Решение по дело №211/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 408
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220200211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

08.07.2019 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на десети май през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №211 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от на Л.Л.Т., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №18-1006-003840 от 01.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полици“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата.  Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.  

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 16.09.2018 г. около 14,50 часа на АМ „Тракия“ в посока гр.София, км 90 управлява лек автомобил „…” с ДК №…, като се движи се аварийната лента за принудително спиране;

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите А.Т.-актосъставител, С.Т. и писмените доказателства представени по делото.

Констатациите описани в акта за управление в лентата за принудително спиране се установяват категорично от показанията на свидетелката Т..

Същата дава показания, че на посочената в НП дата, пътувала по АМ „Тракия“ в посока от гр.П.за гр.П.. Поради извършван ремонт на пътя имало задръстване, поради което тя започнала да прави снимки и видеоклипове на автомобилите на пътя. Някои от снимките публикувала в интенет сайт /приложение/ „гражданите“, като попълнила сведение с личните си данни за констатирано нарушение свързано с неправилно движение в аварийната лента.

По делото е представено въпросното заявление и снимката към него, предявено на свидетелката Т.. Същата даде показания, че това сведение е подадено от нея, както и снимката и заснетия от нея автомобил „…” с ДК №… се движел в лентата за принудително спиране.

Това се потвърждава и от свидетеля Т., който дава показания че въз основа на заявлението и снимката са съставили на жалбоподателя АУАН.

Съдът кредитира тези показания, тъй като не са опровергани по никакъв начин.

 В най-новата си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите,  да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.125, ал.1 от НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.

В определена степен същото важи и преднамерено направените снимки с лично устройство, каквото е в случая мобилния телефон на свидетелката Т..

В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е била направена снимката. Но тъй като същата не е изследвана по реда на НП за липса манипулации /намеса при направата й, същата не следва да се цени, като част от доказателствената съвкупност.

Но останалите събрани по делото доказателства са достатъчно убедителни, за да обосноват ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В представеното по делото заявление, подадено от свидетелката Т., чието съдържание същата възпроизведе в показанията си депозирани по делото, т.е. е годно доказателствено средство, се съдържат достатъчно данни, както за мястото, вида и модела и рег. номер на автомобила, така и за изпълнителното деяние на нарушението осъществено от жалбоподателя, изпълващо състава на нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, а именно движи се в лентата за принудително спиране, без да има повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Освен това от представеното писмо от ОПУ Пазарджик и приложената към него схема, че на мястото посочено в НП, където се е движел с автомобила си жалбоподателя движението се е извършвало нормално в две пътни ленти в едната посока /по посока на гр.София/, тъй като в този участък от пътя не се извършвал ремонт.

Не се оспорва обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото в НП МПС, на инкриминираната дата и място.

При тези данни от правна страна съдът приема, че  от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на вмененото нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

При определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушенията, както и че същите са извършени за първи път. В този смисъл съдът счита, че санкциите са правилно определени в размерите императивно установени в чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и които не могат да бъдат намалени.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-1006-003840 от 01.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полици“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на Л.Л.Т., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

          

                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: