Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260494
гр. Пловдив, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-0432-000390/31.12.2019 г. на началник I РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез
своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на
принципа „ne bis in iden” /не два пъти за едно и също/, като пледира за образувано наказателно производство и
одобрено по него споразумение за решаване на делото, чийто предмет се покрива с
предмета на изследване по настоящото дело. В съдебно заседание поддържа
аргументите си.
Въззиваемата страна
не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 04.12.2019 г. жалбоподателят
И.К. управлявал лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****. Движел се в
посока изток-запад като около 16:10 ч. на бул. „Александър Стамболийски“ № 9 в
гр. Пловдив бил спрян от полицейски екип към I РУ към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители
установили водачът като И.М.К.. При проверката ****С.Б. забелязал, че на
водачът зениците са разширени, говори забавено и неясно. Затова предприели
действия за изпробването му за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с тест Dreger DrugCheck 3000 STK5 c LOT
ARMK 0671, годен до 2020-11. Жалбоподателят обаче отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил
издаден талон за медицинско изследване № 0062786.
По-късно било
образувано наказателно производство, във връзка с което със съответния
властнически акт е взета кръвна проба и което е приключило с одобрено
споразумение по НОХД № 2175/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив. С
последното жалбоподателят бил признат за виновен в това на същата дата и място
да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и престъпление по чл.
343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, за това да е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 040971 от 04.12.2019 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.
174, чл. 3 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта като на мястото за възраженията
изписал, че има.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Б. - актосъставител,
както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заверен препис от
определение № 260005 от 17.08.2020 г. по описа на НОХД № 2175/2020 г. по описа
на Районен съд Пловдив, ведно с обвинителен акт по същото дело и разпореждане
за насрочване на делото за разпоредително заседание, както и лист за преглед на
пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава,
каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля.
Показанията на Б.
съответстват на останалите събрани доказателства, като косвено се подкрепят и
от приобщеното по делото определение за одобряване на споразумение по
наказателно дело. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни. Поради тези причини съдът им дава вяра. Показанията
не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха факти и не
ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна фактическа обстановка. Затова
съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е
възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да
извършат необходимия контрол.
Не са налице
основанията за зачитане на принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/. Образуваното наказателно
производство не се отнася до същия предмет като настоящото, тъй като то се е
водило и приключило за извършван на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
и изтъкнатия от представителя на жалбоподателя чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК.
Последният включва във фактическия си състав установяване на обстоятелството,
че определено лице, което в случая е идентично с жалбоподателя, е управлявало
МПС след употреба на наркотични вещества. Предметът на настоящото производство
включва в себе си обаче отказ на водач на МПС да бъде изпробван за употреба на
такива вещества. Тоест фактическият състав и на двете производства корено се
различава, тъй като този по НК преследва и санкционира управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, а този по ЗДвП отказа на водача да бъде
тестван. Затова и не се покриват критериите за idem и възражението на жалбоподателя е неоснователно.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни
аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И.К. като водач на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** на 04.12.2019 г. около 16:10 часа в гр. Пловдив на бул. „Александър
Стамболийски“ № 9 е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието
на употреба на наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си
да бъде тестван и с техническо средство дрегер „Дръг чек 3000 STK5“ с LOT ARМK 0671. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0062786.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. В хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е
управлявал автомобила. В този смисъл съдът приема, че е налице отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон
за медицинско изследване. Той не е изпълнил това предписание и не се е
възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба доброволно,
като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и
съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва
санкциониране на изразения от него отказ за тестване. Всъщност проба му е
взета, след разрешение на компетентните органи и по принудителен начин, което
не просто не изключва съставомерността на деянието му, но и потвърждава отказа
му.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма, предписваща поведение,
така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на
изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът
да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен
чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по
отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът
дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. В конкретния случай напълно
ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига
обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо
средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя
да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е
въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно
отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от
14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят
в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при
управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал
настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за
да се приеме, че нарушението е маловажен случай.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 19-0432-000390/31.12.2019
г. на началник I РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Ж. К.