Номер 48731.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600939 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр.чл.306, ал.3, пр.2 от
НПК.
С определение от 09.07.2020г. по НОХД №
396/2014г. Кюстендилски окръжен съд на основание
чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК се е произнесъл служебно по
въпроса за разноските, като е осъдил Й. В. Ф. да заплати
в полза на Национално бюро за правна помощ сумата от 1
100 лв., от които 200,00 лева - възнаграждение за служебен
защитник по ДП №870/2011г. по описа на РУП - Дупница,
сумата от 450,00 лева- възнаграждение за служебен
защитник по НОХД №396/2014г. по описа на ОС -
Кюстендил и сумата от 450,00 лева - възнаграждение за
служебен защитник по ВНОХД №1332/2018г. по описа на
АС - София.
Със същото определение съдът е осъдил В. Ц. Ф. да заплати в
полза на Национално бюро за правна помощ сумата от
230,00 лева - възнаграждение за служебен защитник по
1
НОХД №396/2014г. по описа на Окръжен съд -
гр.Кюстендил.
Недоволни от определението на Кюстендилски окръжен съд са останали
осъдените Й. В. Ф. и В. Ц. Ф. .
В законния срок адв.В. К., защитник на В. Ц. Ф. , е депозирал
въззивна частна жалба против определението. В жалбата се поддържа, че
определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при
липса на мотиви, както и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Излагат се доводи за предубеденост на съдебния състав, който бил
постановил и осъдителна присъда, което налагало отмяна на определението и
връщане на делото за произнасяне от друг състав. Сочи, че производството по
НОХД № 396/2014 г. по описа на КОС е приключило с присъда, която не е
изцяло осъдителна, а Ф. била призната за невиновна по осем обвинения, по
значителна част от инкриминирания период (4 от общо 5 години
продължителност), по размера на инкриминирания доход (призната за
виновна само за под 13 % от сумите, предмет на обвинението). Назначаването
на служебен защитник изначално било незаконосъобразно по отношение на
нея, тъй като не били налице предпоставките за това. Изразява становище, че
размерът на възнаграждението не отговаря на вида и количеството на
извършваната работа, участието на адвоката е било частично в съдебната фаза
на наказателното производство. Оспорва съразмерността на присъденото
възнаграждение с оглед обема на свършената адвокатска работа. Счита, че
сумата нахвърля значително определената в чл.17 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, като приближава максималната предвидена в нея, и не
била съобразена с правната и фактическа сложност на делото.
Моли да бъде отменено определението и делото бъде върнато за
ново разглеждане на друг състав.
Против определението на КОС е постъпила въззивна частна жалба
и от Й. В. Ф. . В жалбата се поддържа, че определението е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че участието
назначения за служебен защитник адвокат е било по едно наказателно
производство, включително ДП № 870/2011г., което е отделено от друго
производство, и по него не са провеждани процесуално-следствени действия с
участие на защитник, които да налагат определения размер на сумата. Счита,
че не е обоснован размерът на възнаграждението, тъй като не отговарял на
вида и количеството на извършваната работа. Определената сума
приближавала максималната предвидена в Наредбата за заплащане на
правната помощ и не била съобразена с правната сложност и фактическата
2
дейност по делото. Процесуалното представителство в досъдебното
производство се изчерпвало с едно явяване, а в съдебното производство пред
въззивната инстанция е ограничено в едно заседание, в което е даден ход на
делото и е приключило производството. За останалите явявания, назначеният
адвокат бил получил съответните суми за командировки.
Моли да бъде отменено определението и делото върнато за ново
разглеждане, тъй като е постановено от състав, постановил осъдителна
присъда, която е изменена от по-висшата инстанция.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
жалбоподателите и доказателствата по делото, като извърши цялостна
служебна проверка на определението, намери за установено следното:
С присъда от № 24 от 09.11.2017г. по НОХД № 396/2014г. Кюстендилски
окръжен съд е признал подсъдимата В. Ц. Ф. за виновна в извършване на
престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като на основание
чл.55, ал.1, т.1 от НК я е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от две години и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години, през
което време на основание чл.67, ал.3 от НК е постановил изпълнението на
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, както и на „глоба“ в размер на
3 500 лева. С присъдата си съдът е признал В. Ц. Ф. за невиновна и я е
оправдал за част от повдигнатите й обвинения.
Със същата присъдата Кюстендилски окръжен съд е признал
подсъдимата Й. В. Ф. за виновна в извършване на престъпление по чл.252,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК я е
осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от пет години, през което време на основание чл.67, ал.3 от
НК е постановил изпълнението на пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от
НК, както и на „глоба“ в размер на 4 500 лева. С присъдата си съдът е
признал Й. В. Ф. за невиновна и я е оправдал за част от повдигнатите й
обвинения.
С присъдата си съдът е осъдил двете подсъдими да заплатят направените
разноски по делото общо в размер на 763 лева.
С решение № 344 от 13.08.2019г. по ВОХД № 1332/18г. САС е изменил
присъдата на Кюстендилски окръжен съд в наказателно-осъдителната й част
по отношение на В. Ф., като я е оправдал за част от обвиненията й, увеличил е
размера на наказанието лишаване от свобода на три години и шест месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съответно е
отменил приложението на чл.66, ал.1 и чл.67, ал.3 от НК.
3
С решението си САС изменя присъдата на Кюстендилски окръжен съд и
по отношение на подсъдимата Й. В. Ф. , като я признава за невиновна и
оправдава по част от обвиненията й.
Присъдата е претърпяла изменение и в частта относно разноските по
делото, като двете подсъдими поотделно са осъдени за заплатят съответно
направените във връзка с обвинението им разноски по делото.
Първостепенният съд с присъдата си не се е произнесъл относно
разноските по делото, направени за служебни защитници на двете подсъдими
/ което е било и невъзможно, тъй като към момента на постановяването й не е
бил определен размерът на възнагражденията им/. Това съдът е направил с
определението, предмет на настоящата проверка по реда на чл.306, ал.1, т.4,
пр.2 от НПК, от което са останали недоволни двете осъдени.
Настоящият въззивен състав намери, че определението относно
разноските е правилно и законосъобразно.
Първостепенният съд в кръга на правомощията си и по реда на
посочената разпоредба на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК е разгледал получени
по делото решение КН-Д-305-10196/2014 от 19.12.2014г. на Националното
бюро за правна помощ, с което е определено на адв.А. П. К.-К. сумата от 200
лева - възнаграждение за предоставената от нея правна помощ на
обвиняемата Й. В. Ф. по ДП №870/2011г. по описа на РУП – Дупница,
решение № КН-Д-221-30252/2017 от 14.12.2017г. на Председателя на НБПП,
с което на адв.А. П. К.-К., за правна помощ на осъдената Й. В. Ф. по НОХД №
396/2014г. по описа на ОС-Кюстендил й е определено възнаграждение от 450
лева и решение № КН-208-21200/2019 от 02.12.2019г. на Националното
бюро за правна помощ, с което е определено на адв.А. П. К.-К. сумата от 450
лева - възнаграждение за предоставената от нея правна помощ на осъдената
Й. В. Ф. по ВНОХД №1332/2018г. по описа на АС - София.
По НОХД № 396/2014г., с протоколно определение от 17.11.2015г.,
адв.К. П. Р. е назначен за служебен защитник на подсъдимата В. Ц. Ф. . За
предоставената от същия служебна защита, с решение КН-Д-1-2589/2017 от
15.02.2017г. Националното бюро за правна помощ му е определило
възнаграждение в размер на 230 лева.
При така установената фактология, първостепенният съд е счел, че
по отношение на осъдените подсъдими Й. В. Ф. и В. Ц. Ф. са налице
предпоставките по чл.189, ал.3, вр. с ал.1 от НПК за осъждането им да
заплатят в полза НБПП разноските за възнаграждение за служебен защитник
в размерите, посочени в цитираните по-горе решения на НБПП, които са
дължими поради признаването им за виновни.
В мотивите на определението си първостепенният съд не е описал
действията на служебните защитници, за които им е определено
възнаграждение. Тази непълнота на първоинстанционния съдебен акт следва
да бъде отстранена от въззивния съд, още повече, че с жалбите се оспорва
4
съразмерността на присъдените възнаграждения на обема извършена
адвокатска работа. Настоящият състав, след внимателно запознаване с
материалите по делото / досъдебно и съдебни производство/ констатира
следното:
С постановления на водещия разследването по д.п. № 870/11г. адв.А.
К. е била назначена за служебен защитник на обв.Й. Ф. и обв.В. Ф.. Като
такава същата е взела участие при осъществяване на процесуално-следствени
действия, вкл. при предявяване на материалите по делото /8 тома/.
След внасянето на обвинителен акт в съда и насрочване на делото за
разглеждане от първоинстанционния съд, адв.К. е взела участие по делото
само като служебен защитник на Й.Ф.. С нейно адвокатско съдействие са
проведени общо 34 съдебни заседания, при които делото е отлагано / никога
поради отсъствието на защитника К./, или са събирани гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, изслушани са експертизи. Адв.К.
ефективно е осъществявала защитата, вземала е становища по всички
въпроси, които са се решавали в хода на пъвоинстанционното съдебно
следствие. Пледоарията й е подробна и обосноваваща оправдателна защитна
теза на подс.В.Ф..
След постановяване на присъдата, в законния срок адв.К. е
депозирала въззивна жалба и допълнение към нея против осъдителната й
част.
Взела е участие в двете проведени съдебни заседания пред
въззивния съд, като в пледоарията си е поддържала жалбата и е изложила
допълнителни съображения.
Против решението на въззивния съд адв.К. е депозирала касационна
жалба и е взела участие като защитник на подс.Й.Ф. в проведеното
касационно съдебно заседание.
Адв.Р. е назначен за служебен защитник на подс.В.Ф. на основание
чл.94, ал.1, т.8 от НПК от първостепенния съд в съдебно заседание на
17.11.2015г., когато е даден ход на делото без участието на тази подсъдима.
Същият е участвал като защитник на подс.В.Ф. в още едно съдебно заседание,
когато е проведено съдебно следствие и са събирани доказателства. В съдебно
заседание на 15.01.2016г. адв.Р. е освободен от участие като служебен
защитник по делото, тъй като се е явил упълномощен адвокат от подсъдимата
В.Ф..
При така установеното след внимателния прочит на материалите по
делото, настоящият състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати направените разноските
по делото, вкл. за адвокатско възнаграждение. Първостепнният съд правилно
е приложил посочената разпоредба, съобразявайки се със задължителните
5
указания по този въпрос, дадени с тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010г.
на ОСНК на ВКС. Кюстендилският окръжен съд е отчел обстоятелството, че
посочената тълкувателна практика касае и случаите на задължителна защита,
когато тя е осъществена от служебен защитник, какъвто е настоящия.
Защитата на подсъдимата В.Ф. в лицето на адв.Р. в първоинстанционното
производство е била задължителна на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК.
Защитата на адв.К. по отношение на двете обвиняеми на досъдебното
производство, а впоследствие по отношение на подс.Й.Ф. е била необходима
с оглед императива на чл.94, ал.1, т.5 и т.9 от НПК. Към момента на
осъществяване на правната помощ, същите не са били представлявани от
защитник по свой избор. Назначените адвокати са изпълнили задълженията
си, произтичащи от чл.98 от НПК, подробно описани по-горе. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че в хода на наказателното производство
контролните инстанции не са констатирали съществени процесуални
нарушения при осъществяване на защитата. За положените усилия
компетентният орган – НБПП, е определил и изплатил възнаграждения в
размерите, посочени в постъпилите до съда решения, цитирани по-горе. За
извършената от адвокатите работа, така определените възнаграждения не са
прекомерни, съобразени са с правната сложност и фактическата дейност по
делото, както и с установените максимални граници в Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По отношение на двете подсъдими са постановени осъдителни
съдебни актове, наложени са им наказания, независимо, че с присъдата,
съответно с въззивното решение, са постановени и оправдателни
диспозитиви за част от обвинението. С отлед на това, изпълнено изискването
на закона да са „признати за виновни“.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите за
предубеденост на съдебния състав, постановил определението, предмет на
частните жалби. Фактът на участието на съдия Н. Г. в състава, постановил
осъдителната присъда против двете подсъдими, не съставлява основание
същата да се отведе от разглеждане на въпроси по реда на чл.306 от НПК.
Липсват други обстоятелства, които да налагат извод за нейна предубеденост
при разглеждане на претенцията на НБПП за присъждане на изплатени
разноски за адвокатски хонорари.
6
По изложените съображения, настоящият състав на САС намери, че
жалбите следва да бъдат оставени без уважение, а определението на
Кюстендилски окръжен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно.
Водим от горното САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.2020г. по НОХД № 396/2014г. на
Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7