№ 60
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500026 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предмет на разглеждане по гражданско дело №
20232100101061/2023 г. на Окръжен съд - Бургас са претенции по чл. 432 от
КЗ за неимуществени вреди, претърпени от родителите, децата и съпруга на А.
И. Х., загинала при пътнотранспортно произшествие, настъпило в Унгария на
27.08.2022г. с моторно превозно средство (бус) „Форд Транзит“ с рег. № *
застрахован при ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“АД.
Понеже родителите на пострадалата - Е. Х. Х. и И. В.х. са починали,
на тяхно място са конституирани наследниците им.
За претърпените неимуществени вреди от майката Е. Х. Х.
(починала преди завеждането на делото, но след предявяване на
застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ) са предявени искове от
законните й наследници И. В.х. (съпруг), Ф. И. Ч. и Б. И. О. (дъщери), С. М.
С. и Х. М. С. (внуци, деца на пострадалата дъщеря А. И. Х.), всички от с.
Съединение, община Сунгурларе. След смъртта на И. В.х., настъпила в хода
на процеса, и заместването му от неговите деца и внуци се претендират:
1
- от ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. – по 26666,67 лева;
- от ищците С. М. С. и Х. М. С. – по 13333,33 лева.
За претърпените неимуществени вреди от бащата И. В.х. след
неговата смърт в хода на висящия процес и заместването му от неговите
законни наследници се претендират съгл. допълнително уточнение:
- от ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. – по 33333 лева;
- от ищците С. М. С. и Х. М. С. – по 16666 лева;
За претърпените неимуществени вреди от съпруга на пострадалата
М. С. Х. и двете й деца С. М. С. и Х. М. С., всички от с. Съединение, община
Сунгурларе, се претендират главници от по 150000 лева.
Върху главниците за неимуществени вреди, претъпени от майката на
пострадалата, се претендира законната лихва от 22.11.2022 г. Върху всички
останали главници лихвата се дири от 19.10.2022 г.
По претенциите са обезвреда на децата и съпруга на пострадалата от
по 150000 лева първоначално е било образувано гр. дело № 1100/2023 г. на ОС
- Бургас, но то е било присъединено към гореописаното гр. дело №
20232100101061/2023 г. на същия съд.
С Решение № 582 от 28.06.2024 г. по цитираното дело, поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 1022 от 02.12.2024 г., претенциите са
уважени частично (поради приета степен на съпричиняване от пострадалата в
размер на 30%), както следва:
І. За претърпените неимуществени вреди от майката Е. Х. Х. са
присъдени:
- на ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. – по 18666,66 лева;
- от С. М. С. и Х. М. С. – по 9333,33 лева.
ІІ. За претърпените неимуществени вреди от бащата И. В.х. са
присъдени:
- на ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. – по 23333,10 лева;
- от С. М. С. и Х. М. С. – по 11666,20 лева.
ІІІ. За претърпените от всеки от ищците М. С. Х., С. М. С. и Х. М. С.
(сътв. – съпруг и деца на пострадалата) са присъдени по 105000 лева.
Сумите по главниците са присъдени ведно с дирените лихви.
В останалата част претенциите са отхвърлени.
2
В полза на процесуалния представител на ищците адв. Георги
Георгиев Радков е присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК в размер
на 26748 лева с включен ДДС.
С Определение № 2169 от 28.08.2024 г. по същото дело окръжният
съд е отхвърлил молбите на страните по чл. 248 от ГПК за изменение на
решението относно това адвокатско възнаграждение. Представителят на
ищците е претендирал увеличението му на 40026 лева с ДДС, а ответникът
пък - намаляването му заради прекомерност и заради недължимост на
начисления ДДС.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната му част.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на този акт,
които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения били занижени и не съответствали на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
Не били съобразени събраните по делото доказателства, че
родителите, съпругът и децата на пострадалата имали изключително близки
отношения с нея и че те преживявали особено мъчително загубата й.
Не били отчетени съществуващите лимити на застрахователното
покритие, както и икономическите отношения в страната, включително и
процесите на инфлация.
Неправилно била приета степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата в размер на 30%
Не било обсъдено задълбочено заключението по
съдебномедицинската експертиза, според което увреждането би настъпило и
ако пострадалата беше с пътувала с поставен предпазен колан. Изводите на
вещото лице по автотехническата експертиза, които били в противоположен
смисъл, били необосновани и не следвало да бъдат кредитирани.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД е оспорил жалбата и
е подал насрещна въззивна жалба против решението в следните части:
І. В частта, с която на ищците Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С.
като наследници на Е. Х. Х. включително и по заместване на съпруга й И.
В.х., починал в хода на процеса) са присъдени обезщетения за претърпени от
Е. Х. Х. (майка на пострадалата А. И. Х.) неимуществени вреди над общия
размер от 40000 лева (над 13333,33 лева – за ищцата Ф. И. Ч.; над 13333,33
лева – за ищцата Б. И. О.; над 6666,67 лева – за ищеца С. М. С. и над 6666,67
3
лева – за ищеца Х. М. С.);
ІІ. В частта, с която на ищците Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С.
като наследници на И. В.х. са присъдени обезщетения за претърпени от И. В.х.
(баща на пострадалата А. И. Х.) неимуществени вреди над общия размер от
50000 лева (над 16666,90 лева – за ищцата Ф. И. Ч.; над 16666,90 лева – за
ищцата Б. И. О.; над 8333,10 лева – за ищеца С. М. С. и над 8333,10 лева – за
ищеца Х. М. С.);
ІІІ. В частта, с която на всеки от ищците М. С. Х. С. М. С. и Х. М. С.
(съпруг и синове на пострадалата А. И. Х.) е присъдено обезщетение
неимуществени вреди над 75000 лева.
ІV. В частта, с която в полза на ищците са присъдени лихви за забава.
Ответникът е развил доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт, които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения били прекомерни и не били определени по
справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД.
Събраните доказателства били ценени едностранно и не били
обсъдени задълбочено възраженията срещу основателността на претенциите.
Пострадалата пътувала без поставен предпазен колан, което
обосновавало извод за по-висока степен на съпричиняване, възлизаща на поне
50% .
Неправилно била присъдена и лихва за забава, тъй като ищците не
били посочили банкови сметки, по които да им бъдат преведени
претендираните суми.
Ищците са оспорили насрещната въззивна жалба с нарочен писмен
отговор. В допълнение на вече изложените си аргументи са заявили, че
непосочването на банкови сметки от тяхна страна не освобождава
застрахователя от последиците на забавата.
Цитираното по-горе определение от 28.08.2024 г., постановено по
реда на чл. 248 от ГПК, е обжалвано и от двете страни.
В частната жалба на процесуалния представител на ищците са
изложени аргументи, че присъденото му възнаграждение по чл. 38 от ЗА и
занижено, тъй като не е съобразено с действителната фактическа и правна
сложност на делото и не е определено по правилата на Наредба № 1/2004 г. на
ВАС.
4
В частната жалба на ответника пък се излагат съображения за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, както и за недължимост на
включения в него ДДС.
И двете жалби са оспорени с нарочни писмени отговори.
Страните претендират съдебноделоводни разноски за настоящото
производство.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 14.11.2024 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
От приложения към исковата молба протокол, издаден от
Полицейско управление на Окръг Бач Кишун в Република Унгария,
придружен със заверен превод (л. 10 и сл. от делото на ОС), както и от
изслушаната автотехническа експертиза става ясно, че на 27.08.2022г. около
09:40 ч. по автомагистрала М5 в близост до с. Варошфьолд, Област Бач-
Кишкун, Унгария настъпило самостоятелно пътно-транспортно
произшествие, при което аварирал лек автомобил (микробус) „Форд Транзит”
с рег. № * управляван от българския гражданин М.А. от с. Съединение,
Бургаска област. В него имало осем пътници, сред които и близката на ищците
А. Х., която заемала средна седалка на втория ред, без да използва наличния
предпазен колан. Колата се движела със скорост около 130 км/ч по суха
настилка. Внезапно, в резултат на разхлабване на закрепващите гайки, се
отделило задното дясно колело на автомобила и той станал неуправляем.
Завъртял се и на няколко пъти се ударил в страничната мантинела като
преустановил движението си в аварийната пътна лента. В резултат на
сблъсъка А. И. Х. изхвърчала от купето навън, като получила несъвместими с
живота телесни увреждания. Смъртта й била констатирана от унгарските
власти. Травмите са описани подробно в изслушаната медицинска експертиза.
В Унгария по случая е било образувано досъдебно наказателно
производство, което е било прекратено с Решение № 03000/508/2022 на главно
полицейско управление в Област Бач-Кишкун (л. 413 – 419 от цит. дело).
Няма спор, че за микробуса, с който е извършено увреждането, е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищците М. С. Х., С. М. С. и Х. М. С. са съпруг и деца на
пострадалата А. И. Х., видно от удостоверението за наследници, приложено на
5
л. 439 от делото на ОС. Родители на пострадалата са Е. Х. Х. и ищецът И. В.х.
(виж удостоверението за раждане на л. 290 от същото дело).
На 19.10.2022 г. съпругът, децата и бащата на пострадалата са
предявили застрахователни претенции по чл. 380 от КЗ (виж заявленията на л.
282; л. 337 - 340). Майката Е. Х. също е предявила такава претенция, но на
22.11.2022 г. (л. 283). Тя е починала на 12.05.2023 г. - преди завеждането на
делото на 12.06.2023 г. След като правото й да получи компенсация за
неимуществени вреди е било упражнено, то е преминало у законните й
наследници – съпруга й И. В.х., дъщерите й Ф. И. Ч. и Б. И. О. и внуците й (по
заместване на починалата й дъщеря) С. М. С. и Х. М. С. (виж удостоверението
на л. 291). Тези лица се легитимирани да предявят да предявят иска за
обезщетение за тази компенсация. Частта на починалия в хода на процеса
съпруг е преминала у неговите законни наследници - дъщерите му Ф. И. Ч. и
Б. И. О. и внуците му (по заместване на починалата му дъщеря) С. и Х..
Искът за претърпените от майката на пострадалата болки и
страдания е предявен за главница от 80000 лева ведно със законната лихва от
уведомяването на застрахователя на 22.11.2022 г. След смъртта на преживелия
съпруг за тези вреди ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. претендират по 26666,67 лева,
а ищците С. М. С. и Х. М. С. – по 13333,33 лева ведно с лихви.
Искът за претърпените от И. В.х. като баща на пострадалата
неимуществени вреди е предявен за 100000 лева. След смъртта му и съгласно
постъпилото изрично уточнение ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. претендират по
33333 лева, а ищците С. М. С. и Х. М. С. – по 16666 лева ведно с лихви от
19.10.2022 г. Удостоверението за наследници е приложено на л. 462 – 463 от
делото на ОС. Общият сбор на претенциите възлиза на 99998 лева. Разликата
до 100000 лева се дължи на приетото допълнително уточнение, с което са
закръглени претендираните от всеки от наследниците суми.
Съпругът М. С. Х. и децата С. М. С. и Х. М. С. претендират на лично
основание обезщетение за неимуществени вреди от по 150000 лева ведно с
лихви от 19.10.2022 г.
Обезщетенията са признати от първоинстанционния съд в пълните
им размери, но са редуцирани с 30 % по повод предявеното възражение за
съпричиняване.
Обжалваното решение е правилно. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му като посочва следното:
Коректно е отбелязано, че ответното застрахователно дружество
6
покрива вредите, причинени от увреждането със застрахования автомобил, и
при липса на вина на водача – арг. от 493, ал. 2, т.5 от КЗ.
Задълбочено са обсъдени всички събрани гласни и писмени
доказателства, както и заключенията по изслушаните експертизи.
Внимателно са анализирани показанията на свидетелите Ф. Исмаил и
Исми Ханас относно изключително близките отношения, които пострадалата
А. И. Х. е имала със съпруга си, децата си и родителите си.
Пострадалата e родена на 29.09.1964 г. в село Съединение, община
Сунгурларе. Тя е загинала при катастрофата малко преди да навърши 57 г.
Бракът й с ищеца М. С. Х. бил хармоничен. От него през 1986 г. и 1988 г. са
родени децата С. М. С. и Х. М. С.. Те са били на 36 и 34 г. към момента на
инцидента. Семейството било изключително сплотено. Х. е с дългогодишно
заболяване - тежка бъбречна недостатъчност, за което е освидетелстван. След
неуспешна бъбречна трансплантация той се е надявал на нова с донорство от
майка си. Семейството изпитвало остра нужда от пари, поради което
пострадалата тръгнала да работи в чужбина. Другият син - С., макар вече да
създал свое семейство, помагал на родителите си и брат си и продължавал да
поддържа близки връзки с тях.
Родителите на пострадалата – И. и Е. Х. живеели в Турция, но често
идвали при близките си в България. Смъртта на А. била шок за всички.
Родителите се поболели от мъка. Майката починала на 12.05.2023 г., а бащата
– на 18.11.2023 г.
При определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният
съд е отчел всички релевантни обстоятелства, включително и икономическите
условия в страната по време на инцидента.
Претенциите за преживените от майката и бащата на пострадалата
болки и страдания, съответно на стойност 80000 лева и 100000 лева, правилно
са оценени като адекватни. Същото се отнася и за дирените компенсации от
преживелия съпруг М. С. Х. и двете деца С. М. С. и Х. М. С. – по 150000 лева
за всеки.
Обосновано е определена степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата А. Х. по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 30
%. Отчетено е обстоятелството, че тя не е използвала наличния
обезопасителен колан, поради което тялото й е изхвърчало от купето на
процесния автомобил при ударите му в страничната мантинела. Определянето
на друга степен на каузалния принос би било в разрез с установения
7
механизъм на увреждането. Изцяло спекулативни са внушенията в жалбата на
въззивниците - ищци, че смъртта на пострадалата е била неизбежна, дори и
ако тялото й се беше задържало към седалката. Обективни данни да това не се
съдържат в заключенията по медицинската и по автотехническата експертизи.
Затова правилно компенсациите са редуцирани с 30 %, каквато е
установената степен на съпричиняване.
Така за претърпените неимуществени вреди от майката Е. Х. Х.
правилно са присъдени по 18666,66 лева на ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. и по
9333,33 лева на ищците С. М. С. и Х. М. С. ведно с дирените лихви за забава
от 22.11.2022 г.
За претърпените неимуществени вреди от бащата И. В.х. правилно са
присъдени по 23333,10 лева на ищците Ф. И. Ч. и Б. И. О. и по 11666,20 лева
на ищците С. М. С. и Х. М. С. ведно с дирените лихви за забава от 19.10.2022
г.
За претърпените неимуществени вреди от ищците М. С. Х., С. М. С.
и Х. М. С. (съпруг и деца на пострадалата) правилно са присъдени по 105000
лева ведно с дирените лихви за забава от 19.10.2022 г.
Лихвите са присъдени в съответствие с чл. 432 вр. чл. 429, ал.3 от КЗ
- от уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.
Ирелевантни са възраженията на ответното дружество, че ищците не
са посочили банкови сметки за превеждане на обезщетенията. При прилагане
на правилата за забава на кредитора застрахователят е трябвало да депозира
дължимите суми в банка съгл. чл. 97, ал. 1, изр. ІІ от ЗЗД, за да се очисти от
собствената си забава,. Това обаче не е сторено. От друга страна следва да се
подчертае, че лихвите се включват в дължимото застрахователно обезщетение
съгласно чл. 429, ал.2, т. 1 и ал.3 от КЗ.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
Относно жалбите срещу отказа по чл. 248 от ГПК да бъде изменено
решението в частта относно присъденото в полза на адв. Георги Радков -
процесуален представител на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА в размер на 26748 лева с включен ДДС:
Вярно е, че по правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
минималните размери на възнаграждения и предвид уважената част от
исковете в полза на процесуалния представител на ищците би следвало да се
присъди възнаграждение в размер на 40025,87 лева с ДДС (по 7265,87 и 5922
8
лева по исковете за неимуществени вреди, претърпени от родителите на
пострадалата, и по 8946 лева - по претенциите за вреди на преживелия съпруг
и двете деца).
Предвид произнасянето на СЕС с Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 (по преюдициално запитване по тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС) обаче цитираната наредба няма обвързващ
характер. Присъденото възнаграждение от 26748 лева с ДДС е съобразено с
всички извършени от адв. Радков действия по процесуалната защита на
ответниците, които имат сходни интереси. ДДС върху възнаграждението се
дължи, тъй като предоставената адвокатска услуга подлежи на облагане по
ЗДДС. Източникът на възнаграждението не обосновава безвъзмездност на
услугата. Такава е и наложилата се практика (виж напр.: Определение № 306
от 06.06.2017г. пo ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ІІ търг. отд.; Определение №318
от 11.07.2018 г. . по т.д. №1092/2018г. на ВКС, І търг. отд.; Определение №
50161 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, ІІІ гр. отд.).
Изложеното налага извод за неоснователност на жалбите против
определението по чл. 248 от ГПК.
По разноските пред настоящата инстанция:
Относно възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на въззивниците - ищци:
Общият обжалваем интерес възлиза на 314998 лева (49998 лева и
40000 лева – по претенциите за неимуществени вреди, претърпени от
родителите на пострадалата и по 75000 лева – по исковете за претърпени
вреди от преживелия съпруг и двете деца). Той е значително по-нисък в
сравнение с общата цена на исковете – 629998 лева, тъй като
първоинстанционното решение е обжалвано отчасти. С оглед отхвърлянето на
насрещната жалба, чийто материален интерес се равнява на 125998,58 лева, в
полза на процесуалния представител на ищците следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА пред настоящата инстанция в размер на
10000 лева с ДДС. При прилагане на правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС
размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 13655,85 лева.
Слизането под този праг е допустимо с оглед необвързващия характер на
цитираната наредба. Размерът на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА е
съобразен с процесуалните действия на адвоката пред настоящата инстанция,
предприети в защита на сходни интереси.
Въззивникът – ответник е представляван от адвокат, поради което
9
претендираното от него юрисконсултско възнаграждение не се дължи.
Останалите разноски остават за сметка на страните.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 582 от 28.06.2024 г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 1022 от 02.12.2024 г. по гражданско дело №
20232100101061/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2169 от 28.08.2024 г. по
гражданско дело № 20232100101061/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на
Георги Георгиев Радков с ЕГН ********** – адвокат от Софийска адвокатска
колегия с адрес гр. София, пл. „Позитано“ № 2 сумата от 10000 (десет хиляди)
лева представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА (с включен ДДС) за
защита на ищците Ф. И. Ч., Б. И. О., М. С. Х., С. М. С. и Х. М. С. пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10