№ 9816
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110153461 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС от И. С. М. срещу А. А. С., с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. „**** представляващ имот
с идентификатор 68134.1381.2044.2.70, с площ 56,48 кв.м., заедно със
зимнично помещение и 0,844% ид.ч. от общите части на сградата, съгласно
скица по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011г. на изп. директор
на АГКК, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху
посочения имот.
Ищецът твърди, че процесният имот е прехвърлен на 09.03.2011г. чрез
договор за покупко-продажба на „***“ ЕООД, като сделката е обективирана в
нот. акт № 26, том I, рег. № 3304, дело № 19. С Решение № 262118 по гр.д. №
14492/2019г. по описа на СГС, I-3 с-в, влязло в сила на 31.03.2021г.,
постановено по исковата молба, вписана в СВп при АВп на 22.01.2020г.
договорът е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД.
Ищецът поддържа, че с Решение № 185 от 08.01.2018 г. по гр.д. №
16369/2011г. по описа на СГС, I-17 състав, влязло в сила на 13.07.2018г.,
имотът е отнет от „***“ ЕООД в полза на държавата, като е възложен в
публичен търг на ответницата. Релевира доводи, че държавата не е станала
собственик на имота, доколкото „***“ ЕООД не е такъв, предвид обявената
нищожност на договорът за покупко-продажба.
В законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
1
ответника А. А. С., в който е изложено становище за недопустимост, респ.
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че с влязъл в сила съдебен акт
процесният имот е бил отнет в полза на държавата, след което при проведен
търг й е възложен с Постановление, вписано в СВп на 22.04.2020г. с акт № 47,
том XLVII, дело № 14998 от 2020 г. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 29
от ЗОПДИППД /отм./ третите лица, които претендират самостоятелни права
върху имуществото, следва да встъпят в делото, като предявят съответния иск
пред първата инстанция. По този начин, права на трети лица върху
подлежащо на отнемане имущество, следвало да бъдат предявени в
производството по ЗОПДИППД /отм./ и като не са направили това правото на
ищеца да предяви претенциите си върху процесния недвижим имот е
погасено.
Между страните не се спори, че с Решение № 185 от 08.01.2018 г. по гр.д.
№ 16369/2011г. по описа на СГС, I-17 състав, влязло в сила на 13.07.2018 г.,
процесният недвижим имот е бил отнет в полза на държавата на основание §5
от ПЗР на ЗОПДНПИ, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 6, вр.чл. 4, ал. 1 от Закона за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност /ЗОПДИППД/ /отм./. Съгласно чл. 29 от ЗОПДИППД /отм./, третите
лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да
встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.
Възникналите спорове за права върху имуществото, което е предмет на
мотивирано искане от Комисията, следва да бъдат заявени в указания от съда
срок пред първата инстанция, за да встъпят в делото, т.е. в рамките на
образуваното производство. След изтичането на този срок правото на
заинтересовано лице да встъпи в делото като предяви иск за защита на негови
самостоятелни права върху съответното имущество е погасено - в този
смисъл Определение № 433 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 3197/2015 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС/. Този извод се потвърждава и от систематическото тълкуване
на нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно тази разпоредба в
държавен вестник се обнародва обявление, с което на заинтересованите лица
се определя срок за предявяването техните претенциите. По този начин целта
на законодателя е била в производството по ЗОПДИППД /отм./ да бъдат
уредени окончателно всички спорове във връзка със собствеността на
подлежащото на отнемане имущество. Правният интерес е положителна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която
2
съдът следи служебно, но в случая, с оглед защитата на обществения интерес
за осигуряване на стабилност в гражданския оборот, законът свързва правния
интерес при предявяването на иск с определен срок, който, ако бъде
пропуснат от заинтересованите лица, води до процесуална недопустимост на
иска.
Видно от приложената към отговора на исковата молба разпечатка от
Държавен вестник, а и след служебно извършена справка, настоящият състав
констатира, че във връзка с производството по гр.д. № 16369/2011 г., по описа
на СГС, е обнародвано обявление в ДВ, бр. 20/09.03.2012 г. за направеното
искане, с указания до заинтересованите лица, че могат да предявят своите
претенции върху имуществото - предмет на искането /индивидуализирани в
обявлението/, в едномесечен срок от датата на обнародване, т.е. до 09.04.2012
г., с което са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. В
случая искът върху процесния имот, предмет на отнемане в полза на
държавата, е предявен на 14.09.2021 г., т.е. значителен период от време след
указания от съда срок, поради което правото на ищеца като заинтересовано
лице да встъпи в делото като предяви иск за защита на негови самостоятелни
права върху това имущество е погасено.
Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в настоящото
производство ответник е не държавата, а лицето, придобило имотът от нея на
търг. Доколкото след влизане в сила на съдебното решение, с което се отнема
в полза на държавата имущество, е недопустимо да се предявяват
самостоятелни права върху това имущество от трети лица, то недопустимо е
и предявяването на иск срещу правоприемника на държавата или в случая
ответника А. А. С..
За пълното следва да се посочи, че в случая непротивопоставимо на
ответницата е и Решение № 262118 по гр.д. № 14492/2019 г. по описа на СГС,
I-3 с-в, с което сделката по покупко-продажба на имота е обявена за
нищожна. Ищецът е следвало да предяви правата си и да встъпи в
производството по силата на чл. 29 ЗОПДИППД /отм./, а не да ги търси в
отделно производство - в този смисъл Решение № 506/25.07.2012 г. по гр. д.
№ 1792/2010 г. на ВКС, IV г. о., в което се разглежда идентична хипотеза за
неотносимост на влязло в сила решение за нищожност на договор за покупко-
продажба.
3
Още повече, исковата молба с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е
вписана в СВп на 22.01.2020 г., а производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./
е инициирано през 2011 г. Държавата, респ. нейният правоприемник, би била
обвързана от решението по гр.д. № 14492/2019 г. по описа на СГС, I-3 състав
само ако исковата молба по него е била вписана преди предявяване на иска по
чл. 28 ЗОПДИППД – в този смисъл Решение № 382 от 01.11.2012 г. по гр. д.
№ 701/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В разглеждания случай това не е така и
атакуваното решение не може да бъде противопоставено на ответника като
правоприемник на държавата. В случая исковата молба за обявяване
нищожността на договора за покупко-продажба не само, че не е вписана
преди иска по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, но същото е сторено едва след
влизане в сила на решението по него – 13.07.2018 г.
Искът, по който е образувано настоящото производство е предявен в
значителен период от време след определения срок по чл. 28, ал. 2 от
ЗОПДИППД /отм./, което налага извод, че правото на ищеца да заяви
претенциите си върху процесния недвижим имот, отнет по реда на
ЗОПДИППД /отм./, е преклудирано. Ето защо, съдът намира, че исковата
претенция е недопустима.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът намира, че
производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по гр.д. №
53461/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4