Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 29.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06428 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на И.Б.И., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 1891,17 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. Перник, ул. “Младен Стоянов”, бл. 2А,
вх. “А”, ап. 13, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата
от 228,36 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред
и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Оспорва
се наличието на договорни отношения между страните по делото. Релевирано е
възражение за давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Б.И. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03500 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на настоящите искове.
По делото са приложени още извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са
публикувани в един местен ежедневник вестник «Съперник».
По делото е представен нотариален акт от 20.04.2011 г., от който се установява, че ответникът И.Б.И. притежава ½ идеална част от правото на собственост върху имот с адрес гр. Перник, ул. “Младен Стоянов”, бл. 2А, вх. “А”, ап. 13.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния
период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, който е преизчислен след
извършване на годишния отчет, което е отразено в индивидуалните изравнителни
сметки. Отбелязано е още, че от предоставения регистрационен лист от ФДР, от
изравнителните сметки и отчетни карти е видно, че в имота има монтиран един
радиатор и щранг – лира в банята. След провеждане на задължителния годишен
отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани,
като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
От заключението на експерта се установява, че стойността на доставяната топлинна енергия е в размер на 1891,17 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за
общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни
и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответната страна притежава 1/2 идеална част от право на собственост върху топлоснабдения имот, което води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. От заключението на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия е на стойност 1891,17 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 228,36 лева, считано от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът следва да отговаря за задължението за заплащане на топлинна енергия съобразно притежавания обем от правото на собственост, който е 1/2 идеална част. Това означава, че същият дължи 945,58 лева – главница и 114,18 лева – лихва за забава, като исковите претенции за тези суми са основателни и следва да се уважат, а разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.
Наличието на
такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото
е процесното за главница),
давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на
горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта
на главницата за месец май 2016 г. от процесния период е настъпила на първият
ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.07.2016 г., а тригодишният давностен
срок изтича на 01.07.2019 г., което води до извод за неоснователност на
възражението за давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 29.05.2018 г., т. е. преди да изтече давностния
срок.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество
е направило следните разноски: 83,26 лева – държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 200 лева – депозит за
особен представител, 250 лева – депозити за съдебни експертизи и 15 лева –
такса за съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на
648,26 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца сума от 324,13 лева за
направени разноски, които са съответни на уважената част от исковете.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 03500 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва:
50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 42,39 лева – държавна такса, които са
в общ размер на 92,39 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца сума от 46,19
лева за направени разноски, които са съответни на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че И.Б.И., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 945,58 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. Перник, ул. “Младен
Стоянов”, бл. 2А, вх. “А”, ап. 13, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
, както и сумата от 114,18 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 03500 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете за разликата от 945,58 лева до предявения размер от 1891,17 лева – главница за горепосочения период,
както и разликата от 114,18 лева до предявения размер от 228,36 лева - лихва за
забава за горепосочения период.
ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 324,13 лева - направени разноски в настоящото исково производство и сумата от 46,19 лева- разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 03500 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03500 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: