Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
475
12.01.2018
година
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд
граждански състав
На четиринадесети
декември
година
две хиляди и седемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон
М.
Членове:
Секретар
С. В.
Прокурор
като разгледа докладваното от
С.М.
търговско дело номер
108
по описа за
2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Есетере
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
9002, бул.Княц Борис І № 89, ет.2, представлявано от управителя Матю Томас
Рийд, гражданин на САЩ, роден на ***г., притежаващ паспорт № ********* издаден
на 08.11.216г. от Държавния департамент на САЩ, чрез адв.Явор Михов ***, със
съдебен адрес:*** против „Инвестстрой“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес ***, представлявано от управителя Цветелина Ватовска да бъде осъдено да
заплати сумата от 127 789.50 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 07.03.2016г. до окончателното заплащане, сумата от
12 733.75 лв. обезщетение за забава върху главницата от 125 000 лв. в
размер на законната лихва за периода 07.03.2016 – 07.03.2017г., сумата от
180.13 лв. обезщетение за забава върху главницата от 2789.50 лв. в размер на
законната лихва за периода 19.07.2016 – 07.03.2017г., както и да бъде осъдено
да заплати направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че по
силата на сключен договор за производство и покупко-продажба на масло от лайка,
ответното дружество се задължило да засади 500 дка с лайка, след това да
извърши дестилация и да предаде на ищеца цялата продукция. На 12.03.2016г.
ищецът превел по сметка на ответника сумата от общо 125 000 лв., а в
съответствие с анекс от 18.07.2016г., на 21.07.2016г. превел още 10 000
лв. Поради неизпълнение на договора, чийто срок е изтекъл към 30.11.2016г.,
като „Инвестстрой“ ЕООД единствено на 26.07.2016г. предало 4.370 кг масло от
лайка на стойност 7210.50 лв., ищецът претендира посочените суми. Договори от
29.09.2016г. не са били сключвани с ответника, тъй като от страна на „Есетере
България“ ЕООД са били изпратени оферти, но ответното дружество не е върнало
подписани такива договори.
Ответната
страна твърди, че на 29.09.2016г. е бил сключен втори договор със същия предмет
и приложения, но с уговорен краен срок 30.07.2017г., като „Инвестстрой“ ЕООД
засяло 500 дка с лайка. Ответникът издал фактура за сумата от 22 500 лв.,
неплатени от ищеца. Твърди и сключването на трети договор от 29.09.2016г. за
производство на етерично масло от бял равнец, със задължение на ищеца да
предплати аванс от 40 500 лв., за които издал фактура. Още същия ден бил
върнат отговор по електронната поща за съгласие по двата договора, а това бил
документ съгласно ЗЕПЕД. Направено е възражение за прихващане със сумата от
75 600 лв., включваща 22 500 лв., 40 500 лв. и законната лихва
от 4500 лв. за периода от 02.10.2016г. до 16.05.2017г.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и
доказани. В писмени бележки изложи подробни доводи.
Ответникът чрез управителя си твърди, че претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и неподкрепена с доказателства. В подкрепа на
защитната си теза ангажира гласни доказателства. Счита, че направените
възражения за прихващане като изцяло доказани, следва да бъдат уважени ако съда
приеме исковете за основателни. Съображения изложи в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
И исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на
делото. Внесена беше дължимата държавна такса, вкл.предвид направеното
увеличение размера на исковата претенция.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1, предл.3, вр.чл.88
ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Според представения договор от 11.03.2016г. /л.7-17 по делото пред
ОС-Бургас/, ищцовото дружество се е задължило да авансира със сумата от
125 000 лв. и изкупи цялата продукция от засята с лайка от ответника
земеделска площ от 500 дка. Уговорен е краен срок на договора – 30.11.2016г. С
анекс от 18.07.2016г., страните са предоговорили цената на кг от суровината и
ищеца се е задължил да преведе авансово сумата от още 10 000 лв.
Няма спор, а видно и от приложените 2 бр. фактури, ищцовото дружество е превело
по сметка на „Инвестстрой“ ЕООД 125 000 лв. на 07.03.2016г. и още
10 000 лв. на 19.07.2016г., съотв. 150 000 лв. с ДДС на 12.03.2016г.
и 12 000 лв. с ДДС на 21.07.2016г. На 26.07.2016г. „Инвестстрой“ ЕООД е
предало на „Есетере България“ ЕООД 4.370 кг. масло от лайка, което според
съставената фактура № 26/ 22.12.2016г. е на стойност 7210.50 лв. /л.28/.
Приложена е декларация от „Инвестстрой“ ЕООД /л.30/, според която дружеството
не е в състояние да достави други количества етерично масло от лайка в
изпълнение на договора.
Според показанията на свидетеля Д.Г. – служител в „Есетере България“
ЕООД в гр.Варна като младши юрисконсулт, приложените по делото писмо и проекто
- договори са били изпратени до Ватовска от свидетелката. Самата Ватовска е
идвала във Варна, но Г. не е присъствала на подписване на договори. Линкът от
17.02.2017г. бил изготвен от екип адвокати и свидетелката, по възложение на
генералния директор Пламен Николов. Двата договора от 29.09.2016г. за лайка и
бял равнец са били изпратени от свидетелката по имейла до ответното дружество
за одобряване, подписване и връщане, но това не се случило. Свидетелката не е
виждала подписан от „Инвестстрой“ ЕООД екземпляр от договорите, които Г. посочи
като находящи се по делото на л.50 и сл. и 70 и сл.
С оглед така изяснената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи. Не се спори между страните, че уговорената цена за
изпълнение на договора от 11.03.2016г. е била 125 000 лв. без ДДС, както и
че тази сума и още 10 000 лв. са били преведени по сметка на ответното
дружество. Или между страните е съществувало облигационно правоотношение, по
силата на което ответното дружество се е задължило да извърши описаните
действия, а „Есетере България“ ЕООД да заплати затова сумата от 125 000
лв. без ДДС. Няма спор, че въпреки преведените суми, „Инвестстрой“ ЕООД не е
изпълнило изцяло задълженията си по договора, като е предало продукция на
стойност 7210.50 лв. Договорът е срочен, като същият е изтекъл към
30.11.2016г. Няма спор, че към момента на завеждане на исковата молба, нито
предплатената сума е била върната, нито ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора. В полза на това е налице и подписана декларация.
Поради това съдът приема, че предявеният иск за връщане на сумата от общо
127 789.50 без ДДС като получена на отпаднало основание, е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
Направените възражения за прихващане са неоснователни. По делото не бяха
приложени доказателства, за валидно сключени други договори между страните.
Въпреки задължението си съобразно чл.183 от ГПК, при поискване „Инвестстрой“
ЕООД да представи в оригинал договорите, това не беше сторено. Не бяха
представени и договорите на електроне носител съобразно чл.184 от ГПК, както
беше постановено с определение на съда № 772/ 26.07.2017г. Представените
договори не съдържат валидни подписи на страните. Не са били подписани и с
електронен подпис. При това положение съдът приема, че е налице един валиден
договор между страните, с анекс към него относно сумата от 10 000 лв. Или
не е налице вземане на ответното дружество, с което да може да се осъществи
валидно прихващане.
С оглед приетите за доказани искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, доказани са и исковете за заплащане на лихва за забава върху сумата от 125
000 лв. в размер на 12 733.75 лв. за периода 07.03.2016 – 07.03.2017г.,
както и за сумата от 180.13 лв. върху главницата от 2789.50 лв. за периода
19.07.2016 – 07.03.2017г. при използване на счетоводна програма за
изчисляването им. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главниците
от 127 789.50 лв., считано от депозиране на исковата молба пред ОС-Бургас
до окончателното заплащане на сумата.
Останалите твърдения и възражения на страните са неоснователни.
Съществуването на други преддоговорни отношения между страните е без
значение за спора. Не е налице новиране, предоговаряне, разсрочване и др. на
клаузи по обсъждания договор. Това трябваше да стане в писмен вид. Обвиненията
към съда от страна на управителя Ватовска, че е изостанал от начина на
осъществяване на търговския оборот, следва да бъдат адресирани към
законодателя. Колкото и да се цели бързина при сключването на договори, все пак
трябва да има и валидно подписан документ, който да указва на неговия предмет,
на правата и задължения на страните. От кореспонденцията може да се направи
извод, че всяка от страните е имала своя представа за отношенията помежду им,
но това следваше да се закрепи в писмен документ.
Уговореният краен срок 30.11.2016г., няма доказателства да е бил
удължаван до 30.07.2017г., както твърди ответната страна. Затова и с изтичането
му след м.ноември 2016г., не е било необходимо ищеца в качеството си на
кредитор да предоставя нов срок за изпълнение на ответника.
Няма основания за прилагане на института на стопанска непоносимост така,
както е описан в закона – чл.307 от ТЗ. Впрочем такова искане следваше да се
отправи към съда, но ответната страна само спомена, че някои от действията на
ищцовото дружество поставяли „Инвестстрой“ ЕООД в такова положение. Вероятно се
касае за неуточняване на клаузи по изтеклия или по несключените договори.
Предвид уважения размер на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, „Екодом“ ООД следва да заплати на Мариана Баева - Кьонигсберг
направените по делото разноски в размер на 10 628.20 лв., от които 5628.20
лв. внесена държавна такса и 5000лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1, вр.чл.88 ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Инвестстрой“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя
Цветелина Ватовска да заплати в полза на „Есетере България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9002, бул.Княз Борис І
№ 89, ет.2, представлявано от управителя Матю Томас Рийд, гражданин на САЩ,
роден на ***г., притежаващ паспорт № ********* издаден на 08.11.216г. от
Държавния департамент на САЩ, чрез адв.Явор Михов ***, със съдебен адрес:***
сумата от 127 789.50 /сто двадесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и
девет лв. петдесет ст./ без ДДС заплатен аванс по изтекъл и неизпълнен договор
от 11.03.2016г., ведно със законната лихва считано от 07.03.2016г. до
окончателното й заплащане, сумата от 12 733.75 /дванадесет хиляди
седемстотин тридесет и три лв. седемдесет и пет ст./ обезщетение за забава
върху главницата от 125 000 лв. представляваща законната лихва за периода
07.03.2016 – 07.03.2017г., сумата от 180.13 /сто и осемдесет лв. тринадесет
ст./ обезщетение за забава върху главницата от 2789.50 лв. представляваща законната
лихва за периода 19.07.2016 – 07.03.2017г.
ОСЪЖДА
„Инвестстрой“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от
управителя Цветелина Ватовска да заплати в полза на „Есетере България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9002,
бул.Княз Борис І № 89, ет.2, представлявано от управителя Матю Томас Рийд,
гражданин на САЩ, роден на ***г., притежаващ паспорт № ********* издаден на
08.11.216г. от Държавния департамент на САЩ, чрез адв.Явор Михов ***, със
съдебен адрес:*** сумата от 10 628.20 /десет хиляди шестстотин двадесет и
шест лв. двадесет ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: