ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
гр. Велико Търново , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Владимир Страхилов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.129 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. Й. П. от с.О., Община Свищов, против
Определение №182/16.06.2021г., постановено по Гр.д.№393/2021г. по описа на РС –
Павликени, с което е отхвърлена молбата на ищеца П. Й. П. за замяна на назначения му
служебен адвокат с друг, посочен от него, като неоснователна, и е върната ИМ по Гр. д.
№393/2021г. по описа на РС – Павликени на ищеца, като нередовна и неизправена в срок, и
прекратено производството по делото. Развити са оплаквания, че обжалваното определение
/с характер на разпореждане в частта по чл.129 ал.3 ГПК/ противоречи на закона,
несправедливо е и не кореспондира с материалите по делото. Моли да му бъде осигурен
защитник и да не бъде лишаван ищеца /частен жалбоподател/ от това право. Твърди, че
никакви срокове не са пропуснати по делото от негова страна като ищец. Моли съда, да
постанови определение, с което да отмени обжалваното такова изцяло.
На основание чл.129 ал.3 изр.2 ГПК препис от частната жалба за връчване не се
представя.
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с оплакванията в същата,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по Гр.д.№393/2021г. по описа на РС – Павликени е образувано пред
този съд на основание чл.23 ал.3 ГПК за разглеждане на предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1250лв. с ИМ от П. Й. П.
против Вестник „Д. д.“ ЕООД, предмет на Гр.д.№920/2018г. по описа на РС – Свищов,
изпратено за разглеждане по чл.23 ал.3 ГПК на РС – Павликени. С първоначалната ИМ
ищецът П. Й. П. претендира присъждане на обезщетение в размер на 1250лв. за
1
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание, от ответника Вестник „Д.
д.“ ЕООД като възложител на работа, претърпени от публикувана във вестника статия със
заглавие „Арестуваха бившият кмет на Ореш, вилнял при разпит“, с твърдения, че и
написаното в статията не е истина, а обида и клевета, ведно с акцесорна претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане.
Първоначалната ИМ е оставена без движение с разпореждане от 12.09.2018г., като в
рамките на срока по чл.129 ал.2 ГПК ищецът с ИМ от 27.09.2018г. е насочил иска срещу
Община Свищов /която, видно от служебно изготвена справка от ТР по партидата на
Вестник „Д. д.“ ЕООД, е едноличен собственик на капитала/.
С разпореждане от 17.10.2018г. ИМ е оставена без движение, като в рамките на срока
по чл.129 ал.2 ГПК ищецът е подал молба по чл.95 ГПК за предоставяне на правна помощ и
коригираща ИМ молба от 01.11.2018г., с която предявява иска срещу първоначалния
ответник Вестник „Д. д.“ ЕООД гр.Свищов и с която отстранява нередовностите на ИМ.
С Определение от 30.11.2018г. по реда на чл.95 ГПК на ищеца П. Й. П. е
предоставена правна помощ по делото под формата на процесуално представителство, като
след редица замени на назначени в това процесуално качество адвокати, по искане на ищеца
от 15.05.2019г. в това качество да бъде назначена адв.М. С. от ВТАК, последната е
назначена като процесуален представител на ищеца с определение от 05.07.2019г., което й е
връчено чрез техн. сътрудник на 11.07.2019г.
Със Заявление вх.№6631/21.11.2019г. ищецът посочва, че е изпратил на 19.11.2019г.
писмо по електронната поща до адв.М. С. от ВТАК, че е назначена за негов процесуален
представител по гр.д.№920/2018г. по описа на СвРС, на което получил отговор от адв.М.С.
от ВТАК, че по гр.д.№920/2018г. по описа на СвРС изобщо не е уведомявана от съда, че е
назначена.
С Разпореждане от 22.11.2019г. ИМ е оставена отново без движение за отстраняване
на нередовности, връчено на ищеца, чрез процесуалния му представител адв.М. С. на
18.12.2019г. На същата дата – 18.12.2019г. ищецът депозира молба с искане за замяна на
адв.М. С., с твърдения на непрофесионално отношение от страна на адвоката, поради което
се отказва от нейното представителство, с искане за назначаване като негов представител на
адв.П.П. от ВТАК. В рамките на срока по чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК от връчване на
разпореждане от 22.11.2019г. ищецът е депозирал молба от 20.12.2019г. по чл.63 ал.1 ГПК за
продължаване на законния срок за отстраняване на нередовности на ИМ до 10.01.2020г., по
която молба по чл.63 ал.1 ГПК първостепенният съд не се е произнесъл, като на 10.01-
.2020г. ищецът е подал уточняваща ИМ молба вх.№182/10.01.2020г.
С обжалваното Определение №182/16.06.2021г., постановено по Гр.д.№393/2021г. по
описа на РС- Павликени, е отхвърлена молбата на ищеца П. Й. П. за замяна на назначения
2
му служебен адвокат с друг, посочен от него, като неоснователна, и е върната ИМ по Гр. д.
№393/2021г. по описа на РС – Павликени на ищеца, като нередовна и неизправена в срок, и
прекратено производството по делото, което е връчено на ищеца лично на 29.06.2021г. и
настоящата частна жалба е подадена на 06.07.2021г., т.е. в рамките на едноседмичният срок
по чл.275 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба срещу обжалваното определение изцяло е процесуално допустима,
предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният
едноседмичен срок за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане.
Частната жалба срещу обжалваното определение, в частта, с която е отхвърлена като
неоснователна молбата на ищеца за замяна на назначения му служебен адвокат с друг,
посочен от него, е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респ.
обжалваното определение в тази му част потвърдено.
На основание чл.26 ал.5 ЗПП, назначеният повереник, защитник или особен
представител може да бъде заменен по искане на органа по чл.25 ал.1 или 2 ЗПП по реда, по
който е назначен.
В процесният случай адв.М. С. от ВТАК е назначена в качеството на процесуален
представител на ищеца по реда на чл.95 ГПК в хипотеза по чл.25 ал.6 ЗПП – посочена е от
лицето, на което се предоставя правна помощ. Действително, на ищеца, чрез адв.М.С.от
ВТАК, е връчено Определение от 05.07.2019г., с което адв.М. С. е назначена за негов
процесуален представител, на 11.07.2019г., чрез техн. сътрудник на адвоката. От това
връчване до подаване от ищеца на молба вх.№6631/21.11.2019г., респ. до постановяване на
разпореждане от 22.11.2019г., не са предприемани и осъществени от съда връчвания на
ищеца, чрез адв.М. С. от ВТАК във връзка с хода на делото, в т.ч. и на разпореждане от
17.10.2018г. по чл.129 ал.2 ГПК. В този смисъл, не може да се обоснове извод за
неоправдано процесуално бездействие на назначения процесуален представител и то
посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ, което да представлява основание
за замяна на определения процесуален представител на страната – ищец, предвид което
частната жалба срещу обжалваното определение, с което се отказва исканата замяна по реда
на чл.26 ал.5 ЗПП се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
определение в тази му част – потвърдено. Отказът на частния жалбоподател от
представителство от страна на адв.М. С. от ВТАК не поражда правни последици, доколкото
процесуалното качество на назначения процесуален представител по чл.95 ГПК възниква от
акт на съда и чл.41 ал.1 пр.2 ЗЗД е неприложим. Разминаването в линията на защита между
представлявания и назначения му процесуален представител и то по друго гр.д.
№321/2019г., а не по настоящото, не съставлява основание за замяна по смисъла на чл.26
ал.5 ЗПП.
3
Частната жалба против обжалваното определение, в частта, с която на основание
чл.129 ал.3 ГПК е върната ИМ на ищеца и е прекратено производството по делото, е
основателна и следва да бъде уважена, респ. обжалваното определение в тази му част /с
характер на разпореждане/ отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявеният иск.
На първо място, обжалваното определение по чл.129 ал.3 изр.1 ГПК е процедурно
незаконосъобразно, доколкото е постановено преждевременно, преди първоинстанционният
съд да се е произнесъл по подадената в срок молба вх.№7337/20.12.2019г. от ищеца по чл.63
ал.1 ГПК за продължаване на законният срок по чл.129 ал.2 ГПК за отстраняване
нередовности на ИМ, съгласно разпореждане от 22.11.2019г.
От друга страна, в срока по чл.129 ал.2 ГПК, съгласно разпореждане от 17.10.2018г.,
ищецът с уточняваща ИМ негова молба в.№5409/01.11.2018г. насочва иска си отново срещу
ответника по първоначалната ИМ – срещу Вестник „Д. д.“ ЕООД. Обжалваното
определение по чл.129 ал.3 ГПК е неправилно и незаконосъобразно и доколкото ИМ и
уточняващата я такава от 01.11.2018г. отговаря на изискванията за редовност по чл.127 ал.1
и чл.128 ГПК, респ. не са налице нейни нередовности по смисъла на чл.127 ал.1 т.2,4,5 ГПК,
констатирани с разпореждане от 22.11.2019г. С оглед уточняваща ИМ молба от ищеца вх.
№5409/01.11.2018г. ИМ съдържа посочване на ответника – Вестник „Д. д.“ ЕООД
гр.Свищов, с което е спазен реквизита по чл.127 ал.1 т.2 ГПК, респ. указанията в
разпореждане от 22.11.2019г., досежно заменения ответник Община Свищов, са неотносими
и ненадлежни. ИМ и уточняващата я такава от 01.11.2018г. съдържат изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът – претенция за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1250лв., изразени в стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв,
съпроводени с влошаване на душевното здраве, претърпени от ищеца в резултат от
публикувана статия в бр.9 от 9-15.03.2018г. на вестник Дунавско дело гр.Свищов, заглавието
на която и всичко написано в нея не отговаря на истината, като с петитума на ИМ се
претендира ангажиране отговорността на ответника като възложител на работа на
основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за главницата и законна лихва върху нея от ИМ до
окончателното изплащане, т.е. ИМ удовлетворява изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК.
В обобщение, не е налице хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК за връщане на ИМ и
прекратяване на производството по делото, поради което обжалваното определение в тази
му част следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за
продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по молба вх.
№7337/20.12.2019г. по чл.63 ал.1 ГПК и разглеждане на предявеният иск.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение №182/16.06.2021г., постановено по Гр.д.
№393/2021г. по описа на РС – Павликени, В ЧАСТТА , с която е отхвърлена молбата на
ищеца за замяна на назначения му служебен адвокат с друг, посочен от него, като
неоснователна.
ОТМЕНЯ Определение №182/16.06.2021г., постановено по Гр. д.№393/2021г. по
описа на РС – Павликени В ЧАСТТА, с която е върната исковата молба по гр.д.
№393/2021г. по описа на РС – Павликени на ищеца като нередовна и неизправена в срок и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС – Павликени за продължаване на съдопроизводствените
действия, съгласно мотивите към настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5