№ 244
гр. Костинброд, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100688 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
20000 лева, претърпени от ищеца Е. Д. М., в резултат на противоправно
поведение на ответника- СРС, изразяващо се в нарушение на правото за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок по н.о.х.д.№7061/18 г. по
описа на СРС, НО.
С определение №158/18.02.25г., постановено по в.ч.гр.д. №16/25 г. по
описа на СОС, е отменено определение на РС- Костинброд, в частта с която
производството по делото е прекратено за периода от 13.06.23г. до 19.07.23 г.,
като въззивната инстанция е дала указания да се продължило производството
по делото за този период.
Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на имуществени вреди за ищеца, като
оспорва и техния размер.
В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, взема лично участие,
като поддържа предявения иск.
Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
С писмено становище оспорва предявения иск. Претендира разноски.
РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на
държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
По делото е приобщен препис от н.о.х.д.№7061/18 г. по описа на СРС,
НО, видно от който не се установи за периода от 13.06.23г. до 19.07.23 да е
имало неоснователно забавяне при водене на производството по делото
поради следните съображения:
Производството по н.о.х.д.№7061/18 г. по описа на СРС, НО, е образувано
във връзка с подадена ЧТ от страна на ищеца Е. Д. М., против К. З., с който се
навеждат твърдения за извършено престъпление от частен характер спрямо
ищеца. ЧТ е подадена на 23.04.2018 г.
В производството развило се пред СРС, е бил постановен краен съдебен
акт, а именно присъда от 09.02.22 г. Постановеният съдебен акт е бил
обжалван от страна на ищеца Е. М., във връзка, с което е било образувано
в.н.ч.х.д.№3874/22 г. по описа на СГС, НО. В хода на въззивното производство
е било постановено решение №45/23.01.23 г. Препис от съдебния акт на
въззивния съд е бил връчен на жалбоподателя Е. Д. М. на 27.01.23 г., който на
17.02.23 г., е подал касационна жалба.
С разпореждане от 07.06.23 г., постановено по в.н.ч.х.д.№3874/22г. по
описа на СГС, съдията- докладчик е върнал подадена касационна жалба, като
подадена извън срок.
Ищецът Е. Д. М. е получил препис от съдебния акт на 12.06.23г., като на
21.06.23г., е подал жалба срещу постановения акт на въззивния съд до ВКС.
С определение от 19.07.23г., постановено по н.ч.д. №599/23 г. по описа на
ВКС, състав на съда, е оставил без уважение частната жалба подадена от
ищеца по настоящото дело.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля Е. П., тъй като от
тях не може да установи с категоричност каквато и да било конкретика около
това какъв е бил предмета на воденото от ищеца дело пред СРС /дали е
гражданско или наказателно/, както и какво е претендирал последния. Наред с
това, свидетелят заяви, че ищецът води множество дела/над 1000/, и не може
да конкретизира по кое точно дело са му причинени неудобства, стрес или
причинени неприятни преживавания. При наличието на такава абстрактност,
съдът намира, че по своя характер същите не следва да бъдат кредитирани.
Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими
към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.
От приобщения по делото отговор от МП се установява, че във връзка с
подадено заявление по реда на глава „трета“ от ЗСВ, което е подадено от
ищеца по делото, е била извършена проверка от ИВСС по н.д.№7061/2018г. по
описа на СРС, като заявлението е отхвърлено като неоснователно. Към
писмото е приобщен и изготвения констативен протокол от извършената
проверка.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
2
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че по делото не се установи да е било налице забавяне от
страна на съдебния състав при СРС, доколкото за посочения период от време,
а именно 13.06.23 г. до 19.07.23 г. се установи, че производството по делото е
било висящо пред СГС и ВКС, но не и пред ответника по делото.
Съдът намира, че по своя характер претенцията на ищеца се явява
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответникът, който своевремнно е направил искане за
присъждане на такива, в т. ч. на юрисконсултско възнаграждение. На
3
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., който размер е съобразен
с фактическата и правната сложност на делото, така и с това, че
ответникът/негов представител не е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М.,
ЕГН**********, против СРС, за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 20000 лева, за претърпени от ищеца Е. Д.
М., ЕГН**********, в резултат на противоправно поведение на ответника-
СРС, изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок по н.д.№7061/18 г. по описа на СРС, НО, за периода от
13.06.2023 г. до 19.07.23 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН**********, да
заплати на СРС, сумата от 150 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4