Определение по дело №959/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба от П. Т. Т. от гр. Г. Д. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ № 2554/20.07.2012г., постановено по ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д..

В жалбата се сочи, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, а именно наличие на предсрочна изискуемост и обявяването й на длъжника. С жалбата е направено искане да бъде отменено издаденото разпореждане и на основание чл. 420 от ГПК да се спре производството по изп. дело *1190 по описа на ЧСИ рег. № 795 – В. Т.с район на действие ОС Б..

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от другата страна. В същия се сочи, че депозираната частна жалба е нередовна, недопустима, а по същество и неоснователна. Прави се искане обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Депозираната частна жалба срещу постановения акт на съда е подадена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява, че ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д. е образувано по заявление на „Р. (България) Е. с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист за посочените в него суми срещу длъжника, жалбоподател в настоящото производство, П. Т. Т.. Искането е за сумата от 26 891.82/двадесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и един/ лева и 82 ст., представляваща изискуема главница по договор за банков кредит; за сумата от 2859.56 лева - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 11.06.2012 г. вкл.; за сумата от 268.41 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 15.07.2011г. до 21.06.2012 г. вкл.; за сумата от 683.67лева - изискуема лихва дължима съгласно чл.3 от Анекс 2 за периода от 15.03.2010 г. до 15.06.2010 г. вкл; за сумата от 66.39 лева – изискуема комисионна управление дължима съгласно договора за банков кредит за периода от 15.09.2010 г. до 14.09.2011 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски - д.т. в размер на 615.40 лева и 757.70 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Основава се на неизпълнение от страна длъжника на задължение по Договор за банков кредит от 13.09.2006 г., Анекс № 1 от 26.08.2009 г., Анекс № 2 от 08.04.2010 г. и Анекс № 3 от 09.07.2010 г. към същия договор, за което е представено извлечение от счетоводните книги на "Р. /. Е. по чл.417 т.2 от ГПК.

Към заявлението са приложени като доказателства Договор за банков кредит, Анекс № 1 от 26.08.2009 г., Анекс № 2 и Анекс № 3 към същия договор.

Приложено е и извлечение от банковите сметки на длъжника, в което се съдържат всички необходими и относими към искането данни.

Заявителят е приложил като доказателство и писмо с изх. № 730-130/18.05.2012г. адресирано до длъжника, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем.

При горната фактическа обстановка районният съд е приел, че са налице изискуемите предпоставки и е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК заповедният съд, а впоследствие и въззивният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 418, ал. 2 от ГПК, е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Според настоящата съдебна инстанция е налице първата изискуема предпоставка - извлечението от счетоводните книги е редовен документ от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съдържа в себе си достатъчно информация за претендираното вземане – пълни данни за длъжника и кредитора, договора за банков кредит и анексите към него, пораждащи вземането, размерът на одобрения кредитен лимит, датата на първото му усвояване, дата на последно плащане по кредита, данни за дължимия размер на кредита – главница и лихви, данни кога е настъпила предсрочната изискуемост, съгласно уговореното, посочени са и падежите на непогасените месечни вноски.

Налице е и втората изискуема от закона предпоставка – представеният счетоводен документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Видно от представените към заявлението договори и анекси страните са постигнали съгласие за липсата на предварително волеизявление от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същата клауза се съдържа и в Анекс № 1 от 26.08.2009 г. и в т. 13.1 от Анекс № 3 от 09.07.2010 г., сключен към Договор за банков кредит. Т. е в настоящия случай изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, като уведомяването не е условие за настъпването на предсрочна изискуемост, независимо от обстоятелството, че все пак е и било изпратено уведомление до длъжника.

Видно от представеното извлечение от сметки е налице неплащане от страна на кредитополучателя на парично задължение по договора, в следствие на което е настъпила и предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид гореизложеното оплакванията в жалбата за липса на настъпила предсрочна изискуемост и обявяването й на длъжника са неоснователни, поради което следва обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С жалбата е направено искане на основание чл. 420 от ГПК да се спре принудителното изпълнение по изп. дело *1190 по описа на ЧСИ рег. № 795 – В. Т. с район на действие ОС Б.. По това искане настоящата съдебна инстанция не е компетентна да се произнесе, а това трябва да направи сезираният заповеден съд, в случая РС Г. Д.. В посочения смисъл са Определение № 586/27.06.2012г. на ВКС по ч.т.д № 355/2012г. на II т.о ТК и Определение № 3 от 04.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 940/2012г. на II т.о ТК Поради това следва производството по искането за спиране да се прекрати и делото да се изпрати на РС Г. Д. за произнасяне по чл. 420 от ГПК по компетентност.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2554/20.07.2012г., постановено по ч.гр. дело № 622/2012г. по описа на РС Г. Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по искането за спиране и ИЗПРАЩА делото на РС Г. Д. за произнасяне по чл. 420 от ГПК по компетентност.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: