РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500344 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№260315/19.01.2022г., подадена от В. П. П., ЕГН **********, чрез назначения
особен представител- адв.Вирджиния Хайк, със съдебен адрес: ***, срещу Решение
№261242/20.12.2021г., постановено по гр.д.№826/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е приел за установено по делото, че В. П. П. дължи на
,,АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК204695366, следните суми: 326.17лв, представляваща
главница по четири лизингови вноски за периода м.май 2019г.-м.август 2019г., вкл. по
договор за финансов лизинг №0300208700001/03.04.2019г.; 521.23лв, представляваща
дължима договорна лихва по договор за финансов лизинг №03002087/00001/03.04.2019г. по
четири лизингови вноски за периода месец май 2019г.- м.август 2019г.; 315.60лв, сбор от 6
вноски за периода м.май 2019г.-месец октомври 2019г., вкл. по застрахователна премия по
застраховка ,,Каско на МПС“ №50500100002895/03.04.2019г.; 82.58лева, платен данък
превозно средство за 2019г., което е предмет на договор за финансов лизинг
№0300208700001/03.04.2019г.; 696лв., дължима сума за временно преустановяване
владението на МПС, предмет на договор за финансов лизинг №0300208700001/03.04.2019г.;
168 лв. за съдействие при транспортиране до офис на лизингодателя; законната лихва върху
тези суми, начиная от 30.06.2020г. до изплащане на вземанията , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3309/2020г. по описа на БРС.
1
Със същото решение, съдът е осъдил ответника П., да заплати сумата от 93 лева- разноски в
заповедното производство и сумата от 907 лева- разноски в производството пред БРС; както
и да заплати по сметка на Районен съд –Бургас, сумата от 120 лева- възнаграждение за вещо
лице.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат съображения
за неговата незаконосъобразност.
Навеждат се доводи във връзка с претендираните от въззиваемото дружество, лизингови
вноски и лихви върху тях. Изразява се несъгласие с извода на съда, че сключеният между
страните договор за финансов лизинг отговарял на императивните норми на ЗПК.
Развиват се подробни съображения за неравноправност(нищожност) на договорните клаузи.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза.
Твърди се, че размерът на годишния лихвен процент от 24.90% се явявал неоправдано
висок, а клаузата, с която е определен едностранно от кредитора- неравноправна.
Жалбоподателят посочва, че районният съд не е обсъдил наведените от ответната страна
доводи за неравноправност на договорни клаузи(чл.3, чл.4, чл.5 и чл.9 от Договора),
касаещи размера на общия разход по кредита, общата дължима от лизингополучателя сума;
годишният лихвен процент на разходите, както и клаузата съгласно която лизингодателят
имал право едностранно да променя дължимите такси.
Излага становище относно претендираните суми за застрахователни вноски. Развива
съображения за нищожност на застрахователния договор, сключен между възззвиаемия и
трето лице- застраховател.
Навежда доводи досежно представените от въззвиамеия писмени доказателства и
разпределената от съда съобразно предмета на спора, доказателствена тежест.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване решение на
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззвиаемата
страна- ,,АМИГО ЛИЗИНГ“ЕАД., с който същата се оспорва изцяло.
Посочва се, че по делото безспорно се установило, че жалбпоподателят получил
предварително писмено съгласие за условията по застрахователните договори .
Твърди се, че сключеният между страните договор за финансов лизинг отговарял на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Навеждат се доводи в тази насока. Направено е
подробно описание на параметрите по кредита- общ размер на задълженията, условия за
усвояване, цена на автомобила, лихвен процент. Пояснява се, че по делото е представен
погасителен план, неразделна част от договора, подписан от лизингополучателя (чл.11, ал.1
от ЗПК).
Посочва се, че договореният лихвен процент от 24.90%, бил фиксиран за целия период
(т.2.7) и се изчислявал на годишна база върху остатъчната главница.
Подчертава се, че в чл.9 от договора, страните договорили, че таксите могат да бъдат
2
променяни едностранно от лизингодателя.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на
сторените по делото пред настоящата инстанция разноски- юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Въззивникът не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен. Чрез назначения от съда
особен представител адв Хайк поддържа въззивната жалба.
Въззиваемото дружество, редовно и своевременно уведомено, не изпраща представител в
с.з.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира следното:
Пред Районен съд Бургас е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК.
В полза на ищцовото дружество „Амиго лизинг“ ЕАД е издадена заповед №1623 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.07.2020г. срещу длъжника В. П. П.
за сумата от 2109,58 лв., представляваща общ размер на задължения, за които са издадени
подробно описани фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на главницата, както и
направените разноски в заповедното производство.
Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5
ГПК, съобразно разпоредбата на чл.415,ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
В предвидения от закона едномесечен срок заявителя е предявил иск за установяване на
вземането си.
Ищецът „Амиго лизинг“ ЕАД твърди, че на 03.04.2019 с ответника са сключили договор за
финансов лизинг №*********/00001 с предмет предоставяне на лизинг на МПС марка и
модел „Skoda Octavia“, собственост на ищеца. Съгласно клаузите на договора и ОУ ищецът
като лизингодател е предоставил на ответник като лизингополучател лизинговия обект за
възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми
съгласно погасителен план. Срокът е 48 месеца. Посочва, че след сключването на договора
ответникът престанал да изпълнява задълженията си за плащане в уговорените срокове. Към
предявяване на исковата молба просрочените задължения възлизат на 2109,58 лв., която
сума е сбор от главница в размер на 1057,80 лв.-изискуеми неплатени лизингови вноски и
вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ по застрахователна
полица, посочени по размер и период, данък МПС за 2019г. -82,58 лв., пета вноска по
3
застрахователна премия по полица „КАСКО на МПС“ за м.септември 2019г.-52,60 лв.,
шеста вноска по застрахователна премия по полица „КАСКО на МПС“ за м.октомври
2019г.-52,60 лв., заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС съгл.
т.9.8 от ОУ-696лв. и заплатена сума за съдействие при транспортиране на лизинговия
автомобил до офис на лизингодателя. За всички посочени суми има издадени фактури.
Сумите се претендират ведно със законната лихва считано от 30.06.2020г. и направените
съдебни разноски.
В срок е подаден отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на
ответника , адв. Хайк, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.
Предвид качеството на потребител на ответника прави възражение за неравноправност,
респ. нищожност на клаузите по т.2.7, чл.3, 4 и т.5 , както и на чл.9 от договора. Оспорва
редовността на счетоводните записвания на ищцовото дружество.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Представени са писмени
доказателства и е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено и прието
основно и допълнително заключение. По искане на ответника са представени и приети като
доказателства оригиналите на документи, свързани със сключване на договора, носещи
подписа на ответника.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 03.04.2019г.
страните са сключили договори за финансов лизинг-ищцовото дружество като
лизингодател, ответникът-физическо лице като лизингополучател. Съгласно клаузите на
договора лизингодателят се е задължил да придобие и представи за ползване на
лизингополучателя в сроковете и условията предвидени в ОУ по договора за финансов
лизинг лек автомобил марка и модел „Skoda Octavia“ с доставна цена 8000,01 лв. Съгласно
т.2.2 от договора стойността на финансиране е в размер на 6400 лв. за срок от 48 месеца, при
фиксиран ЛП 24,90% за целия срок на договора с посочен общ разход по кредита-4054,75
лв., обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 10454,75 лв., при ГПР 31,43 % к
посочени допускания. Уговорено е, че активът следва да има непрекъснато застрахователно
покритие за целия срок на договора при условията на многогодишна полица „Каско на
МПС“ и разсрочено плащане на премията на вноски, които са дължими с вяска лизингова
вноска съгласно погасителния план. По делото няма твърдения договорът да е прекратен.
От приетото по делото основно заключение по СИЕ се установява, че за периода
03.04.2019г. до 10.04.2020г. са издадени фактури с обща стойност от 10706,99 лв. по
процесния договор, от която са заплатени 8597,41 лв. и остават неизплатени 2109,58 лв. ВЛ
е посочило, че тази сума е сбор от лизингови вноски, застраховка „Каско“, данък ПС,
разходи за преустановяване владението на МПС и разходи за транспортиране.
По делото се установява, че преди сключване на договора за финансов лизинг на ответника е
предоставена индикативна оферта за лизинг, както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Също така се установява, че на
ответника са предоставени ОУ, които са подписани от него. Подписана от последния е
приетата по делото декларация-съгласие по чл.348,ал.1 от КЗ по условията на
4
застрахователните договори по повод лизинговото имущество по процесния договор.
Видно от представения приемо-предавателен протокол ищецът е предоставил на ответника
лизинговия автомобил на 03.04.20219г.
Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ. При финансовия лизинг лизингодателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ
дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на
договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му
разновидности - оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и договор за
покупко-продажба. При този финансов лизинг общата стойност на лизинговите вноски,
дължими от конкретен лизингополучател, се изчислява така, че да покрива цената, по която
лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а също така и печалбата й, т.е.
налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез лизинговите
вноски. Интересът на лизингодателя при финансовия лизинг интересът е получаване на
цялото лизингово възнаграждение.
Както бе посочено по-горе ищецът е изпълнил задължението си по договора, докато по
делото няма доказателства, нито твърдения за изпълнение на задълженията по договора от
страна на ответника, което е в негова тежест. Неплатени са лизинговите вноски, за които са
издадени фактури /подробно описани по-горе/ със следните падежи:01.05.2019г. за главница
за първа лизингова вноска, договорна лихва върху лизинговата вноска и първа вноска по
застрахователна полица КАСКО на МПС за м. май 2019г.; 01.06.2019г. за главница за втора
лизингова вноска, договорна лихва върху лизинговата вноска и втора вноска по
застрахователна полица КАСКО на МПС за м. юни 2019г.; 01.07.2019г. за главница за трета
лизингова вноска, договорна лихва върху лизинговата вноска и трета вноска по
застрахователна полица КАСКО на МПС за м. юли 2019г.; 01.08.2019г. за главница за
четвърта лизингова вноска, договорна лихва върху лизинговата вноска и четвърта вноска по
застрахователна полица КАСКО на МПС за м. август 2019г., както и дължимия данък ПС
за 2019 г., пета вноска по застрахователна премия по полица КАСК на МПС за м. септември
2019г., шеста вноска по застрахователна премия по полица КАСК на МПС за м. октомври
2019г. и заплатените суми за временно преустановяване на владението на МПС и
съдействие за транспортиране.
Всички посочени суми са съобразно уговорките в договора за финансов лизинг и ОУ.
Безспорно е, че ответникът има качеството на потребител като в тази връзка особеният
представител е направил множество възражения за нищожност на отделни клаузи. Съдът е
обявил на страните, че ще следи служебно за неравноправни клаузи в договора за лизинг.
Такава проверка е извършена като изводите на първоинстанционния съда се споделят изцяло
от въззивната инстанция. Във въззивната жалба се поддържат идентични възражения.
Следва да се посочи, че всяко от тях е обсъдено от първоинстанционния съд, поради което
поддържаните в тази насока доводи са неоснователни.
5
В допълнение съдът намира за необходимо да посочи за неоснователни възраженията за
нищожност на клаузата по т.2.7 от договора, в която е посочен лихвен процент от 24,90%.
Същият е фиксиран за целия срок на договора. Ограничението, което е постановено от
законодателя се съдържа в чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно, която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а съгласно чл.19,ал.1 от същия закон в ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая е посочен ГПР в размер на 31,432 %, в който е включена и лихвата и който
не надвишава пет пъти размера на законната лихва следователно няма отклонение от
императивни разпоредби касаещи потребителската защита.
С оглед на всичко изложено се налага извод за основателност на предявения установителен
иск, който следва да бъде уважен изцяло. Въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Сторените разноски
са за възнаграждение на особен представител -350 лв., а на основание чл.78,ал.8 ГПК съдът
определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв., или общо в тежест на
въззивника следва да бъде възложена сумата от 550 лв.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №261242/20.12.2021г., постановено по гр.д.№826/2021г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН ********** да заплати на ,,АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД,
ЕИК204695366 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“
сграда АВТО ЮНИОН ЦЕНТЪР №43, ет.8, представлявано от Ивайло Емилов Петков, изп.
директор, чрез юрк Емил Сербезов, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лв./,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7