№ 73
гр. Чирпан, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно
наказателно дело № 20255540200186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от ЕССПТ /електронната система за събиране на
пътни такси/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, на търговско дружество „НАС1“ ЕООД, ЕИК *********, със законен
представител А. С. Г., седалище и адрес на управление: 4101 област Пловдив, община
Куклен, гр. Куклен, ж.к. „Индустриална зона“, местност Орта Хан, е наложена
"имуществена санкция" от 2 500. 00 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за
това, че на 08.02.2025 година в 15:41 часа е установено нарушение №
D794ADF9DEC38CFE053031F160A3C84, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 620 ЛА,
регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса на състава
40000, в община Чирпан, за движение по път А-1 км 172+447, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с
устройство № 20092, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км
172+447. Независимо от налагането на това административно наказание „НАС 1“
ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата
съобразно категорията на притежаваното от ЮЛ пътно превозно средство в размер на
167.00 лв.
Недоволен от издадения ЕФ е останал жалбоподателят „НАС 1“ ЕООД, ЕИК
*********, който чрез законния си представител А. С. Г. го обжалва пред съда с искане
за неговата отмяна, като неправилен, незаконосъобразен и в нарушение на
материалния закон. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 21.03.2025 година, като в
1
преклузивния 14-дневен срок за неговото оспорване е депозирал жалба, вх. № 53-00-
1493 от 31.03.2025 година по описа на АПИ, Национално Тол управление, поради
което същата се явява процесуално допустима.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят посочва, че на
08.02.2022 г., в 15:41 часа в община Чирпан, за движение по път А-1 км 172+447 с
посока Намаляващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа, ППС с per.
№ ******, вид: влекач, марка: Скания, модел: Р620, е заснето и в резултат на това от
страна на административните органи е претендирано нарушение. Твърди се, че за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължима пътна такса, тъй като няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. На база съставения
Електронен фиш от страна на органите на Агенция ’’Пътна инфраструктура” е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин лева) лв.
Счита издаденият ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура” за
неправилен, незаконосъобразен и постановен в НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН, поради следните съображения:
На 21 ноември 2024 г. Шести състав на Съда на Европейския съюз постановява,
че наложените от АПИ глоби за пропуснат ТОЛ сегмент са непропорционални и
противоречат на европейското законодателство. След отправено преюдициално
запитване от Административен съд - Хасково по дело срещу АПИ, Съдът на ЕС обяви,
че налаганите глоби и компенсаторни такси за незаплатени участъци от платената
пътна мрежа не отговарят на изискванията за съразмерност на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент.
Отделно от това счита, че е налице основание за отмяна на процесния
електронен фиш, доколкото извършеното административно нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Отбелязва, че с ДВ, бр. 14
от 2023 г. е регламентирана нова разпоредба в ЗП - чл. 106, ал. 7 от ЗП, съгласно която
в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на
един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал 3 от ЗП,
за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса
за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано
от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо, не се образува административнонаказателно производство. Макар
посочената разпоредба да не е влязла в сила към момента на съставянето на
наказателното постановление, е очевидна волята на законодателя, че при доброволно
заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние за преминаване през
съответните участъци, не са настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което
и не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП.
С оглед на това, счита, че извършеното административно нарушение реално не е
увредило обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7
от ЗДвП вр. чл. 10, ал. 1 ЗП, поради което и същото представлява маловажен случай.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, административно-наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон
2
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
"Интелигентни трафик системи" АД е следвало да уведоми дружеството - собственик
и ползвател на ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото
устройство. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от
негова страна, в качеството му на ползвател на услугата, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателната отговорност. В този смисъл е и
последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби чл. 106, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7
от същия. В този смисъл, излага доводи, че с изпълнение на задължението си по чл.
106, ал 5 от ЗП за заплащане на пътна такса за посочения сегмент от пътя в
максимален размер, и то без да е регламентирана на национално ниво и изпълнена
процедура по уведомяване на собственика на процесното ППС за спиране подаването
на информация от бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост
целите на ЗП, като по никакъв начин не са били увредени или застрашени
обществените отношения, обект на защита от нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и чл.
10, ал. 1,т. 2 от 3П.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, която ясно регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното
следва изводът, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо.
Допълнително сочи доводи за разграничаване на нормите на чл. 179. ал. 3 и чл.
179. ал. 3б от ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то
втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
3
декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете
норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и
регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип
производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде
ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и
следващите от ЗДвП. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да
упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42. т. 8 и чл.
44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално
- оспори фактическите констатации на контролните органи.
Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.
3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административно-наказателното производство и съставляващо основание за отмяна на
атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 4438/05.07.2023 г. по
к.н.а.хд № 3117/2023 г по описа на АССГ, XIII касационен състав, Решение № 3184 от
5.07.2023 г. на СРС по а.н.д. № 10690/2022 г., Решение № 2829 от 14.06.2023 г. на СРС
по а.н.д. № 5601/2022 г., Решение № 2780 от 13.06.2023 г. на СРС по а.н д. №
4118/2023 г., Решение № 2708 от 8.06.2023 г. на СРС по а.н.д. № 2626/2023 г., Решение
№ 2584 от 1.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4679/2023 г., Решение № 2344 от 19.05.2023
г. на СРС по а.н.д. №10689/2022г.
Твърди, че формулираното в електронния фиш административнонаказателно
обвинение е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена.
Отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана за това, че като
собственик на посоченото МПС е допуснал движение на посоченото МПС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или
тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т . 2 от ЗП посочва, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП / ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в електронния фиш се
прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази
такса, то във фиша е следвало изрично, ясно и недвусмислено да се посочи за
конкретния път и съобразно данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде
платена тол-такса. В допълнение, в електронния фиш няма посочени данни и за това
4
какво е било конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС
е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти такси.
Действително, сочи, че съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за
ППС няма валидна маршрутна карта и тол декларация за преминаването, тоест
размерът на таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 106, ал. 4 ЗП начин.
В същото време съгласно ал. 5 когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната Електронна система за събиране на тол такси, се
приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в
който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в
тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса за преминаването е
определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба и нейният размер е
следвало да бъде отразен в електронния фиш, вкл. с посочване начина на формирането
й. Вярно е, че в електронния фиш е вписано, че отделно от имуществената такса
жалбоподателят държи и такса по чл. 10, ал. 5 от ЗП в размер на 167 лева, но не може
да се приеме, че това представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата
тол такса, която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е
формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС, между кои
две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало и дали
в случая е признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че МПС е
определена категория. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол
такса за конкретното ППС с ясно описание на начина на формирането й на свой ред
ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на
вмененото му нарушение, като узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се
приема, че дължи такса именно в този размер.
Смята, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа грешка от
дружеството „Интелигентни трагик системи“ АД при въвеждането на данните на
процесното ППС, а в последствие при извършването на електронното събиране на
пътни такси.
Счита, че при съставянето на електронния фиш са въведени неверни данни,
които не отговарят на фактическата обстановка в конкретния случай, тъй като в него е
описано, че „За процесното ППС на посочената дата 08.02.2022 г., няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна
инфраструктура“, което твърдение не отговаря на действителността и лесно може да
бъде проверено в информационните масиви на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй
като в конкретния случай има закупена пътна карта за процесното ППС, като
единственият пропуск, който е допуснат от ЮЛ е, че при въвеждане на данните за
ППС е въведена държава Белгия, вместо България, но номера на ППС е точен и то е
минало по маршрута, за който е заплатено. Не смята, че този пропуск би следвало да
се санкционира с 2500лв., която сума е максималната и която се налага на ППС, които
5
въобще не са заплатили пътна такса.
В хода на административно-наказателното производство е допуснато още едно
съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е
спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно установената константна практика на
Административен съд - Велико Търново по идентични казуси и съобразно
Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II
колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., приложимо към настоящия казус,
се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно от
снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш,
нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването
му - 08.02.2022 г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след
изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
заснемане на нарушението - изтекъл на 08.02.2022 г. Видно е от приобщените по
делото писмени доказателства, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на
21.03.2025 г.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на
ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани
правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи
служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП, след изтичане
на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална
пречка да продължаване на административно-наказателното производство и е
достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразно издаден.
В редица свои решения АС - Велико Търново изтъква, че приемането за
електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното
постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и
също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е
нормативно предвидено, нито е оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в
подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на
нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно
ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а
ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй
като създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото
самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по
чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната
му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
6
техническото средство.
Счита, че нарушената форма и съдържанието на процесния електронен фиш и
непредставените доказателства за неговата истинност са нарушили правото на
санкционираното ЮЛ да разбере в какво е обвинено и каква е волята на наказващия
орган. Опороченото установяване на нарушенията и отказа от извършване на проверка
изправя административно -наказващият орган пред допускане на съществени
процесуални нарушения.
С писмо изх. № 11-00-5056 от 08.04.2025 година, административно-наказващият
орган изпраща административно-наказателната преписка по издаването на обжалвания
ЕФ, като излага и становище относно нейната неоснователност и недоказаност. Моли
съда да потвърди издадения ЕФ като правилен и законосъобразен.
От страна на АНО се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е
създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал, приложени към преписката, които в своята съвкупност представляват
доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела, регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Характерът на така отразените в
Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично уреден и в
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП - Контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
Посочените по-горе разпоредби по императивен начин придават отнапред ясно
изразена доказателствена стойност на създадените доклади и приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките в
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, която сочи извършването на административни нарушения.
Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден Електронен фиш
№ **********. Последният следва да притежава всички задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в чл. 189 ж, ал. 1 от ЗДвП - мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността
за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата,
срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържащото се в атакувания Електронен фиш № ********** са
налице посочените по-горе задължителни елементи, а именно - път А-1, километър км
172 + 447, в посока намаляващ километър; дата - 08.02.2022г., час 15:41 ч.;
регистрационен номер на ППС ******, собственикът/вписаният ползвател на ППС към
датата на извършване на нарушението „НАС1“ ЕООД, като по ясен и недвусмислен
7
начин са очертани изпълнителното деяние, нарушените законови разпоредби,
предвидената в закона глоба, както и начините и срока за доброволното й заплащане.
Електронният фиш е издаден при спазване на всички материални и процесуални
изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което доводите на
жалбоподателя за отмяна на същия са неоснователни.
Сочи, че неоснователно е твърдението в жалбата, че липсва процесуална
възможност за АНО за издаване на ЕФ. В разпоредбата на чл.167а от ЗДвП е разписана
процедурата за осъществяване контрол върху заплащането на съответната такса по
чл.10, ал. от ЗП от Агенция „Пътна инфраструктура“. Според чл.167а, ал.2, т.8 при
изпълнение на функциите си по този закон определените длъжностни лица съставят и
връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни
фишове за нарушения по чл. 179, ал.3 - Зв. В този смисъл законодателят е предвидил
възможност за ангажиране на административно наказателна отговорност, чрез
издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. Зб от ЗДвП, каквато хипотеза
е налице и в настоящето производство /така Решение №268/14.03.2023г., постановено
то Административен съд София област по канд №135/2023г./. Счита, че
административно-наказателната отговорност на собственика на ППС е правилно
ангажирана. Съгласно чл. 167а, ал. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този
закон определените длъжностни лица съставят и връчват актове и връчват електронни
фишове за нарушения по чл. 179, ал. З-Зв. В този смисъл законодателят е предвидил
възможностите за ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез
издаване на ЕФ /Решение № 268/14.03.2023, АС-София област, по КАНД № 135/2023;
Решение № 164/17.02.2023г. по КАНД № 2112/2022, АС-Бургас/.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 106, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба
в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Посочените разпоредби по
императивен начин посочват задължените лица, които да не допускат движение на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, а именно собственикът респ. вписаният
ползвател.
Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
8
средство. Такава декларация не е представена от собственика на ППС пред
административно-накзавщия орган, с оглед на което не е изпълнена хипотезата на чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП, а именно да е установено, че ППС е управлявано от трето лице.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36 се прилагат разпоредбите на чл.
189, ал. 10.
С оглед изложеното по-горе е безспорно, че е налице изрична правна уредба
относно връчването, анулирането и влизането в сила на ЕФ за нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП. Предвидена е правна възможност да се издава ЕФ не само за
нарушение по чл. 179, ал. 3, но и за нарушение по чл. 179, ал. За и ал. 3б от ЗДвП.
След като законодателят е уредил изрични, ясни и императивни правила за връчването
на един правен акт и за влизането в сила на същия този правен акт, то без съмнение е,
че законодателят предвижда този акт да може да бъде издаден.
От систематичното логическо и теологично тълкуване на нормите по
недвусмислен начин е установено, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и за
нарушенията по чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП
Изложените по-горе аргументи се споделят и от конкретно посочена съдебна
практика: Решение № 236/11.10.2023г. на АС-Русе по КАНД №259/2023; Решение №
430/04.07.2023г. на AC-Шумен по КАНД № 385/2023; Решение № 4726/13.07.2023г. на
АС-София -град по КАНД № 5078/2023; Решение № 7/07.02.2023г. на AC-Шумен по
КАНД №14/2023; Решение № 8/08.02.2023г. на АС- Шумен по КАНД №1/2023;
Решение № 268/14.03.2023г. на АС-София —град по КАНД № 135/2023; Решение №
85/15.04.2023г. на AC-Шумен по КАНД № 83/2023; Решение № 1352/26.10.2022г. на
АС-Варна по КАНД №2035/2022; Решение № 69/23.03.2023г. на АС-Шумен по КАНД
№1080/2022; Решение № 281/20.06.2023г. на PC-Пазарджик по АНД №474/2023;
Решение № 280/18.06.2023г. на PC-Пазарджик по АНД №436/2023; Решение №
1450/06.03.2024г. на АС-София -град по КАНД № 11145/2023; и др.
Като в мотивите на Решение № 6332/26.10.2023г. по КАН № 6221/2023г. на АС-
София -град е посочено „При тази законодателна уредба не се създава
административно наказателен състав по аналогия пие. не се касае за налагане на
административно наказание по аналогия, което би било в разрез с правните принципи.
Наличната в чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП правна празнота касае единствено процесуалните
правила, а при приравняването на ЕФ към АУАН и НП по отношение на правното му
действие не съществува и риск от ограничаване правото на защита на адресатите,
защото ЕФ се обжалва по същият начин както едно НП. “
Настоящият случай не може да бъде приравнен към маловажните с оглед
разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН, съгласно която разпоредбите на чл. 28, от ал.1 до
ал.6 от ЗАНН не са приложими, когато в закон е предвидено друго. Съгласно
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58г от Закона за административните нарушения и наказания. Също така нарушението е
формално, а не резултатно и липсата или незначителността на вредоносни последици
няма как да обуславя по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновени
нарушения от този вид.
Не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, от които да се
приеме, че Регламент ЕС 2020/204 на Комисията от 28.11,2019г. е приложим в
настоящият случай. Регламентът е създаден в изпълнение на изискването на чл. 5,
ал.11, във вр. с чл. 29 и 30 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент.
9
Пълното наименование на Регламент ЕС 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. е
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ЕО.
Видно е, дори само от наименованието на Регламента, че същият урежда
подробните задължения на доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно
таксуване. От внимателния прочит на текста на регламента пък е видно, че същият не
въвежда подробни и дори никакви задължения за националните доставчици на услуга
за електронно събиране на пътни такси на всяка една държава членка.
Регламентът касае европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ).
Съгласно чл. 1, пар. 4 от Директива (ЕС) 2019/520, европейската услуга е
допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в
държавите-членки и текстовете, касаещи европейската услуга не са приложими към
националните доставчици на услуги. Към настоящия момент в РБългария е
регистриран един доставчик на ЕУЕПТ, към дейността на който може да се приложи
нормата на чл. 2, пар. 7 от Регламента. Националните доставчици на услуги и
доставчиците на ЕУЕПТ са самостоятелни субекти на пътно таксуване, които имат
сходни функции, но различен териториален обхват на предоставяните услуги. НДУ
обслужват единствено националната тол система, докато доставчиците на ЕУЕПТ
покриват територията на най-малко четири държави-членки на Европейския съюз.
Това определя и различните изисквания към техническата обезпеченост и оперативна
съвместимост на различните доставчици.
Доставчик на Европейска услуга за електронно пътно таксуване и Национален
доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси не е едно и също нещо.
Лицата, които придобиват едно от двете качества, следва да отговаря на различни
условия и респективно тези, които отговарят на едните или другите условия се вписват
в два различни регистъра.
Информация за вписването на дружествата, като национален доставчик на
услуга за електронно събиране на пътни такси може да бъде открита в съответния
публичен регистър на Агенция „Пътна инфраструктура“, наличен в интернет на адрес:
https://www.bgtoll.bg/za- nas/registri. На същият интернет адрес може да бъде открита
и информация за лицата, които са вписани, като доставчици на Европейска услуга за
електронно пътно таксуване. От материалите по делото е видно, че не са събрани
доказателства за това жалбоподателят, за процесното ППС да има сключен договор с
доставчик на Европейска услуга за електронно пътно таксуване.
Санкцията по процесния ЕФ е наложена от Агенция „Пътна инфраструктура“
(„структурата, събираща пътни такси“) на жалбоподателя в качеството му на
собственик на ППС, за което е бил длъжен да заплати дължимата пътна такса преди
допускането му по платената пътна мрежа, не в качеството му на потребител на
ЕУЕПТ. Потребител на ЕУЕПТ би бил жалбоподателя, ако имаше подписан договор с
доставчик на ЕУЕПТ.
В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се
издава при нарушения на чл. 179, ал. 3б, които са заснети от електронна система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на
10
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността
за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата,
срока и начините за доброволното й заплащане.
Обжалваният санкционен акт съдържа всички гореизброени реквизити и е
издаден съгласно Заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на
електронен фиш на председателя на УС на АПИ. В същия са отразени в пълнота
всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, така че да се гарантира
правото на защита, което се реализира по фактите, а фактите са ясно и изчерпателно
изложени. От текста на ЕФ е видно, че нарушението се изразява в движение на ППС
по платената пътна мрежа, като частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, което ясно
очертава изпълнителното деяние.
Издаденият електронен фиш отговаря на минималното съдържание, заложено не
само в образеца утвърден от АПИ, но и на съдържанието регламентирано в чл. 189ж
от ЗДвП. Съгласно правилото по чл. 102, ал. 2 ЗДвП изпълнителното деяние на
нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за
превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата — в случая такса за изминато разстояние (тол
такса). От обективна страна е налице съставомерно деяние, тъй като собственикът е
допуснал процесното ППС до движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, на датата и часа на извършване на нарушението, като за същото частично не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-
малка от измерената.
Допълва, че неверни са твърденията, изложени в жалбата, че в ЕФ е посочено,
че няма получени тол декларации и маршрутни карти за преминаването. Напротив, от
внимателния прочит на ЕФ е видно, че в него е посочено, изложеното по-горе, а
именно, че „ ...за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената “.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното
поведение на дружеството. Фактите, които са установени от
административнонаказващия орган, съответстват на посочените във фиша като
нарушени разпоредби и на вида и размера на наложеното наказание. Когато се касае
до собственик - юридическо лице, се налага имуществена санкция по чл. 187а, ал. 2 от
ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно които: ако собственикът на
пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 36
- в размер на 2500 лв.
Посочването в ЕФ на размера на дължимата и незаплатена тол такса, както и
отделните тол сегменти, през които е преминало ППС не са сред задължителните
реквизити на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Подзаконовите нормативи актове, въз основа на
които се изчисляват дължимите пътни такси, са Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа и Решение № 101
/20.02.2020г. на МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се
11
дължи такса за изминато разстояние - тол такса, и двата акта са обнародвани в
Държавен вестник. Размерът на таксата би могъл да се изчисли с прости аритметични
действия, като се умножи дължината на сегмента по размера на таксата съгласно
характеристиките на ППС. Данни за сегмента са събрани в доказателствения материал
по делото, както и данни за характеристиките на ППС също.
Отделно от това, съгласно чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, когато не е
възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които
не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или
ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. В ЕФ е
посочена изрично тази такса и тя е в размер на 167лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, задължение на собственика на
ППС е да установи размера и заплати дължимата така. Доказателствената тежест за
това не е на административно-наказващия орган. Съгласно чл. 106, ал. 1 - Тол таксите
се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и
броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък. Всички тези характеристики са посочени в процесния ЕФ.
Дължимата тол такса може да бъде определена посредством бордово
устройство, предаващо декларираните тол данни на доставчика на услуга за събиране
за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез закупуването
предварително на маршрутна карта. Законодателят е предоставил на задължените лица
няколко възможности за заплащане на тол таксите, като е оставил на тях възможността
за всеки конкретен случай да изберат по кой точно начин да сторят това. С оглед на
това в ЕФ правилно е посочено, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал.1 . т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочване на
нарушението по какъвто и да е друг начин би било в противоречие със законовите
разпоредби. От материалите по делото по категоричен и безспорен начин се
установява извършеното нарушение. Видно от материалите по делото ППС с per. №
****** е с технически допустимата максимална маса 40000 кг. и брой оси 2. Видно от
статичните изображения към доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвп, към влекача е било
прикачено ремарке с 3 оси. От представените доказателства е видно, че не са подавани
коректни данни за движение на процесното ППС. Подаваните данни са за пътно
превозно средство над 12 т. с 3 оси, а видно от приложените изображения във вид на
снимков материал, съдържащи се в Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, на дата 08.02.2022г., 15:41 часа е засечено движението на
ППС с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5
/пет/оси.
Съгласно чл. 106, ал. 1 тол таксите се диференцират в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път ши пътен участък. Броят на осите
е един от индивидуализиращите белези при определяне размера на дължимата тол
такса.
12
Относно посочване на тол сегментите, през които ППС е преминало и
изминатото от ППС разстояние, следва да се има предвид, че нарушението се счита за
извършено там, където същото е било заснето със стационарна контролна единица №
20092 част от Ел. система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Конкретният маршрут, през който
ППС се е движило и е заплащало такса за по-ниска от действителната категория, е без
значение за факта на извършеното нарушение. Нарушителите се установяват при
преминаване през стационарна камера, част от ел. система. Системата по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП не проследява маршрутите на всички ползватели на платената пътна мрежа.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
постановено от тълкувателно дело № 1/2013г. е посочено следното: съкратеното
производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6. т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен ши друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове).
С оглед изложеното в цитираното по-горе тълкувателно решение се налага
единствения възможен извод, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са неприложими в
конкретното производство, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН
и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното,
нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на
ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на
АУАН-ите, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания. В горния смисъл са: Решение №
2380/04.05.2020г. на Административен съд- София по административно дело №
12692/2019г. и Решение № 103/29.12.2021г. по АНД № 549/2021г. на Районен съд-
Ихтиман, Решение № 15/19.01.2022г. на PC-Ботевград по АНД № 424/2021г.; Решение
№ 577/10.06.2022г. по КАНД № 244/2022г. по описа на АС-София област; Решение №
2156/23.11.2022г. по КАНД № 2474/2022г. по описа на АС- Пловдив; Решение,
постановено по КАНД № 3229/2020г. по описа на AC-Пловдив; Решение, постановено
по КАНД № 721/2021г. по описа на AC-Пловдив; Решение, постановено по КАНД №
2165/2021г. по описа на АС-Пловдив.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност
13
за погасяване на административнонаказателното преследване в производството по
издаване и обжалване на електронните фишове намират приложение текстовете на чл.
80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три
години, а абсолютната - четири години и половина. В конкретния случай към момента
на връчване на ЕФ нито обикновената, нито абсолютната погасителна давност е
изтекла поради което и няма допуснато твърдяното от жалбоподателя съществено
процесуално нарушение, както и не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3 във вр. с
чл. 80. ал. 1. т. 5 от НК.
Дължимата тол такса може да бъде определена посредством бордово
устройство, предаващо декларираните тол данни на доставчика на услуга за събиране
за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез закупуването
предварително на маршрутна карта. Ползвателите на пътя имат възможност да
сключат договор с някой от националните доставчици предоставящи услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние посредством
бордово устройство. От твърденията, заложени в жалбата става ясно, че за процесното
ППС е имало сключен договор за електронно събиране на пътни такси, без да се сочи с
кой националния доставчик на услуги.
На интернет страницата на националните доставчици на услуги са публикувани
Общите условия за предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такси на
база изминато за кратко „Общите условия“, които са неразделна част от договора.
Съгласно Общите условия жалбоподателят е бил информиран и е приел, че е
длъжен при движение по платената пътна мрежа, да поддържа бордовото устройство
работещо и с възможност да предава данни. Бордовите устройства е необходимо да
бъдат свързани към електрическата захранваща мрежа на ППС, в съответствие с
указанията за инсталиране. Отговорността за постоянната и непрекъсната свързаност
на бордовите устройства към захранващата мрежа на ППС е на водачите. Съгласно
разпоредбите на общите условия-при сключване на договора се предоставят от
клиента данни за ППС, сред които е и броя на осите на теглещото ППС и броя на
осите в състав на ППС и последният декларира и носи отговорност, че предоставените
данни и документи съответстват на оригинала и са актуални.
Съгласно Общите условия в случай, че към ППС бъде прикачено ремарке
водачът е задължен да посочи броя оси на ремаркето съгласно свидетелството за
регистрация. Изрично е посочено, че неспазването на това задължение ще доведе до
неправилно определяне размера на дължимата тол такса.
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент
(Директивата), гласи, че „Държавите-членки установяват подходящ контрол и
определят системата от санкции, приложими при нарушения на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва
да са ефективни, пропорционални и възпиращи“. С тази норма е заложена
общностната цел, държавите-членки да определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на
превозни средства за използване на пътни инфраструктури. В цитираната разпоредба
са посочени три специални условия, необходими за постигане на тази цел, а именно
установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерими и възпиращи.
Европейският законодател категорично е приел, че поставената цел може да бъде
постигната само при кумулативното наличие и на трите условия, които в същността са
взаимодопълващи се. Изолирането на съразмеримостта, като белег на санкцията от
14
другите два кумулативни признака - нейната ефективност и възпиращ ефект, води до
неправилност на постановеното решение. Ако едно наказание е съобразено единствено
с изискването за съразмеримост, без обаче да се държи сметка за неговите
ефективност и възпиращо действие, основаната цел на административно наказателната
отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от Закона за
административните нарушения и наказания. В този смисъл определянето на едно
наказание, изцяло с изискването за съразмеримост, но бъдейки неефективно и
невъзпиращо, ще е в противоречие както с националното право, така и с разпоредбата
на чл. 9а от Директивата.
От една страна законодателят не е предоставил възможност на наказващия орган
да определи наказание в различен от предвидения размер. От друга страна, в случай,
че АНО наложи санкция, различна от законоустановената, актовете, с които е
ангажирана административно-наказателната отговорност за виновните лица ще
противоречат на закона и като такива на свой ред ще бъдат отменени. Създава се
парадоксална ситуация в която, какъвто и размер на санкцията да наложи АНО, то
оспореният акт ще е винаги отменен, било то защото незаконосъобразно е определен
размер, различен от посочения в закона, или защото посоченият в закона и наложен
размер на санкцията противоречи на общностния принцип за пропорционалност.
Отделно от горното, дори да се приеме, че наложената санкция противоречи на
общностния принцип за пропорционалност, въззивният съд следва да приложи същият
този принцип, който твърди, че административно-наказващият орган е нарушил и на
основание чл. 63, ал. 2, т.4 от Закона за административните нарушения и наказания да
намали наложената санкция, като определени такъв размер, който е едновременно
пропорционален, ефективен и възпиращ. Пропорционалността в същността си
означава наказанието да е нито твърде високо, нито твърде ниско. Отменяйки изцяло
ЕФ, въззивният съд на свой ред ще наруши принципа на пропорционалност и
едновременно с това този на ефективност и възпрепятстване на нарушителя от
извършване на противоправни действия от същия вид, за каквото е била ангажирана
административно наказателната му отговорност.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
упълномощен представител.
АНО – редовно призован, не се явява и не се представлява. Пълномощник на
АНО депозира писмени становища.
Районна прокуратура Стара Загора – ТО Чирпан, редовно уведомени по реда на
чл. 62 от ЗАНН за преценка за участие в производството, не изпращат представител.
По делото са приети като писмени доказателства материалите по АНП и
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства: Писмо, вх.№
4037/15.07.2025г., в т.ч. жалба с вх. № 53-00-1493/31.03.2025г. ведно с приложения към
нея; електронен фиш № **********, ведно с известие за доставяне; създаден доклад
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал.3-3в; статични изображения във вид на снимков
материал - 2 бр. снимки; данни за нарушител; данни от система Regix за ППС с peг. №
******; данни от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от
ЗДвП за регистрирани нарушения за 08.04.2022г. със СКТ 20092; становище от отдел
„УИСИ“/НТУ, съдържащо данни за нарушението; писмо с изх. № 53-00-
15
1530/31.03.2025г. до „ИТС“ АД, ведно с техен отговор, съдържащ данни за
нарушението; заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на
електронен фиш; разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019г.; протокол за
установяване годността за приемане изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка; карта с местонахождение на СКТ № 20092; писмо вх.№
4205/22.07.2025г. от АПИ НТУ, ведно с удостоверение за валидност на ел. подпис и
извлечение от система по чл. 167 от ЗДвП за разположение на СКТ; молба, вх.№
4629/08.08.2025г. от АПИ НТУ, писмо вх.№ 5600/30.09.2025г. на АПИ, писмо от
жалбоподателя вх.№ 5556 от 29.09.2025г. с приложенията към тях.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от правна и
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от ЮЛ, на което е наложена имуществената санкция,
жалбоподателят е лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 21.03.2025 година, установено от приложеното по
преписката известие за доставяне с № ИД PS1618OOYVSS M, получено от Теодора
Йорданова Петрова – служител при жалбоподателя съгласно представен по делото
Трудов договор № 1 от 08.07.2019 година, а жалбата е постъпила при АНО на
31.03.2025 година, поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен и жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради което атакуваният ЕФ
следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното: Видно от
представените по административно-наказателната преписка доказателства се
установява, че процесното ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 620 ЛА, с рег. № ******,
категория на ППС N3, с дата на първа регистрация 30.06.2008 година, с технически
допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, с обща
технически допустима максимална маса на състав от превозни средства 40000 към
датата на нарушението, е със собственик „НАС1“ ЕООД, ЕИК *********.
От представеното Становище от отдел „Управление на информационна система
и инфраструктура“, Национално тол управление е видно, че нарушението е
регистрирано под № ********** от 08.02.2025 година, в 15:41 часа, категория на
нарушението N3>=12 t, 5 оси, рамка № 20092, сегмент № **********. Декларираната
категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима максимална маса над
12 тона с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни
средства е над 12 тона с 5 оси. Декларираната категория е по-малка от заснетата. От
приложената Таблица с данните за движение на ППС, в която се съдържат сегменти,
за които има подадени и платени тол декларации за датата на нарушението е видно, че
използваният сегмент е от 08.02.2022 година в 15:40:10 часа с тол декларация ИД
527164123781750656. От писмо, изх. № ISD – 342140 от 01.04.2025 година е видно, че
към момента на регистриране на нарушението има постъпили данни от УСП,
асоциирано към ППС ****** и те са 2 оси на влекача и 0 брой ос на ремаркето,
категория Камион>12t, Euro 4. Конкретният тол сегмент № 11110910711 е платен на
08.02.2022 година в 15:40:10 часа, който е заплатен с 3.79 км дистанция на стойност
0.30 лв. Номерът на тол декларацията е SDRID 527164123781750656. УСП е
предоставено на ползвателя от доставчик на данни партньор на ИТС – Джи Пи Ес
България АД. От становището на отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, Национално тол управление е видно, че се касае за нарушение под
16
№ **********, за рамка № 20092, сегмент № **********.
Налице е запис на извършеното нарушение с приложен снимков материал.
Представено е Разрешение за строеж № РС-57 от 14.06.2019 година на МРРБ, видно от
което е, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ се разрешава да извърши
предвидените строително-монтажни работи за обект: „Оборудване на 66 броя
съществуващи АУЗПТ“ за нуждите на електронна система за събиране на таксите за
ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние на превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона /ТОЛ/ и на база
време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3.5 тона
/електронна винетка/, в рамките на териториалния обхват на републиканските пътища,
държавна собственост, съгласно Приложение № 1 към писмо, вх. № АУ 22-43 /2/ от
11.06.2019 година, неразделна част от разрешението за строеж, единият от които в
Чирпан-запад, област Стара Загора, община Чирпан, автомагистрала Тракия, с
местоположение 172.365 км, тип на конструкцията естакада. С Протокол за
установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна
контролна точка № 2009 от 07.02.2020 година е прието, че строежът е изпълнен
съгласно изготвените проекти, условията на договора и съответните анекси към него,
и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира
изпълнението на строителство.
Със Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“ е утвърден образец на ЕФ за соченото нарушение –
Приложение № 2.
В Становище на отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, Национално тол управление /находящо се на л. 67 от материалите по
делото на РС Стара Загора/ е видно, че дължимата сума за сегмент № ********** е в
размер на 0.62 лв., а в издаденият ЕФ № ********** е посочена сумата от 167 лв.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният ЕФ с № ********** е издаден в съответствие с изискванията на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП съобразно посочените като задължителните реквизити в
съдържанието му. В същия са посочени: мястото – Община Чирпан, път А-1 км
172+447, с посока намаляващ километър; датата на нарушението – 08.02.2022 г.;
точният час на извършване на нарушението – 15:41 часа; рег. № на ППС – ******,
вписания собственик/ползвател – жалбоподателят „НАС1“ ЕООД, ЕИК *********;
описание на нарушението – движение на ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане
на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - такса за изминато разстояние
/тол такса/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с
устройство № 20092, представляващ елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км
172+447. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, с което
санкционираният да се освободи от понасянето на административно-наказателната
отговорност; размерът на имуществената санкция – 2`500. 00 лева; срокът и начините
за доброволното й заплащане – 14-дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
17
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. В
случая е наложена имуществена санкция от 2 500. 00 лева на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система
в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава ЕФ. Деянията, които съставляват административни
нарушения, и съответните за тях наказания, се определят в закон или указ – чл. 2 от
ЗАНН. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното административно
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, следва да е предвиден състав на
административно нарушение в законова разпоредба.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в настоящата си редакция, обн., ДВ, бр.
64 от 07.09.2025 година, предвижда, че при нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179,
ал. 3 – 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“.
Процесното нарушение е извършено на 08.02.2022 година, тоест преди датата на
влизане в сила на посоченото изменение на законовата разпоредба. Следователно, по
аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за него ще бъде приложен нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му. Не следва да се прилага допълнената и
изменена разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДВП към конкретното нарушение с
последното си изменение, тъй като тази нормативна уредба не е по-благоприятна за
нарушителя. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, действащ към датата на
нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от ЕС по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за
процесното нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата във връзка
с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, като липсва и друга законова
норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя ЕФ.
Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
съгласно която по отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, тъй като за конкретното нарушение не следва
да се извежда извод за възможност за съставяне на ЕФ, при липса на изрично
предвиден законов текст за това. В нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не
е изрично предвидена възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на ИС, в която се издават
18
и съхраняват докладите по ал. 3 и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани
за съставяне на АУАН, АУАН и НП за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП, ако същите
отговарят на изискванията за ел. документ и са подписани с КЕП. На следващо място,
тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно-
наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административните нарушения по
чл. 179, ал. 3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие
от свидетелството за управление на МПС. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за
освобождаване от административно-наказателна отговорност за нарушения по чл. 179,
ал. 3-3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е
приложима както в случаите на издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така
изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от
ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този
закон, определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Съответно,
както вече беше споменато, в разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че
АПИ създава и поддържа ИС, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и ЕФ
за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и НП за
нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, ако същите отговарят на изискванията за ел. документ
и са подписани с КЕП. В тези две разпоредби отново не е изрично предвидено
издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, и не се конкретизира ЕФ и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция
приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността
да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно § 6в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) от ДР на ЗДвП този закон въвежда
изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите
за регистрация на превозни средства (ОВ, L 127/129 от 29 април 2014 г.). Съгласно § 6г.
(Нов - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 15.08.2024 г.) от ДР на ЗДвП този закон въвежда
изисквания на Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19
март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване
и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси
в Съюза (ОВ, L 91/45 от 29 март 2019 г.). Следователно и към разглежданите в
настоящото производство обществени отношения намира приложение общият
принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите-членки да
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС
изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв
интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
19
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен
целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.
Служебно известно е на съда, че е налице образувано и приключено дело С-
61/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд
Хасково по КАНД № 997 по описа на Административен съд- Хасково за 2022 г.
Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във
връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна
уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и
заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо
от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за
освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар.
"компенсаторна такса". Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024
година по дело С-61/23, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да
се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Според разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500.
00 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер 2500. 00 лв. Според разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, ако
собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
имуществена по чл. 179, ал. 3б в размер на 2500. 00 лв. Според разпоредбата на чл.
187а, ал. 3 от ЗДвП когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако
вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на
разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500. 00 лв., за което е
издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за
съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно
която норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. От своя страна, противоречието с принципа за
съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ. В този смисъл,
20
доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразността на издадения ЕФ са
основателни по отношение на нарушението на материалния закон. По изложените
съображения настоящата инстанция приема, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен
поради неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде
отменен изцяло.
На следващо място, за пълнота на мотивите, следва да бъде посочено, че
съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 година на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно
дело № 1 от 2013 година: Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване . От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на
контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до
издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от
собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт
със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на
тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери
проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.
46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Следователно, по отношение на административно-
наказателните производства се прилагат разпоредбите на чл. 80 от НК. Това се
потвърждава и в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите
на ВАС и ВКС, задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на
чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години (относно административно-наказателните
производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Със
съставянето на ЕФ съдът намира, че административно наказателното преследване е
21
започнало. Връчването на ЕФ е действие последващо съставянето на ЕФ. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80
от НК. Към датата на постановяване на решението по делото, погасителната давност
по отношение административно-наказателното производство, образувано срещу
жалбоподателя, не е изтекла. Административно-наказателното производство е
образувано за нарушение извършено на 08.02.2022 година. При прилагане на
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютната погасителна давност следва да
бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на административното
нарушение. Оттук следва извода, че абсолютната погасителна давност по отношение
на административно наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е
изтекла към настоящия момент.
Същественото разминаване в дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от закона за
пътищата, посочена в обжалвания ЕФ, и размера, съдържащ се в материалите по
административно-наказателната преписка на практика препятства и надлежното
упражняване на правото на защита на санкционираното ЮЛ, и се явява според
настоящия съдебен състав и съществено нарушение на процесуалните правила,
основание за неговата отмяна.
По разноските: При този изход на делото, право на разноски на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция не е
заявена, поради което съдът не дължи произнасяне по нея.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от ЕССПТ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „НАС 1“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител
А. С. Г., със седалище и адрес на управление: гр. Куклен, ж.к. „Индустриална зона“, м-
ст Орта Хан, е наложена "имуществена санкция" от 2 500. 00 лева за нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Чирпан пред
Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
дванадесета от АПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
22