№ 370
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500518 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№3644/24.03.2025г., подадена от адв. П. С., като пълномощник на М. У. К.,
ЕГН **********, гр.**, против Решение №62/13.03.2025г по гр.д.№1313/24г
по описа на РС-Разлог.
Сочи се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни
съображения в тази насока. Моли се да бъде отменено постановеното решение
и да бъдат уважени предявените искове с всички произтичащи от това
последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че
депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се
разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба
1
доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. У. К.,
ЕГН **********, от ** против Технически университет - София, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. София, кв. „Дървеница“, бул. „Климент
Охридски“ № 8, представлявано от проф. дн.инж. И.К.- ректор.
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които
претендира да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение № 1-1199 от 18.09.2024 г., издадена от ректора
на ТУ - София и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ в размер на 6 906.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от страна на ответника е
представен писмен отговор. В него ответникът не оспорва факта, че между
ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, но
възразява досежно основателността на исковете, визирайки конкретни
фактически и правни твърдения в тази насока.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори по делото и се установява, видно от приетите доказателства
(трудов договор №1-1833/21.06.2018 г. и допълнително споразумение №1-
194/30.01.2020 г. към трудовия договор),че ищецът е заемал длъжността
„шофьор, лек автомобил до 9 места“ в звено УСОБ Семково към ТУ - София,
съгласно.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността
„шофьор“ в УСОБ, връчена на ищеца на 10.02.2020 г. От длъжностно щатно
разписание на ТУ - София, звено УСОБ Семково, влязло в сила от 01.01.2024
г., е видно, че длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“ е
съществувала.
От длъжностно щатно разписание на ТУ - София, звено УСОБ Семково,
влязло в сила от 16.09.2024 г., е видно, че длъжността „шофьор, лек
автомобил до 9 места“ е премахната и не съществува.
Със Заповед № 1-1199 от 18.09.2024 г. на ректора на Технически
университет - София, подписана от доц. Р.Р., на основание заповед за
заместване № 2861 от 17.09.2024 г. на ректора, трудовото правоотношение
между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение
"второ" КТ — поради съкращение на щата. Заповедта е връчена на ищеца при
2
условията на отказ с двама свидетели.
Видно от приетата по делото заповед № 2845 от 16.09.2024 г. на ректора
на ТУ - София, издадена от доц. Р.Р., на основание заповед за заместване №
2260 от 02.08.2024 г. на ректора, длъжността „шофьор“ в отдел „Социално
обслужване“, УСОБ Семково е закрита. Именно, на това основание трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено. Наредено е да му бъдат изплатени
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за 22 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г., за 22 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., и по
чл. 220, ал. 1 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една
брутна заплата. Със Заповед № 1-2409/12.11.2024 г. е наредено на ищеца да се
начисли и изплати, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, една брутна заплата,
изплатена на 27.11.2024 година. От приетата по делото регистрационна карта,
издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда”, гр. Разлог,
филиал Белица, е видно, че ищецът е регистриран като безработен на
27.09.2024 год.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели -
Незле Мисанкова и Никола Николов.
Свидетелката Мисанкова - сестра на ищеца и работеща към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца при в ответника,
потвърди, че след влизане в сила на новото щатно разписание и съкращаване
щата „шофьор“ автобусът се управлявал всеки път от различни хора,
назначени на други длъжности.
Свидетелят Никола Николов - главен секретар в ТУ - София,сочи, че
щата „Шофьор“ е съкратен поради финансови затруднения.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните
въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция
обосновали отхвърляне на предявените искови претенции.
Относно възражението на въззивника , че не е установено лицето,
подписало заповедта за уволнение, следва да се отбележи, че в проведеното
отрито съдебно заседание пред първа инстанция на 27.01.2025г. с участието на
ищеца и неговия представител, съдът е приел за безспорно обстоятелството,
3
че подписите, положени в Длъжностно разписание на персонала и заплатите в
УСОБ Семков на ТУ- София в сила от 16.09.2024 г. в графата „ректор“, както и
в Заповед № 2845 от 16.09.2024 г., са положени от Р.И.Р., в качеството му на
зам. ректор на ТУ. Приложена е Заповед № 2260 от 02.08.2024 г. с която
проф. дн инж. И.К. като ректор на ТУ - София е овластил надлежно зам.
Ректора ЕУ и К - доц. Р.Р. на 16.09.2024г. да упражнява правата му като ректор
- да го представлява по всички въпроси от компетентността на ректора и да
подписва необходимите документи. В случаите, когато работодателят е
юридическо лице или неперсонифицирано образувание (§ 1, т. 1 от ДР на КТ)
работодателските функции (власт, включително правомощията да прекратява
трудови правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се
осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е
оправомощено (натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на
вътрешно-организационен акт – с изрични разпоредби от същите, или с оглед
ръководната длъжност и/или функциите на представителен орган,
осъществявани от това физическо лице (което е най-честата хипотеза), или по
силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече е
натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на
ОСГК на ВКС). По същия начин – по силата на същите актове става и
оправомощаването с работодателските функции на лице, което временно да
замества титуляра при отсъствие, включително поради ползване на разрешен
отпуск. В тези случаи заместващият поначало (освен ако има изрични
ограничения, установени със съответния акт) осъществява в пълен обем
работодателските функции, включително правомощията да уволнява
работници или служители, по време на отсъствието и докато трае
заместването – до завръщане на титуляра (в този смисъл – също разясненията,
дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС,
както и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС). През времетраенето на разрешения му отпуск (независимо от вида
му) титулярът е поначало във фактическа невъзможност да осъществява
работодателските функции поради отсъствието си. Тази невъзможност е и
правна – той се лишава от упражняването на работодателската власт,
включително от компетентността (правомощията) да прекратява трудови
правоотношения (да уволнява работници или служители), тъй като през
времетраенето на отпуска той не може да осъществява всички функции на
заеманата от него длъжност при работодателя (поначало ръководна и/или
такава с представителни правомощия), а всички тези функции (респ. – част от
тях, ако има изрични ограничения в съответния акт, от който произтича
заместването) се осъществяват единствено от заместника му, тъй като именно
това е и целта на заместването. Предвид горното по делото е установено
4
лицето, подписало заповедта и че същото е компетентно да прекратява
трудови правоотношения.
По отношение на възраженията на въззивника за реално съкращаване на
щата. В решение № 13 от 05.04.2017г. по гр.д. № 2239/2016 г. III г. о. е прието,
че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата
"съкращаване на щата" се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения
работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само
когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала
да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част
от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни
квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е
реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата
численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и
се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции,
както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на
съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва
с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да
се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и
същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното
й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност и
организацията на предприятието. За установяване на различие между
присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на
работодателя не е задължително да са представени длъжностни
характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не се отразява
на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От
естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и
създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като
естеството на работата може да се установява с всички доказателствени
средства. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже
увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават
определени длъжности и същевременно се създават нови не само по
наименование, но и по същност на извършваната работа. По въпроса налице
ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и
създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени
5
част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д.
№ 1279/2010 г. III г. о. Така също с решение № 282 от 01.09.2011 г. на ВКС, IV
г.о., постановено по гр.д. № 110/2010 г. е прието, че работодателят извършва
подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или
несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при
закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на
обема на работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в
подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата
във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е
дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования
може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две
длъжности с различни наименования може включват несъществено
различаващи се трудови функции. Когато се съкращава единствена длъжност
подборът не е задължителен като преценката се извършва конкретно според
особеностите на всеки отделен случай. В случая е съкратена едниствената
длъжност шофьор, поради което не е задължителен подборът. Създадена е
нова длъжност заместник –управител. Както съдът посочи съкращаване на
щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната
работа. Видно от приложената длъжностна характеристика е, че функциите на
зам.управителя се различни от тези на „шофьор, лек автомобил до 9 места“ в
звено УСОБ Семково към ТУ – София. Реално е съкращаването на щата и
когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат
трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности. От свидетелските показания се установява, че част от трудовите
функции на съкратената длъжност са разпределени между други длъжности,
поради което е налице реално съкращаване на щата.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания
доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи,
обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради
неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на
мотивите на РС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272
ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По претенцията на въззиваемата страна за определяне на
6
юрисконсултско възнаграждение, то съдът определя същото на 100 лева, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/13.03.2025г по гр.д.№ 1313/2024г. по
описа на РС-Разлог, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. У. К., ЕГН **********, от ** , да заплати на Технически
университет - София, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, кв.
„Дървеница“, бул. „Климент Охридски“ № 8, представлявано от проф. дн.инж.
И.К.- ректор, сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7