидени в закон / чл.408,ал.1, т.4/. Съдът намира, че настоящият случай не съвпада с
предвидените в чл.408 КЗ предпоставки за отказ.
Не може да се приеме
също, че е налице предвиденото в общите условия основание за освобождаване на
застрахователя, поради наличие на невключен в договора риск. Цитирания от
застрахователя текст от общите условия / Раздел ІІІ, 1.4.2/ се отнася до
хипотеза при която превозното средство, след като е било паркирано и без
наличие на водач в него, е самопотеглило, поради възникнала техническа
неизправност и / или несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните
съоръжения или крайпътните обекти, вследствие на което са причинени имуществени
вреди. Настоящият случай не попада в обхвата на тази клауза от общите условия.
Установява се от съвкупния анализ на заключението на експертизата и обясненията
дадени от ищеца пред застрахователя, че автомобилът не е бил паркиран, че не би
се качил върху тротоара, ако не е бил натиснат педала на газта. От друга страна
не се събраха доказателства ищецът умишлено да е предизвикал инцидента. Това е
така, защото действията му, макар и погрешни от техническа гледна точка, са
били мотивирани от желанието да приведе автомобила в състояние на покой, а не
да го ускори и да предизвика вреди. Това обстоятелство означава, че те не се
били умишлени. След като превозното средство не се е установило в покой, не
може да се счете, че то е било паркирано и е потеглило само, без наличие на
водач. Този извод следва от изводите на експертизата, според които без намеса
на ищеца -неволното натискане на педала на газта, автомобилът не би могъл да
преодолее бордюра и да се блъсне в намиращия се срещу него магазин.
Обстоятелството, че в следствие на инерционната сила, проявила се при
инцидентното форсиране на двигателя, ищецът е изпаднал от вътрешността на
колата, не означава, че автомобилът е оставен без надзор, без да бъде
обезопасен против неконтролирано потегляне. Това е така, защото в случая
инцидентът е настъпил против волята на ищеца и въпреки неговите действия. Дали
те са били погрешни или не е без значение в случая, тъй като отговорността на
застрахователя може да се изключи, само в случаите на умишлено причиняване на
вредите или на неполагане на дължимата грижа, при вече паркирано превозно
средство, изразяваща се в непривеждането му в състояние, което предотвратява
задвижването му без човешка намеса.
Поради изложеното
съдът намира, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение по
застраховката е необоснован. Искът е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, тъй като установеният от експертизата размер на вредите - 6652,67 лв. е
по-нисък от претенцията на ищеца – 6203,53 лв.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1060,22 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. Джеймс Баучер №87 да
заплати на С.И.Д. ЕГН ********** с адрес ***, на осн.
чл. 405,
ал.1 от КЗ, сумата 6203,53 лв. /шест хиляди двеста и три лева и 53 ст./, представляваща
обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Автокаско“, сключен по
полица № *****от 25.09.2017г. дължимо за имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 04.10.2018г. и засегнали автомобил марка „БМВ“ мод.525D с рег. № *****, рама ******, ведно със законна
лихва върху сумата от 07.11.2018г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати на С.И.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1060,22лв./хиляда и шестдесет лева
и 22ст./ представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД