Решение по дело №2245/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 24 август 2019 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20184120102245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

град Горна Оряховица, 19.07.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2245 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС.

            Ищецът А.А.А. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адвокат А.К.К. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес в гр. Горна Оряховица, ул…. Сочи, че сградата е застроена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.2269 по кадастралната карта на град Горна Оряховица, а ищецът ползва етажа като свое основно жилище. Уточнява, че общата вещ представлява двуетажна жилищна сграда, като единият етаж е негова собственост, а другият етаж е собственост на ответниците (заедно), ищецът притежава 50% от общите части на сградата, а другите 50% са собственост на ответниците. Твърди, че в отношенията между ответниците собствеността на първия етаж е поделена по равно, в дялова съсобственост, т.е. всеки от тях има дял от по 1/2 ид. част от първия етаж на сградата, както и всеки от ответниците притежава дял от по 25% или 1/4 от общите части на сградата. Твърди, че къщата е стара и покривът ѝ бил в състояние, налагащо неизбежен и неотложен ремонт, като при дъжд или сняг се образувал теч в кухнята, хола и спалнята му. Заявява, че за проблема многократно е уведомявал собствениците на първия етаж Д.К.С. и С.Т.С., канил ги е да поемат своята част от задължението за поддръжка на общите части на сградата.  Посочва, че през есента на 2017 г., при липса на съдействие от страна на ответниците, е извършил частичен ремонт на покрива в зоната, намираща се над спалнята му, тъй като там течът бил толкова сериозен, че изобщо не позволявал да се използва помещението според предназначението му. Твърди, че след приключване на ремонтните работи ищецът отново приканил съсобствениците в сградата да поемат съответните разноски - 366 лв. за материали и 120 лв. за труд, както и да вземат отношение по другите два теча - тези в кухнята и в хола, която молба отново била отмината с мълчание. Посочва, че на 24.07.2018г. отправил писмена покана до ответниците, като със същата поискал всички собственици да се съберат за обсъждане и приемане на решение за извършване на необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата; за вземане на решение за начина на събиране на средства за заплащане на ремонта и за вземане на решение за заплащане на необходимите разноски, направени от него за частичен ремонт на покрива над спалнята. Заявява, че поканата била изпратена чрез „Български пощи” и отделно - залепена на видно място на адресите на ответниците, но те не проявили никакъв интерес към решаване на поставените проблеми. Твърди, че многократно устно, а с цитираната покана - и писмено, довел до знанието на ответниците, че течът над кухнята и хола уврежда носещата покривна конструкция и влиза през каратавана в помещенията му; обяснил е, че ремонтът трябва да се направи преди започването на есенно-зимния сезон, за да се избегне увеличаването на проблема и размера на разходите; разяснил, че е невъзможно да се реши проблемът с простото пренареждане на керемидите, тъй като от едната страна керемидите са едноканални, а от другата двуканални, което създава пролуки за водата между тях.

В създалата се ситуация, ищецът решил да извърши необходимите ремонтни работи по покрива. Сочи, че през месец септември 2018 г. закупил материали и ангажирал майстор за ремонта, като при ремонта били  извършени следните дейности: смяна на старите и нареждане на нови ребра и летви в засегнатата част на покрива, подмяна на керемидите, поставяне на капаци, направа на обшивка на комините и измазване на комините в частта им, излизаща над стрехата. Твърди, че ремонтът приключил в средата на месец октомври, като за извършването на посочените дейности ищецът закупил материали на стойност 998.09 лв. - керемиди, греди, летви, дъски, капаци, пясък, вар, цимент, а за труда на майстора заплатил сумата от 800 лв. Твърди, че разходите по този ремонт възлезли на 1798.09 лв.

Посочва, че жилищната сграда е двуетажна, като всеки етаж представлява отделен самостоятелен обект, а броят на самостоятелните обекти в сградата е по-малък или равен на три, поради което отношенията между съсобствениците се уреждат от нормите на ЗС, а не по правилата на ЗУЕС. Счита, че съгласно чл.30,ал.3 от ЗС, ответниците следва да поемат своето задължение за поддръжка на общата част на сградата, каквато се явява покривът ѝ. Твърди, че е извършил разноски, без които сградата би се увредила съществено, и които са наложителни за запазване и поддържане на общата вещ. Сочи, че необходимите разноски не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, като в този случай те дължат възстановяване на направените разноски. Твърди, че ремонтът, извършен през есента на 2017г., е на обща стойност 486 лв., а извършеният през есента на 2018 г. е на обща стойност 1798.09 лв., т.е. общо за двата ремонта - 2284.09 лв., като половината от тази сума -1142.05 лв., ответниците следва му да заплатят.

Моли съда да осъди Д.К.С. с ЕГН ********** да му заплати сумата от 571.03 лв., а С.Т.С. с ЕГН ********** да му заплати 571.02 лв., представляващи задължението им като съсобственици за участие в необходимите разноски за поддържане на общите части (покрива) на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул. .., представляваща сграда номер 1, застроена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.2269 по кадастралната карта на град Горна Оряховица, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Моли съда възложи в тежест на ответниците направените от него разноски за водене на делото. Посочва банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк (България)”, по която всеки от ответниците може да преведе дължимите суми.

В съдебно заседание, ищецът А.А.А., чрез пълномощника си – адвокат А.К. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

 Ответниците Д.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, депозират писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адв. Д.Д. от ВТАК. Считат за неоснователна предявената срещу тях искова претенция. Не оспорват, че притежават по 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 16359.514.2269, с административен адрес : гр. Горна Оряховица, ул. ..., както и по 1/2 ид. ч. от първи етаж в построената в този имот двуетажна жилищна сграда. Твърдят, че нужда от извършване на ремонт на покрива в описания в исковата молба обем не е възниквала. Оспорват твърдението на ищеца, че те са отказвали съдействие за разрешаване на проблема с покрива на сградата. Завяват, че ищецът никога и по никакъв повод не ги е търсил с искания за разрешаване на проблеми с общите части. Сочат, че ответницата С.С. е участвала в такива разговори, но с майката на ищеца, която не е собственик. Твърдят, че при тези разговори, макар и с ненадлежна страна, С. добросъвестно е заявявала, че при установяване на нужда от ремонт, ще изпълни ангажимента си на собственик на жилище в общата сграда. Заявяват, че за целта С. няколкократно искала да ѝ бъде осигурен достъп до втория етаж и до намиращото се над него подпокривно пространство, за да се увери в наличието на твърдените увреди в имота на ищеца, но такъв ѝ бил отказван. Посочват, че през летните месеци на 2018 г. ищецът направил вътрешен ремонт на жилището си, което при наличие на твърдяните от него течове, противоречало на нормалната житейска логика. При тези обстоятелства у тях се породили съмнения относно истинността на твърденията на родителите на ищеца за вида и обема на повредите в дома му, причинени от общата част. Сочат, че след като не е дал възможност на останалите собственици да установят действителното състояние на покрива и еднолично е предприел ремонтни действия, ищецът е нарушил правилата за управление на сградата в етажна собственост, от които свои неправомерни действия желае да черпи права. Посочват, че като собственици на имот в сградата, ответниците имат право да участват във вземането на решения, касаещи общите части. Твърдят, че изборът на изпълнител на ремонта е направен еднолично от ищеца, без съгласуването му с ответниците, независимо, че ответницата С. е заявила желание да се включи в избора на изпълнител, с цел получаване на най-изгодна оферта. Считат, че ремонтът не е предприет уместно и не е извършен в интерес на собствениците в сградата, поради което не дължат претендираните суми.

В условията на евентуалност, ответниците считат, че предявените искове са неоснователни по размер. Сочат, че не са представени доказателства, установяващи размера на платените възнаграждения за труд, както и че при водените от ответницата С. разговори със строителни специалисти, същата установила, че заявеният от ищеца размер на възнаграждението за труд е завишен. Заявяват, че  през лятото на 2018 г. родителите на ищеца предприели ремонт на обитаваното от тях жилище, поради което част от приложените към исковата молба фискални бонове и касови бележки може да са относими към закупуваните за този ремонт материали.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат уважени исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по ¼  част от разходите за ремонт на общия покрив, правят възражение за прихващане на присъдените суми със суми в размер на по 50.00 лв., представляващи по 1/4 част от стойността на свалените при демонтажа на старата покривна конструкция и годни за употреба дървен материал и керемиди, с които суми ищецът неоснователно се е обогатил. Сочат, че приходите от общите части са за всички собственици, поради което ищецът дължи на ответниците припадащата им се част от тях.

В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощника си – адвокат Д.Д. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да отхвърли предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по делото са фактите, че ищецът е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес : гр. Горна Оряховица, ул. .., като съгласно кадастралните регистри етажът му представлява самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.2269.1.2, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том 4, дело 1269 от 1994г. на нотариус при ГОРС, приет като доказателство.

Съдът е приел за безспорни и фактите, че ответниците притежават право на собственост върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес : гр. Горна Оряховица, ул. …, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.2269.1.1, като квотите в съсобствеността им са равни, подробно описано в нотариален акт № 91, том 2, дело 596 от 1985 г. на Горнооряховски районен съдия като записаните в този нотариален акт имена С. Т. Р.и имената С.Т.С. принадлежат на едно и също лице. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства -  заверени преписи от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том 2, дело 596 от 1985г. на Горнооряховски районен съдия, нотариален акт № 167, том I, peг. номер 689, дело 56 от 15.02.2006 г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, Решение от 17.10.1995г. по гр. дело № 1020 от 1995г. на ГОРС.

            Приложените по делото писмени доказателства - заверени преписи от касова бележка № 0005704 от 29.09.2017г., изд. от „Топливо” АД, фискален бон № **********/13.09.2018 г., фискален бон от 14.09.2018г., издаден от „Багра Витанов Плюс” ЕООД, складова разписка № 51538/14.09.2018 г., издадена от „Сага – 2000” ООД, складова разписка №  52203/15.09.2018г., изд. от „Сага – 2000” ООД, фискален бон № **********/03.10.2018г., изд. от „Топливо” АД, касова бележка № 19819/04.10.2018г., изд. от „Горивни и строителни материали” ЕООД, складова разписка № 61477/05.10.2018г., изд. от „Сага – 2000” ООД, удостоверяват, че на 29.09.2017г. са закупени 390 бр. керемиди на обща стойност 366 лв., включваща превоз, а през периода от 13.09.2018г. до 05.10.2018г., са закупени 658 бр. керемида бет.ниска, строителни материали, 6 пакета пясък, 20 кг. гасена вар, 36 м. летви ¾-4м., 375 греди до 12/12 Пещера 0.052 куб.м., дъски иглолистни 2.5 см. /кофраж/ Пещера, 15 бр. капаци младост, 25 кг. цимент Титан, 10 кг. гасена вар, всичко на стойност 998.09 лв. 

                Видно от приложените по делото преписи от покана до етажните собственици от 24.07.2018 г., системен бон от 19.07.2018г. на „Български пощи” ЕАД, системен бон от 25.07.2018 г. на „Български пощи” ЕАД, ищецът А. е уведомил писмено всички собственици в сградата в гр. Горна Оряховица, ул. …, че покривът на сградата тече, за което са разговаряли многократно и са получили писмени уведомления, изпратени от майка му Х.А., но до този момент не срещат никакво съдействие за поддържане на общата вещ; посочил е, че е необходимо е да се сменят керемидите на покрива, тъй като всички опити проблемът да се реши с пренареждане се оказали безуспешни; посочил е, че ремонтът на покрива е наложителен и неотложен, защото покривът тече, и ако ремонтът не бъде извършен влагата ще увреди носещата покривна конструкция, като същата прониква през каратавана и влиза в кухнята и хола му; напомнил е, че по спешност е ремонтирал частта от покрива, която е над спалнята му, т.к. течът там бил изключително сериозен и не позволявал изобщо да ползва помещението, като за този ремонт е заплатил 366 лв. за материали и 120 лв. за труд; поканил е останалите съсобственици да се съберат на 01.08.2018г. от 17.30 ч. за обсъждане и приемане на решение за извършване на необходим и неотложен ремонт на покрива на сградата; вземане на решение за начина на събиране на средства за заплащане на ремонта; вземане на решение за заплащане на необходимите разноски направени от собственика А. за частичен ремонт на покрива на спалнята.

Видно от показанията на свидетеля Х.А. /майка на ищеца/, същата живее заедно със сина си на втория етаж на ул... Посочва, че преди 2 години започнало да капе в хола, качили се горе, сложили найлон и корита; после започнало и в спалнята. Свидетелката А. сочи, че повикали С., но тя им отговорила да не са си купували къща на втория етаж, обиждала. Видно от показанията на св. А., повикали този човек – К. Б., да огледа покрива; те докарали от село летвен материал и през 2017г. той прередил същите цигли, но течът продължил и те го викнали пак. Свидетелката сочи, че накрая купили нови цигли, човекът направил целия покрив, и капаците мазал; те купили наново 2 греди и 1 връзка летви, и циглите купили, направили целия покрив и проблемът се решил - сега няма теч. Твърди, че са изпращали съобщения и на двамата ответници. Сочи, че С. не е предлагала никакъв майстор; вуйчо й казал, че не живее тук, а С. казала, че няма пари и да не я занимават. Свидетелката посочва, че три от комините са измазани, а единият, който е към края на покрива, не е, защото нямали тухли тогава и трябвало още варов разтвор.

Видно от показанията свидетеля К. Б. /познат на ищеца/, сина на Х. му казал, че трябва да се оправи покрива. Свидетелят отишъл и установил, че покривът е на калкан, а циглите са двуканални и различни; видял, че са подлагали найлони, корита, личало си къде е капало. Видно от показанията на св. Б.,  направили ремонт през 2017г., когато той препокрил, имало греди и летви и той пренаредил циглите, комините правил, защото били много зле; подменил изгнили греди и летви, сменил ребра почти на цялата страна – А. и баща му донесли ребра от село през 2017г., пренаредил керемидите и измазал капаците. Свидетелят удостоверява, че при първия ремонт А. и баща му помагали и той им взел за работа 120 лв. Свидетелят Б. твърди, че миналата година го потърсили пак, защото капело; тогава правил ремонт на целия покрив, той довършил комините, ремонтирал ги да не паднат, доиззидил с тухли, защото имали ламарини, които не спасяват работата; той направил обшивка на два комина и ги измазал, на третия комин правил частичен ремонт, защото материалът не му стигнал. Свидетелят викал един приятел да му помага, защото е опасно. Посочва, че е заковал всички цигли на калкана, за да не паднат върху хората, които минават. Видно от показанията на св. Б., за ремонта миналата година през м. септември е взел 800 лв. за всичко - за капаци, керемиди, смъкване, вдигане…; А. му платил, на ръка му дал парите. Свидетелят удостоверява, че старите цигли ги сложили до тоалетната, след като ги смъкнали, на тавана също има малко цигли; изгнилите дъски ги изхвърлили. Посочва, че покривът е много труден, но го е направил както трябва. Свидетелят потвърждава, че мъжът й на Х. и синът й му възлагат работата, а от съседите нямало никой, нито е помагал някой. Свидетелят е виждал жената от долния етаж, казал й за комина, че е много зле и може да падне, да се качи да види.

Видно от показанията на свидетеля Р. П. /сестра на ответницата и племенница на ответника/, тя знае, че майката на А. е търсила сестра й за много проблеми в имота, като още 2017г. майката на А. казала на сестра й, че има теч на покрива, но не са я допуснали горе до покрива, за да види. Свидетелката знае от сестра си, че тогава са направили ремонт, който е бил частичен, и след това през 2018г. пак трябвало да се прави ремонт, защото пак имало теч. Свидетелката П. твърди, че миналата година С. водила един майстор Добри, тя била там, майсторът огледал отдолу имота и казал, че трябва цялостна подмяна на покрива, иначе така всяка година ще се правят ремонти. Доколкото знае, С. не е участвала в избор на майстор. Свидетелката знае, че и двата пъти са искали пари от С.; присъствала е на много караници, които продължават. Видно от показанията на св. П., тя не е присъствала на този разговор, когато сестра й не е била допусната до покрива. Свидетелката не знае в момента има ли теч. Посочва, че за да се стигне до покрива, се минава през втория етаж - през съседите.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, на процесния покрив на двуетажната жилищна сграда на ул. .., са извършени ремонтни работи по покрива, които се изразяват в цялостна подмяна на покривно покритие от керемиди, частична подмяна на дървени елементи – летви, ребра и дъски от покривната конструкция. От огледа на вещото лице е видно, че извършените ремонтни дейности са в близко време - кореспондират по срокове с представените документи /фактури и касови бележки/. От заключението на приетата СТЕ се установява, че извършените ремонтни работи са в съответствие със строителните правила и норми. От заключението на СТЕ е видно, че строителните материали, описани в приложените по делото фактури, складови разписки и касови бележки, кореспондират с такива, вложени при извършване на процесните строително-ремонтни дейности. Видно от СТЕ, стойността на извършените строително-ремонтни работи през 2017г. и 2018 г., в т.ч. за материали /за всеки вид и като обща стойност/ и за труд са на обща стойност от 2223,10 лв., в т.ч. : - материали - 1295,90 лв., - труд - 927,20 лв. Съдът приема заключението на СТЕ като обосновано, съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, които се явяват допустими.

            Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни досежно претендирания по делото размер, по изложените по-долу съображения.          

Съгласно чл.30,ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея.  

 

 

 

Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл.41 от ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са направени.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За да е основателен предявения иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че с ответниците са съсобственици в имота, че той е извършил твърдените от него необходими разноски в съсобствения имот, наложителността на разноските за запазването и поддържането на общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно - присъжда към момента на извършването им.  

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че в случая е налице първата предпоставка -  

 

 

 

съсобственост между страните по делото, при права : ½ идеална част за ищеца и по ¼ идеална част за всеки ответник, върху процесната вещ - общите части, в т.ч. покрив, от двуетажна жилищна сграда, намираща се на административен адрес : гр. Горна Оряховица, ул. „.., като ищецът А. е собственик на втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.2269.1.2, а ответниците са съсобственици, при равни права, на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.2269.1.1. Приложените по делото заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том 4, дело 1269 от 1994г. на нотариус при ГОРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том 2, дело 596 от 1985г. на Горнооряховски районен съдия, нотариален акт № 167, том I, peг. номер 689, дело 56 от 15.02.2006 г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, установяват и факта, че в случая не е налице етажна собственост по смисъла на чл.37 и сл. от ЗС, както и размера на притежаваните идеални части от правото на собственост на страните от общите части на процесната сграда.

Наред с това,  

 

 

 

от показанията на свидетелите Х.А., К. Б. и Р. П., /които съдът кредитира в тази им част поради непосредственото възприемане на фактите, липсата на противоречия помежду им относно тези факти и с оглед съответствието на приетата СТЕ,/ се установява, че през периода 2017 – 2018 г. състоянието на покрива - обща част от двуетажната жилищна сграда, е било такова, че същият се е нуждаел от неотложен ремонт /необходими поправки/ за запазване и поддържане както на общата вещ и за предотвратяване на нейното съществено повреждане и погиване, така и за запазване и поддържане на сградата, дял от която имат всички съсобственици, макар и някои от тях да ползват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди. В тази връзка свидетелката А. установява, че преди 2 години започнало да капе в хола на втория етаж от жилищната сграда, а след това – и в спалнята на ищеца, поради което сложили на тавана найлон и корита, и потърсили ответницата за съдействие, а след като тя отказала – синът й намерил св. К.Б., който огледал покрива и заявил, че това не може да продължи и покривът трябва да се пренареди. Свидетелят К. Б. установява по делото, че ищецът му казал, че покривът трябва да се оправи, той огледал и установил, че циглите са двуканални и различни, а наклонът на покрива е за други цигли; личало си е къде е капало от покрива, имало изгнили летви и греди; имало подложени корита и найлони. Същевременно, св. Р. П. установява, че през 2017г. майката на ищеца потърсила сестра й – ответницата С., казала й, че има теч на покрива и трябвало да се прави ремонт, а ответницата претендирала да се качи на покрива, за да види какви са пораженията от теча. Фактите, че в случая е било необходимо извършването в процесния недвижим имот на строително-ремонтните работи на обща част - покрив, установени от вещото лице при огледа на имота, към момента на тяхното осъществяване /2017г. – 2018г./, се потвърждава по категоричен начин и от заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ, според която към горепосочения момент е съществувала опасност от увреждане на обща част - покрив на процесната сграда, а така също и увреждане на жилищата под покрива, покривната конструкция и/или на каратавана на процесната сграда, при неизвършване на установените на място строително-ремонтни работи.

 

 

 

 

На следващо място, от показанията на свидетелите Х. А. и К. Б. и Р.П. се установяват и  

 

 

фактите, че през есента на 2017г. ищецът А. е извършил частичен ремонт на покрива жилищната сграда, за осъществяването на който е наел св. Б. и е предоставил личен труд и притежавани от семейството му материали – летви и греди, както и че през м.09.2018г. е осъществил цялостен ремонт на покрива, за което отново е наел св. Б.. Въз основа на приетата по делото СТЕ и цитираните свидетелски показания, се установява по безспорен начин и вида на извършените ремонтни дейности и при двата ремонта на общата част, подробно описани в искова молба, а именно : при частичния ремонт през 2017г. – частична подмяна на летви и греди, частично пренареждане на наличните цигли, измазване на капаци и частично укрепване и подмазване на комини, а при цялостния ремонт през 2018г. – цялостно разпокриване на покрива, частична подмяна на летви и греди, покриване на дървената скара на покрива с нови керемиди, покриване с капаци и измазване на същите, обшивка и измазване на комини, двата на обща стойност – 2223.10 лв., от която – сумата от 927.20 лв. за труд. Приетата по делото СТЕ, кореспондираща на събраните писмени и гласни доказателства, удостоверява по делото и фактите, че ищецът реално е направил тези разноски за запазване и поддържане на общата вещ, като извършените ремонтни дейности са в близко време и кореспондират по срокове с представените документи /фактури и касови бележки/, и същите са осъществени с грижата на добър стопанин - в съответствие със строителните правила и норми.

В настоящото съдебно производство ответниците не оспорват фактите, че не са заплатили на ищеца претендираните от него суми, съставляващи припадащите им се части от извършените необходимите разноски за запазване на общата вещ, като мотивират неучастието си в разходите за запазване на общата вещ с недопускането им от страна на ищеца да се убедят лично в състоянието на общите сградни части и наличието на увреда в имота на ищеца, както и с факта, че не са потърсени лично от ищеца за съдействие. Настоящият съдебен състав намира изложените от ответниците възражения за неотносими към спора, в който ищецът се домогва да установи, че ответниците – съсобственици следва да участват и в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като му възстановяват припадащата им се част от необходимите разноски, извършени от А., за да се запази вещта, без които тя би погинала или би се повредила съществено, на основание чл.30,ал.3 от ЗС. Безспорно се установява в конкретния случай от приетата СТЕ, писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, че ищецът действително е извършил двукратно строително-ремонтни дейности и е сторил разноски в общ размер от 2223.10 лв., които са били наложителни за запазване и поддържане на общата вещ – покрив на процесната двуетажна жилищна сграда. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл.30,ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати погиването/повреждането й, какъвто се доказва да е и процесният случай, той има право да претендира, на основание чл.30,ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В тези хипотези - на претенция за заплащане на необходими разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. Наред с това, възраженията на ответната страна се явяват и неоснователни, тъй като приетите по делото писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, удостоверяват по категоричен начин, че ищецът и неговите близки, обитаващи притежавания от него жилищен имот от процесната съсобствена сграда, са търсили съдействие от ответницата за провеждане на разговори и постигане на съгласие относно извършване на ремонт на покрива на сградата, канили са двамата ответници и в писмен вид за обща среща, на която да вземат общо решение досежно необходимостта от извършване на ремонта и поделяне на разходите за неговото осъществяване, но не са получили никакво съдействие от останалите съсобственици, вместо което отношенията им са се влошили до нетърпимост и невъзможност да постигнат споразумение за участие в тежестите на общата вещ /св.А., св.П./.    

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.30,ал.3 от ЗС, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размер от по 555.78 лв. за всеки ответник, установен от заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ. Съдът следва да постанови ответниците да понесат отговорност за тежестите на общата вещ, съразмерно с притежаваната от всеки от тях 1/4 идеална част от същата, като заплатят на ищеца общата сума от 1111.55 лв. – по 555.78 лв. за всеки ответник, последната съставляваща 1/4 част от действително извършените необходими разноски за запазване на общата вещ – ремонтни работи по покрива на двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. .., осъществени през 2017г. и през 2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2018г., до окончателното изплащане.

С оглед заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ относно стойността на действително извършените от ищеца необходими разноски за запазване на общата вещ /2223.10 лв., а за ¼ - 555.78 лв./, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани за разликата до претендирания общ размер от 2284.09 лв. /за ½ - 1142.05 лв./, претендиран за ¼, както следва : в размер от 571.02 лв. за ответницата С. и в размер от 571.03 лв. за ответника С./, поради което следва да бъдат отхвърлени в тази им част.   

В настоящото съдебно производство ответниците предявяват, в условията на евентуалност /в случай на уважаване на исковите претенции срещу тях/, възражения за прихващане на сумите в размер от 571.03 лв. и 571.02 лв., претендирани от тях на основание чл.30,ал.3 от ЗС, със суми от по 50 лв., дължими от ищеца на основание чл.30,ал.3 от ЗС. Възраженията за прихващане са допустими : предявени в процеса като средство за защита на ответниците срещу предявените искове, както и като средство за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на тях вземането, предмет на възражението за прихващане, спрямо ищеца. Нормата на чл.103,ал.1 от ЗЗД визира предпоставките за основателност на възражението за прихващане : наличие на две насрещни вземания, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на престациите, изискуемост на насрещното вземане и ликвидност на вземането, което се определя от това спорно ли е или не вземането. Съдът намира, че в конкретния случай не са налице изискуемите от закона предпоставки, за да бъде извършено прихващането и съответно да бъдат уважени възраженията за прихващане, с изключение на установената идентичност на субектите по двете правоотношения – ищецът и двамата ответници, в качеството им на съсобственици на горепосочената обща вещ, който факт е безспорен по делото.

От обстоятелствената част на писмения отговор е видно, че претенцията на ответниците е основана също на разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС, според която "всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си".  Разпоредбата на чл.30,ал.3,предл.1 от ЗС урежда възможността за получаване на дял от ползите от общата вещ - хипотеза, при която един или няколко от съсобствениците са получили плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Понятието „ползи от общата вещ”, по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС, обхваща най-вече добивите от вещта по чл.93 от ЗС, т.е. всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея, без да се накърнява съществено нейната субстанция. Ползите от вещта включват както естествените плодове, които биват органични (яйца, мляко, кученца и пр.), и неорганични (дървесина, камъни, пясък и т.н.), така и гражданските плодове, т.е. доходите, които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и т.н. Според решение № 891 от 03.04.1970г., I г.о. на ВС, „когато някой от съсобствениците получава добивите от общата вещ, той дължи обезщетение на останалите съсобственици до размер на тяхната стойност, съответстваща на частите им в общата вещ”. Искането за обезщетение обаче следва да се ограничава само до случаите, в които става въпрос за получаването на дял от гражданските плодове на общата вещ, или когато съсобственикът, получил добиви във формата на естествени плодове от общата вещ, сам или чрез други лица ги консумира. Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30,ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС, всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове /Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г. на ВКС, ОСГК/. При така предявените възражения за прихващане, в доказателствена тежест на ответниците по делото е възложено е да установят активната си материална легитимация на кредитори на спорното вземане : съсобственост между страните по делото върху процесната вещ, реализирането на добиви /доходи/ от ищеца от свалените при демонтажа на старата покривна конструкция и годни за употреба дървен материал и керемиди, действителния размер на реализираните от съсобственика добиви от общата вещ, размера и дължимостта на претендираните от тях суми.

С оглед установените по делото факти и изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая е налице първата предпоставка -  

 

 

 

съсобственост, при права : ½ ид. част за ищеца и по ¼ ид.част за всеки ответник, върху процесната обща вещ – покрив на двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Г. Оряховица, ул. ...    

Предвид изяснената по делото фактическа обстановка, обаче, съдът намира, че в случая не се установява наличието на останалите предпоставки, необходими за уважаване на възраженията за прихващане, а именно - ищецът А. да е извлякъл твърдените от ответната страна „ползи от общата вещ”, по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС, т.е. да е получил облаги, пряко, при извършването на двата ремонта на общата вещ и демонтирането от покрива на годни за употреба дървен материал и керемиди, съставляващи естествени неорганични плодове от общата вещ.  

В тази връзка, въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изцяло възприета от съда като обоснована, компетентна и съответстващата на приетите писмени доказателства, както и на показанията на свидетелите А. и Б., съдът приема за установено по несъмнен начин, че свалените при демонтажа на покривното покритие, при извършване от ищеца на ремонтите на покрива на процесната сграда, керемиди, са частично негодни, като част от тях са складирани по северната пристройка на жилищната сграда и в подпокривното пространство, а съхранен дървен материал не се установява. Тези факти се установяват и от показанията на св. А., която сочи, че дървените летви и греди, демонтирани при ремонта от покривната конструкция, били много изгнили и начупени и те ги изхвърлили, а всичко друго е складирано на тавана. Свидетелят К. Б., от своя страна удостоверява пред съда фактите, че когато пренареждал покрива, установил изгнили греди и изгнили летви, както и ребра от едната страна на покрива, демонтирал същите, а А. и баща му донесли нови от село и той ги сменил; изгнилите дъски ги изхвърлили, част от старите цигли ги смъкнали от тавана с въже или по стъпалата и ги сложили до тоалетната, а друга част от циглите останали на тавана, защото смъкването оттам било много трудно.

При тези данни, съдът приема за недоказани твърденията на ответниците, че ищецът А. е ползвал за себе си демонтираните при ремонта на общата за страните вещ – покривна конструкция, дървен материал и керемиди /цигли/, съответно – да е извлякъл някаква полза от тях, по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗС. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ответната страна не ангажира никакви годни доказателства за установяване на тези, твърдени в писмения им отговор факти, въпреки възложената им доказателствена тежест. Вместо това, цитираните по-горе писмени и гласни доказателства удостоверяват, че ищецът е изхвърлил негодния за употреба дървен материал /изгнили дъски, летви и греди/, а свалените от покрива стари /употребени/ цигли /керемиди/ е съхранил и складирал надлежно, с грижата на добър стопанин, в процесния имот, по начин, същите да могат да бъдат ползвани от ответниците, ако желаят това. Поради това, в случая не може да се приеме за установено по делото, че ищецът е използвал  демонтираните при ремонта на общата за страните вещ – покривна конструкция, дървен материал и керемиди /цигли/, нито да е извлякъл някаква полза от тях, при което се обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл.30,ал.3 от ЗС, нито е налице насрещно ликвидно и изискуемо вземане в полза на двамата ответници от ищеца, по смисъла на чл.103,ал.1 от ЗС, съответно - ищецът А. не дължи нищо на ответниците – съсобственици /В този смисъл е и Решение № 212 от 10.09.2012г. по гр. дело № 338/2011г. на ВКС, IV г.о./.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ответниците възражения за прихващане се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива изцяло. 

          При този изход на делото, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на ищеца по основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците да му заплатят направените по делото разноски за платена държавна такса /50 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /350 лв./, общо в размер от 550 лв., разпределена по равно между двамата ответници, съобразно притежаваните от тях дялове от съсобствеността, съразмерно на уважената част от иска и отхвърлените възражения за прихващане, т.е. по 275 лв. за всеки от тях.

            Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на ответницата С. ищецът да й заплати направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице /100 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300 лв./, общо 400 лв., сторени именно от този ответник съгласно приложените по делото доказателства /адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 14.12.2018г., платежно нареждане от 19.04.2019г./, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу нея, а именно - в размер от 12 лв.ОРС ГОРС

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Д.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. с ЕГН **********,***, по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк (България)”, СУМАТА от 555.78 лв. /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща 1/4 ид. част от действително извършените необходими разноски за запазване и поддържане на общата вещ – ремонтни работи на покрива на двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. .., осъществени през 2017г. и през 2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2018г., до окончателното й изплащане.  

ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. с ЕГН **********,***, по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк (България)”, СУМАТА от 555.78 лв. /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща 1/4 ид. част от действително извършените необходими разноски за запазване и поддържане на общата вещ –ремонтни работи на покрива на двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Горна Оряховица, ул. .., осъществени през 2017г. и през 2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.11.2018г., до окончателното й изплащане.  

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, предявени от А.А.А. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адвокат А.К.К. от ВТАК, против Д.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за разликата от уважения размер от 555.78 лв. до пълния предявен размер от 571.03 лв. за ответника Д.К.С. и за разликата от уважения размер от 555.78 лв. до пълния предявен размер от 571.02 лв. за ответницата С.Т.С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ в тази им част.

         ОТХВЪРЛЯ възраженията, предявени в условията на евентуалност /в случай на уважане на исковите претенции срещу тях/ от ответниците Д.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. Д.Д. от ВТАК, против А.А.А. с ЕГН **********,***, за прихващане на сумите в размер от 571.03 лв. и 571.02 лв., претендирани от тях на основание чл.30,ал.3 от ЗС, със суми от по 50 лв., дължими от ищеца А. на основание чл.30,ал.3 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОСЪЖДА Д.К.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. с ЕГН **********,***, по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк (България)”, СУМАТА от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на съразмерно на уважената част от иска срещу него и отхвърленото възражение за прихващане, предявено от този ответник.

         ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. с ЕГН **********,***, по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк (България)”, СУМАТА от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на съразмерно на уважената част от иска срещу нея и отхвърленото възражение за прихващане, предявено от този ответник.

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 12 лв. /дванадесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                             

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………