Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1554 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Колидж тайм“ ЕООД, предявена чрез управителя на
дружеството П. И. Л., срещу заповед № 196-ФК/03.06.2019 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 10 дни на
стопанисвания от него търговски обект: ГОСИП БАР, находящ се в гр. Варна, ул.
„Княз Николаевич“ № 2а, и е забранен за същия срок достъпът до него, на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС. По съображения, сочещи на наличието на основания
по смисъла на чл. 146 т. 1 – 5 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, се иска заповедта по
чл. 186 ал. 3 ЗДДС да се обяви за нищожна от съда, а в отношение на
евентуалност – да се отмени и на жалбоподателя да се присъдят сторените по
делото разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат Т. и се оспорва от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл. 153
ал. 1 предл. второ АПК, чрез пълномощника му юрисконсулт П.. В постъпили по
делото преди съдебно заседание на 25.09.2019 г. писмени бележки с. д. №
14113/19.09.2019 г. юрисконсулт П. излага подробни съображения в подкрепа на
становището за законосъобразност на оспорения административен акт като моли
съда при отхвърляне на жалбата да присъди в полза на ТД на НАП – Варна
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката за спазване
на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка на
л. 16 от адм. преписка обжалваната заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е връчена на 03.06.2019
г. на упълномощеното от управителя на „Колидж тайм“ ЕООД лице, чието пълномощно
рег. № 114/15.01.2019 г. е приложено на л. 18 от преписката, а жалбата срещу заповедта
според поставения печат на ТД на НАП – Варна е предявена на 04.06.2019 г.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
196-ФК/03.06.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол сер. АА № 0350102/23.05.2019
г. е наложил на „Колидж тайм“ ЕООД принудителна административна мярка по чл.
186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 10 дни на стопанисвания от дружеството
търговски обект: ГОСИП БАР в гр. Варна на ул. „Княз Николаевич“ № 2а и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи при проверката им в
търговския обект на 23.05.2019 г. заплащане в брой на поръчани от тях напитки
на обща стойност 9, 19 лв. без за покупката да е издаден фискален касов бон от въведените
в експлоатация и работещи в обекта две фискални устройства. Посочено е, че плащането,
което е извършено с банкнота от 10 лв.
от органа по приходите И. А.С. преди легитимацията му като такъв, е прието в
14:27 часа от работещото в обекта лице Петко Димитров Петков и е върнато ресто
от 0, 81 лв. като за него в 14:27 часа е издадена само нефискална сметка №
82957, а фискалният касов бон под № 0002895 е издаден в 14:38 часа едва след
легитимирането на органите по приходите. Така индивидуализираното деяние е квалифицирано
като нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изложени
са мотиви във връзка с определената 10-дневна продължителност на срока, за
който се прилага ПАМ.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в съставения от тях в присъствието на салонния
управител в обекта С.В.В. протокол сер. АА № 0350102/23.05.2019 г., в който
нарушението е индивидуализирано по идентичен начин /л. 2 – 6 от преписката/. В
протокола е посочено също, че при проверката е разчетена касова наличност от едното
ФУ в размер на 169, 47 лв. и от другото ФУ – в размер на 156, 44 лв. /или общо
325, 91 лв./ при установена фактическа наличност от 435, 90 лв. /без налични парични
суми в началото на работния ден и без служебно въведени и служебно изведени пари
от каса/. Следователно, към момента на проверката е установена фактическа
касова наличност със 109, 99 лв. в повече от регистрираната в работещите в
обекта две фискални устройства, което само по себе си е индикация, че в обекта
е възможно да се извършват нерегистрирани във фискалните устройства продажби.
Обстоятелствата по протокола се
потвърждават изцяло от останалите събрани при проверката и приложени по
преписката писмени доказателства: 1/
изготвени на 23.05.2019 г. два писмени описа на паричните средства в касата на
търговския обект към момента на започване на проверката, относими към всяко от
двете функциониращи в обекта фискални устройства, според които в касата на
едното ФУ е установена фактическа касова наличност на парични средства в размер
на 90, 90 лв., а в касата на другото – в размер на 345 лв. /или общо 435, 90
лв., колкото са посочени и в протокола от проверката/ - л. 9 и 10 от преписката;
2/ изведени на 23.05.2019 г. в 14:39
часа два дневни финансови отчета от всяко от работещите в обекта ФУ с регистриран
във всяко от тях общ оборот към този час съответно на стойност 156, 44 лв. и
169, 47 лв. /л. 7 от преписката/; 3/
издаден на 23.05.2019 г. в 14:27 часа нефискален бон № 82957 за поръчани
напитки на обща стойност 9,19 лв., маса 100, начало: 14:17 и край на
сметката:14:27 /л. 8 от преписката/; 4/ издаден
на 23.05.2019 г. в 14:38 часа фискален касов бон 0002895 за сумата 9, 19 лв. за
поръчка от маса 100 с начало на поръчката 14:17 часа и край 14:27 /л. 8 от
преписката/; 5/ справка от НАП за
лицата, работещи по ТПО към 23.05.2019 г. в стопанисвания от „Колидж тайм“ ЕООД
обект ГОСИП БАР, между които е и салонния управител С.В.В., подписал протокола
от проверката сер. АА № 0350102/23.05.2019 г., а също и лицето Петко Димитров
Петков, сервитьор, приел плащането на сумата от 9, 19 лв. /л. 11 от преписката/.
Съществените за прилагането на
процесната ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС обстоятелства се потвърждават и от изслушаните
по делото в с. з. на 25.09.2019 г. свидетелски показания на служителите,
извършили проверката в обекта: И. А. С. и И. К. К.в. И двамата са категорични, че
при заплащането на 23.05.2019 г. на цената на направената от тях поръчка в
„Госип бар“ сервитьорът, приел сумата, не им е издал веднага фискален касов бон
за нея, а това е станало едва след легитимирането им като контролни органи.
Неточността в показанията на свидетеля Колев относно стойността на поръчката /около
4 лв. според него и 9, 19 лв. според протокола и заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС/, както и неточността пак в неговите показания по отношение на конкретния
час, в който им е издаден служебният бон /14:20 ч. според свидетеля, а според протокола
и заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС – 14:27 ч./ и в който им е издаден фискалният
касов бон /някъде 14:30 -14:40 ч. според свидетеля, а според протокола и
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС – 14:38 ч./ не е от съществено значение за
кредитирането на тези показания. Релевантният за изхода на спора факт не се
свежда до това колко точно е била сумата на поръчката и дали в 14:20 ч. или в 14:27
ч. е издаден служебният бон за нея, а до обстоятелството издаден ли е още при
извършването на продажбата фискален касов бон или това е станало в по-късен
момент едва след легитимирането на проверяващите инспектори от НАП. Както се
посочи, в тази част показанията и на двамата свидетели са напълно безпротиворечиви
и недвусмислено сочат на обстоятелството, че до издаването на фискален касов
бон се е стигнало не по време на самото заплащане на цената на поръчаните напитки,
а по-късно - едва след като те са се легитимирали като проверяващи лица.
По преписката е приложен и съставеният
за нарушението АУАН № F489964/03.06.2019 г. /л. 17/, а в с. з. на 20.11.2019 г. към
доказателствения материал по делото са приобщени издаденото въз основа на АУАН № F489964/03.06.2019 г. наказателно
постановление № 447083-F489964/09.07.2019 г., с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Колидж тайм“ ЕООД по чл. 185 ал. 1 ЗДДС, както и заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
да издават заповеди за прилагането на принудителни административни мерки по чл.
186 ЗДДС /л. 45 и 48 от делото/.
Така събраните доказателства и
направените въз основа на тях фактически констатации дават основание на съда да
приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията за налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Поради
това искането за обявяването на заповед № 196-ФК/03.06.2019 г. за нищожна е
неоснователно.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган, обратно на оплакването на жалбоподателя, е изложил в
заповедта мотиви, обусловили прилагането на ПАМ, включително и относно срока на
нейното действие, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е определен в максимални
параметри /до 30 дни/, което обуславя необходимостта във всеки отделен случай
да се обоснове конкретно избраната му продължителност. В случая тя е три пъти
по-малка от максималната посочена в закона. Фактът, че в заповедта не е посочено
изрично издаденото за нарушението наказателно постановление не може да обуслови
извод за отсъствието на съществен реквизит в нея, тъй като производствата по
налагане на ПАМ и по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя поначало са независими едно от друго като налагането на ПАМ по чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС по никакъв начин не е обусловено от предварителното
издаване на наказателно постановление за нарушението. Както изрично е посочено
в чл. 186 ал. 1 ЗДДС, запечатването на търговския обект при наличието на която
и да било от уредените в разпоредбата хипотези се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, което ще рече, че прилагането на
ПАМ не е обвързано от ангажирането на административнонаказателната отговорност
на нарушителя. Последното се извършва по реда на ЗАНН с издаването на
наказателно постановление, с което на нарушителя се налага административно
наказание за установеното с АУАН административно нарушение, докато налагането
на ПАМ се извършва със заповед на компетентния административен орган при
съблюдаване на правилата на АПК. Поради същата причина за законосъобразността
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е ирелевантно и обстоятелството, на което се
позовава пълномощникът на жалбоподателя в пледоарията по същество в с.з. на 20.11.2019
г., че в по-късно издаденото наказателно постановление № 447083-F489964/09.07.2019 г. като час на
заплащане на контролната покупка е посочен 14:57 ч., докато в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС този час е 14:27 ч.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от проверката
е съставен на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК протокол серия сер. АА
№ 0350102/23.05.2019 г., обективиращ установените от контролните органи факти и
обстоятелства. Съгласно чл. 50 ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите
го длъжностни лица от НАП и от присъствалото по време на проверката лице,
изпълняващо длъжността салонен управител в обекта, разполагащо и с дадено му
пълномощно от управителя на „Колидж тайм“ ЕООД /нотариално заверено пълномощно
рег. № 114/15.01.2019 г., приложено на л. 18 от преписката/ . Съответно на
изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са
описани в протокола и са приложени по административната преписка. Преценени в
съвкупност, всички тези обстоятелства водят до извод, че в процеса на
установяване на административното нарушение, довело до прилагането на ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Пак в тази връзка следва да се посочи,
че не отговаря на съдържанието на заповедта оплакването в жалбата, че
административният орган е цитирал правни норми без връзка с фактите по случая. Всички
издирени и посочени в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС правни норми са пряко
относими към установените при проверката факти.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка „запечатване на обект
за срок до 30 дни“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда
и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС
е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Пар. 1
т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по
чл. 118 ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на
финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на която
изрично е предвидено задължение за лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при
всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи, а именно: когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3 ал. 1.
След като в случая е безсъмнено,
че процесният обект – ГОСИП БАР, отговаря на легалното дефиниране за търговски
обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби в
него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването му, на което се
е позовал административният орган, за да приложи процесната по делото ПАМ, е
установено в случая със съставения от контролните органи на НАП протокол серия АА
№ 0350102/23.05.2019 г., който като изготвен по установените форма и ред от
органите по приходите при изпълнение на служебните им правомощия представлява
на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при
проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в
протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства, както
и от събраните по делото гласни доказателства, които, разгледани в тяхната
цялост, с основание налагат извода, че при приемането на сумата от 10 лв., с
която органите по приходите са заплатили преди легитимацията си стойността от
9, 19 лв. на закупените от тях напитки, работещият в бара сервитьор Петко
Димитров Петков не е издал веднага фискален касов бон от някое от работещите в
обекта две фискални устройства, а такъв е издаден единадесет минути по-късно
едва след легитимирането на контролните органи от НАП. Приложеният на л. 12 от преписката
протокол за посещение на клиент, според който на 23.05.2019 г. в 14:40 ч.
представител на сервиз ELTRADE е посетил търговския обект на „Колидж тайм“ ЕООД в гр.
Варна на ул. „Княз Николаевич“ № 2а, като при посещението е установено, че
вследствие на токов удар системата не функционира и е извършен рестарт на
системата и на фискалните устройства, не може да послужи като доказателство за
наличието на уважителни обективни причини, поради които фискалният касов бон за
процесната продажба от 14:27 ч. е издаден със забава в 14:38 ч. като се има
предвид, че от съпоставката в часовете се вижда, че при посещението на
служителя от сервиза в 14:40 ч. фискалният бон е бил вече издаден.
Следователно, токовият удар няма отношение към факта на забавеното му издаване.
В съвкупността си изложеното сочи
на неоснователност на оплакването в жалбата, че заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
е издадена в нарушение на материалния закон, както и в противоречие с неговата цел.
Чл. 186 ал. 1 ЗДДС в пет отделни точки изчерпателно регламентира в кои случаи и
при наличието на какви конкретни предпоставки следва да се приложи
принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ като
всяка от законодателно уредените хипотези има за последица упражняването на
правомощието на компетентния административен орган по запечатване на обекта. При
това той действа в условията на обвързана компетентност, извод за което може да
се направи от лексическото тълкуване на разпоредбата, в която е използван
изразът „се прилага“, а не „може да се приложи“. Проявление на оперативната му
самостоятелност е единствено изборът на продължителност на срока, за който
следва да се приложи ПАМ, в рамките на нормативно зададената му горна граница
от 30 дни. След като в случая е безсъмнено доказано осъществяването с
процесното деяние на фактическия състав на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, то
законосъобразно, действайки изцяло в условията на обвързана компетентност,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ е наложил предвиденото в разпоредбата
запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Относно продължителността
на срока на действие на ПАМ, която, както се посочи, в случая е три пъти
по-малка от максималната нормативно предвидена, в заповедта са изложени
конкретни мотиви, с които в достатъчна степен е аргументирано избраното
10-дневно времетраене на мярката. С него по никакъв начин не е нарушен
прокламираният с чл. 6 АПК принцип за съразмерност, тъй като евентуалните вреди
от запечатването на обекта не биха били несъизмерими с преследваната цел по чл.
22 ЗАНН – да се предотвратят за в бъдеще други подобни нарушения на финансовата
дисциплина, както и да се предотвратят вредните последици от тях, които поради
това че са свързани с неотчитането на приходи, се отразяват негативно върху
държавния бюджет.
Неправилно е позоваването в
жалбата на института на маловажността по чл. 28 ЗАНН, който поначало е приложим
в административнонаказателното производство, а не в административното
производство по налагане на ПАМ. Поради това чл. 28 ЗАНН е без отношение към
материалната законосъобразност на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Съвкупно, изложените фактически констатации и
правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на жалбата, поради което
тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2
предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното с писмени
бележки с. д. № 14113/19.09.2019 г. искане на пълномощника на ответника за
разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско
възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл.
144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Колидж тайм“
ЕООД срещу заповед № 196-ФК/03.06.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка запечатване за срок от 10 дни на стопанисвания от него търговски обект:
ГОСИП БАР, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николаевич“ № 2а, и е забранен за
същия срок достъпът до него, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Колидж тайм“ ЕООД, ЕИК ****,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: