О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 756 Година,
2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..
На
седемнадесети юни ….……….…..……..... Година
две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 174 ......…. по описа за ………. 2019 …………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес *** против В.Д.А. ***, със съдебен адрес ***,
Търговски център „Глобус“, ет. 2, офис №34 за осъждане на ответната страна да
заплати на ищцовата сумата от 72126.65 лева, представляваща дължима главница за
периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018 година; сумата от 9705.34 лева,
представляваща дължими лихви за периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018
година, от която 5568.79 лева договорни лихви на основание чл. 3, ал. 1 и
4136.55 лева мораторни лихви, на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 483.72 лева,
представляваща такси за периода от 21.06.2017 година до 22.08.2018 година на
основание чл. 4, т. 2; сумата от 192.64 лева, представляваща застраховки за
периода от 13.07.2016 година до 22.08.2018 година на основание чл. 14 и сумата
от 66.00 лева такса за връчване на покана за изпълнение, всички те дължими от
нея на основание сключен между тях на 25.06.2007 година договор за
рефинансиране на потребителски кредит HL444,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се
от ищцовата страна и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че страните сключили договор за рефинансиране
на потребителски кредит № НL 30458/25.06.2007година и № НL 444 в системата на
„ДЗИ Банк“ АД, чийто правоприемник бил ищеца, по силата на който банката предоставила
на ответницата кредит в размер на 82000 лева, със срок за ползване и погасяване
от 264 месеца.
С допълнително споразумение към договора
от 11.05.2009 година били предоговорени условията по последния, като бил
въведен дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг.
С последващо допълнително споразумение
от 22.06.2010 година, след констатация за просрочените плащания бил въведен нов
двадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 на същото, кредиторът упражнил правото си (потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи сумата на съществуващите
просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна
главница по кредита.
С допълнително споразумение към договора
от 13.06.2011 година условията по договора били предоговорени, като бил въведен
нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг.
Следващото допълнително споразумение било
02.07.2012 година, като с него било договорено кредитополучателят да дължи
преференциална в размер на действащия БЛП на „Юробанк България“ АД, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата намален с 2.2 пункта.
Поради допусната забава в плащанията по процесния
договор, а именно единадесет погасителни вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 30.06.2017 година до 30.04.2018 година, на основание чл.
18, ал. 1 от същия на 08.05.2018 година вземанията на банката по него били обявени
за изцяло предсрочно изискуеми.
С покана, връчена по възлагане от ЧСИ с
рег. № 878 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - град Ямбол, длъжникът бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост, като му бил даден седемдневен
срок за погасяване на задълженията. Връчването било осъществено чрез залепване
по реда на чл. 47 ГПК на уведомление, след като били направени четири посещения
на адреса на 28.05.2018 година, 07.06.2018 година, 23.06.2018 година и 03.07.2018
година. С оглед уговореното между страните в чл. 25 от процесния договор,
съобщенията следвало да се считат за получени с оглед безспорно установеното им
достигане до адреса.
Към датата на депозиране на исковата
молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми по договора за кредит в полза на
ищеца, което обуславяло правния му интерес от предявяване на исковете.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на
ответната по делото страна, като и е указал, че двуседмичен срок може да подаде
писмен отговор и упражни предоставените и с тази правна норма права. В същия
такъв е депозиран, като с него те са оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква
се в тази насока, че в хода на изпълнение на процесния договор ищецът бил
увеличавал БЛП на банката, приложим към него няколкократно, което довело до
изменение на приложимата по договора възнаградителна лихва. Ответницата
заплащала по-висока от уговорената такава, което се било отразило върху
остатъка по главницата. Отражението се изразявало в следното, а именно:
При увеличение на годишната лихва,
погасителната вноска включвала по-голяма сума за лихва и по-малка за главница,
което имало за своя последица факта, че в края на периода била погасена
по-малка част от главницата в сравнение с хипотезата, при която, ако банката била
приложила реално уговорената между страните лихва, то частта за лихва в
погасителната вноска щяла да бъде по-малка, а частта за главница по-голяма;
така в края на периода щяла да е погасена по-голяма част от главницата. Именно
поради, банката неправилно била определила размера на претендираната главница.
С оглед на тава претенцията за главница е оспорена с твърдения, че реално дължимия
размер такава е по-малък от посочения с исковата молба.
Банката извършвала увеличението на БЛП
на основание следните разпоредби от договора за банков кредит, за които е
въведено възражение за нищожност, а именно: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 3 и чл. 12. Сочи се от нея, че същите били неравноправни на основание чл.
143, т. 3, т. 10 и т. 12 и нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Посочените разпоредби не били уговорени
индивидуално, а били част от предварително одобрен от банката типов договор.
Член 146 от ЗЗП прогласявал за нищожни неравноправните клаузи в договорите,
освен ако били уговорени индивидуално. В случая посочените по-горе били част от
стандартни, изготвени предварително условия на банката, върху съдържанието на
които ответницата, която имала качеството на потребител на основание §13, т. 1
от ДР на ЗЗП нямала възможност да оказва влияние.
Налице било неравновесие между правата и
задълженията, произтичащи от процесния договор, което се състояло в това, че
посочените норми предвиждали възможност за едностранно изменение от страна на
банка на БЛП, представляващ основна компонента при формирането на годишния
лихвен процент по договора, без ясно посочени правила или параметри за това как
се формира той и формула (метод) за изменението му. В този смисъл решението за размера
на изменението на БЛП било поставено изцяло в зависимост от субективното
решение на банката. Ответницата нямала възможност да се противопостави на така
извършената промяна на условията по договора, нито да го прекрати, а същевременно
оставала задължена по него съгласно променените му условия. Всичко това сочело
нищожност основание чл. 143, т. 10 и чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
Налице било противоречие на
горепосочените клаузи с разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Задължението на
банката в случая се изразявало в предоставяне на кредита и събирането на лихва,
чийто размер можел да бъде променен по начин, който се определял единствено от
самата нея. Съгласно приетите условия по договора, зависимостта на изпълнението
на задължението по него за ответницата се явявал единствено БЛП на самата банка
и по-конкретно възможността на същата за едностранната му промяна. Банката не била
уведомила ответницата за нито едно от увеличенията на БЛП, респективно на
лихвата по договора и на анюитетната погасителна вноска.
Не били налице изключенията, предвидени
в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Ответницата не
била уведомена от банката за възможността да прекрати договора в резултат на едностранната
му промяна, нито пък в процесния договор за кредит била предвидена възможност
за незабавното му прекратяване от нея при наличие на хипотеза на увеличение на
възнаградителна лихва. Единствената предвидена такава възможност била при
условията на предсрочното погасяване, което обаче не включвало хипотезата на
изключение при приложимостта на т. 10.
Втората посочена норма не била относима,
тъй като никъде в договора не било упоменато, че лихвата била свързана директно
и се влияела от колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които били извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Единствено било посочено, че
размерът на лихвата зависел от изменението на БЛП, което се определяло
периодично от банката. Нито в договора, нито в приложимите общи условия, обаче била
посочена методологията, по която се формира БЛП, както и какви фактори влияят
върху формирането и изменението на БЛП.
От така казаното е изведен извода, че по
процесния договор ответната страна била заплатила при липса на основание
по-голяма от реално дължимата сума за възнаградителна лихва за периода от
сключването му до датата на последното направено плащане по договора. Заплатената
в повече сума без основание била резултат от едностранното увеличение на
размера на лихвата по договора, което е било извършвано на основание на нищожни
клаузи, съображения за които са изложени по-горе.
Допълнителните споразумения представлявали
спогодба, имаща за предмет предоговаряне на кредита. В тези споразумения
задълженията на кредитополучателя били определени въз основа на неравноправни
клаузи по първоначалния договор, поради което ответницата счита, че същата е
нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД. Въведено е в тази възражение за нищожност
на всички допълнителни споразумения.
Твърди се, че не била налице настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и по-специално, че ответната страна не била
уведомена за настъпването и. От нотариалната покана и книжата по връчването й
ставало ясно, че не била спазена предвидената в ГПК процедура по чл. 47 ГПК. Изтъква
се в тази връзка, че посещенията на служителя на нотариуса, извършил връчването
били направени в продължение на по-малко от месец, т. е. в периода от
28.05.2018 година до 23.06.2018 година, с което било нарушено изискването на
чл. 47 ГПК относно правилото за минимален период, в който трябвала да бъде
търсено лицето на посочения адрес, а именно минимум 1 месец. Освен това, същият
не пуснал уведомлението за наличие на книжа за връчване в пощенската кутия,
както и не отбелязал изрично в разписката за връчване дали има достъп до нея и
до вратата на жилището на адресата, дали уведомлението било пуснато в
пощенската кутия и ако не, защо, което допълнително опорочавало
законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Не било спазено изискването на чл. 38 ГПК за връчване на съобщенията по настоящия адрес на адресата на поканата. Нормата
на чл. 38 ГПК предвиждала задължение за връчителя да извърши връчването на
съобщението по настоящия му адрес и само при липса на такъв - по постоянния
адрес. В конкретния случай следвало банката първо да връчи поканата по
настоящия адрес на ответницата и едва в случай, че същата не бъде намерена на
него, да извърши уведомяването по постоянния й адрес. Последното посещение на
служителя на нотариуса било извършено на 23.06.2018 година, т. е. след като
ответницата вече била с настоящ адрес ***, което само по себе си представлявало
нарушение на процедурата по връчване.
Твърди се, че претендираната договорна
лихва от 5568.79 лева била недължима, тъй като не била налице предсрочна
изискуемост на кредита по съображения, изложени по-горе. Освен това, нейният
размер бил изчислен при приложение на остатъчна главница, чийто размер е оспорен,
както и при приложение на БЛП на банката, респективно годишна лихва в размер,
който бил завишен при условия, които не били договорени между страните.
Оспорена е дължимостта на претендираната
мораторна лихва в размер на 4136.55 лева, с оглед възраженията, направени
по-горе за неоснователно завишена възнаградителна лихва и увеличен размер на
остатъчната главница по кредита.
Налице било недобросъвестно
противоправно бездействие от страна на банката, което се намирало в
причинно-следствена връзка с размера на претендираните договорна и мораторна
лихви. В тази връзка се изтъква, че съгласно твърденията в исковата молба,
датата на изпадане в забава била 30.06.2017 година, а кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем от банката 1 година по-късно. Забавата от страна на банката,
при упражняването на правото й да превърне кредита в предсрочно изискуем, за
период от 1 година рефлектирала пряко върху тежестта на задължението на
ответницата. Претенцията на банката за договорна лихва нараствала значително
вследствие на забавянето и да отнесе кредита в изискуемост и да предприеме
действия по защита на правата си. Правото на банката да отнесе кредита в
изискуемост всъщност било нейно задължение, произтичащо от Наредба № 9 на БНБ
от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, в чл. 10 и
чл. 11 от която било посочено кога една кредитна експозиция е нередовна и
необслужвана. В настоящата хипотеза ищецът в разрез с посочено по-горе нормативно
изискване и с добросъвестното поведение на търговец - доставчик на финансови
услуги бездействал. В резултат на това
бездействие по кредита се били натрупали лихви, дължими за 365 вместо за 90
дни. Това изчакване на банката било неоправдано от гледна точка на всякаква
правна, търговска или житейска логика, в резултат на което към кредита се била натрупала
договорна и мораторна лихва в размер по-висок в сравнение с размера, който би
бил дължим, ако банката била упражнила правата си до 90-тия ден. Това поведение
на банката било противоправно и от него тя не можела да черпи права.
Оспорена е претенцията за такси в размер
на 483.72 лв., дължими на основание чл. 4, т. 2 от договора, тъй като размера и
бил определен на базата на размера на непогасената главница, който бил оспорен
с настоящия отговор.
Относно претендираните суми за
застраховка, дължима на основание чл. 14 от договора се сочи, че не бил посочен
нито номер на полица, нито период на действие на същата. Липсвал документ,
удостоверяващ сключването на застрахователна полица към процесния договор, нито
за каква сума била сключена застраховката, както първичен счетоводен документ,
удостоверяващ извършването на този разход.
Твърди се, че със сключения договор
ответницата не била поемала задължение за заплащане на такса за връчване на
покана за изпълнение, нито била уведомявана от банката за наличието на такава. Тя
не била нито разход по обслужването на задължението, нито такса по принудителното
му събиране. Не ставало ясно какъв бил характера и действителния размер на същата.
Ако се касаело за такса за връчване на нотариална покана, то същата следвало да
остане изцяло за сметка на ищеца, тъй като той сам бил направил избора си да
реализира точно по този начин връчването на уведомление за предсрочна
изискуемост. Избора на връчване на покана за предсрочна изискуемост не се
определял нито от закона, нито от договора, поради което направения разход от
ищеца, доколкото не бил нормативно или договорно уреден следвало да остане
изцяло за негова сметка. Липсвал първичен счетоводен документ, удостоверяващ
извършването на този разход.
Направено е възражение за прихващане със
сумите, които ответницата била заплатила в повече в резултат на неправомерното
и едностранно увеличение на лихвата по настоящия договор за кредит за периода
от сключването на договора до спиране на плащанията по него.
Препис от отговора на исковата молба е
бил връчен на ищцовата страна, като на същата е било указано, че може в
двуседмичен срок да депозира допълнителна искова молба и упражни правата си по
чл. 372 от ГПК. Съобразно дадената и възможност, тя е депозирала такава. Сочи
се в нея, че предсрочната изискуемост била настъпила, тъй като в обективната
действителност се били осъществили следните материални предпоставки, а именно:
валидно възникнало облигационно отношение, по което кредитодателят бил изправна
страна; неизпълнение на договорни задължения от страна на кредитополучателя, което
съгласно закона (чл. 432 от ТЗ) и договора (чл. 18, ал. 1) водело до предсрочна
изискуемост (три последователни неплатени месечни погасителни вноски - до
10.06.2013 година); насочено волеизявление от страна на кредитора, с което
длъжникът се уведомявал, че кредиторът упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението било редовно връчено на основание чл. 47 от ГПК. Формалната промяна на настоящия адрес на ответника в периода на
посещенията на връчителя на съдебния изпълнител, овластен за връчване по реда
на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, не следвала да се взема предвид с оглед изричната
уговорка на чл. 25 от процесния договор. Съгласно чл. 10, т. 8,
кредитополучателят следвало да уведоми кредитора си за промяната в адреса си за
кореспонденция. Ответникът признавал, че бил в трайно просрочие.
Неоснователни са счетени доводите за
нищожност на клаузите от договора за банков кредит. Определения в договора
базов лихвен процент се формирал на основата на обективни критерии и
предпоставки и изменението му било извън волята на страните по договора.
Режимът на договорите за банков кредит бил
уреден в Закона за кредитните институции (ЗКИ), Търговския закон (ТЗ) и Закона
за потребителския кредит (ЗПК). При съобразяване на легалната дефиниция на чл. 9 от
последния, кредитополучателят В.Д.А. имала качество на потребител. В чл. 5 на
същия, обаче законодателят изрично и лимитативно бил предвидил изключения за
прилагането на разпоредбите на този закон. Съгласно т. 3 на ал. 1, разпоредбите
му не се прилагали за договори за кредит с цел придобиване правото на
собственост върху недвижим имот, каквато именно била целта на процесния
договор, а съгласно т. 2 на същата алинея разпоредбите за ЗПК не се прилагали
за договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто именно бил същия.
Несъмнено това изключвало приложното поле в случая и на ЗЗП и ответникът не
можел да се ползва от неговите разпоредби и позоваването на неравноправни
клаузи, респективно да иска прогласяване на нищожност на посочените
изчерпателно в отговора клаузи от договора.
Видно от клаузите на допълнителните
споразумения, те действително въвеждали съответни периоди на облекчено
погасяване. Сключването им било следствие от затруднения от страна на длъжника за
погасяването на месечните вноски и/или изпадането му в забава, като основната им
цел била въвеждане на период с по-нисък размер на дължимите месечни вноски,
преоформяне на просрочията в редовен дълг и избягване на приложението на чл. 18
от договора, при едновременното действие на чл. 3, ал. 3 от него и
наказателната надбавка в размер на 10 пункта (процента). В исковата молба били
обяснени обстоятелствата, които обосновавали размера на претендираните суми,
както и начина на формирането им. Този резултат бил следствие от постигнатото
изрично съгласие и индивидуално направени уговорки между страните с
допълнителните споразумения към договора за кредит. Размерът на обявената за
предсрочно изискуема сума от главница и лихви бил следствие не само от сочените
от ответника като неравноправни клаузи, а от неизпълнението на задълженията за
връщане на предоставената сума, произтичащо от целия договор за кредит и
сключените към него допълнителни споразумения, с които страните се били съгласили
в какъв размер възлизат натрупаните задължения.
След надлежното връчване на преписа от
допълнителната искова молба, ответникът е депозирал допълнителен отговор, в
който е оспорено твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост,
приложимостта на чл. 25 от договора по отношение на въпросите за уведомяване на
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, както и това, че смяната
на настоящия адрес на ответницата била „формална”. Именно поради смяната без значение
бил броя на посещенията на адрес, на който ответницата не се намирала реално,
още повече, че тя била обявила своевременно и официално кой е адреса, на който
може да бъде намерена. Твърди, че банката не била положила дължимата грижа за
връчване на поканата за предсрочна изискуемост на ответницата. С оглед
важността на правните последици, които носело обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, следвало, че кредиторът бил длъжен да осигури връчването
му на кредитополучателя. Неспазването на това задължение от страна на кредитора
не можело да води до благоприятни за кредитора правни последици. Разпоредбата
на чл. 25 от договора, предвиждаща връчване на съобщенията на адреса, а не на
адресата, ответницата счита за нищожна на основание чл. 143, т. 2 ЗЗП, като в
конкретния случай твърди, че била нарушена разпоредбата на чл. 38 ГПК (във връзка с осъществяване на процедурата по чл. 47 ГПК), която предвиждала връчването на изявлението за
предсрочна изискуемост да се извършва по настоящ адрес. Тя не била уговорена
индивидуално.
Към 26.07.2018 година, от която дата
било платежното нареждане във връзка с установяване адреса на ответницата,
последната имала регистриран настоящ адрес ***. Това безспорно доказвало
твърдението, че банката не била положила минимално необходимото усилие за
връчване на ответницата на поканата за предсрочна изискуемост, но същевременно
начислила разход от 66 лева за извършване на справка ГРАО.
Относно начина на формиране на
възнаградителната лихва заявява, че уговорения в договора БЛП не представлявал
пазарен лихвен индекс. Стойността му се определяла изцяло от банката, без ясни
и обективни условия за промяната му. В договора липсвали разпоредби относно
начина на формиране на БЛП, респективно уговорената лихва по договора. Липсвала
яснота за причините за изменението на БЛП за срока на договора.
Счита възражението на ищеца за
неприложимост на ЗЗП поради неприложимост на ЗПК за изцяло неоснователно. Приложимостта
на ЗЗП била безспорна в настоящата хипотеза, доколкото ответницата притежавала
качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предоставените
парични средства били предназначени за покупка на жилище.
Поддържа изложеното с отговора на искова
молба твърдение за нищожност на сключените допълнителни споразумения. В същите била
постигната договореност за дължими главница, лихви и разноски, чийто размер бил
определен на база на нищожни договорни клаузи от сключения договор за кредит.
При съобразяване на всичко изложено
по-горе, следва да се посочи, че така предявените искови претенции, по повод на
които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 430 от
Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
Спорът, съобразно дадените от апелативната инстанция указания, следlа да се приеме за родово и местно подсъден на
настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК.
С исковата молба са представени от ищеца
писмени доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради
което и като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му
съдебен акт. Също като такива следва да бъдат приети депозираните от ответника с
отговора на исковата молба и от ищеца с допълнителната искова молба писмени
доказателства. С исковата молба ищцовата страна е направила искане да бъде
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на поставените от нея със същата въпроси. Като насочено към
събиране на относими към заявената защитна позиция от ищцовата страна и
допустимо към възникналия правен спор това доказателствено искане следва да бъде
уважено. На вещото лице, с оглед направеното в тази насока с отговора на
исковата молба от ответника искане следва да бъдат поставени и въпросите на
тази страна по делото, съобразно тяхната формулировка на това място, както и
тези на ищеца, формулирани от него в допълнителната му искова молба. По
искането на ответната страна, направено с отговора на исковата молба да бъде
задължен ищеца да представи заверен препис от уведомление и разписка за
залепването му съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание
след изслушване на тази страна по делото и даване от нея на допълнителни
пояснения във връзка с така направеното доказателствено искане.
Необходимо е освен това, с
оглед направеното от нея възражение за прихващане и по-специално формулировката
на същото в отговора на исковата молба, на ответното страна да бъде указано в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез препис от
настоящото определение да конкретизира и уточни същото като размер, т. е.
посочи сумата, която е негов предмет и като срок, също така естеството на
сумите, които се твърди ответницата да е платила в повече, както и в резултат
едностранното увеличение на коя лихва е извършено посоченото плащане в повече. Това
е от съществено значение както за защитата на ищеца, така и за разглеждането на
самото възражение.
Съдът намира, че следва да укаже на
страните, че съобразно чл. 154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена тежест
относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми. В конкретния случай и при съобразяване на изразените становища
в тежест на ищеца е да докаже наличието на редовен, действителен договор за
кредит и допълнителни споразумения към него, качеството си на кредитор по тях.
Същата следва да установи също така наличието на поето действително задължение
по тях, сочените от нея условия на същите - размери, срокове на плащане и
други, изпълнение на сочени като поети задължения по тях, условията за
обявяване и настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и надлежно
направено уведомление за нейното обявяване на длъжника, което установяване
следва да бъде направено от нея при условията на пълно и главно доказване. Тя
следва също така да установи и това, че сочените от ответницата и в настоящия
акт от съда по-горе клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени.
Ответната по делото страна е тази, която също при условията на пълно главно
доказване следва да установи въведените от нея в процеса с отговора на исковата
молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба твърдения по
съществото на спора.
Ето защо, по изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова
Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес *** против В.Д.А. ***, със съдебен адрес ***, Търговски център
„Глобус“, ет. 2, офис №34 искови претенции за осъждане на ответната страна да
заплати на ищцовата сумата от 72126.65 лева, представляваща дължима главница за
периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018 година; сумата от 9705.34 лева,
представляваща дължими лихви за периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018
година, от която 5568.79 лева договорни лихви на основание чл. 3, ал. 1 и
4136.55 лева мораторни лихви, на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 483.72 лева,
представляваща такси за периода от 21.06.2017 година до 22.08.2018 година на
основание чл. 4, т. 2; сумата от 192.64 лева, представляваща застраховки за
периода от 13.07.2016 година до 22.08.2018 година на основание чл. 14 и сумата
от 66.00 лева такса за връчване на покана за изпълнение, всички те дължими от
нея на основание сключен между тях на 25.06.2007 година договор за
рефинансиране на потребителски кредит HL444,
ведно със законната лихва върху претендираните размере главница от датата на
депозиране на исковата молба до тяхното окончателно изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, отговора на
същата и допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпросите, поставени от ищцовата страна с депозираната от нея искова и допълнителна
искова молба и ответника с отговора на исковата молба след депозит от 460 лева,
вносим поравно от страните в едноседмичен срок от съобщението за това по сметка
на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така
допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов Хаджиатанасов, на
когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по искането на
ответната страна, направено с отговора на исковата молба да бъде задължен ищеца
да представи заверен препис от уведомление и разписка за залепването му ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на ответната страна в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез препис от
настоящото определение да конкретизира и уточни направеното от нея възражение
за прихващане като размер, т. е. посочи сумата, която е негов предмет и като
срок, също така естеството на сумите, които се твърди същата да е платила в
повече, както и в резултат едностранното увеличение на коя лихва е извършено посоченото
плащане в повече.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 17.07.2019 година - 14.20 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, като това бъде сторено на
посочените от тях в исковата молба, съответно отговора на последната съдебни
адреси, а за ответника на адреса, посочен на същото място; на ищеца по същия
начин да се връчи и препис от допълнителния отговор на допълнителната искова
молба.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: