№ 746
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000755 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 298288/29.07.2022год. , подадена от А. Д. и К. М.
като Синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД-в несъстоятелност срещу Решение №
260449/30.06.2022год., постановено по т.д.№ 833/2020год. по описа на СГС, с което отхвърлени
исковете на жалбоподателите срещу Фондация „ Център за икономическо развитие“ както следва :
с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД / Н/ на Договор за дарение от 15.03.2022год.
сключен между КТБ АД и Фондация „ Център за икономическо развитие“, по силата на който
банката е предоставила парични средства в размер на 30 000 лева и с правно основание чл.55 от
ЗЗД за осъждане на Фондация „ Център за икономическо развитие „ да заплати на КТБ АД /Н/
сумата от 30 000 лева получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и с което е върната исковата молба в частта по иска на
синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД /н./ предявени срещу Фондация „ Център за
икономическо развитие „ с правно основание чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН за обявяване за относително
недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /Н/ на Договор за дарение от
15.03.2011год., сключен между КТБ АД и Фондация „ Център за икономическо развитие“, по
силата на който банката е предоставила парични средства в размер на 30 000 лева, тъй като е
сключен с намерение да се увредят кредитори.
В жалбата се твърди ,че неправилно първоинстанционният съд бил квалифицирал
предявения главен иск като такъв по чл. 135, ал.3 от ЗЗД, а не по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се
, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД , поради което
извършеното дарение на парични средства в полза на ответната фондация следва да бъде обявено
за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, като фондацията бъде
осъдена да върне получената сума в масата на несъстоятелността. При условията на евентуалност,
в случай на неоснователност на главния иск, се поддържа ,че искът по чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН е
допустим и приемането на противното от първоинстанционния съд не било съобразено с характера
1
на разпоредбата на параграф 3 ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018год. , с която е изменен чл. 62,
ал.1 от ЗБН и срокът за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността е
удължен от 2 на 5 години , както и с обстоятелството , че в конкретния случай искът е предявен
след влизане в сила на законодателното изменение. Сочи се ,че нормата на параграф 3 от ЗИДЗБН
не е била обявявана за противоконституционна и все още е действащо право, а
процесуалноправните разпоредби от категорията на параграф 3 от ЗИДЗБН се прилагат и за
правоотношения, предмет на неприключили по време на влизането им в сила съдебни дела,тъй
като с тях се въвежда по-съвършена процедура и те са в интерес на правните субекти. Поддържа се
, че първоинстанционният съд не бил взел предвид , че Решение № 8 от 27.05.2021год. на
Конституционния съд на Република България по к.д.№ 9/2020год. действа занапред от влизането
му в сила, поради което предявяването на иск за попълване на масата на несъстоятелността в срока
по чл. 62, ал.1 от ЗБН,изменен с параграф 3 от ЗИДЗБН следвало да се преценява към момента на
извършването му, когато е била действащата разпоредба на параграф 7 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. в
ДВ бр.22/13.03.2018год./.Твърди се също така ,че първоинстанционният съд не бил съобразил , че
нормата на параграф 7 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22/13.03.2018год. е с еднократно действие,
поради което решението на конституционния съд, което действа занапред, не можело да повлияе
на действието на параграф 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, която разпоредба след 17.03.2018год. нямала
характер на действащо право. Така жалбоподателите считат ,че предявения иск по чл. 60, ал.1,т.3
от ЗБН е допустим и е следвало да бъде разгледан от първоинстанционния съд по същество.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго , с което да се обяви на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./ сключения между КТБ АД и
Фондация „ Център за икономическо развитие“ договор за дарение , както и да се осъди
последната да върне в масата на несъстоятелността получената сума от 30 000 лева , както и да се
отмени решението , в частта му имаща характер на разпореждане , с която е върната исковата
молба по иска по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН като делото се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по същество по тази искова претенция. При уважаване на въззивната жалба се
претендират разноски.
В подаден писмен отговор от Фондация „ Център за икономическо развитие „ въззивната
жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
като валидно, допустимо, правилно и обосновано, с присъждане на направените разноски във
въззивното производство. Поддържа се, че предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства първоинстанционния съд правилно е квалифицирал главния иск по чл.135, ал.3 от
ЗЗД, а не по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че определяща за правната квалификация на иска е
датата на сключване на атакуваната сделка, която като сключена на 15.03.2011год. се явява
сключена преди началната дата на неплатежоспособността на КТБ АД - 20.06.2014год., от която
дата кредиторите в несъстоятелността придобивали качеството кредитор, чиито интереси
защитават от синдиците на КТБ /н./. Счита се , че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил
иска по чл.135, ал.3 от ЗЗД, тъй като не било установено по делото сговор /съглашение/ между
банката и ответната фондация за увреждане на кредиторите в несъстоятелността. Доказателства за
наличие на намерение за увреждане на кредиторите в несъстоятелността не било доказано , както и
знание у длъжника за увреждане на кредиторите , в случай че се приеме , че иска е по чл. 135, ал.1
от ЗЗД. С оглед на това и при условията на евентуалност, са изложени доводи касателно липсата
на знание у длъжника за увреждането на кредиторите. В тази връзка е посочено , че дарението е
извършено на 15.03.2011год. , към който момента кредитната институция не е била
неплатежоспособна и управляващите не е имало как да знаят ,че повече от три години след тази
дата банката ще изпадне в такова състояние, на който извод не водил големия брой на
вложителите в банката, а от данните по достъпните ГФО и ГДД на КТБ /Н/ през периода от
2010год. до 2012год. били видни данни за собствения капитал на банката и реализирана печалба,
спрямо който дарената сума от 30 000лева била незначителна и не водила до увреждане на
кредиторите на банката. Заявено е съгласие с извода на първоинстанционния съд за недопустимост
на евентуалния иск по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН и обективно съединения с него ,при условията на
евентуалност иск по чл.55 от ЗЗД. Поддържано е , че срокът за предявяване на иска по чл. 60,
чл.60а от ЗБН и по чл.135 от ЗЗД е двугодишен от откриване на производството по
несъстоятелност на банката ,че същият е преклузивен и е изтекъл на 22.04.2017год. и след като в
конкретния случай искът по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН е предявен на 19.05.2020год., то е предявен след
изтичане на преклузивния срок и правилно е приет за недопустим от първоинстанционния съд.
2
Поддържано е , че в случая касателно срока за предявяване на иска намира приложение
разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗБН /в редакцията й обн. в ДВ бр. 22/13.03.2018год. , а не на
изменението й предвидено в параграф 3 от ЗИДЗБН/ обн.в ДВ бр. 22/13.03.2018год. / , обратното
действие на която по отношение на правоотношенията във връзка с несъстоятелността на КТБ АД
е изрично предвидена в разпоредбата на параграф 7 от ЗИДЗБН/ обн. в ДВ бр. 22/13.03.2018год./,
тъй като последната е обявена за противоконституционна с Решение № 8/27.05.2021год. ,
постановено по к.д. № 9/2020год. на Конституционния съд на Р България. Изложени са доводи за
неоснователност на иска по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН в случай , че последният се приеме за допустим.
По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноските направени във въззивното
производство.
По делото се установява следното :
Пред СГС е била депозирана искова молба като по изложените в нея съображения
синдиците на „ КТБ“ АД в несъстоятелност на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД са поискали да бъде
обявена относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
КТБ АД/Н/ на договор за дарение от 15.1.03.2011год., сключен между КТБ АД , в качеството на
дарител и Фондация „ Център за икономическо развитие“ в качеството на дарен, по силата на
който КТБ АД е предоставило на Фондация „ Център за икономическо развитие“ парични средства
в размер на 30 000 лева като в случай на уважаване на иска и на основание чл.55 от ЗЗД са
поискали да бъде осъдена Фондация „ Център за икономическо развитие „ да заплати на КТБ АД
/Н/ сумата от 30 000 лева- получена без основание , ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност , ако
бъде отхвърлен иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД ищците са поискали на основание чл.60, ал.1, т.3 от
ЗБН да бъде обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
КТБ АД / Н/ на договор за дарение от 15.1.03.2011год.,сключен между КТБ АД, в качеството на
дарител и Фондация „ Център за икономическо развитие“ в качеството на дарен, по силата на
който КТБ АД е предоставило на Фондация „ Център за икономическо развитие“ парични средства
в размер на 30 000 лева като в случай на уважаване на иска и на основание чл.55 от ЗЗД са
поискали да бъде осъдена Фондация „ Център за икономическо развитие „ да заплати на КТБ АД
/Н/ сумата от 30 000лева, получена без основание ,ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищците са твърдели , че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС
била обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.), като била определена началната дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и
била обявена в несъстоятелност банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т. д. №
2216/ 2015 г. било отменено решението на градския съд в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.) била определена 06.11.2014 г. и била определена друга
начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583 от 09.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1875/ 2016
г. било потвърдено определение № 172 от 06.07.2016 г. по т. д. № ЗЗ43/ 2015 г. на ВКС в частта, с
която били оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу решението на САС.
Посочили са ,че на 15.03.2011год. бил сключен договор за дарение , по силата на който
"КТБ" АД като дарител е дарило на Фондация „ Център за икономическо развитие „ парични
средства в размер на 30 000 лева като сумата била преведена по банкова сметка на надарения . В
договора било посочено , че паричните средства се даряват с цел да бъдат предоставени
безвъзмездно на фондацията във връзка с подпомагане на подготовката и предоставянето на
доклади за състоянието на икономиката в страната.
Ищците са твърдели, че процесната сделка съставлява действие по смисъла на чл.135 от
ЗЗД ,че с него се увреждат интересите на кредиторите на КТБ АД / Н/,тъй като от патримониума
на банката-дарител е излязъл актив без насрещна престация и че банката е знаела за увреждащия
характер на сделката , тъй като към момента на сключването й са съществували множество нейни
задължения към вложители и други кредитори. Позовали са се на възприетото в съдебната
практика, че знанието на длъжника винаги е налице когато увреждащата сделка е извършена след
възникване на вземането на кредитора. Поддържали са , че кредиторите на банката са
многобройните вложители и други лица , които имат вземания към нея, произтичащи от други
облигационни отношения, формиращи кръга от лицата, които имат качеството на кредитори на
3
несъстоятелността, чийто процесуален субституент е синдикът на КТБ АД / Н/. Посочили са, че
при уважен иск по чл. 135 от ЗЗД касателно процесния договор за дарение се трябва да се счита, че
сумата от 30 000 лева е получена от надарения без основание, поради което и подлежи на връщане
на дарителя.
Ищците са посочили, че по отношение на процесната сделка- дарение е налице и
фактическия състав на разпоредбата на чл. 60, ал.1, т.3 от ЗБН . Поддържали са договора за
дарение съставлява сделка по см. на чл. 60, ал.1 ,т.3 от ЗБН, че е извършена в петгодишния срок
преди датата на неплатежоспособността и е увреждаща, по изложените вече по-горе съображения.
Посочили са, че уважен иск по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН касателно процесния договор за дарение се
трябва да се счита ,че сумата от 30 000лева е получена от надарения без основание, поради което и
подлежи на връщане на дарителя.
Подаден е писмен отговор от ответника, в който предявените искове са определени като
недопустими, недоказани и неоснователни и е поискано прекратяване на образуваното въз основа
на тях производство и в условията за евентуалност – отхвърлянето им като неоснователни и
недоказани. Недопустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД касателно процесната сделка е обоснована
с наличието на специален иск за нейното атакуване – този по чл.60, ал.1 ,т.1 от ЗБН, който обаче в
случая не било възможно да бъде предявен, тъй като бил изтекъл тригодишния преклузивен срок
за това. Предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД е определено като недопустима злоупотреба с
права и като опит да бъде заобиколен закона. Със същите аргументи е обоснована
недопустимостта и на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 60, ал.1 ,т.3 от ЗБН.
В писмения отговор са изложени и доводи за неоснователност на иска по чл.135, ал.1 от
ЗЗД , респ. иска по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН. Поддържа се , че не са налице елементите от
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД , тъй като не е налице увреждащо действие-атакуваното
дарение е било несъществено спрямо печалбата и капитала на банката и не е увредило нейните
кредитори. Липсвало знание у длъжника - КТБ АД /в несъстоятелност/, тъй като с оглед активите
на банката и реализираната през 2011год. печалба на банката, изпълнителните директори на
банката-дарител не са знаели и не са могли да знаят за такова увреждане. Поддържа се ,че
знанието се опровергавало и от факта , че сделката е извършена три години преди датата на
неплатежоспособността, тоест преди възникване на вземането на кредиторите на
несъстоятелността. Поради недопустимостта и неоснователността на иска по чл.135 от ЗЗД се
заявява неоснователност и на евентуалния иск по чл.55 от ЗЗД. Със същите доводи се аргументира
неоснователността и на иска по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН и евентуалния иск по чл.55 от ЗЗД.
Така сезиран СГС е постановил Решение № 260449/30.06.2022год. , с което е отхвърлил
като неоснователен главния иск по чл.135 от ЗЗД и кумулативно съединения в условията на
евентуалност иск по чл.55 от ЗЗД , както и е върнал исковата молба касателно предявения при
условията на евентуалност иск по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН и чл.55 от ЗЗД. Приел е ,че главният иск е
с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД , а не по чл.135, ал.1 от ЗЗД и е неоснователен , тъй като не
било установено по делото наличието на сговор /съглашение между банката и отметната фондация
за увреждане на кредиторите в несъстоятелността. Приел е също така ,че предявеният иск по
чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН е недопустим , тъй като е предявен извън преклузивния срок по чл.62, ал.1
от ЗБН в редакцията на разпоредбата , обнародвана в ДВ бр.22/2018год.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящия си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение , постановено по
кумулативно съединените искове по чл.135 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД за недопустимо, а в останалата
си част, имаща характер на разпореждане - за правилно и законосъобразно . Съображенията за
това са следните :
Искът по чл.135 от ЗЗД е предявен от синдиците на КТБ АД в несъстоятелност срещу
Фондация „ Център за икономическо развитие“ . С него е атакувана сделка-дарение , сключена на
15.03.2011год. между „ КТБ „ АД и Фондация „ Център за икономическо развитие „ , по силата
на която банката е дарила на фондацията парични средства в размер на 30 000 лева .В исковата
молба изрично е посочено ,че ищците са синдици на КТБ АД в несъстоятелност , че с Решение №
664/22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд е
обявена неплатежоспособността на банката с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство
по несъстоятелност, както и банката е обявена в несъстоятелност, както и че с решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/ 2015 г. по описа на Апелативен съд – София
4
е отменено решението на СГС в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността на
"КТБ" АД (н) е определена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Посочено е също така ,че банката е страна по атакуваната сделка и че с извършване на
дарственото разпореждане е намален актива на банката, който служи за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността, респ. че с извършването му са увредени интересите на
кредиторите на банката-длъжник .
Ищците са поддържали, че предявеният от тях главен иск е с правно основание чл.135, ал.1
от ЗЗД, но дадената от тях правна квалификация не обвързва съда. Това е така, тъй ищецът е
длъжен в исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на
иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/, а правната му квалификация се определя
от съда. В случая релевантно за определяне на правната квалификация на предявения главен иск се
явява момента на извършване на атакуваната сделка – 15.03.2011год..Той предхожда датата на
възникване на вземанията на кредиторите , за който момент се приема датата на
неплатежоспособността - 20.06.2014год., поради което предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 135, ал.3 от ЗЗД и в този смисъл е Определение № 50503/06.10.2022год.,
постановено по т.д. № 2344/2021год. на ВКС- ТК.
От изложените в исковата молба твърдения се следва , че искът по чл.135, ал.3 от ЗЗД е
предявен под формата на отменителен иск, тоест като иск за обявяване на относителна
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с
участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на
несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. В тази
хипотеза ищците - синдиците на банката в несъстоятелност действат като процесуални
субституенти на кредиторите на несъстоятелността , а не в изпълнение на правомощията им по
чл.31, ал.1,т.7 от ЗБН - като представляващи несъстоятелната банка с цел попълване на масата на
несъстоятелността. При така установената характеристика на предявения главен иск се налага
извод ,че по отношение предявяването му се прилага преклузивния срок , установен в нормата на
чл. 62 от ЗБН, който до изменението с параграф 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН , обн. в ДВ, бр. 22 от
13.03.2018 г. е двугодишен. С това изменение срокът се увеличава на пет години, като с параграф 7
от същия закон за изменение на ЗБН на изменението е придадено обратно действие и по
отношение на производства, открити преди влизането му в сила, каквото производство е това за
несъстоятелност на КТБ АД, открито с решение от 22.04.2015год., постановено по т. д. №
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Разпоредбата на параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. е обявена за
противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 на Конституционния съд на Република
България, постановено по к. д. № 9/2020 г., като съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията ,
обявеният за противоконситутиционен закон не се прилага от датата на влизане в сила на
решението на КС, включително по отношение на неприключилите правоотношения и
правоотношенията, които са предмет на висящи съдебни производства /решение № 3/28.04.2020 г.
по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд/. С обявяването за противоконституционен на
параграф 7 отпада възможността за приложение на измененията, направени със ЗИД на ЗБН, обн. в
ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., включително изменението по параграф 3 относно петгодишния срок, по
отношение на производства за несъстоятелност на банка, открити преди влизането му в сила,
каквото е производството по несъстоятелност на КТБ АД и приложима към исковете, посочени в
чл.62, ал.1 от ЗБН се явява редакцията на текста, действала към момента на откриване на
производството по несъстоятелност на КТБ АД, съгласно която срокът за предявяване на исковете
по чл.135 от ЗЗД , по които страна е банката в несъстоятелност е двугодишен от откриване на
производството и е изтекъл на 24.04.2017 г. Следователно предявения на 19.05.2020 г. иск от
синдиците на КТБ АД /н. / по отношение на договора за дарение от 15.03.2011год. между КТБ АД
и Фондация „ Център за икономическо развитие „ се явява недопустим . След като
първоинстанционния съд е постановил решение по недопустим иск, то също се явява недопустимо
и следва да бъде обезсилено.
Доколкото установеният в нормата на чл.62, ал.1 от ЗБН преклузивен срок се прилага и
относно иска по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН, то изложените по-горе мотиви във връзка с
недопустимостта на главния иск по чл.135 от ЗЗД са относими и за предявения при условията на
евентуалност иск по чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН. Така, достигайки до извод за недопустимост на
последния , първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба , с която е предявен иска
5
по чл. 60, ал.1 ,т.3 от ЗБН и субективно съединения с него иск по чл. 55 от ЗЗД , поради което
постановеното по делото решение , което в тази си част има характер на разпореждане е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените по делото разноски, които съобразно представения договор за правна
защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК възлиза на сумата от 1500 лева.
Предвид изхода от спора и на основание чл.71 от ГПК вр. с чл.73, ал.3 от ГПК „
Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ следва да заплати по сметка на САС
държавна такса за въззивно обжалване или сумата от 1 200лева , която да се събере от масата на
несъстоятелността .
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София , ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260449/30.06.2022год., постановено по т.д.№ 833/2020год. по
описа на СГС, с което отхвърлени исковете на А. Н. Д. и К. Х. М. като Синдици на „ Корпоративна
търговска банка „ АД /в несъстоятелност / срещу Фондация „ Център за икономическо развитие“
както следва : с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен
спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ / Н/ на Договор за дарение от 15.03.2022год.
сключен между КТБ АД /н/ и Фондация „ Център за икономическо развитие“, по силата на който
банката е предоставила парични средства в размер на 30 000 лева и с правно основание чл.55 от
ЗЗД за осъждане на Фондация „ Център за икономическо развитие „ да заплати на КТБ АД /Н/
сумата от 30 000 лева получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260449/30.06.2022год., постановено по т.д.№ 833/2020год. по
описа на СГС ,В ЧАСТТА МУ , с която КТБ АД в несъстоятелност е осъдено да заплати на
Фондация „ Център за икономическо развитие“ разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1 500 лева и в в полза на СГС –държавна такса в размер на 2 400лева, както и В
ЧАСТТА МУ, с която е върната исковата молба по иска на синдиците на „ Корпоративна
търговска банка“ АД /н./ предявени срещу Фондация „ Център за икономическо развитие „ с
правно основание чл.60, ал.1 ,т.3 от ЗБН за обявяване за относително недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на КТБ /Н/ на Договор за дарение от 15.03.2011год., сключен
между КТБ / Н./ и Фондация „ Център за икономическо развитие“, по силата на който банката е
предоставила парични средства в размер на 30 000 лева, тъй като е сключен с намерение да се
увредят кредитори.
ОСЪЖДА „ Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр. София ,район „ Средец“, ул.“ Граф Игнатиев“ № 10 да
заплати на Фондация „ Център за икономическо развитие „ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София , район Лозенец, ул.“ Червена стена“ № 46 сумата от 1500 лева ,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр. София ,район „ Средец“, ул.“ Граф Игнатиев“ № 10 да
заплати по сметка на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1
200лева , която да се събере от масата на несъстоятелността .
РЕШЕНИЕТО, в частта му, с която е обезсилено постановеното по исковете по чл.135 от
ЗЗД и чл.55 от ЗЗД и в частта ,с която е потвърдено първоинстанционното решение -подлежи на
касационно обжалване пред ВКС, при наличие на основанията на чл. 280 , ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата си част, имаща характер на
определение- пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7