Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 224 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът П.И.Б. АД /правоприемник на МКБ Ю. АД/,
ЕИК: ******** твърди, че ответниците Г.Д.Т., ЕГН: **********, Р.Л.Т. ЕООД, ЕИК:
******** и Р.Л.– С. ООД, ЕИК: ******** са солидарни длъжници за задълженията по
сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит за рефинансиране на
задължения и въз основа на договори за поръчителство, както и сключен анекс към
тях. Твърди, че част от задълженията по договор за банков кредит са останали
непогасени и за тях е издадена заповед за изпълнение. Установяване дължимостта
им ищецът претендира в настоящото производство. Твърди също, че кредитът е
изцяло усвоен на 30.03.2010 година, като поради неизпълнение на задълженията по
него и просрочие на 66 вноски по главницата и уговорената лихва, е обявен за
предсрочно изискуем на 19.09.2018 година. Освен главницата претендира и
възнаградителна лихва, съобразно уговореното и неустойка за забава, както и
сторени разноски. Претендира разноски.
Ответниците
оспорват исковете с идентични мотиви. Твърдят, че сумата по кредита не е
усвоена, съгласно уговореното, че сметката, по която се твърди да е постъпила
сумата не е с титуляр ответника – физическо лице; че всички задължения по
кредита са изпълнявани точно и в срок; въвеждат неконкретизирани възражения за
неизпълнение на уговореното при промяна на договорената лихва по кредита, липса
на уведомяване за това, извършване на прихващане на заплащани суми с дължими по
договора такси и други задължения за разноски, извън главницата и лихвите;
твърди неправилно определяне на размерите и на дължимата наказателна лихва
/неустойка/ и таксите по кредита; оспорва да са били налице предпоставките за предсрочната
изискуемост и тя да е настъпила. Претендират разноски.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков
кредит/договор за поръчителство, по които ответниците – юридически лица са
солидарни длъжници за цялото вземане /като поръчители/ със задължение за
банката да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от
кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване
на изискуемостта /предсрочна изискуемост/, размер на дължимите вземания. Носи
тежест и да докаже, че ответниците са съдлъжници по договора по силата на
изрична уговорка, съответно – възникнала солидарна отговорност по действителен
договор за поръчителство. Ищецът носи тежест да докаже наличието на уговорка и
размер на договореното възнаграждение за ползване на сумата по кредита, както и
валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка по нея.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си, вкл. евентуално връщане на заетите
суми.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят за наличието на облигационни отношения по договорите и анекса,
представени с исковата молба. Поради това и предвид приетите писмени
доказателства в процеса е доказано, че на 24.03.2010 г. между „ПИБ“ АД и ответника
Г.Т. е сключен Договор за ипотечен кредит. По силата на договора банката е
предоставила целеви кредит в размер на 85 000 евро – за преобразуване на
фирмени кредити. В чл. 1 – т. 1.4 и т. 1.5 от договора е уговорено, че кредитът
се усвоява по заемна сметка при “МКБ Ю. АД, като усвояването става по
индивидуализираната в договора разплащателна сметка на името на
кредитополучателя /чл. 1.12.4/. Уговорен е краен срок за усвояване на кредита -
24.03.2030 г. Съгласно чл. 1.6, дългът по кредита се олихвява с 9,50 % за
първата година и след това за непогасената главница – с действащия шестмесечен EURIBOR
плюс надбавка 825 базисни точки и не по- малко от лихвата по чл. 1.6.1.
Предвидена е актуализация на лихвения процент два пъти годишно, съобразно
стойностите на EURIBOR. В погасителния план /представен в производството по
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и приет като писмено
доказателство/ са посочени падежите и размерът на съответната погасителната
вноска, както и сроковете за издължаване. В чл. 1.7. се съдържа и неустоечна клауза,
според която при забава на плащането на главница, лихва или при друго
неизпълнение на задълженията по настоящия договор, Банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва /неустойка/. В чл. 1.8. са уговорени и
дължимите по договора такси и разноски. Между страните е подписан и Анекс 1 към
договора, с който ищецът е предоставил на ответника и допълнителен пакет
услуги, но по отношение на тях в процеса не са наведени претенции или
твърдения.
Видно от
неоспорените като документи два броя договора за поръчителство от 24.03.2010
година – ответниците – юридически лица – са поели спрямо банката задължението
да отговарят за изпълнение на задълженията по договора за кредит, описан
по-горе, на Т.. Или, установява се възникнала солидарна отговорност между
ответниците по реда на чл. 141 ЗЗД.
За процесните
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 04.10.2018 година и
изпълнителен лист от същата дата, въз основа на който е образувано и
изпълнително дело № 3160/2018 година на ЧСИ № 844 – С.Я.. Възраженията на
ответниците за нищожност на заповедта за изпълнение са неоснователни, доколкото
непосочване на обстоятелството, от което произтича вземането не е сред
пороците, препятстващи пораждането на правните й последици /напр. да е издадена
от лице, което няма качеството на съдия, да не е издадена в писмена форма и
др./, а и това твърдение не е вярно, тъй като в заповедта ясно е описан
произходът на вземанията, които са присъдени.
Усвояване на
средствата по кредита /в размер на 85 000 евро/ от кредитополучателя се
доказва от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице
по приетата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема като
мотивирано и обективно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице.
В тази връзка следва да се посочи изрично, че ответниците не са поставяли
задачи към експерта, а обстоятелството, че вещото лице е основало заключението
си върху счетоводните данни на ищеца /вкл. тези представени по делото/ и
извършена проверка в счетоводството, не е причина да не бъде кредитирано. По
аргумент от чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 2 ТЗ, счетоводните книги на търговеца
имат доказателствена стойност и са годно доказателствено средство в процеса
относно отразените в тях данни, доколкото същите се подкрепят и съответстват на
останалите доказателства по делото. Според изводите на вещото лице, сумата по
кредита е усвоена на 30.03.2010 година от кредитополучателя, като е кредитирана
именно сметката, посочена и индивидуализирана в договора, в МКБ Ю. АД. За
установяване на този факт са и представените от ищеца с допълнителната искова
молба косвени писмени доказателства. Поради това възраженията в тази насока също са
неоснователни, а и видно от отговора на исковата молба ответникът сочи сметка,
която не е описана в договора за кредит и съответно – не е относима към изпълнението
му. Други доказателства в подкрепа на възраженията си не е ангажирал.
Следователно,
доказа се изпълнение на главното задължението на банката да предостави
уговорената сума пари в заем на кредитополучателя и съответно – е възникнало
насрещното задължение за ответниците да я върнат в уговорените срокове, ведно с
уговорената възнаградителна лихва.
Видно от
заключението по ССЕ, на 18.03.2013 година е извършено последно плащане по
главницата, а погасяване на договорна лихва – на 18.12.2013 година, като едва
през 2016 година е извършено още едно плащане по лихвата. В чл. 8.1.2. от
договора е предвидена възможност за банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на която и да е вноска по кредита на уговорения падеж,
съобразно погасителния план. В случая се установява, че Банката е упражнила
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като изявлението й е достигнало до длъжниците. Видно
от договора, а и от договорите за поръчителство, длъжниците са посочили адрес
за кореспонденция, а е налице и уговорка в чл. 10.4.2., че ще се счита за
редовно връчване на съобщения между страните по договорното правоотношение, когато
писмените изявления са достигнали до посочения от насрещната страна адрес и
независимо дали тя е открита на него и дали е потвърдила получаването им.
Наличието на уговорка в този смисъл и липсата на императивни норми,
ограничаващи избора на способ за връчване на съобщения, както и предвид
представените писмени доказателства – Уведомления и Констативен протокол /л. 17
- л. 34 от делото/, може да се направи обоснован извод за това, че длъжниците
са уведомени от кредитора /най-късно на 01.08.2018 година с писмените покани за
доброволно изпълнение и волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/,
че последният счита кредита за предсрочно изискуем. Съобщенията са връчени
именно на посочените в договорите адреси.
Следователно,
при съобразяване указанията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС
/в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост/, в процеса е доказано, че към 26.09.2018
година /датата на подаване на зявлението в съда/, поради забава в плащането на
падежирали вноски за главница и възнаградителна лихва и надлежно обявената
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК предсрочна изискуемост, е
настъпила изискуемостта на цялото вземане за главница по договора за кредит.
От
заключението на вещото лице, се установява и дължимост на претендираните
вземания именно в размерите, в които са поискани със заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Тук следва изрично да се посочи, че вещото
лице е констатирало изменение в лихвения процент, но същото е съобразено с
договореното от страните относно начина на определяне на размера на
възнаградителната лихва и не са налице доказателства за това този размер да е
изменен едностранно от банката, в противоречие с постигнатото съгласие. Останалите
възражения на ответниците също останаха недоказани. Няма доказателства за
заплащане на претендираните суми /евентуално извършени в хода на изпълнението
плащания нямат значение за уважаване на исковете/, нито за извършени
извънсъдебни прихващания между страните.
Или,
главницата е дължима в претендирания размер, както и незаплатените суми за
комисионна до 2016 година и другите разноски /сторени от банката поради
забавата на ответниците и упражняване правото й да обяви кредита за предсрочно
изискуем/, дължими на основание договореното между страните и доказаното
виновно неизпълнение на ответника и доказателствата за извършването им.
По отношение
на възнаградителната лихва следва да се допълни и следното. Банката извършва
действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие и
същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя,
съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ - а именно възнаграждение за времето, през което
последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има
лихвата. Съгласно възприетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 година на
ОСГКТ на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. В случая, ищецът е съобразил претенцията си с посоченото по-горе и
предвид установеният от вещото лице размер на дължимата до датата на
предсрочната изискуемост възнаградителна лихва, претенцията е основателна в
претендирания размер.
Установи се и
наличието на валидна неустоечна клауза и доказан размер посредством
експертизата, както и забава на ответниците в исковия период, поради което и
тази претенцията съдът намира за основателна. Предвидената в договора /чл. 1.7/
неустойка има за цел да обезпечи точното изпълнение, както на задължението за
погасяване в срок на дължимите месечни вноски от главницата, така и на това за
заплащане на възнаградителна лихва, т.е., обезпечава вредите от забавата при
изпълнението от кредитополучателя на конкретно предвидените в тези клаузи
задължения, които са тези за заплащане на главницата на месечни вноски и за
заплащане на възнаградителна лихва. Размерът на предвидената неустойка не сочи
на нищожност на клаузата поради накърняване на добрите нрави, тъй като не
надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. А в
случая се претендира наказателна лихва и само върху размера на просрочените до
датата на предсрочната изискуемост главници.
По разноските.
Предвид изхода
от производството разноски са дължими само на ищеца, който е отправил своевременно
искане за присъждането им, но юрисконсултско възнаграждение е дължимо в размер
на 300 лева, като съдът не намира основание за увеличението му по чл. 25 от
НПП, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съгласно указанията
по т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело №
4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Или, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото разноски от 5731,12 лв. - съдебно-деловодни
разноски, сторени в настоящото производство за държавна такса, юрисконсулт и
вещо лице и сумата от 4981.12 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от
горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените установителни
искове по чл. 422
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Г.Д.Т.,
ЕГН: **********, Р.Л.Т. ЕООД, ЕИК: ******** и Р.Л.– С. ООД, ЕИК: ******** дължат
солидарно на П.И.Б. АД, ЕИК: ******** сумите, както следва:
- сумата от 79
605,58 евро – главница по Договор от 24.03.2010 г. за ипотечен кредит и
Договори за поръчителство от 24.03.2010 година, ведно със законната лихва от
26.09.2018 година и до окончателно изплащане на вземането;
- сумата от 38 236,81 евро - договорна лихва
по 1.6 от Договора за кредит, за периода от 15.04.2013 г. до 18.09.2018 г.,
начислена върху дължимите вноски по главницата до 19.09.2018 г.,
- сумата от 6514,54
евро – неустойка за забава по чл. 1.7 от Договора, за периода 15.04.2013
година – 25.09.2018 година;
- сумата от 1582,51 евро – комисионна за управление
за периода 2013 – 2016 година, вкл.;
- сумата от 122,71 евро – разноски за връчване на
покани във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
за които суми
е издадена Заповед за изпълнение от 04.10.2019г. от СРС по ч. гр. д. № 62452/2018
г. на 61 състав.
ОСЪЖДА
Г.Д.Т., ЕГН: **********, Р.Л.Т. ЕООД, ЕИК: ******** и Р.Л.– С. ООД, ЕИК: ********
да заплатят на П.И.Б. АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 4981,12
лв. - съдебно-деловодни разноски, сторени в заповедното производство и
сумата от 5731,12 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: