№ 1559
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501709 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 276652/08.03.2021г., подадена от „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Н. Ш., срещу решение
№260344/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 8255/2020г. на РС - Варна, 50 съдебен състав,
с което е осъден въззивникът да заплати на Г. Г. ИГН., ЕГН **********, ИВ. ЗДР. ИГН.,
ЕГН **********, Г. ЗДР. ИГН., ЕГН ********** и Н. ЗДР. ИГН., ЕГН **********, всички с
адрес гр. Варна, ул. „******“ №30, ет.1, ап.1, в качеството им на наследници на З.И. И., ЕГН
**********, сумата от по 187.24 лева на всеки от тях, представляваща ¼ от платена без
основание сума в размер на 748.95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по
договор за паричен заем №750436/29.01.2019г., от техния наследодател З.И. И., за периода
от 28.02.2019г. до 28.01.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Счита се, че фактическите
изводи на съда са необосновани и неправилно интерпретирани и че не са обсъдени в цялост
приетите по делото доказателства. Възразява се срещу мотивите на ВРС, че клаузата на чл. 8
от договора за заем не е индивидуално договорена и че потребителят не е могъл да влияе на
1
съдържанието й. Посочва се, че на потребителя е предоставен СЕФ, в който се съдържала
цялата изискуема информация, като били посочени обезпеченията, които се изискват по
договорите за заем, като З.И. И. е отбелязал като избор единствено варианта за ценна книга
и изрично е посочил, че няма да предостави поръчител. Излага, че последният се е запознал
с общите условия, където изрично и изчерпателно били посочени обезпеченията, които
дружеството изисква, а също така и че на потребителя бил даден 3-дневен срок след
сключване на договора, в който е можел да предостави поръчител. След сключване на
договора и изтичане на 3-дневния срок, при положение, че заемателят не бил съгласен с
конкретната клауза, е можел да се откаже от договора. Посочва се, че по делото няма данни
за предоставяне на поръчител от заемателя. Твърди се, че по несъмнен начин е доказано
основанието за получаване на сумата, доколкото същата била уговорена като дължима по
договор за заем и съставляваща неустойка за неизпълнение. По делото нямало данни и
твърдения за наличие на изпълнение от заемателя на задължението му да обезпечи с
поръчителство договора за заем. Счита се, че изводът на съда за неравноправност на
клаузата на чл. 8 от договора е направен при необсъждане на доказателствата по делото в
тяхната пълнота и цялост. Сочи се, че неустойката не може да се приеме като оскъпяване на
кредита и че същата не представлява общ разход по него. Излагат се доводи, че клаузата на
чл. 8 от договора е резултат от уговорка между страните по двустранен договор и дори да се
приемело, че представлява неравноправна клауза, то тя е акт на индивидуално договаряне.
Счита, че изводът на съда, че вземането за връщане на даденото по нищожен договор става
изискуемо от момента на даването, противоречи на чл. 26, ал. 3 ЗЗД, тъй като съдът
неправилно е приел, че наличието на една нищожна клауза е довело до нищожност на целия
договор, при положение, че последният можело да се сключи и без нея. Посочва, че съдът се
е произнесъл по нередовен иск, поради непосочване на банкова сметка или друг начин на
плащане, като по този начин ответникът бил лишен от възможност за доброволно
изпълнение на задължението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Поддържа се, че уговорките за дължимата неустойка, съдържащи се в чл. 8 от
договора и чл. 20, ал. 2 от ОУ към него, са нищожни паради противоречие с добрите нрави.
В настоящия случай уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции, тъй като не
се дължи при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се представи
обезпечение в тридневен срок. Навеждат се доводи за неоснователност на възраженията, че
неустойката е индивидуално уговорена. Считат се съответните договорни клаузи за
неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП и съответно за нищожни на
това основание, доколкото последните били предварително определени и З.И. И. не е могъл
да влияе върху съдържанието им. Не е било ясно кои са включените компоненти в ГПР, а
клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят закона, тъй като въвеждат
допълнителни разходи, надхвърлящи значително допустимите по кредита. Така, стойността
2
на неустойката при липса на обезпечение е почти равна на заетата сума, поради което е
налице значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Посочва, че сумата от 748.95 лева, представляваща неустойка при липса на
обезпечение, е платена от заемателя и получена от заемодателя при начална липса на
основание, поради което е следвало да се върне. Излага се, че с молба от 06.08.2020 г. е
посочен начин на плащане в случай на уважаване на исковите претенции. Претендират се и
разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. В рамките на
първоинстанционното производство е посочен начин на плащане по смисъла на чл.127, ал.4
ГПК, поради което възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от Г. Г. ИГН., ИВ.
ЗДР. ИГН. и Г. ЗДР. ИГН. , срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, с която са
предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от по 187,24 лева, представляваща ¼ от платена без
основание сума в размер на 748,95 лева, като неустойка при липса на обезпечение по
договор за паричен заем № 750436/29.01.2019 г. от нейния наследодател З.И. И. за
периода от 28.02.2019-28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на З.И. И., ЕГН:
**********, последно местоживеене в гр. Варна, ул. „******" № 30, ет.1, ап.1, починал
на 01.03.2020 г. Твърди се, че на 29.01.2019 г. наследодателят им З. И. сключил
договор за паричен заем № 750436 със заемателя „Креди Йес" ООД, по силата на който
ответното дружество му предоставило заем в размер на 900 лева за срок от 12 месеца, с
размер на месечна вноска от 92,59 лева, при месечен лихвен процент 3,400%, като
3
общата сума, която следвало да заплати е в размер на 1111,05 лева, при ГПР- 49.528 %.
Сочи се, че съгласно погасителния план, първата вноска била с падеж 28.02.2019 г., а
последната - с падеж 28.01.2020 г., като общия размер на погасителната вноска бил в
размер на 155,00 лева. Всяка вноска включвала сумата от 92,59 лева, представляваща
погасителна вноска и 62,41 лева неустойка при липса на обезпечение. Само последната
месечна вноска била разпределена в размер на 92,56 лева погасителна вноска и 62,44
лева неустойка при липса на обезпечение. При това се твърди, че общият размер на
неустойката при липса на обезпечение била 748,95 лева, посочена в чл.8 от договора.
Твърди се, че заемът бил напълно изплатен от наследодателя, от които 1111,05 лева
погасителни вноски и 748,95 лева неустойки при липса на обезпечение за периода от
28.02.2019-28.01.2020 г. Счита се, че уговорената в чл. 8 от договора и чл.20,ал.2 от ОУ
неустойка, предвиждаща че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.
6, ал.2 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение (ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя) или не отговоря на
условията посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 748,95 лева, с начин на разсрочено плащане, е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Намира, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция и извършеното плащане
въз основа на нея подлежи на връщане на всеки от наследниците съобразно
наследствената му квота.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска по основание. Намира, че ищците не са легитимирани да претендират
заплащане на процесните суми, тъй като договора за потребителски кредит, сключен с
техния наследодател е прекратен преди смъртта му, поради погасяване на задълженията по
него. Намира, че не е било налице спор между страните по договора за кредит относно
задълженията по него, поради което същите не били част от наследствената маса. С този
довод намира исковото производство за недопустимо, поради липса на предмет.
Противопоставя се на твърденията за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща
неустойка, като настоява, че същата е индивидуално договорена, в резултат на свободно
формирана воля между страните и в съответствие със свободата на договаряне. Сочи, че
неустойката е начислена в резултат на поето договорно задължение и е санкция за това
неизпълнение. Подчертава, че договорът за кредит е сключен с небанкова финансова
институция и вземането не е обезпечено със залог или ипотека, поради което дружеството
изисква лично обезпечение. Страните договорили нейния размер и разсрочено плащане
съобразно възможностите на заемателя. По тези съображения претендира отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по
4
въведените с жалбата оплаквания:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото доказателства се
установява, че ищците са наследници на З.И. И., починал на 01.03.2020 г. (видно от
удостоверение за наследници от 05.03.2020 г.); че на 29.01.2019 г. наследодателят З. И.
е сключил договор за паричен заем № 750436 със заемателя „Креди Йес“ ООД, по
силата на който ответното дружество му предоставило заем в размер на 900 лева за
срок от 12 месеца, с размер на месечна вноска от 92,59 лева, при месечен лихвен
процент 3,400%, при ГПР- 49.528 %; че вноска по кредита включва сумата от 92,59
лева, представляваща погасителна вноска и 62,41 лева неустойка при липса на
обезпечение и последната месечна вноска от 92,56 лева погасителна вноска и 62,44
лева неустойка при липса на обезпечение; че заемът е напълно изплатен на 05.02.2020
г.от наследодателя З.И. И., от които 1111,05 лева погасителни вноски и 748,95 лева
неустойки, поради липса на обезпечение за периода от 28.02.2019-28.01.2020 г.
Спорът пред въззивната инстанция, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, се свежда до въпроса относно действителността на процесната клауза за
неустойка при липса на обезпечение.
Кредитополучателят З. И. има качеството на потребител на финансови услуги по см.
на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП. По силата на чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите с потребителите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно
чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
При така описаните договорни параметри, съдът намира, че начисленото вземане за
неустойка при липса на обезпечение, е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и неустойката да
е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителния план като ежемесечна
периодична вноска, неустойката по същество е добавък към плащанията към кредитора и в
този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузите на чл.6 от договора за
паричен заем, вр. с чл.9, ал.2, т.1 и 4 от Общите условия на практика са неизпълними, което
има за последица сигурност на начисляването на неустойка за неизпълнение. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му, би следвало да се включат в годишния процент
на разходите. Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащи неустойка за
непредставяне на обезпечение в размер близо 70% от размера на вноската за главница и
лихва, се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
5
лихва. В случая ГПР е посочен на 49.528 %, който процент не включва разходите в резултат
на неизпълнение на договорните задължения на потребителя. Налага се изводът, че клаузата
на чл.8 от процесния договор противоречи на добрите нрави, като илюстрирна директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност по
смисъла на чл.143 ЗЗП и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл.21, ал. 1 ЗПК непородила права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Съдебният състав не споделя доводите на въззивника за наличие на индивидуално
договаряне. Съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В процесния
случай се касае именно за предварително изготвени клаузи при общи условия, дори
предварително включване на неустойката в погасителния план, като липсва проведено
доказване по реда на чл.146, ал.4 ЗЗП за конкретно проведено индивидуално договаряне на
атакуваните клаузи и изрично съгласие на потребителя със същите. Ведно с изложеното,
доводите по този въпрос не биха могли да променят извода и за противоречие на клаузата с
добрите нрави.
Безспорно е по делото заплащането от наследодателя З.И. И. към „Креди Йес“ ООД
на процесната сума – стойност на начислената неустойка, респективно наличието на
неоснователно имуществено разместване. Не са спорни във въззивното производство и се
установяват по делото твърдяните от ищците дялове от наследството на З.И. И., съответни
на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, поради което в полза на всеки ищец следва да бъде присъдена
сумата от 187.24лв., представляваща ¼ от общия размер на неустойката от 748.95лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -16.07.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради съвпадане правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправените своевременно искания и представените
доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки един от въззиваемите сумата от по 360лв. сторени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260344/08.02.2021г., постановено по гр.д. №
6
8255/2020г. по описа на РС - Варна, 50 съдебен състав.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на Г. Г. ИГН., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „******" № 30, ет.1, ап.1, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на ИВ. ЗДР. ИГН., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „******" № 30, ет.1, ап.1, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет
лева), представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на Г. ЗДР. ИГН., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „******" № 30, ет.1, ап.1, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет
лева), представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на Н. ЗДР. ИГН., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „******" № 30, ет.1, ап.1, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет
лева), представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7