РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100684 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника му адв. Д. П. от САК,
против М. Б. З., ЕГН **********, с адрес: *****. В нея се твърди, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 02899.241.45 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Батулия, общ. Своге, Софийска област,
одобрени със Заповед № РД-18-215/25.01.2018 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 500 кв.м. Имотът е индивидуализиран в приложената към
исковата молба комбинирана скица от 04.11.2022 г. Ищецът твърди, че владее
имота от 10.12.1974 г., когато с частен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.12.1974 г., Б. В. Й. му е продал правото на собственост
върху същия, като от тази дата и до настоящия момент го ползва и стопанисва
необезпокоявано, явно и несъмнено, ограждайки го с каменен зид от двете
страни, почиства го ежегодно, заплаща данък и такса смет. Ищецът е признат
за собственик на имота с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 160, том XXII, дело № 5061/30.12.1991 г. на
Свогенски районен съдия. Впоследствие, Б. В. Й. продал имота на ответника с
Нотариален акт № 156, том II, peг. № 2068, н.дело № 331/09.10.2008 г. на Г. М.
– нотариус с Рег. № ** на НК. Според ищеца, ответникът не е придобил с тази
сделка правото на собственост върху имота, тъй като продавачът не го е
притежавал към момента на сключването й.
Във връзка с дадени от съда указания по делото постъпи молба-
уточнение от 18.03.2024 г., в която се сочи, че твърдяното от ищеца
придобивно основание е правна сделка – частен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.12.1974 г., с който Б. В. Й. му е продал правото на
1
собственост върху процесния имот и му е предал владението върху него, а в
условията на евентуалност се сочи като придобивно основание придобивна
давност, изтекла за периода от 10.12.1974 г. до 10.12.1984 г., като се твърди, че
от както е установено владението не е изгубвано, изоставяно или отнемано.
С оглед на изложеното се иска от съда да приеме за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на гореописания имот. Претендират се
разноски.
От ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник, в
предвидения за това срок. В него се оспорва претенцията на ищеца, като
недопустима – поради липса на правен интерес, евентуално като
неоснователна, тъй като правото на собственост върху процесния имот не е
придобито от ищеца, а от ответника – чрез правна сделка, обективирана в
Нотариален акт № 156, том II, peг. № 2068, н.дело № 331/09.10.2008 г. на Г. М.
– нотариус с Рег. № ** на НК, или евентуално по давност, тъй като е владял
спокойно и необезпокоявано имота за периода от 09.10.2008 г. до 09.10.2018 г.,
а и понастоящем, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани
съображения. Претендират се разноски.
С писмения отговор, съгласно уточненията, направени с молба,
депозирана в о.с.з. по делото, проведено на 15.04.2024 г. е поискано открИ.е на
производство по оспорване истинността на представени от ищеца документи.
С протоколно определение от 15.04.2024 г. съдът е открил производство
по оспорване на истинността (автентичността) на документа Договор за
покупко-продажба от 10.12.1974 г., представен в оригинал с молба от
18.03.2024 г., като оспорването е относно подписа на Б.В.Й. върху документа.
Съдът е допуснал грешка, като с протоколно определение от 15.04.2024
г. е открил производство по оспорване на още два документа, представени с
исковата молба – производство по оспорване истинността (верността) на
Удостоверение за данъчна оценка Изх. № ********** от 07.11.2022 г. на
Община Своге, като оспорването е относно удостовереното в документа
обстоятелство, че собственик на имота е С. П. Д., ЕГН **********, както и
производство по оспорване истинността (автентичността и верността) на
Скица от 1991 г. на ОБНС - Своге, като оспорването е относно удостовереното
в документа обстоятелство, че имотът няма собственик, доколкото към датата
на издаването й собственик на имота е бил ответникът, невярно са посочени
съседи на имота и не е подписана от служител на ОБНС - Своге. Аргументите
за горното са, че с удостоверението за данъчна оценка и със скицата не се
установява принадлежността на правото на собственост, поради което във
връзка с това обстоятелство документите не са с обвързваща съда сила, която
да следва да бъде преодолявана по реда на чл. 193 от ГПК и открИ.ето на
производство по оспорването им по този ред е недопустимо. По отношение на
скицата самият ответник твърди, че не е издадена от компетентно лице при
ОБНС – Своге в рамките на предоставената му компетентност, а не, че
положеният подпис не е на посочено в скицата длъжностно лице. Поради тези
съображения, в тази част, производството по делото следва да бъде
прекратено.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са седем
свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, като
2
заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема
като обективно и компетентно изготвено.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени
бележки от пълномощниците на страните.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема следното:
Предявеният иск е допустим. В мотивите на ТР № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че установителен иск за
собственост е допустим и при възможност за предявяване на осъдителен иск,
поради което възражението в обратна насока на пълномощника на ответника е
неоснователно. Същото се отнася и за възражението за недопустимост на иска
поради твърдението на ответника, че с нотариалния акт от 09.10.2008 г. е
придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност. Предмет на
настоящото дело е правото на собственост на ищеца, а не на ответната страна.
В доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже
чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик – на
заявените от него придобивни основания, включително и да установи
идентичността на имота, на който твърди да е собственик, с имота на
ответника. Посочил е, че съставянето на констативен нотариален акт, с който е
признато осъществяването на определен фактически състав, не обръща
тежестта на доказване, нито освобождава съда да провери наличието на
материалноправните предпоставки.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установи идентичност на имота описан в констативния нотариален акт от
1991 г. и в договора за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.1974 г. с
имота на ответника, описан в Нотариален акт № 156, том II, peг. № 2068,
н.дело № 331/09.10.2008 г. на Г. М. – нотариус с Рег. № ** на НК,
представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 02899.241.45 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Батулия, общ. Своге,
Софийска област, одобрени със Заповед № РД-18-215/25.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 500 кв.м. Същевременно обаче,
не бяха представени никакви доказателства, които да установят твърдението,
че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот по
силата на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.1974 г.,
доколкото този договор е сключен в обикновена писмена форма и не може сам
по себе си да легитимира ищеца като собственик на имота, тъй като формата
за действителност, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД при извършване на
разпоредителни сделки с недвижим имот е нотариален акт. Освен това, не
бяха представени убедителни доказателства, от които да може безспорно да се
заключи, че към 30.12.1991 г. са били налице условията ищецът да бъде
признат за собственик на имота, тъй като не се потвърди твърдението, че след
10.12.1974 г. ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота.
Действително, в самия договор от 10.12.1974 г. е посочено, че в деня на
сключването му е предадено на ищеца владението върху имота, като въпреки
разпределената доказателствена тежест (този договор е частен документ,
3
който носи подписа на праводателя на ответника – Решение № 36 от
27.02.2017 г. по гр.д. № 2999/2016 г. на IV г.о. на ВКС), не бяха ангажирани
доказателства от ответника във връзка с оспорването. Същевременно обаче, от
показанията на разпитаните свидетели Ц. М. и Н. Г. – жители на с. Батулия, се
установява, че същите са познавали Б. Й., който страните по настоящото дело
сочат за техен праводател, както и собствениците на съседните на процесния
имоти – Ц. Х. и С.Й. като в процесния имот, от който двамата свидетели имат
впечатления съответно от 1975 г. и 1976 г., и са го посещавали редовно, са
виждали до 2004 г. единствено С. Й. – брат на Б. Й., а след това и ответника,
който от тогава и понастоящем поддържа имота, подменил е огражденията на
същия, като не познават ищеца и никога не са го виждали в имота.
Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заявеното от свидетелите Б.
Д. – също жител на с. Батулия, М. Г. и С. Б., които също са посещавали имота
редовно с ответника, не познават и не са виждали в него ищеца. Заявеното от
горепосочените свидетели се подкрепя и от писмените доказателства по
делото, от които се установява, че с одобрена от съда съдебна спогодба с
определение от 20.11.1974 г. по гр.д. № 363/1974 г. на Районен съд Своге е
поделено правото на собственост върху общия до този момент имот поравно
между Ц. Х., Б. Й., С. Й. и Я. Й., като ответникът е закупил двата имота,
съседни на процесния, от С. Й. и от наследниците на Ц. Х., съответно на
12.10.2004 г. и на 26.01.2006 г. Поради това, съдът намира за нормално
свидетелите да сочат, че общата площ на имота е около два декара, като
всички те заявяват, че имотът е ограден, а вътре в него няма никакви огради
между новообразуваните след 1974 г. имоти. С оглед изложеното, съдът
кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели. Те
възпроизвеждат обстоятелства, лично възприети, логични са,
непротиворечиви и обективни.
Показанията на свидетелите А. Д. – сестра на ищеца и И. Д. – съпруга на
ищеца, съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. В частта, в която се
излага, че имотът се посещава редовно, че е обработвана земята, като са
садени ягоди и картофи, съгласно заявеното от св. А. Д., както и че мястото е
оградено с каменен зид, който е оправян от ищеца и редовно посещавано,
съгласно заявеното от св. И. Д., съдът не кредитира показанията на тези
свидетели. Не е възможно подобни дейности да не бъдат забелязани от
жителите на с. Батулия и в частност от разпитаните по делото свидетели,
живеещи в селото. Освен това, процесният имот, заедно със съседните на него
имоти е ограден – отчасти с каменни зидове, а останалата част с ограда от
метална мрежа, положена по дървени колове и дървена ограда, а между
процесния имот и съседните на него имоти (собственост на ответника) няма
материализирани огради, видно от приетото по делото заключение на вещото
лице Г. Г.. Поради това, очевидно невярно е изложеното, че процесният имот е
ограден с каменен зид.
При това положение, по делото не се установява, че от 10.12.1974 г. до
настоящия момент ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, нито
че към че към 30.12.1991 г. са били налице условията ищецът да бъде признат
за собственик на същия.
При така установеното от фактическа страна, с оглед на указаната
тежест на доказване, предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като
4
при липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на
това да постанови решението си. По делото не се установи ищецът да е
придобил правото на собственост въз основа на правна сделка, обективирана в
изискуемата от закона форма – нотариален акт, нито да е владял имота през
твърдения от него период, поради което не е придобил правото на собственост
върху имота и по давност.
При отхвърляне на разгледан от съда иск за собственост не възниква
основание да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ищеца
констативен нотариален акт (Определение № 183 от 15.08.2022 г. по ч.гр.д. №
1334/2022 г. на I г.о. на ВКС, Решение № 50079 от 27.10.2023 г. по гр.д. №
3218/2022 г. на II г.о. на ВКС и др.).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ще трябва да се
присъдят, направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. от 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *****,
против М. Б. З., ЕГН **********, с адрес: *****, с който се иска да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата
на правна сделка – Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.12.1974 г., сключен между ищеца и Б. В. Й., на поземлен имот с
идентификатор 02899.241.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Батулия, общ. Своге, Софийска област, одобрени със Заповед № РД-18-
215/25.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 500 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *****,
против М. Б. З., ЕГН **********, с адрес: *****, с който се иска да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност
на поземлен имот с идентификатор 02899.241.45 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Батулия, общ. Своге, Софийска област, одобрени
със Заповед № РД-18-215/25.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 500 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ направеното от М. Б. З., ЕГН **********, оспорване на
истинността на документа представен от С. П. Д., ЕГН **********, а именно:
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.1974 г., като
оспорването е относно подписа на Б. В. Й. върху документа.
ОТМЕНЯ протоколните си определения от 15.04.2024 г., с които е
открил производство по чл. 193 от ГПК относно Удостоверение за данъчна
оценка Изх. № ********** от 07.11.2022 г. на Община Своге и Скица от 1991
г. на ОБНС. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на М. Б.
З., ЕГН **********, с адрес: *****, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в общ размер на
600 лева.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно
прекратяването на производството, същото има характер на определение, и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6