Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 18.09.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10370 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са предявени срещу В.И.Ч., Ж.С.Ч., И.Ч.И. и Ц.В.И. искове както следва:

с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 42981,48 евро, представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 26.10.2006 г.;

с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 10904,57 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2012 г. - 28.07.2015 г.,

с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 330,42 евро, представляваща заемни такси за периода 27.01.2014 г. – 28.07.2015 г.

Претендира законната лихва и разноски.

           

Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит е предоставил на ответниците сумата от 37500 евро, а ответниците са се задължили да върнат заема на равни месечни вноски, включваща част от заетата сума, възнаградителна лихва и такса за управление. Ответниците са спрели плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление, връчено с нотариални покани. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва и заемни и нотариални такси.

Ответниците оспорват иска. Позовават се на нищожност поради неравноправност на клаузи от договора, отнасящи се до възнаградителната лихва, както и нищожност поради противоречие на закона на допълнителните споразумения, с които е уговаряно капитализиране на просрочената възнаградителна лихва.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:

Установява се от Договор за банков кредит от 26.10.2006 г., че между ищеца и ответниците валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответниците 37500 евро (чл.1.1), а ответниците са се задължили я да върнат на 420 равни месечни вноски, включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни такси (чл.5 и чл.6.1).

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). Получаването на сумата по посочената в договора банкова сметка ***пертиза.

Видно от представения договор за цесия от 06.12.2007 г., Ю.И Е.Д.Б.АД е прехвърлила на Б.Р.С.АД всички свои вземания по договори за кредит, сключени с клиенти, изброени в съответните приложения към договора за цесия, сред които и ответника. С договор за цесия от 05.03.2014 г. Б.Р.С.АД е прехвърлило обратно на Ю.И Е.Д.Б.АД всички свои вземания по процесния договор за кредит.

Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза (л.205), че на 23.07.2013 г. е било последното плащане на кредита, след тази дата плащанията са спрели.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно чл.18 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представените нотариални покани, връчени на ответниците (по реда на чл.47 ГПК на първите двама ответници и лично на третия и четвъртия), че банката е отправила до длъжниците изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението е достигнало до ответниците на 03.04.2015 г., 06.04.2015 г. и 16.04.2015 г.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, считано от 16.04.2015 г, а именно: към тази дата са налице неплатени вноски (с оглед спрените плащания по кредита от 23.07.2013 г.), отправено е писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото е достигнало до кредитополучателите.

Относно размера на главницата, за който е възникнало вземането, съдът съобрази следното: Видно от приетите счетоводни експертизи – основна и допълнителна, усвоения размер на кредита е 37500 евро. С няколко допълнителни споразумения, приложени по делото (л.26-37) страните са установили, че са налице просрочени задължения за главница и лихва – неплатени на настъпилия падеж, като се уговарят задълженията да се преоформят чрез натрупване към главницата по първоначално предоставения кредит. По същество тази уговорка представлява капитализиране - увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. (НАРЕДБА № 9 от 31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена с НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка). С разпоредбите съответно на чл.15, чл.17 и чл.16 от посочените три наредби в периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви (виж чл.16, ал.2 от Наредба №9 от 19.12.2002 г.). В периода от 11.04.2008 г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай. Поради това съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителни споразумения от 10.06.2009 г., 23.03.2010 г., 28.10.2011 г. и 10.04.2012 г., доколкото представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни (в този смисъл реш. №147/23.07.2012 г. на ВКС, III ГО, ГК по гр.д. №627/2011 г. и др.). Ето защо при преценка дължимата и непогасена главница, не следва да се вземат предвид капитализираните лихви, присъединени към главницата. При това положение размерът на задължението за главница включва просрочената главница, падежирала към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата главница. Съобразно заключението на счетоводната експертиза, формирано по този начин, размерът на вземането е 36954,07 евро. Искът е основателен за тази сума и следва да е отхвърли за разликата до предявения размер.

 

По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:

С чл.3.1 от договора от 26.10.2006 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката в размер на 6.5 %, която се формира като сбор от Базовия лихвен процент за кредити в евро (БЛП) и надбавка от 6 пункта. По делото се установява от счетоводната експертиза, че размерът на лихвеният процент е неколкократно изменян, като към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер на 9,430%.

Съгласно чл.3.5 от договора действащият БЛП не подлежи на договаряне и банката има право едностранно да го променя. Видно от счетоводната експертиза в публикуваната на сайта на банката Методика са посочени компонентите, въз основа на които се определя базовия лихвен процент, но не се сочи теглото и процентите на тези компоненти в определянето на БЛП – няма формула, която да дава представа как се определя лихвата. Отделно от това част от компонентите (3-месечния ЕURIBOR и рисковите премии) се влияят от пазара и пазарните условия, без да зависят от волята на банката, но другите компоненти (директни нелихвени разходи по привлечения паричен ресурс) и зависят пряко или непряко от волята на банката и от политиката й на управление. Поради това съдът приема, че изменението на лихвата не се извършва въз основа на ясни и обявени предварително критерии – няма яснота каква е тежестта на всеки от обявените компоненти във формирането на лихвата, а част от компонентите зависят пряко или непряко от волята на банката. Доколкото в процесния договор изрично е записано, че БЛП не подлежи на договаряне (чл.3.5), то следва да се приеме, че клаузите за възнаградителната лихва не са индивидуално уговорени и доколкото не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл.143 ЗЗП, представляват неравноправни клаузи и са нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Ето защо при преценка за дължимата възнаградителна лихва, същата следва да се определи съгласно първоначалния уговорен в процесния договор размер – 6,5 %, без да се отчитат последващите й увеличения, начислявани в приложение на неравноправните клаузи.

Видно от приетата по делото счетоводна експертиза, дължимата лихва за периода 10.12.2012 г. – 28.07.2015 г., без да се отчита капитализацията на лихвите и променения лихвен процент, е в размер на 10252,61 евро. Искът е основателен до тази сума и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.

 

По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:

С чл.4 от договора от 26.10.2006 г. страните са уговорили комисиона за управление в размер на 0,1% от непогасената главница месечно. Установява се от експертизата, че дължимите и непогасени заемни такси възлизат на 330,42 евро. Искът е основателен.

 

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 14482,31 лв.

      

       По изложените съображения Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.И.Ч., ЕГН:**********, Ж.С.Ч., ЕГН:**********, И.Ч.И., ЕГН:********** и Ц.В.И., ЕГН:**********, да заплатят солидарно на Ю.Б. АД, ***, както следва:

на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 36954,07 евро, представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 26.10.2006 г., заедно със законната лихва от 10.08.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 10252,61 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2012 г. – 28.07.2015 г.,

на основание чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 330,42 евро, представляваща заемни лихви за периода 27.01.2014 г. – 28.07.2015 г.

на основание чл.78 ГПК сумата от 14482,31 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.1 ТЗ за главницата за разликата до пълния предявен размер от 42981,48 евро и иска по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер от 10904,57 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: