№ 1370
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Л.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 36-0000204/01.03.2021 г., издадено от И.Д.Ц. –
*** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с
което:
1) на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 700 (седемстотин) лева за нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. ДВ,
бр. 44 от 2011 г.) и
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни
пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 22222/05.05.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението и вината
на жалбоподателя да са установени по категоричен начин. В допълнително
становище с вх. № 26909/26.05.2021 г. се навеждат доводи извършването на
1
нарушенията да е доказано по делото и се моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.Л.Х., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 16.04.2021 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне, а жалбата е подадена на 23.04.2021 г. пред Районен съд
– Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 03.02.2021 г. около 12:20 часа на път Е 378, в района на разклона за с.
Златитрап в посока град Пловдив жалбоподателят А.Л.Х. управлявал автобус
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „Кричим Експрес“ ООД, ЕИК:
*********, като извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.
Кричим – гр. Пловдив.
По това време и на същия пътен участък се намирали и свидетелите
Х.Й.Ч. и К.С.К. – *** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр. Пловдив, които осъществявали контролна дейност при изпълнението на
служебните си задължения. Двамата свидетели спрели автобуса, управляван
от жалбоподателя Х., и пристъпили към извършването на проверка, като
първо поискали от водача да представи документите си, както и тези за
извършвания превоз. Жалбоподателят Х. представил маршрутно разписание,
месечен график, договор за работа и всички останали изискани му документи,
с изключение на контролния си талон към свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Жалбоподателят не носил със себе си контролния
талон и по тази причина не го представил до края на проверката.
След това свидетелите Ч. и К. проверили дали пътниците в автобуса,
които са неустановени по делото като брой, разполагали с документ за
платена превозна цена. Установили, че двама пътника – З.С.К., ЕГН: *** и
С.И.В., ЕГН: ***, не притежавали в себе си такъв документ, удостоверяващ
платената превозна цена. В разговор с инспекторите от РД „Автомобилна
администрация“ гр. Пловдив двамата пътници заявили, че са платили на
водача превозната цена.
При тези факти свид. Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 284880 против жалбоподателя
Х., в негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис.
2
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От показанията на свидетелите Х.Й.Ч. и К.С.К. се установяват времето и
мястото на извършената проверка, обстоятелството, че жалбоподателят Х. е
управлявал автобус, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна
линия гр. Кричим – гр. Пловдив, както и че в хода на проверката и при покана
от страна на контролните органи жалбоподателят не е представил контролния
талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. От
показанията и на двамата свидетели се установява още, че в автобуса е имало
неустановен брой пътници, двама от който не са имали у себе си документ за
платена превозна цена. Свидетелите сочат, че в проведения с пътниците
разговор последните са заявили, че са заплатили превозната цена. Свидетелят
Ч. изяснява още и че на място жалбоподателят е обяснил, че двамата пътника
не са искали да вземат издадените им билети. И двамата свидетели не са
сигурни за начина, по който са се издавали от водача документите за платена
превозна цена от пътниците /свидетелят К. заявява: „Самите билети мисля,
че бяха от кочан, но не съм сигурен.“, а свид. Ч. – „Различните фирми са с
различни билети и не помня в конкретния случай как са се издавали билетите
– дали от кочан или от касов апарат.“/.
От пътен лист серия КЕ № 58139 се изяснява, че на дата 03.02.2021 г.
жалбоподателят Х. е извършил превоз с МПС с марка „Мерцедес“ и рег. №
*** по маршрут от гр. Кричим до гр. Пловдив и обратно.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията се установява, че наказателното
постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е
действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя относно нарушението по т. 1 от НП
произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗАвП, а за нарушението по т. 2 от НП от разпоредбите на чл. 42 вр. чл. 43 от
Наредба № 2/15.03.2002 г., чл. 166, ал. 1, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
По т. 1 от НП на жалбоподателя Х. е наложено наказание глоба за
3
административно нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г., с
която разпоредба на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
се вменява материалноправното задължение да издават документи за платена
превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с
такива документи. По делото от събраните и проверени доказателствени
материали се установява по категоричен начин, че на описаните в НП време и
място – на 03.02.2021 г. около 12:20 часа на път Е 378 в района на разклон за
с. Златитрап и в посока гр. Пловдив, жалбоподателят Х. е управлявал автобус
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, като е извършвал обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия гр. Кричим – гр. Пловдив. Следователно
жалбоподателят в качеството си на водач е бил длъжен да издава документи
за платената от пътниците превозна цена, когато те не са предварително
снабдени с такъв документ. Доказано е от обективна страна и че при
извършената проверка двама от пътниците в автобуса не са представили
документ за платена превозна цена. В показанията си свидетелите Ч. и К.
изясняват, че при проведения разговор с двамата пътници те са заявили, че са
платили превозната цена на водача. При така установените факти
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят Х. е
извършил нарушението по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г., като на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвП му е наложил административно наказание
глоба в размер на 700 лева. Съгласно приложената санкционна разпоредба
наказва се лице, което не издаде документ за платена превозна цена,
включително за таксиметровите превози. Следователно изпълнителното
деяние, при което ще бъде осъществено този вид административно
нарушение, се осъществява чрез бездействие и представлява поведение по
неиздаване на документ за платена превозна цена. Настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че към момента на проверката двама от пътниците не са съхранявали
документи за платена превозна цена, но не се доказа по необходимия за
потвърждаване на НП категоричен начин, изключващ всяка друга възможна
версия, че отсъствието на превозен документ у двамата пътници се дължи на
съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, т.е. на неиздаването
на необходимия документ съгласно чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г.
Причините, поради които към момента на проверката у двамата пътници не е
имало редовен документ за платена превозна цена, биха могли да бъдат
различни, а неиздаването на такъв документ от водача е само една от тях.
Възможно е обаче отсъствието да се дължи на това, че двамата пътници не са
взели редовно издадените им документи или че не са ги съхранили до
момента на проверката. В тази връзка относимо е обяснението, което дава
жалбоподателят, че се случва понякога пътниците да не желаят да вземат
издадените им документи за платената превозна цена, твърдейки, че този
документ не им трябва. Жалбоподателят обяснява, че в такива случаи отново
издава необходимия документ, който откъсва от кочана с билети и оставя на
предното табло на превозното средство, откъдето пътникът може да си го
4
вземе, ако все пак пожелае. Следва да се има предвид, че задължението на
водача е да издаде документа за платената превозна цена. Последният обаче
не би могъл да принуждава пътниците да приемат и да съхраняват така
издадения им документ, нито тяхното неправомерно поведение по
несъхранение на документа следва да се преразпределя в тежест на водача и
така чуждото поведение да бъде основание за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя.
В тази връзка и двамата свидетели Ч. и К. сочат, че при проверката са
установили, че посочените в АУАН пътници са заплатили превозната цена на
водача, но не са имали документ, доказващ това обстоятелство. Релевантният
за делото въпрос обаче не се изчерпва до това дали пътниците са имали или
не в себе си документ по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г., а дали
такъв въобще им е бил издаден. И двамата свидетели заявяват, че не знаят по
какъв конкретно начин са се издавали документите за платена превозна цена.
Това е ясна индиция, че проверката е извършена в нарушение на изискването
за пълнота, всестранност и обективност. Яснота внася жалбоподателят, който
обяснява, че срещу платената превозна цена от всеки пътник е имал
задължение да издава документ от кочан, който е предварително
прономерован с поредни номера, а накрая на курса се отчитал за броя на
пътниците и продадените билети. При тези факти съдът намира, че при
проверката е било необходимо да се положат допълнителни усилия, за да
бъде установено по несъмнен начин дали причината за липсата на документи
за платена превозна цена у двамата пътника е изначалното неиздаване на
такива документи от страна на жалбоподателя Х.. За тази цел необходимо е
било да се съпоставят фактическият брой пътници към момента на
проверката с броя на издадените от водача документи за платена превозна
цена. За последните се установява да са се издавали чрез откъсването им от
кочан и да са били с поредни номера. Така, ако броят на пътниците обективно
надвишава броя на отчетените като издадени билети, то това би доказало, че
за някой пътник има неиздаден документ за платената превозна цена. Ако
техният брой съвпада, то следователно документът по чл. 37а, т. 7 от Наредба
№ 2/15.03.2002 г. е издаден, а причината за липсата му у пътника ще бъде
различна от вмененото на жалбоподателя деяние с т. 1 от НП. В хода на
проверката контролните органи не са изследвали тези обстоятелства, а
единствено са се задоволили да възприемат напълно безкритично и без да ги
подложат на каквато и да е проверка твърденията на двамата пътника. Този
доказателствен дефицит не би могъл да бъде преодолян в съдебната фаза на
процеса. Макар жалбоподателят да сочи, че за извършваните курсове се
съставят отчети, в които е описан броят на издадените на пътниците
документи за платена превозна цена, то дори и този отчет да бъде събран по
делото, той няма с какво да бъде сравнен, тъй като неясен остава
фактическият брой на пътниците към момента на проверката. Свидетелите
сочат, че нямат спомен за конкретния брой пътници. В отчета на превозвача
пък следва да бъде описан броят на продадените превозни документи, но в
5
случай че действително е имало допуснати пътници, които да са заплатили
превозната цена, но без да им бъде издаден документ, то това обстоятелство
няма как да бъде установено единствено от отчета.
Следва да се има предвид и че изпълнителното деяние на нарушението е
неиздаване на документ за платена превозна цена. В тази връзка, когато
страните постигнат съгласие относно съществените елементи – маршрут,
цена, между тях ще бъде сключен надлежен договор, а за водача възниква
задължението да издаде документа, удостоверяващ извършеното заплащане
на превозната цена. В описаните от жалбоподателя случаи, когато пътниците
не са искали да вземат издаваните им документи и Х. ги е оставял на
предното табло на превозното средство, то дължимите от него действия по
издаването на документа за платена превозна цена са изпълнени и
довършени. В такава ситуация липсва осъществено изпълнително деяние, а
констатираният от свидетелите Ч. и К. резултат при проверката не би бил
последица от виновно поведение на жалбоподателя.
По гореизложените съображения съдът приема, че проверката не е
извършена пълно, всестранно и обективно и по делото не се доказа по
категоричен начин жалбоподателят Х. да е извършил вмененото му във вина
нарушение по т. 1 от НП. В тази част изводите на
административнонаказващия орган почиват на предположения.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. В
тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и обосновано, а извършеното нарушение за категорично
доказано от обективна и от субективна страна. От събраните и проверени по
делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в
НП време и място - на 03.02.2021 г. около 12:20 ч. на път Е 378, в района на
разклон за с. Златитрап в посока гр. Пловдив, жалбоподателят Х. е
управлявал автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ***. Следователно той е бил
водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Фактът, че
именно жалбоподателят е управлявал процесния автобус, е установен от
показанията на свидетелите очевидци Ч. и К., както и от писменото
доказателство пътен лист серия КЕ № 58139 от 03.02.2021 г. Следователно за
жалбоподателя като водач на МПС е възникнало задължението да носи
контролния талон към свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие и в случая представлява поведението на жалбоподателя Х. по
неносене и непредставяне при проверката на контролния талон към СУМПС.
Това обстоятелство също е категорично доказано по делото от показанията на
двамата свидетели Ч. и К.. То не се и оспорва от страна на жалбоподателя,
6
който в откритото съдебно заседание признава да не е носил посочения
документ. Нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е формално и с факта
на осъществяване на изпълнителното му деяние е било довършено от
обективна страна, без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно
превозно средство и че не носи в себе си контролния си талон към СУМПС,
но въпреки това е пристъпил към управление на автобуса.
При доказано извършване на административното нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира, че по делото не се установяват никакви
обстоятелства, от които да се приеме, че конкретното деяние разкрива по-
ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Касае се за типична хипотеза на неносене от водач на
контролен талон към СУМПС, за което не се доказва извинителна причина,
поради което не е налице маловажност на случая.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ от 10 лева. Видът и размерът
на наказанието са определени от законодателя във фиксиран размер, а
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно
наказанието не би могло да бъде изменено, нито е допуснато нарушение при
определянето и индивидуализацията му.
В заключение съдът приема, че наказателното постановление трябва да
бъде отменено в частта си по т. 1, тъй като извършването на вмененото на
жалбоподателя нарушение е недоказано, а проверката не е проведена пълно,
всестранно и обективно в тази част, докато в частта си по т. 2 наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано и трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето и предл. първо
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000204/01.03.2021 г.,
издадено от И.Д.Ц. – *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, В ЧАСТТА, в която на А.Л.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
(седемстотин) лева за нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
7
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000204/01.03.2021
г., издадено от И.Д.Ц. – *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, В ЧАСТТА, в която на А.Л.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8