Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 05.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова, като разгледа т.д. № 2461/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 694, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ в
ред. ДВ 38/2006 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.С. ЕООД твърди,
че с договор за цесия от 03.10.2011 г., сключен с А.К., придобил вземане срещу С.С.К.ООД
(н.) в размер на 30 360 евро, представляващо платена цена по договор за
строителство и предварителен договор за продажба, който е развален. За цесията
длъжникът бил уведомен от досегашния кредитор. В откритото производство по
несъстоятелност срещу С.С.К.ООД ищецът предявил гореописаното вземане и същото
било включено в изготвения от синдика списък, но по възражение на ответниците-физически
лица било изключено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ. Ето защо ищецът моли съда да
установи съществуването на предявеното вземане срещу несъстоятелния длъжник. Претендира
разноски.
Ответникът С.С.К.ООД (н.) признава
иска.
Ответниците С.Е. А.Д., П.А.Л., Д.Т.,
Д.Д.Х., Д.М.М., Р.А.С., Б.Г.Я., М.Д.М., Д.М., Д.Р.А., К.Н., Н.П.Е., Д.Р.Г. и Д.С.У.
оспорват иска, като твърдят, че не е спазен предвиденият в чл. 694, ал. 1 ТЗ
срок за предявяването му, а по същество – че документите, удостоверяващи
вземането, са с недостоверна дата и неавтентични; съставени са при нередовно
водено счетоводство; договорът за цесия е нищожен поради неопределеност на
предмета; налице е свързаност между цесионера и длъжника; няма доказателства за
плащане по предварителния договор. Ето защо молят съда да отхвърли предявения
иск. Претендират разноски и възразяват за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Синдикът, конституиран на
основание чл. 694, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, счита иска за предявен от процесуално
нелегитимирана страна поради прехвърляне на спорното право преди предявяването
му, а по същество – за неоснователен по съображения, идентични с поддържаните
от ответниците-физически лица.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По
допустимостта:
С решение от 06.10.2011 г. е
открито производство по несъстоятелност за С.С.К.ООД (н.). С определение от 17.10.2012
г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, процесното вземане е изключено от
списъка с приетите вземания по възражение на ответниците-физически лица. Определението
е обявено в Търговския регистър на 18.10.2012 г., поради което искът се явява
предявен в срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ в ред. ДВ 38/2006 (тъй като срокът, който
се брои по дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, посочено от
закона като негово начало – чл. 60, ал. 5 ГПК).
Възражението за недопустимост поради ненадлежна процесуална легитимация също е неоснователно, съображения за което са изложени в определението от 29.05.2018 г. (л. 167, т. ІІ) – искът е предявен от лицето, което е поддържало, че има кредиторово качество в началния момент на производството по предявяване на вземанията, етап от което производство се явява и настоящият исков процес. Цедирането на вземането, извършено след началото на производството по предявяване на вземанията, ще има за последица обвързаността на приобретателя при условията на чл. 226 ГПК (по аналогия с мотивите, изложени в т. 10б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Още повече, че определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е постановено именно в лицето на цедента.
По
основателността:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане за връщане на платена по развален договор цена, придобито от ищеца чрез цесия. Следователно за основателността му в тежест на ищеца е да докаже сключване на договора за строителство и продажба; плащане на процесната сума от възложителя; разваляне на договора; прехвърляне на вземането за връщане на платената сума в полза на ищеца и уведомяване на длъжника за това.
За доказване на
горепосочените факти ищецът е представил като писмени доказателства Предварителен
договор за продажба на недвижим имот между С.С.К.ООД (н.) като
продавач-изпълнител и А.К. като купувач-възложител, Допълнително споразумение
към предварителния договор, с което се установяват предпоставките за разваляне
на договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя, както и договор за
цесия на реституционното вземане, сключен между А.К. и ищеца, и уведомление до
длъжника, отправено от цедента Ксу.
Първият спорен между страните въпрос е налице ли са валидно сключен договор за строителство и предварителен договор за продажба и договор за цесия – с оглед твърдението за неавтентичност на подписите, положени за Ксу съответно като купувач-възложител и като цедент. Във връзка с надлежно заявеното от ответниците-физически лица оспорване е допуснато изслушване на съдебно-графическа експертиза, която дава категоричен извод за автентичност на подписа, положен за Ксу (л. 222). Същевременно обаче експертът сочи, че като сравнителен образец за подписа на Ксу е използвано копие на паспорт, предоставено от ищеца. Това копие е приложено към експертизата и от същото е видно, че преписът не е официално снет, нито има други данни, от които да се заключи, че представеното на вещото лице (и то от ищеца) копие е достоверен сравнителен материал (напр. данни преписът да е снет или да се съхранява в държавен орган). Върху преписа е налице отбелязване на английски език в потвърждение, че преписът е снет от паспорт на Ксу, но отбелязването е извършено от лице, за което няма данни да е снабдено с официални удостоверителни функции. Ето защо и доколкото автентичността на преписа, използван за сравнителен материал, е изрично оспорена от ищеца (вж. изявление в о.с.з. на 23.01.2019 г., л. 231), съдът счита, че не следва да кредитира експертния извод относно автентичността на подписите, положени върху оспорените документи за А.К. – изводът на вещото лице е несъмнен при сравнение на оспорените подписи с представения сравнителен образец, но няма категорични данни за достоверността на образеца. Съдът не е допуснал служебно изготвяне на допълнително заключение, въпреки че въпросът за автентичността на оспорените подписи е от категорията на изискващите специални знания, тъй като ищецът не установи да е в държане на други документи, които биха могли да послужат за сравнителен образец.
Наличието на договор за строителство би могло да се установи и косвено – напр. чрез доказателства за извършено плащане с такова основание. В настоящия случай обаче не се събраха доказателства, от които да се направи несъмнен извод в тази насока – видно от изисканата справка (л. 209, стр. 2), на 18.12.2007 г. сметката на С.С.К.ООД (н.) е заверена със сумата от 2 438 896,89 евро, като преводът е извършен от П.Д.Б.ООД с посочено основание „Agency contract for Summit Lodge”. Извършването на такъв превод е в съответствие с представените доказателства за наличие на договорни отношения между С.С.К.ООД (н.) и П.Д.Б.ООД по договор за посредничество, по силата на който наредителят на превода се е задължил да договаря „продажби на обекти в комплекс Съмит Лодж“ и да получава продажната цена, а след удържане на комисионна да я отчита на възложителя (чл. 3.1.). Същевременно обаче, няма преки доказателства, че част от преведената сума съставлява именно вноска от продажната цена по процесния договор в размер на 30 360 евро. Представеният към банковото извлечение списък, индивидуализиращ задълженията, които са погасени с паричния превод, съставлява частен документ, при това без формална доказателствена сила (тъй като е неподписан) и верността на неговото съдържание не може да бъде противопоставена никому. Действително, съгласно заключението на ССчЕ, прието при повторното разглеждане на делото (л. 189), в деня на извършения превод С.С.К.ООД (н.) е издало фактура с получател Ксу и е осчетоводило същата чрез включването й в дневника, но издаването на фактурата не доказва, че по нея е извършено плащане.
Дори да се приеме обаче, че на 18.12.2007 г. С.С.К.ООД (н.) е получило плащане на суми, дължими от А.К., това плащане не може да се свърже с процесния договор, от който произтича вземането, предмет на установяване в настоящото производство - тъй като съгласно представения договор, първата вноска е дължима при сключването му, а той – според отразеното от продавача, а и според твърденията в исковата молба, е сключен на 31.01.2008 г. Няма никакви доказателства да е извършено предварително плащане на цената, нито пък са поддържани такива твърдения. Ето защо не се установява при условията на пълно доказване, че ако има плащане, то е извършено по процесния договор (вж. за сходни мотиви Решение № 2204/11.12.2005 г. на САС, постановено по т.д. № 56/2015 г. и Определение № 878/06.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 693/2016 г.).
Изводът за недоказана автентичност на подписа на Ксу по изложените по-горе мотиви важи и за допълнителното споразумение (поради което съдът не кредитира съдържащото се в него признание за плащане на сумата), а също и за договора за цесия. Относно договора за цесия не се установяват и фактите, посочени като съдържание на насрещната престация. Макар последващите сключването на договора факти да нямат никакво правно значение за действителността му, фактът на изпълнение в случая – ако беше доказан - би могъл косвено да сочи, че такъв договор действително е сключен. В настоящия случай обаче не се събраха доказателства относно насрещната престация, а именно – че е налице договор за продажба на акции, продажната цена по който, дължима от Ксу, е прихваната срещу цената за цедираното вземане.
Наред с това, налице са доказателства, разколебаващи и достоверността на
датата, посочена в договора за цесия – видно от неоспорената електронна
кореспонденция между С.С.К.ООД (н.) и „инвеститорите в Съмит Лодж Банско“ (л.
58 - л. 71), предложенията за „прехвърляне на инвестицията в Кристал Спригс“
чрез придобиване на акционерно качество (с което е свързана и насрещната
престация на договора за цесия) са направени след сочената дата на цесията,
а именно след 03.10.2011 г.
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не е проведено пълно доказване от страна на ищеца на спорните факти – че валидно е сключен договор за строителство и предварителен договор за продажба; че именно по него е извършено плащане и че е придобил надлежно вземането за връщане на платената цена. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На основание чл. 694, ал.
7 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 2 375,16
лв., а на ответниците – физически лица – адвокатско възнаграждение в размер на 8214,49
лв. Разноски за пощенски разходи не следва да се присъждат, тъй като са
направени на риск на страната.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С. ЕООД, ЕИК*********, срещу С.С.К.ООД
(н.), ЕИК *********и С.Е.
А.Д., гражданин на Великобритания, паспорт № **** г., П.А.Л., гражданин на
Ирландия, паспорт № **** г., Д.Т., гражданин на Ирландия, паспорт № ***** г., Д.Д.Х.,
гражданин на Ирландия, паспорт № ****** г., Д.М.М., гражданин на Ирландия,
паспорт № ***** г., Р.А.С., гражданин на Великобритания, паспорт № ***** г., Б.Г.Я.,
гражданин на Норвегия, паспорт № ***** г., М.Д.М., гражданин на Ирландия, паспорт
№ ****** г., Д.М., гражданин на Великобритания, паспорт № ***** г., Д.Р.А., гражданин
на Великобритания, паспорт № ***** г., К.Н., гражданин на Ирландия, паспорт № *****
г., Н.П.Е., гражданин на Великобритания, паспорт № **** г., Д.Р.Г., гражданин
на Великобритания, паспорт № *****.2003 г., и Д.С.У., гражданин на
Великобритания, паспорт № ***** г., иск с правно основание чл. 694, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ
в ред. ДВ 38/2006 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К.С. ЕООД, ЕИК*********,
има вземане срещу С.С.К.ООД (н.), ЕИК *********за сумата от 30 360 евро, представляваща
подлежаща на връщане цена, платена по развален предварителен договор за
продажба на недвижим имот № ***** сключен между С.С.К.ООД (н.) и А.К., което
вземане е цедирано на ищеца с договор за цесия от 03.10.2011 г.
ОСЪЖДА К.С. ЕООД, ЕИК*********, да заплати по сметка
на съда на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 2 375,16 лв. държавна
такса, а на С.Е. А.Д., гражданин на Великобритания, паспорт №
*********/21.12.2001 г., П.А.Л., гражданин на Ирландия, паспорт № ***** г., Д.Т.,
гражданин на Ирландия, паспорт № ***** г., Д.Д.Х., гражданин на Ирландия,
паспорт № **** г., Д.М.М., гражданин на Ирландия, паспорт № **** г., Р.А.С., гражданин
на Великобритания, паспорт № **** г., Б.Г.Я., гражданин на Норвегия, паспорт № *****
г., М.Д.М., гражданин на Ирландия, паспорт № ****.05.2005 г., Д.М., гражданин
на Великобритания, паспорт № ****** г., Д.Р.А., гражданин на Великобритания,
паспорт № ***** г., К.Н., гражданин на Ирландия, паспорт № *****г., Н.П.Е.,
гражданин на Великобритания, паспорт № **** г., Д.Р.Г., гражданин на
Великобритания, паспорт № ***** г., и Д.С.У., гражданин на Великобритания, паспорт
№ ***** г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8214,49 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
.
СЪДИЯ: