Решение по дело №1252/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал 1 във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от Х. М. Ш., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], срещу Решение №34Х/27.05.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази посока. В последващата молба имало нови обстоятелства, които не присъствали в първата молба. Променена била обстановката в родината му съгласно официален доклад от 21.05.2025г. на ДАБ. Управлението било нестабилно политически, имало гонения на всички граждани, които били определени от властта като опасни, а той бил посочен като такъв. Гонени били на верска основа – за това че били кюрди. Освен това рязко се влошило здравословното му състояние, а му отказвали достъп до нормално и постоянно лечение. В жалбата по присъединеното а.д.№1256 за 2025г. на ХАС се сочи и нарушение на нормата на чл.76б, ал.1 от ЗУБ. Твърди, че не бил напътен за задължението му да представи писмени доказателства, както и че не разбирал значението на ново писмено доказателства. Счита, че обжалваното решение било постановено при нарушение на чл.12 от АПК. Липсата на информация на разбираем език относно необходимостта да се посочат нови обстоятелства и представят нови писмени доказателства в тяхна подкрепа представлявала съществено процесуално нарушение, което граничело и с административен произвол. Същевременно не можел да се върне в [държава] поради настъпили нови обстоятелства – свалянето на А. от власт, несигурността и размириците в [държава], които можели да се установят и от общодостъпни средства. Ако бъдел върнат в [държава], то щял да бъде изложен на опасност от тежки посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Иска да бъде отменено оспореното решение, като се върне преписката за ново разглеждане.

Ответната страна оспорва жалбата и счита, че не е основателна.

Съдът, след като се запозна с жалбата, становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата, приобщени към делото, намира за установено следното:

С Решение №6139/27.12.2024г., постановено по адм.дело №1307/2024г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Х. М. Ш., [държава], срещу Решение №11797/12.11.2024г. на Председател на ДАБ, като видно от отбелязването съдебният акт е влязъл в сила на 22.01.2025г. В преписката са приложени Указания рег.№УП 33408 от 08.07.2024г. относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, ведно със Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС – л.124 и сл., както и такива с рег.№УП 34408 от 12.05.2025г. – л.17 и сл., подписани от чужденеца при провеждане на настоящото производство и на предишното.

На 08.05.2025г. Х. М. Ш. подал втора по ред молба за предоставяне на закрила от РБ, към която не е приложил доказателства. Изложил, че има промяна в международната обстановка и това е основание да кандидатства за предоставяне на статут. Заедно със семейството си живеел в лагера в Харманли и имал проблеми със здравето, като не бил в състояние да получи адекватна помощ поради липса на идентичност в държавата. При постановения отказ била възприета от административния орган неправилна фактическа обстановка – относно условията за неговото здраве и живот в [държава]. Не било вярно, че след свалянето на А. имало гаранции за спокоен живот и липса на репресии, защото в действителност продължавала разправата с неудобните. Негови близки го съветвали да не се прибира в страната, защото само да се завърнели и ставали обект на разследване и репресия.

С Решение №34Х/27.05.2025г. Интервюиращ орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№КП-01-3798/08.07.2024г. на Х. М. Ш. до производство по предоставяне на международна закрила, като е приел, че последващата молба на чужденеца е недопустима, тъй като не се позовава на нови факти и обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата по произход. Посочено е, че в Решение №11797 от 12.11.2024г. Председател на ДАБ обстойно обсъдил общата обстановка в страната по произход, а твърденията на Х.Ш. за неточно и невярно възприемане не били подкрепени с доказателства. Отново е обсъдена обстановката в [държава] с оглед на актуална справка, като е изведено заключение, че в родното място на молителя – Х., няма данни за въоръжени конфликти или безогледно насилие. Взето е предвид установеното, че международни организации на територията на [държава] предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица и на завърнали се бежанци. Категорично е направен извод за затихване на конфликта в [държава], като изрично се сочи и че кюрдските сили се присъединяват към сирийската армия на новото правителство. Така мотивите на жалбоподателя за търсената закрила били подробно анализирани, а и било установено, че чужденецът не се позовавал на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата по произход, както и доводите му не са подкрепени от писмени доказателства, поради което и са приети като неоснователни. Анализирана е актуална Справка №МД-02-262/19.05.2024г., като е отчетено, че в [държава] обстановката няма промяна в отрицателна посока спрямо момента, когато е разгледана първата молба за закрила. По отношение здравословното състояние на чужденеца се сочи, че са му осигурени медицински грижи и е предписано лечение, като в тази връзка са и представените в преписката доказателства – амбулаторен лист от 11.02.2025г. и от 13.12.2024г., Етапна епикриза от 13.12.2024г. Тези данни вече са обсъждани в предишното производство, като ХАС изрично сочи при съдебното оспорване на решението на Председателя на ДАБ, че здравословното състояние на Х.Ш. не представлява основание за предоставяне на международна закрила, както и че на чужденеца е оказана медицинска помощ.

В с.з. представляващият жалбоподателя представя допълнително писмено доказателство – Акт за установяване на проява на дребно хулиганство от 03.07.2025г., съставен срещу Х. М. Ш. за инцидент на 02.07.2025г., при който свидетели на случилото се са силно възмутени от действията на лицето – „опипвал възрастна жена без нейно съгласие и воля“.

Решението е връчено лично на оспорващия на 30.05.2025г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за него език.

Настоящата жалба е подадена в ДАБ на 06.06.2025г. – чрез пощенски куриер.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и е в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Оспореното решение е постановено в преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни.

По делото се сочи нарушаване правата на жалбоподателя по чл.58, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която разпоредба на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата. В случая обаче видно от представените в преписката връчени на чужденеца указания, то няма допуснати нарушения и както в настоящото производство, така и при другото проведено интервю до този момент. И в двата случая в указанията има изрично изложение относно процедурата при последваща молба, а съгласно чл.29, ал.1, т.8 от ЗУБ е осигурен преводач. В този смисъл съдът счита, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Между страните няма спор, че чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗУБ. Според легалната дефиниция, дадена в тази разпоредба "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на Република България.

В разпоредбите на чл.76а – чл.76в от ЗУБ са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл.40–42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл.76а от ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ при подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на Глава Шеста, Раздел III. На основание чл.76б, ал.1 от ЗУБ в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Преписката съдържа доказателства, че не е нарушено правото на жалбоподателя по чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и не се установява в настоящото производство нарушение и на правата на жалбоподателя по чл.76в, ал.1 от ЗУБ – липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач.

Фактите, които жалбоподателят твърди в настоящото производство са изложени в предходното, както и още тогава са представени писмени доказателства, които са били ценени при разглеждането на предходната молба. Към настоящата последваща молба не са представени доказателства пред административния орган. Не може да се приеме, че към настоящия момент са се появили нови факти. Освен това липсва и каквато и да е конкретика в твърденията за положението в [държава], считано общо като такова което застрашава жалбоподателя при връщането му в страната по произход. В процесния случай не са се появили и от кандидата не са представени нови факти, още по-малко съществени такива. Представеното и изложеното в съдебно заседание не касае здравословното състояние на Х.Шайхмус, а негова проява в обществото, за която няма основание да се обсъжда при разглеждане на последващата молба. За такива нови обстоятелства не може да бъде приета сочената поредна актуална справка за положението в [държава] – а именно от 21.05.2025г., доколкото органът е обсъдил справка от 19.05.2025г., която е и приложена в преписката и от която не се установяват нови обстоятелства относно действителното положение в [държава]. Общодостъпните средства също не сочат промяна, а са в посока затихване на конфликта в държавата по произход.

Разпоредбата на чл.76а от ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл.13, ал.2 от ЗУБ подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното ѝ недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл.13, ал.2 от ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ няма отношение към това, този орган да указва изрично на чужденеца, какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба.

Поради изложеното, съдът счита, че решението на интервюиращия орган е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени подробни и непротиворечиви мотиви, описващи фактическата обстановка, релевантна за случая, както и основанията, които обуславят отказа на решаващия орган да допусне до производство за международна закрила последващата молба, съдържа необходимото съдържание. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответства и на материалния закон, поради което административният акт е законосъобразен. При извода за липса на основания по чл.146 от АПК, които да характеризират оспорения административен акт като незаконосъобразен, то жалбата е неоснователна, а издаденият административен акт е законосъобразен.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Ш., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], срещу Решение №34Х/27.05.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението на основание чл.84, ал.2 от ЗУБ не подлежи на обжалване.