№ 211
гр. ЛЕВСКИ, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. Николаева Гражданско дело №
20244410100416 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от Г. П. К. от с.Т., общ.Левски, срещу „АПС
Бета България“ ЕООД, гр.София, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
- отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника „АПС Бета България“ЕООД, че
ищцата не му дължи сумата в размер на 814,83 лв., съставляваща недължими
вземания по недействителен договор за кредит №555928 от 06.08.2021г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са цедирани в полза на
ответното дружество;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатената от нея без правно
основание сума в размер на 1 300лв. (съставляваща платени от нея над чистата
стойност на кредита от 1 300лв. задължения по договор за кредит №555928 от
06-08-2021, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че на 02.05.2024г. на електронната си поща получила
уведомление от ответното дружество, че на 21.07.2022г. „СИТИКЕШ“ ООД е
цедирало вземането си по „Договор за кредит №555928 от 06.08.2021г. в общ
1
размер към 24.08.2022г. на 3414.83 лева, ведно с обезпеченията и другите
принадлежности към него на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Твърди, че след получаване на уведомлението започнала да погасява в
полза на ответното дружество задълженията си по договора за кредит
№555928 от 06.08.2021г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, като извършила
плащания по банковата сметка на „АПС Бета България“ ЕООД, както следва:
- на 24.08.2023г. сумата от 500лв.
- на 15.09.2023г. сумата от 300лв.
- на 21.10.2023г. сумата от 300лв.
- на 24.11.2023г. сумата от 300лв.
- на 20.12.2023г. сумата от 300лв.
- на 24.01.2024г. сумата от 300лв.
- на 23.02.2024г. сумата от 300лв.
- на 21.03.2024г. сумата от 300лв.
или общо извършени от ищцата погашения в размер на 2 600лв.
Навежда довод, че потребителският договор е недействителен по
смисъла на чл.23 от ЗПК.
Като основание за това сочи, че не е породила правно действие клаузата
за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, тъй като с
оглед уговорения размер тя е значително нееквивалентна на предоставения от
кредитора заемен ресурс, който се е възползвал от материалната затрудненост
и от спешната необходимост от финансови средства на по-слабата страна в
правоотношението - потребителя. Навежда довод, че така договорената цена
на кредита е нищожна и като неравноправна, тъй като уговорената неустойка
за неосигуряване на обезпечение, която изначално не е притежавала
обезпечителна и обезщетителна функции, съставлява скрита лихва -
допълнителна облага за кредитора. Договорната лихва е нищожна и на
основание чл.21 от ЗПК, тъй като със заблуждаващото непосочване на
действителния размер на възнаградителната лихва чрез калкулиране в нея и на
скритата под формата на неустойка цена на кредита, кредитодателят е
заобиколил изискванията на чл.10, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК за ясно
и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва.
Твърди, че подвеждащото разписване на договорната лихва е довело и
до заблуждаващо разписване на приложимия в правоотношението ГПР. Сочи
такова договаряне за неравноправно и изпълващо както общия фактически
състав на чл.143 ЗЗП, така и специалния състав на чл.143, т.19 от ЗЗП. Излага
съображения, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
2
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП,
във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
Навежда довод, че клаузата за ГПР е недействителна и на следващо
основание - в процесния договор не са записани компонентите, които го
формират, което нарушава изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19 от същия закон за яснота и разбираемост относно начина, по
който се формира това задължение. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК,
възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на
договорите за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни
последици недействителност на цялата кредитна сделка.
Навежда довод, че договорът за кредит е нищожен и поради
невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от
договора.
Навежда довод, че неустоечната клауза е нищожна като неравноправна и
като нарушаваща добрите нрави, преценката за което следва да се направи
съобразно задължителните разяснения по т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.
№1/09.
Сочи, че поради нищожността на кредитната сделка и на основание
чл.23 от ЗПК, потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита,
на което основание заплатените на ответното дружество суми над главницата
от 1 300лв., са престирани без да е било налице правно основание за това.
Моли съда да признае за установено, че ищцата не му дължи сумата в
размер на 814,83 лв., съставляващи недължими вземания по недействителен
договор за кредит №555928 от 06-08-2021, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД.
Моли съда на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, да осъди ответника
да възстанови на ищцата заплатената от нея без правно основание сума в
размер на 1 300лв. (съставляваща платени от нея над чистата стойност на
кредита от 1 300лв. задължения по договор за кредит №555928 от 06-08-2021,
сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД), ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника „АПС Бета България“ ЕООД, който в законоустановения срок е
депозирал писмен отговор.
Признава предявения иск за допустим и основателен. Заявява, че няма
претенции по отношение на ищцата.
В допълнително писмено становище признава получаването на сумата в
3
размер на 2600 лв., платена по процесния договор за кредит от ищцата по
сметка на ответното дружество, както и размера и датите на плащанията,
посочени в исковата молба.
Признава, че вземането за неустойка не е включено в годишния процент
на разходите по процесния договор за кредит. Позовава се на разпоредбата на
чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, на основание на която в ГПР не се включват разходите,
породени от договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя,
каквото твърди да представлява непредставянето на поръчителство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за паричен заем
Кредирект №555928 от 06.08.2021г. - индивидуални условия на договора,
разпечатка от „лог файл“ по договор за паричен заем №555928, както и Общи
условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., че
ищцата Г. П. К. е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски
паричен кредит чрез средство за комуникация от разстояние, посредством
създадена от кредитодателя електронна форма, като е спазена процедура по
кандидатстване и одобрение, подробно разписана в общите условия.
Съгласно чл.18 от общите условия, при одобрение на сключването на
договор за заем, Заемодателят изпраща на декларирания от Заемателя
електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия,
във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него
информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на
Заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и
начините, описани в настоящите общи условия. Съгласно клаузата на ал.3 на
чл.18 от ОУ посочените действия се считат за подписване на всяка страница от
предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те
са предоставени. Извънсъдебно признание за наличието на договорно
правоотношение по договор за паричен заем са и извършените от ищцата
плащания по процесния договор за кредит.
Видно от клаузите на индивидуалните условия по договора, на ищцата е
отпуснат паричен заем в размер на 1300 лв., който същата се задължава да
върне на 9 месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно
погасителен план, с краен срок на плащане 06.05.2022г.
Уговорен е годишен процент на разходите по заема в размер на 48.11 % и
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %.
Общата сума за плащане по договора е в размер на 1589,19 лв.,
4
включваща 1300 лв. главница и 286,19 лв. договорна лихва.
В чл.6.1. от индивидуалните условия по договора е уговорено, че
Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на
условията на чл.33, ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция
(поне едно от изброените).
Съгласно чл.33, ал.1 от приложимите Общи условия на „Сити Кеш“
ООД, когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване
изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор
страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
В чл.37, ал.3 ОУ е предвидено, че в случай че Заемодателят поиска, а
Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за
заем съгласно общите условия, в срок до три дни, считано от подписване на
договора за заем, същият дължи на Заемодателя неустойка,
индивидуализирана в договора за заем.
Установява се, че в клаузата на чл.6.2. от индивидуалните условия по
договора е уговорена неустойка в размер на 1 275.81 лева при неизпълнение
на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок по т.6.1.
Предвидено е, че неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като
с подписването на договора за заем Заемателят се счита за уведомен за
5
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
Установява се от приложения към договора погасителен план, че същият
включва и задължението за неустойка в размер на 1275,81 лв., разсрочено на 9
погасителни вноски с падежи - падежните дати на дължимиата вноска за
главница и договорна лихва. Общата сума за плащане по договора, включваща
главница, лихва и неустойка е в размер на 2862,00 лв., посочена в
погасителния план.
Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 21.07.2022г. между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“
ООД, Пълномощно - приложение №3 към договора и разпечатка от писмо,
получено на ел. поща на ищцата, че вземанията на заемодателя „Сити Кеш“
ООД спрямо ищцата по процесния договор за заем са били прехвърлени в
полза на ответното дружество, за което длъжникът е бил уведомен от
цесионера по силата на изрично упълномощаване от цедента. Установява се,
че по процесния договор за кредит, в качеството си на цесионер, ответното
дружество е претендирало от ищцата заплащане на сумата в размер на 3414,83
лева.
Установява се от представени осем броя разписки за извършени
плащания от Г. П. К. по сметка на ответното дружество „АПС Бета Българяи“
ООД с основание договор за кредит №555928, както и направеното от
ответника съдебно признание на факти, ценено от съда по реда на чл.175 ГПК
с оглед на всички обстоятелства по делото, че ищцата е заплатила на
ответното дружество като погашения по процесния договор за кредит сумата
в общ размер на 2600 лв.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са въведени няколко основания за недействителност на
клаузите от процесния договор за възнаградителна лихва и ГПР - поради
противоречие с добрите нрави и противоречие със закона.
Наведен е довод, че като съществени елементи от съдържанието на
договор за потребителски кредит, недействителността на клаузите за
възнаградителна лихва и ГПР води до недействителност на целия договор за
кредит - на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от
ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
6
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира за основателен довода недействителност на клаузата за
ГПР поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, уреждащи я,
водеща до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22
ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК.
На първо място, не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 към закона начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния случай в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
7
на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият - какъв е математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на кредита, кои разходи са включени, не става ясно
какво представлява разликата между размера на
ГПР и лихвата, която е част от него. По този начин потребителят е поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. Същият е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Нарушен е
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място, ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Не е спорно между страните, че в годишния процент на разходите,
разписан в договора - 48,11 %, не е включено задължението на потребителя за
неустойка по т.6.2 от договора за неизпълнение на задължението по т.6.1., вр.
чл.33, ал.1 от ОУ.
Съдът намира, че съобразно начина, по който е уговорена неустойката за
непредставяне на обезпечение, същата представлява разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
- ГПР.
Съгласно клаузите на договора и общите условия към него неустойката
се дължи за неизпълнение на задължението на длъжника в тридневен срок да
представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Така уговорена,
клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, за неизпълнение на задълженията на
длъжника по договора за заем, като противоречи на добрите нрави, както и на
императивните разпоредби на ЗПК. Така уговорената клауза за неустойка не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на договора
за заем. Същата не обезпечава основните задължения на длъжника, като част
от същественото съдържание на договора за заем, а е предвидена за
неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение. Извод за излизане на неустоечната клауза извън
присъщите й функции, следва и от заложените критерии относно исканото
обезпечение, което ги прави отнапред невъзможни за изпълнение в
уговорения срок. Такъв извод следва и от изначалното предвиждане за
8
разсрочване на задължението за неустойка и включването му като част от
месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава.
Неустойката за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение, която се кумулира към месечните погасителни вноски, води до
скрито оскъпяване на кредита. Дължима по уговорения начин на падежа на
всяко следващо лихвено плащане, неустойката на практика се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Поради изложените доводи, процесният договор не отговоря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.1
от ЗЗД.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съобразно клаузите на договора, на ищцата е отпуснат паричен заем в
размер на 1300 лева - представляващ чистата стойност на кредита.
Установява се, че претендираното от ответното дружество вземане
срещу ищцата по процесния кредит е в общ размер на 3414, 83 лв.
Предвид нищожността на договора и на основание разпоредбата на
чл.23 ЗПК ищцата дължи единствено сумата в размер на 1300 лв. Разликата
над тази сума до претендираната такава от ответника в размер на 3414,83 лв. -
сумата от 814,83 лева, не се дължи от ищцата.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенияте между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на
814,83 лева по Договор за паричен заем Кредирект №555928 от 06.08.2021г.
Предвид нищожността на договора за заем, основателен се явява и
осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.34 ЗЗД.
В чл.34 ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея, което е проявление на заложеното в нормата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за връщане на дадено при изначална липса на основание -
нищожен акт.
Установява се, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила на
ответното дружество сумата в общ размер на 2600 лева.
Заплатеното от ищцата над чистата стойност на кредита - 1300 лева до
сумата от 2600 лева, се явява недължимо платено при изначална липса на
9
основание, платено по нищожен договор.
Поради изложеното и на основание чл.34 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата
в размер на 1300 лева, представляваща разликата над чистата стойност на
кредита от 1300 лв. до заплатената такава от 2600 лв.
При този изход на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да заплати адвокатско възнаграждение на „Еднолично адвокатско
дружество Д. Ф.“ за двата уважени иска в общ размер на 1016 лв. В
производството по делото ищецът е защитаван безплатно от адвокатското
дружество, видно от представения договор за правна помощ. При определяне
размера на адвокатското възнаграждение съдът отчете фактическата и правна
сложност на делото, като взе предвид броя на съединените искове, броя на
наведените от ищеца доводи за недействителност на клаузи от договора,
наличието на обемна приложима задължителна практика на СЕС, както и
практика на ВКС, която да бъде изследвана, а от друга страна липсата на
възражения от страна на ответника, по които да бъде осъществявана защита,
както и на голям обем доказателствен материал, който да бъде изследван.
Поради изложеното, съдът намери, че така определеното адвокатско
възнаграждение се явява справедливо и разумно такова за осъществената от
адвоката правна помощ, в светлината на тълкуването, дадено в
задължителната практика на СЕС.
Тъй като ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащане на такси и разноски в производството по делото, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на
Районен съд Левски държавна такса върху уважените срещу него искове в общ
размер на 166,42 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, в отношенията между
страните, че Г. П. К., ЕГН:**********, постоянен адрес: с.Т., ***, не дължи на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата в размер на 814,83 лева /осемстотин и четиринадесет лева и
осемдесет и три ст./ по Договор за паричен заем Кредирект №555928,
сключен на 06.08.2021г., между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:***, и Г. П. К..
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „АПС Бета
10
България“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Г. П. К., ЕГН:**********, постоянен адрес: с.Т., ***, сумата в
размер на 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, като платена без правно
основание по нищожен Договор за паричен заем Кредирект №555928 от
06.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „АПС Бета България“ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Еднолично
адвокатско дружество Д. Ф.“, БУЛСТАТ:***, вписано в САК с №***,
представлявано от адвокат Д. Ф. - САК, вписана в САК с личен №**********,
БУЛСТАТ:***, адвокатско възнаграждение в размер на 1016 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „АПС Бета България“ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на
Районен съд – Левски държавна такса в размер на 166,42 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
11