Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.Сливница 13 март 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание проведено на двадесет и девет октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 508 по описа за 2019г. на
РС-гр.Сливница и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувани по жалба на С.П.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН: **********, чрез
адв. П.А. - САК , против изричен отказ на кмета на община Божурище, обективиран
в писмо изх.№ За-1506(1)/19.08.2019г.
Твърди се, жалбоподателите
са собственици на поземлени имоти с идентификатори 57100.13.23 и 57100.13.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пожарево, общ.Божурище,
обл.Софийска. тъй като, имотите нямат изход до обществен път, са входирали заявление
№ За-1506/01.08.2019г. до кмета на
община Божурище да назначи комисия, която да определи място за преминаване със
селскостопанска техника и размера на дължимото обезщетение, съобразно
хипотезата на чл.36, ал.2 ЗОСИ, респективно чл.192 и следващи от ЗУТ. Твърди
се, че към молбата си са представили доказателстра относно правото си
насобственост и скици. С писмо изх.№ За-1506(1)/19.08.2019г., кмета на община
Божурище е отказал като е посочил че от предоставената от молителите
информация, не може да направи преценка за наличието на чл.37 ЗОСИ. Заявил е че
от представените към заявлението доказателства вади заключение , че не са
налице предпоставките на чл.192, ал.2 ЗУТ, поради което е заявил че не са
налице предпоставките за издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ. Отказът е
връчен на 19.08.2019г. Твърди се че отказът е незаконосъобразен и се претендира
отмяната му, като бъде разпоредено на кмета на община Божурище да се произнесе
по искането, като на основание чл.30, ал.6 АПК сформира комисияпо чл.36, ал.2
ЗОСИ и изпрати административната преписка за произнасяне по компетентност на
кмета на с.Пожарево – за издаване на заповед по чл.36, ал.2 ЗОСИ и заповед за
преминаване с определяне на обезщетение. Прилага доказателства към молабата си.
Претендират се разноски. В съдебно заседание, молителите се представляват от
процесуален представител, който поддържа жалбата си. Представя писмени
доказателства.
Кмета на община Божурище,
представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт,
който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита постановеният отказ за
законосъобразен. Не представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбодателите, С.П.П. с ЕГН ********** и Б.В.П.
с ЕГН: **********, се легитимират като собственици на поземлени имоти с идентификатори
57100.13.23 и 57100.13.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Пожарево, общ.Божурище, обл.Софийска, видно от представените и приети като
доказателства – нот.акт. №106, том ІV, рег.№2661, нот.д.№657/2015г. , скица на
поземлен имот № 15-683411-29.07.2019г., нот. Акт №80, том ІІ, рег.№2503, дело
№238/2017г., скица на поземлен имот № 15-683398-29.07.2019г. Със заявление №
За-1506/01.08.2019г. до кмета на община
Божурище, жалбодателите, са поискали от него да назначи комисия, която да
определи място за преминаване със селскостопанска техника и размера на
дължимото обезщетение, съобразно хипотезата на чл.36, ал.2 ЗОСИ, респективно
чл.192 и следващи от ЗУТ. С писмо изх.№ За-1506(1)/19.08.2019г., кмета на община
Божурище е отказал като е посочил че от предоставената от молителите
информация, не може да направи преценка за наличието на чл.37 ЗОСИ. Заявил е че
от представените към заявлението доказателства вади заключение, че не са налице
предпоставките на чл.192, ал.2 ЗУТ, поради което е заявил че не са налице
предпоставките за издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ. Отказът е връчен на
19.08.2019г.
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от
легитимна страна, в законоустановения срок. Изричният отказ обективиран в писмо
изх.№ За-1506(1)/19.08.2019г., кмета на община Божурище е получена от
жалбодателя на 19.08.2019г. и на 26.08.2020г. е подадена жалбата. Предвид
изложеното, жалбата е подадена в четиринадесетдневния срок за обжалването на
административния акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази връзка са следните:
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между
страните, че жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлени имоти с идентификатори
57100.13.23 и 57100.13.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пожарево,
общ.Божурище, обл.Софийска, и нямат достъп до обществен път, а от всички страни
граничи с други имоти (видно от представените скици).
Видно
от материалите по делото и по-конкретно от документите за собственост на
жалбодателите, имота представлява
земеделска земя, по смисъла на ЗОСИ, поради което реда, по който Кмета на
кметство-село Пожарево е следвало да осигури достъп до обществен път за нуждите
на имота е именно този, визиран в разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗОСИ.
Не се
спори, че искането си осигуряване на достъп по чл.36 ЗОСИ, жалбодателите сда
адресирали до Кмета на община Божурище, в чийто район е и кметство Пожарево.
В обжалвания отказ се твърди,
на първо място, че липсва на компетентност у Кмета на община Божурище, тъй
като, съгласно чл.36 ЗОСИ, компетентен да определи право на преминаване е
кметът на населеното място, а не кметът на общината. По това възражение, следва да се отбележи, че
в настоящата си редакция, предвиждаща определяне на право на преминаване от кмет
на района или на населеното място по местонахождение на имота, е от 1995 г. /
Д.в., бр.65/1995 г./. В редакцията на ЗМСМА към онзи момент не е налице такова
понятие "кмет на район". Същото се използва в приетия през същата
1995 г. Закон за териториалното деление на столичната община и
големите градове /Д.в., бл. 66/25.07.1995 г./. Очевидно е, че,
тъй като в градските райони няма земеделски земи /земеделски земи има в
землищата на градовете/, при изменението на ЗОСИ от 1995 г. /бр.65/21.07.1995
г./ е ползвана неточна терминология. В § 55, т.6 от ЗИД на ЗОСИ / Д.в.,
бр.65/1995 г./ е предвидено навсякъде в закона думите: а) "председателят
на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет" и "председателя
на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет" да се
заменят съответно с "кметът на района или кметството" и "к. на
района или кметството", "изпълнителните комитети на окръжните народни
съвети" се заменят с "кметовете на общините"; а "окръжните
народни съвети" и "окръжният народен съвет" се заменят съответно
с "общинските администрации" и "общинската администрация".
Както беше посочено по- горе, тъй като към момента на изменението все още не е
имало кметове на райони, а след районирането на големите градове, кметовете на
райони в тях на практика не биха могли да осъществяват функции по определяне на
право на преминаване по реда на чл.36 ЗОСИ, следва да се приеме, че под
кметове на райони се имат предвид кметовете на общини. Аргумент в подкрепа на
горния извод е изискването да бъде назначена комисия, която да определи мястото
на преминаване. Много от кметствата на населени места нямат достатъчно
служители - като обща бройка и такива, които да притежават необходимите
технически знания и умения, за да участват в такава комисия. При всяко
положение администрациите на общините са с по- голям капацитет и е логично, в
случай, че съответното кметство няма възможност да формира комисия,
заинтересованото лице - собственик на имот без достъп, да бъде насочено за
съдействие от общината. В случая молбата за осигуряване на достъп по чл.36 ЗОСИ е подадена до Кмета на
Община Божурище, което не представлява недостатък, подлежащ на отстраняване от
подателя, независимо, че според чл.31, ал.1 АПК – "Искането се
отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.".
В тази връзка е предвиденото в чл.31, ал.2 АПК: "Когато органът,
започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва
да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно
преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало
производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и
организации.". Гаранция за осъществяване правото на искателя, дори при
отправено искане да некомпетентен административен орган е разпоредбата
на чл.31, ал.3 АПК: "Искането, внесено в срок пред некомпетентен
орган, се смята внесено в срок.". Преписката не съдържа данни за изпращане
молбата на жалбодателите на компетентен орган по поставеното искане. Ето защо,
в конкретния случай, Кмета на Община Божурище, знаейки (служебно му е
известно), че кмета на с. Пожарево не разполага със самостоятелна
администрация, е следвало да назначи комисия съобразно чл.36, ал.2 ЗОСИ и да
изпрати административната преписка за произнасяне по компетентност на Кмета на
с.Пожарево.
На следващо място в обжалвания отказ е посочено,
че не са представени доказателства за осъществяване на хипотезата на чл.37 ЗОСИ
– „Когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба,
замяна, делба или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът,
заменителят, съделителят или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп,
без да има право на обезщетение за вредите.”. В случая не става дума за учредяване
на ограничено вещно право на преминаване по волята на собственика на служещия
имот, а за предоставяне на такова право по административен ред. С разпоредбата
на чл.36 ЗОСИ е дадена възможност на собственик без достъп до имота си да
бъде осигурен такъв и пряко волята на собствениците на служещите имоти. Именно
поради това тя изключва общите правила, уреждащи ограничените вещни права и
начина на учредяването им.
С
оглед на изложеното жалбата следва да бъде уважена, като бъде отменен отказ на
Кмета на Кметство Божурище, да разреши по реда на чл.36, ал.1
ЗОСИ право на преминаване до собствените на жалбоподателите С.П.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН: **********имоти.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143 АПК, ответникът по жалбата,
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 615,00/шестстотин
и петнадесет/лева от които: държавна такса – 10,00лв.; адвокатски хонорар –
600лв. и за съдебно удостоверение – 5,00лв. Ето защо и при този резултат на настоящото дело,
тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва
предявения в настоящото производство иск.
Що се касае до възражението на ответника за прекомерност,
то следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на разпоредбата на §2, от
ДР от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на чл.78, ал.5 от ГПК налага извода, че за прекомерно, при
това съобразно фактическата и правна сложност на делото, би могло да се приеме
договорено адвокатско възнаграждение, което надвишава двукратния размер на възнагражденията,
посочени в наредбата. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, какъвто е
настоящия случай, е 600 лева. С оглед изложеното и определеното адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на Община Божурище, обективиран в писмо изх.№ За-1506(1)/19.08.2019г.
по заявление № За-1506/01.08.2019г. на С.П.П.
с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв. П.А. - САК.
УКАЗВА на Кмета на Община Божурище, че следва да изпълни разпоредбите на чл.36,
ал.2 ЗОСИ като определи комисия.
УКАЗВА на Кмета на Община Божурище, че след като изпълни разпоредбите на чл.36,
ал.2 ЗОСИ като определи комисия, следва да изпрати преписката на Кмета на
с.Пожарево за продължаване на процедурата съобразно чл.36, ал.3 ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община Божурище да заплати на жалбоподателите С.П.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН: ********** сумата от 615,00
/шестстотин и петнадесет/лева, от които: държавна такса – 10,00лв.; адвокатски
хонорар – 600лв. и за съдебно удостоверение – 5,00лв, както и 5 лева /пет лева/
- държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание разпоредбата
начл. 36, ал.4 от ЗОСИ решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: