Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
гр. Варна, 02.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№356 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от от „АГРОБЛОК“ ЕООД, гр.Горна Оряховица, представлявано от Д.
Т., чрез адв.М., срещу постановеното решение №192/27.02.2020г. по
т.д.№1413/2019г. на ВОС в частта, с която е определена началната дата на
неплатежоспособност на „Фрея – Варна“ ООД – 31.12.2018г.
В жалбата се твърди,
че при постановяване на решението съдът не е съобразил обстоятелството, че в
заключението на вещото лице е посочено, че към 31.12.2017г. коефициентът за
обща ликвидност на дружеството длъжник е 0,82, т.е. под референтната
стойност. Тенденцията за намаляването му се запазва и през следващите години.
Предвид изложеното следва да се приеме, че състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е настъпило към 31.12.2017г.
По същество моли съда
да отмени решението в оспорената му част и определи началната дата на
неплатежоспособност на длъжника на 31.12.2017г.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр.София с писмен отговор и писмено становище в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че коефициентът на обща ликвидност сам по себе си,
разгледан извън останалите показатели за ликвидност, не може да обуслови състояние
на неплатежоспособност на длъжника. В мотивите на решението съдът подробно е
изследвал всички останали критерии – бърза и абсолютна ликвидност, коефициентът
на задлъжнялост, финансова автономност и др. От заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ е видно, че предприятието на длъжника е приключило финансовата
2017г. с печалба от 101 000лв., в края на 2018г. е било на загуба, а към
15.05.2019г. вече няма назначени по трудов договор лица. Именно, с оглед
приетото и неоспорено заключение, следва да се приеме, че състоянието на
неплатежоспособност е настъпило на 31.12.2018г. и същата да бъде определена
като начална дата.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
Въззиваемата страна
„БАНКА ДСК“ АД, гр.София, редовно уведомена, с писмен отговор и писмено
становище в съдебно заседание, оспорва жалбата като недопустима. Излага, че
същата е подадена от адв.М.М., но към нея няма приложено пълномощно, поради
което пълномощникът няма валидно учредена представителна власт за процесуално
представителство на дружеството ищец и за подаване на въззивна жалба от негово
име.
По същество твърди,
че жалбата е и неоснователна. В нея липсва какъвто и да е основателен аргумент
насочващ на извода, че затрудненията на ответника са станали реални и
необратими считано от 31.12.2017г. състоянието на неплатежоспособност се
преценява въз основа на цялостен икономически анализ на дружеството и е проява
на обективното му състояние и невъзможността му да погасява задълженията си.
Началната дата следва да се определя не
съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане на определен
кредитор, а чрез анализ на спиране на плащанията като израз на общото
икономическо състояние на длъжника. Действително от заключението по допуснатата
ССЕ се установява, че коефициентите на ликвидност и финансова автономност са
започнали да намаляват след 31.12.2017г., но критичното състояние има траен и
необратим характер след 31.12.2018г.
За пълнота на
изложението съдът е отбелязал и факта, че присъединения кредитор „Ти Би Ай
Банк“ АД е започнал индивидуални принудителни изпълнения срещу длъжника именно
в този период, като по изпълнителните дела са останали неудовлетворени
вземания, поради което е приложима и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото е в размер надвишаващ минималния за страната.
Въззиваемата страна
„ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД с писмен отговор, чрез адв.К. и с писмено становище в
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че съдът
правилно е определил началната дата на неплатежоспособност на длъжника –
31.12.2018г. Към посочената от жалбоподателя дата 31.12.2017г. длъжникът е бил
в състояние, осребрявайки наличните си текущи активи, да се справи с
погасяването на краткосрочните си задължения.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС в оспорената му част.
По допустимостта на
производството:
Въззивникът е
упълномощил адв.М.М. за процесуално представителство в производството с
приложеното към исковата молба общо пълномощно по смисъла на чл.34 от ГПК.
Общото пълномощно дава право на процесуалния представител да извършва всички
видове процесуални действия, включително и по обжалване на постановените по
делото актове. Още повече, че в същото не се съдържа ограничаване на обема на
представителна власт до приключване на делото в първата инстанция.
С оглед на горното,
съдът счита, че производството е редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване
на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявена молба от “Агроблок“ ЕООД, гр.Горна Оряховица,
чрез адв.М.М., за откриване на производство по несъстоятелност на “Фрея-Варна“
ООД, с.Долище, община Аксаково и обявяване неплатежоспособността на
дружеството.
Сочи се, че молителят
е кредитор на ответното дружество с вземания за неплатена цена по сключени
между страните договори за покупко-продажба. Ответникът е изпаднал в положение
на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични
задължения по търговски сделки. Дружеството не разполага с парични средства за
заплащане на задълженията си, а активите му са недостатъчни за удовлетворяване
на кредиторите.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли същия да бъде
уважен. Моли съда въз основа на заключението на вещото лице да определи началната
дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г.
Ответникът в срока по
чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявения
иск.
В хода на
производството, по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ са конституирани присъединени
кредитори, както следва: 1/ “Банка ДСК“ АД, гр.София, с твърдения, че има
качеството кредитор на ответното дружество на основания сключени договори за
кредит: 1/ Договор за кредит от 02.03.2016г., допълван и изменян с Анекс №1 от
16.05.2017г. и Анекс № 2 от 15.02.2018г.; 2/ Договор за кредит-овърдрафт от
28.03.2016г., допълван и изменян с Анекс №1 от 25.04.2017г. и Анекс №2 от
19.07.2018г.; 3/ Договор за кредит от 30.05.2017г., допълнен и изменен с Анекс
№1/19.07.2018г. и 4/ Договор за кредит от 15.02.2018г., като общото непогасено
вземане по горепосочените договори възлиза на 737646.50лв. Твърди, че към
настоящия момент е налице спиране на плащанията и неизпълнение от страна на
ответното дружеството на изискуеми парични задължения по търговски сделки.
Затрудненията на длъжника са трайни, предвид невъзможността му да погасява
поетите към банката задължения, поради което дружеството е неплатежоспособно и
са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание
кредиторът, чрез процесуалния си представител поддържа молбата, като моли
същата да бъде уважена и бъде определена началната дата на
неплатежоспособността – 31.12.2018г.
2/ “Ти Би Ай Банк“
АД, с ЕИК *********, гр.София с твърдения, че е кредитор на ответника по силата
на Договор за кредит №1735/18 от 02.04.2018г. и Договор за кредит №1248/2015 от
22.4.2015г.
Твърди, че поради
непогасяване в срок на вноските по двата договора същите са обявени за
предсрочно изискуеми, като банката се е снабдила със заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.№9897/2019г. на РС Варна и
по ч.гр.д.№9898/2019г. на РС Варна, въз основа на които са образувани ИД
№20197180400489 към 24.10.2019г. и №20197180400488 към 24.10.2019г.
Сочи, че спирането на
плащанията от страна на ответника предполага влошаване на финансовото му
състояние, което по смисъла на закона е определено като неплатежоспособност или
свръхзадълженост. Твърди, че до евентуалното оборване на презумпцията по
чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ, спирането на плащанията, сочи невъзможност да бъдат
изпълнени изискуеми парични задължения по търговски сделки, което води до извод
за неплатежоспособност и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. По същество моли същия да бъде
уважен, като началната дата бъде определена на 03.05.2019г.
Решение №192/27.02.2020г. по т.д.№1413/2019г. на ВОС в частите, с които е
съдебно
установено, в производство по чл.625 и сл. от ТЗ, че търговското дружество –
длъжник не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на
основанията, визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. намира се в състояние на
неплатежоспособност, и са налице предвидените от закона предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност на „Фрея – Варна“ ООД, е влязло в
законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Спорен пред настоящата инстанция е
единствено въпросът за началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г.,
като се претендира същата да бъде определена на 31.12.2017г.
При преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има
предвид обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С
оглед на това, при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност
не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за
удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска
дейност, и би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига
ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване
на имуществото. По тази причина, при преценката на финансовото състояние на
длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него дълготрайни
материални активи, а само краткотрайните такива /в този смисъл е и трайната практика
на ВКС - решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по
т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело № 647/07
г. на ВКС, І ТО/ .
В настоящия случай от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните,
се установява, че информацията по счетоводните баланси на ответника към
31.12.2017г. и 31.12.2018г. е негодна за изготвяне на заключението, тъй като в
същите дълготрайните активи, краткотрайните активи, разходите за бъдещи
периоди, собствен капитал, задължения и финансиранията са посочени в обща сума
като няма данни и информация от кои статии на баланса са формирани. Вещото лице
не може да даде отговор на въпросите дали счетоводството на ответника е редовно
водено, както и какви задължения има към всеки един от кредиторите, тъй като не
е представена първичната счетоводна документация.
В заключението са посочени размерите на задълженията към молителя,
присъединените кредитори и ТД на НАП, както следва: 1/ към „Агроблок“ ЕООД в
размер на 177 224,54лв., от които 174 336,58лв. – вземания по фактури
и 2 887,96лв. – лихви по приложените договори за продажба. В получения
Хронологичен регистър за сметка 411 – Клиенти за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2019г. не се установява да е извършвано плащане на задълженията, респ.
дата на последно плащане.
2/ към „Банка ДСК“ АД, по договорите за кредит и анексите, е в размер на
739 592,79лв., от които: редовна главница 636 299,82лв.; просрочена
главница – 80 964,63лв.; просрочени договорни лихви – 11 173,93лв.;
текущо начислени лихви – 1 385,73лв.; обезщетение за забава –
9 445,68лв.; такси и разноски – 73лв.; дължими държавни такси – 250лв.;
Последното плащане по договорите за кредит, съгласно извлечение от
разплащателната сметка е от 27.05.2019г. Задълженията по договорите за кредит
са обявени за предсрочно изискуеми.
3/ към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по договорите за кредит и анексите към тях, в
размер на 249 070,80лв., от които: просрочена главница –
207 020,80лв.; просрочени лихви – 14 707,63лв.; законна лихва –
9 827,64лв.; присъдени такси и застраховки – 7 842,66лв.; присъдени
съдебни разноски – 4 739,56лв.; разноски по изпълнително дело –
4 932,61лв. Последното плащане по договорите за кредит, съгласно
извлечението от разплащателните сметки е с дата 23.11.2018г. За задълженията по
договорите са издадени изпълнителни листи и са заведени изп.дела при ЧСИ
Красимира Костова – Данова с №20197180400488 и №20197180400488.
4/ към ТД на НАП, съгласно изпратената справка за общите задължения към
23.10.2019г., в размер на 27 296,01лв., от които: корпоративен данък –
1 040,42лв.; данък върху доходите на физическите лица – 129,33лв.;
осигурителни вноски – ДОО, ЗОК, УПФ – 498лв. Срещу ответника има образувано
изпълнително дело №*********/2019г. за вземания, както следва: корпоративен
данък – 5,83лв.; ДДС – 334,97; данък върху доходите на физическо лице –
2 684,40лв.; осигурителни вноски – ДОО, ЗОК, УПФ – 9 134,18лв.; данък
върху дивидентите и ликв.дялове – 13 468,88лв. По изпълнителното дело има
наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки и запор върху
притежаваните от дружеството МПС.
В заключението е посочено още, че от публикуваните ГФО и Счетоводен
баланс в Търговския регистър се установява, че към 31.12.2018г. е налице спад
на размера на имуществото под размера на поетите задължения към кредиторите, а
именно задължения в размер на 1 719 хил.лв. и активи в размер на
1 434хил.лв. Това отрицателно съотношение се запазва и в изготвения от
вещото лице алтернативен счетоводен баланс към 31.10.2019г.
Вещото лице не може да даде отговор за конкретното имущество на ответника
като дълготрайни материални активи, нито за начина на осчетоводяването им
поради липса на първична счетоводна документация. Не може да даде отговор за
кредиторите свързани лица, нито за осчетоводяването на краткосрочните и
дългосрочните задължения на дружеството.
От дневниците за продажби се установява, че последната издадена фактура
№431/22.09.2019г. е за продажба на продукция на „Агроблок“ ЕООД, а последната
получена фактура №1043/28.06.2019г. е от „Бест Чойс“ ЕООД за услуга. От
получената справка от ТД на НАП за актуалното състояние на трудовите договори,
сключени от ответника се установява, че към 15.05.2019г. дружеството не
разполага с персонал за извършване на икономическа дейност.
От изготвения анализ на финансовото състояние на ответното дружество се
установява, че след 2016г. дейността на предприятието започва да се
характеризира с нерентабилност и неефективност, като започва намаляване на способността
на дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични средства, с
които да покрива текущите си задължения
- коефициент за обща ликвидност, който намалява от 1,97 през 2016г., на
0,82 през 2017г. и 0,53 към 31.12.2018г. /при препоръчителна стойност 1/.
Налице е тенденция в намаляването и на останалите коефициенти за: – бърза
ликвидност: от 0,80 към 31.12.2016г. на 0,00 през следващите три години /при
препоръчителна стойност от 0,5-1/; - незабавна ликвидност: от 0,76 през 2016г.
на 0,00 за следващите три години /при препоръчителна стойност 0,5-0,7/ и
абсолютна ликвидност: от 0,76 през 2016г. на 0,00 през следващите три години
/при препоръчителна стойност над 0,3/, които показват: непосредствената
способност на предприятието да обслужва краткосрочните си вземания с по-бързо
ликвидни краткотрайни активи; дали най-бързо ликвидните краткотрайни активи са
достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения, както и каква е
способността на предприятието с наличните парични средства да обслужва
краткосрочните задължения.
Посочените от вещото лице данни установяват налични задължения към
финансови институции, както и липса на активи за удовлетворяване на
задълженията към кредитори, настъпила към 31.12.2018г., към която дата и
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини,
съответно: -0,08, при 0,08 през 2017г. и -5,69 при 12,34 за 2017г., сочещи на
превишаване на пасивите над активите и факта, че собственият капитал на
дружеството е отрицателна величина.
Вещото лице посочва, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим
характер, предвид липсата на налични парични средства, не погасяването на
публичните задължения и поетапното спиране на погасяване на задълженията към
всички кредитори. Моментът, в който финансовите затруднения на дружеството са
придобили траен и необратим характер е 31.12.2018г., когато е настъпила и
декапитализацията му.
От друга страна, финансовият резултат на дружеството за периода 2013 –
2018г. по ГДД по чл.92 от ЗКПО, подадени в ТД на НАП – гр.Варна и по
Алтернативен счетоводен баланс към 31.10.2019г. показва реализирана печалба в
периода от 2013г. до 2017г., вкл., като към 31.12.2017г. същата е била в размер
на 100 968,68лв. Едва през 2018г. дружеството е работило на загуба, възлизаща
на 349 641,39лв. Загуба е отчетена и от вещото лице по алтернативния
счетоводен баланс изготвен към 31.10.2019г.
Съдът намира, че именно посочената дата – 31.12.2018г. следва да се
приеме за начална дата на неплатежоспособността, тъй като към нея дружеството
не разполага с активи, за да бъдат удовлетворени всичките му кредитори, като е
налице траен и необратим характер на това състояние, предвид липсата на данни
за източници на средства за финансиране на дейността.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че спиранията на плащанията по договорите
за кредит сключени с „Банка ДСК“ АД е започнало от м.12.2018г. и е продължило и
през 2019г. През м.12.2018г. дружеството е спряло да погасява и задълженията си
към втория присъединен кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В края на 2018г. е
установено и спиране на плащанията към ТД на НАП, продължило и през 2019г., а
след 15.05.2019г. ответникът вече не е разполагал и с персонал за извършване на
икономическа дейност. Установени са наложени обезпечителни мерки от НАП във
връзка с неизпълнение на описаните публични задължения, както и образувани
изпълнителни дела за събиране на вземанията по обявените за предсрочно
изискуеми договори за кредит.
Съдът не намира основания началната дата да бъде определена към
31.12.2017г., тъй като към посочения момент дружеството е реализирало печалба,
осъществявало е търговска дейност, имало е нает персонал, а коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост са били положителна величина.
Обстоятелството, че коефициентът за обща ликвидност е 0,82, т.е под минималната
приета стойност 1 сам по себе си не е достатъчен да обоснове състояние на
неплатежоспособност, при което длъжникът няма достатъчно имущество за покриване
на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите.
При определяне началната дата на неплатежоспособността съдът прави
преценка на момента, към който ответникът не е бил в състояние да изпълнява
задълженията си към всички кредитори, който е настъпил именно на 31.12.2018г.,
а не към момента, в който е налице спиране на плащането към отделен кредитор
или е започнало влошаване на част от финансовите му показатели /в този смисъл и
решение по т.д.№1453/2013г. на ВКС, 2—ро т.о., решение по т.д.№1565/2014г. на
ВКС, 1-во т.о., решение по т.д.№4356/2013г. на ВКС, 2-ро т.о. и др./.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „Агроблок“ ЕООД,
гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 300лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №192/27.02.2020г. по т.д.№1413/2019г. на ВОС в
частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност на „Фрея –
Варна“ ООД, ЕИК ********* – 31.12.2018г.
ОСЪЖДА Агроблок“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Горна Оряховица ДА ЗАПЛАТИ НА
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр.София, сумата от 300лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър по
партидата на „Фрея –Варна“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.624, вр. чл.622
от ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ.
На основание чл.634 в, ал.1 от ТЗ решението да се впише в особената
книга, водена от съда по несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №192/27.02.2020г. по т.д.№1413/2019г. на ВОС в останалата му част
е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: