№ 12101
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110169900 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от
ЗЗД общо за сумата от 8627,95.
Ищецът-„В.“ ООД твърди, че между него и ответника е сключен Договор за
консултантски услуги от 19.08.2017 год., по силата на който „Х.Тв“ ООД му е
възложил, а той е приел да консултира възложителя по администриране,
структуриране и рекламиране на туристически оферти в интернет сайтове на
възложителя; съблудаване и контрол за спазване на законови уредби съобразно ЗТ,
ЗЗД, както и останалите действащи закони в страната; съблюдаване и контрол по
изпълнение на вътрешния ред от служителите на възложителя в отдел продажби.
Излага, че е уговорено консултирането да се извършва писмено или устно, чрез
физическо присъствие на представител на консултанта. Поддържа, че съгласно чл.8,
ал.1 от договора ответникът е следвало да заплати възнаграждение за периода от
19.08.2017 год. до 10.04.2018 год. в размер на 3 738,50 лева на месец и от 10.04.2018
год. до приключване на договора-2726 лева на месец. Сочи, че за извършените услуги е
издал фактури №/////, №/// год., №//// год., №////// год. и №///// год., по които няма
извършени плащания от ответника, въпреки отправените покани. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата общо от 8627,95 лева, представляваща възнаграждение
по сключения договор за консултантски услуги от 19.08.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба в съда-07.12.2021
год. до окончателното плащане.
1
Ответникът-„Х.Тв“ ООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Оспорва наличието на договорни правоотношения между
страните, като твърди, че не е сключвал договор с ищеца, както и че не са извършвани
услуги по него. Твърди, че не е получавал процесните фактури. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приет като доказателство по делото е Договор за консултантски услуги от
19.08.2017 год., сключен между „Х.Тв“ ООД и „В.“ ООД, по силата на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да консултира възложителя по
администриране, структуриране и рекламиране на туристически оферти в интернет
сайтове на възложителя; съблудаване и контрол за спазване на законови уредби
съобразно ЗТ, ЗЗД, както и останалите действащи закони в страната; съблюдаване и
контрол по изпълнение на вътрешния ред от служителите на възложителя в отдел
продажби. В чл. 8, ал.1 е уговорен размерът на възнаграждението за извършената
работа, а именно: за периода от 19.08.2017 год. до 10.04.2018 год. в размер на 3 738,50
лева на месец и от 10.04.2018 год. до приключване на договора-2726 лева на месец.
Ответникът е оспорил договора, като твърди, че не е сключвал такъв с ищеца, че не е
получавал консултантски услуги, предмет на договора, както и че не е получавал и
процесните фактури.
Приети като доказателство са фактури №/////, №/// год., №//// год., №////// год. и
№///// год., които не носят подпис на страните.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът е следвало да установи наличието на Договор за
консултантски услуги от 19.08.2017 год. сключен между него и ответника, както и
изпълнение на договорните си задължения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил договореното възнаграждение.
В случая ответникът оспорва наличието на договорни правоотношения между
страните с твърдението, че не е сключвал договор за консултантски услуги от
19.08.2017 год., респ. че договорът не е подписан от представител на ответното
дружество. Съдът приема, че възражението е неоснователно. Приетият по делото
договор е частен свидетелстващ документ, върху който фигурира подпис за
възложител. По аргумент от чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, тежестта да обори формалната
доказателствена сила на документа пада върху ответника, който следва да установи, че
материализираното в него изявление не принадлежи на лицето, което го е подписало
респ. че изявлението обективирано в документа не отразява волята му. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства във връзка с
направеното оспорване, поради което съдът приема, че между страните е сключен
2
договор за поръчка, съгласно който ответникът е възложил на ищцовото дружество, в
качеството му на изпълнител да го консултира по повод администриране,
структуриране и рекламиране на туристически оферти в интернет сайтове на
възложителя; съблудаване и контрол за спазване на законови уредби съобразно ЗТ,
ЗЗД, както и останалите действащи закони в страната както и да съблюдава и да
контролира по изпълнение на вътрешния ред от служителите на възложителя в отдел
продажби.
Съдът обаче намира, че ищеца не доказа, че вследствие на възникналата
договорна връзка е изпълнил задълженията си във връзка с нея. Въпреки указаната му
доказателствена тежест, доказателства в тази насока не бяха ангажирани, а
представените фактури не обосновават обратен извод.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане от
ответника, ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото
производство разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск и съобразно
представените по делото доказателства за действително извършените разноски в
размер на 1000 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ООД, ЕИК ////, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Княз Борис I“ №69, чрез адв. Ф. срещу „Х.Тв“ ООД, ЕИК //////, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №64, ет.1, чрез адв. Я., иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД за сумата общо от 8627,95
лева (осем хиляди шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 19.08.2017
год., във връзка с който са издадени данъчни фактури №/////, №/// год., №//// год., №//////
год. и №///// год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК //// да заплати на „Х.Тв“ ООД, ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляващи
направените в настоящото производство разноски
Решението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3