РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. К., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200509 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0281 - 000536/20.07.2022 година на
Началник група в ОДМВР П., РУ К., упълномощен със Заповед № 8121з -
1632 / 02.12.2021 г., на М. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.З., ул. “В.В.“ ****, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя Б.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява не се и представлява. Не
претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУП К., редовно призована, не се явява
процесуален представител. Депозирано е писмено становище с което се моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Не се претендират
разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетели на актосъставителя – Н. Д. и свидетеля по акта Г. А. и
приложените и приети писмени такива, съдът намира за установено следното:
На 17.06.2021 г. около 10.50ч. в с.К. на ул.*************** с посока на
движение от запад към изток при работа с АТСС тип ********* е бил заснет
лек автомобил *************** с рег. № ********** с превишаване на
разрешената скорост. След проверка в информационната система на МВР се
установило, че въпросният автомобил е с прекратена регистрация от
03.06.2021 г. по чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата.
На 11.02.2022г. св.Д. в присъствието на св.А. съставил АУАН, серия АД
и бл. ******* с който приел, че жалбоподателят Б. е осъществил нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 17.06.2021 г. около 10.50ч. в с.К. на
ул.*************** с посока на движение от запад към изток управлява лек
автомобил *************** с рег. № ************ и при работа с АТСС тип
********* е заснет автомобила с превишаване на разрешената скорост. След
проверка в информационната система на МВР се установи, че въпросният
автомобил е с прекратена регистрация на дата 03.06.2021 г. по чл.143, ал.15 от
Закона за движение по пътищата.
АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, тъй като бил
поканен, но не се явил, подписан е от него без възражения и му е връчен на
29.03.2022г.
На 25.05.2022г. този АУАН и материалите към него били изпратени на
Районна прокуратура гр.П., ТО – К. относно преценка за престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. Била извършена проверка по преписка № 5784/2022г., като
с постановление от 01.07.2022г. прокурора е отказал да образува досъдебно
производство, като е посочил, че: „От проверката органите на РУ на МВР
гр.К. не са установили данни кое лице е управлявало на 17.06.2021г. в с.К.
автомобила „***************“ с прекратена регистрация. По преписката
са установени данни, че е било започнато административно наказателно
производство със съставяне на акт за установено административно
нарушение по ЗДП.
От изложеното намирам, че не са налице достатъчно данни за да се
образува досъдебно производство, а преписката следва да се изпрати в РУ
на МВР гр.К. за да се преценят основания за налагане на административно
наказание в случай, че се установят фактически и правни предпоставки от
ЗДП.“.
След като преписката е върната в РУП К., въз основа на съставения
АУАН, на 20.07.2022г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и данни за нарушителя, на
жалбоподателя Б. било наложено административно наказание на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети и 10 контролни
2
точки.
Наказателното постановление било връчено на Б. на 07.09.2022 г., а
жалбата срещу него депозирана на 15.09.2022 г., т.е. в срок.
От изготвената справка от ОДМВР П., сектор КАТ се установява, че в
системата, за това МПС е бил регистриран договор за покупко-продажба
номер 1247/01.04.2021г. със собственик М. Г. Б., като на 03.06.2021 г.
регистрацията на автомобила била прекратена, поради непредставянето му в
срок за пререгистрация от новия собственик, който е жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът намира за установено
следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест
на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни
за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно
относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени
съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП),
3
но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че на 17.06.2021 г.
около 10.50ч. в с.К. на ул.*************** с посока на движение от запад
към изток при работа с АТСС тип ********* е бил заснет лек автомобил
*************** с рег. № ********** с превишаване на разрешената
скорост. След проверка в информационната система на МВР се установило,
че въпросният автомобил е с прекратена регистрация от 03.06.2021 г. по
чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата.
По делото обаче няма каквито и да е данни, че тогава именно
жалбоподателя е управлявал това МПС.
Такива доказателства (нито писмени, нито гласни) не са ангажирани и в
хода на съдебното производство. Напротив, от показанията на разпитаните по
делото свидетели Н. Д. и Г. А. се установява, че те не са възприели
управление на това МПС от жалбоподателя и не са го спирали и проверявали.
В административното производство тежестта на доказване лежи върху
наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и
категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.
Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно
чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на
ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените
случаи. Не са представени никакви доказателства от страна на
административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя, с
какви негови умишлени действия, или бездействие е извършено твърдяното
нарушение и въобще дали се дължи на негово виновно поведение или на
други фактори, на други обстоятелства или на други лица. Не е ясно, а и в
съдебно заседание от свидетелите Н. Д. и Г. А. не беше взето отношение
относно това как и защо са приели, че именно Б. е нарушил чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Приели са, че щом той е собственик на автомобила, съгласно договора,
то именно той го е управлявал на 17.06.2021 г. около 10.50ч. в с.К..
Отговорността на лицето обаче не може да бъде ангажирана въз основа
на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи дали именно
наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за едно
4
деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е
извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено
като нарушител.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства
относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното
наказателно постановление.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказана вината на
жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че е допуснато и съществено
процесуално нарушение, което е следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и при издаване на обжалваното наказателно постановление (НП) е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП
и изразяващо се в следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези при
които не следва да се образува административно-наказателно производство, а
ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за
давностни срокове, а именно: нарушителят е открит (известен е) и не е
съставен акт в течение на три месеца от установяването му (откриването му)
или е изтекла една година от извършване на нарушението в общия случай по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е
дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси
отговорност, респективно да се образува административно-наказателно
производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява
възможността за реализиране на административно-наказателната
отговорност. Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок
от извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от
откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение. Съставяне на акт
за установяване на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП извън посочения
тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на
НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно
административно-наказателно преследване спрямо лицето, посочено като
нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.
В процесния случай се установява, че след като на 17.06.2021 г. около
10.50ч. в с.К. на ул.*************** с посока на движение от запад към изток
при работа с АТСС тип ********* е бил заснет лек автомобил
5
*************** с рег. № ********** с превишаване на разрешената
скорост, е била извършена проверка в системата на МВР от която било
установено, че това МПС съгласно договор за покупко-продажба номер
1247/01.04.2021г. е собственост на М. Г. Б. от 01.04.2021г.
С нарочно писмо №3286р-40890 от 27.08.2021г. ГД „НП“ уведомява
Директора на ОДМВР П., че заснетия автомобил е собственост на Б. и е с
прекратена регистрация на дата 03.06.2021 г. по чл.143, ал.15 от Закона за
движение по пътищата, като същото е получено от адресата на 31.08.2021г. и
с писмена резолюция от 01.09.2021г. е възложено на конкретен служител
проверка на случая – л.7 от материалите от прокурорската преписка
приобщена към делото.
За това съдът счита, че нарушението е констатирано на 17.06.2021г.
когато е заснет лек автомобил *************** с рег. № **********, а на
31.08.2021г. е открит (станал е известен) и нарушителят М. Г. Б.. Това
обстоятелство се потвърждава от гласните и писмените доказателства по
делото.
Следователно, от 31.08.2021г. започва да тече тримесечният срок за
съставяне на акта, който срок изтича на 01.12.2021г. Актът е съставен на
11.02.2022 г. в рамките на едногодишния срок от извършване на
нарушението, но след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя (дата на откриване на нарушителя – 31.08.2021г., дата на
съставяне на АУАН – 11.02.2022 г.). Тримесечният срок от откриване на
нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е давностен и не съществува законова
възможност след изтичането му да бъде образувано административно-
наказателно производство. В настоящия случай е налице съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено. В тази
насока е и както задължителната съдебна практика, така и константната
такава.
Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателя, но
тъй като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление №
22-0281-000536/20.07.2022 година на Началник група в ОДМВР П., РУ К.,
упълномощен със Заповед № 8121з - 1632 / 02.12.2021 г. , с което на М. Г. Б. с
ЕГН **********, от гр.З., ул.“В.В.“ ****, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
6
изготвянето му.
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7