Р
Е Ш Е Н И Е
№
260161 / 16.2.2021г.
гр.
П., 16.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав,
в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1005 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу К.М.Е., ЕГН: **********, постоянен
адрес: *** за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 872.07 лева - редовно
падежирала главница; 9882.31 лева - предсрочно изискуема главница; 531.49
лева - изискуема редовна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода от
15.03.2017 г. до 11.12.2017 г. включително; 197.81 лева изискуема наказателна
лихва, начислена за периода от 15.03.2017г. до 10.01.2018г. включително; 223.86
лева - изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4 във връзка с чл. 1, буква Б
от Анекс 1 от 03.09.2015г., начислена за периода от 05.06.2015г. до
02.09.2015г, както и законна лихва за забава върху главниците за периода от
11.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П..
Твърди, че на 04.06.2014г. между
„Райфайзенбанк България" ЕАД и ответника - К.М.Е. е сключен Договор за
потребителски кредит №*** (Договора), с който е отпуснат кредит в размер на 12
277.20 лева. Допълва, че на 03.09.2015г. е сключен Анекс 1, с който е изменен и
допълнен Договора. Конкретно сочи, че в чл. 5 от Анекс 1 страните са
договорили, че срокът на действие на договора е до 15.06.2024 г. и кредитът
следва да бъде погасен на 97 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число
на съответния месец, считано от 15.06.2016г. до 15.06.2024.
Ищецът твърди се, че кредитът е усвоен
на 04.06.2014г. като е изпълнил своето задължение, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови получената сума, ведно със съответните
акцесорни вземания, съгласно уговорките в Договора. Конкретно сочи, че в чл. 2
от Анекс 1 страните са уговорили размера на възнаградителна лихва за периода от
15.09.2015г. до 15.05.2016г., - фиксирана годишна лихва в размер на 7.594 %, а
след изтичане на срока кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на 6 месечен SOFIBOR + 6.473 пункта надбавка годишна, която се начислява
върху усвоената и непогасена главница. Допълва, че при забава в заплащането на
дължими вноски по кредита е дължима неустойка- наказателна лихва, към лихвата в
размер на 10/десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от
вноска/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 6. от
Анекс 1/.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в
срок своите задължения, изпаднал е в забава и което представлява случай на
неизпълнение на основание чл.8.1. от Анекс 1, като на основание чл. 9.2. от
Анекс 1 банката е упражнила правото си да обяви Договора за предсрочно изискуем
на 12.12.2017г. Твърди се, че волеизявлението на банката е редовно връчено на
ответника и породило присъщите му правни последици. Позовава се на Решение № 99
от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о., Върховният касационен съд.
С исковата молба прави изявление за
обявяване на договора за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата
молба.
В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за предсрочно изискуема
главница в размер на 9882.31 лева; редовна лихва, върху предсрочно изискуема
главница в размер на 49.90 лева, начислена за периода от 16.11.2017г. до
11.12.2017г. включително; наказателна лихва, върху предсрочно изискуема
главница в размер на 137.80 лева, начислена за периода от 12.12.2017г. до
10.01.2018г. включително; като претендира и законната лихва за забава върху
всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното му изплащане.
В тази част производството по делото е прекратено
с определение на съда от 24.11.2020 г., което е влязло в сила.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва предявения
иск по основание и размер. Намира, че е от представените по делото
доказателства не се установява настъпването на твърдяната предсрочна
изискуемост като обсъжда представените писмени доказателства. Обсъждат се и
липса на предпоставки за ангажиране отговорността на поръчител, макар и по
делото да не е предявен иск срещу такъв.
Намира, че обявяването на предсрочната
изискуемост следва да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозира писмено становище за основателност на исковата
претенция.
В съдебно заседание ответникът се
представлява, като поддържа своите възражения.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно облигационно
правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и
изтичането на срока на договора, респективно надлежно съобщаване на обявената предсрочна
изискуемост на кредита; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидна неустоечна клауза
(определена като наказателна лихва); 4). изпадане на ответника в забава; 5).
размера на вземанията;
При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи твърдяното погасяване на
процесните суми.
Oт
представените по делото доказателства се установи, че между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и ответника е сключен Договор за банков кредит, по силата на
който банката се задължила да му предостави в заем в размер на 12277,20 лева
със срок на погасяване до 05.06.2021 г. Уговорен е конкретен (фиксиран) размер
на възнаградителната лихва в първите дванадесет месеца от действието на
Договора - 7,97 %, както и последващото ѝ изменение - сбор от надбавка и
шестмесечен SOFIBOR,
което е индивидуално уговорено съгласно чл. 4.9, при изпълнение на задълженията
си по чл. 4.10.
Представено е изчисление, съгласно което към датата на сключване на Договора
ГПР е в размер на 9,87%, а общото задължение е в размер на 16710,87 лева.
Страните са уговорили също, че наказателната надбавка (неустойка) се дължи
върху просрочената главница, като нейният размер се определя като сбор от 10
пункта и размера на възнаградителната лихва към датата на сключване на
Договора, а именно – 17,97 % на годишна база. Към договора е приложен
погасителен план, съгласно който заетата сума, ведно със лихвата следва да се
възстанови на 84 равни вноски в периода от 05.07.2014 г. до 05.06.2021 г. в
размер на 191,17 лева всяка. В чл. 11.1 е уговорено, че при забава повече от
150 дни на някое от задълженията по Договора, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем.
С подписване на Анекс 1 от 03.09.2015г.
към Договора,
страните са договорили, че срокът на действие на Договора е до 15.06.2024 г.,
кредитът следва да бъде погасен на 97 анюитетни месечни вноски, дължими на
15-то число на съответния месец, считано от 15.06.2016г. до 15.06.2024 г. Размерът
на кредита е 11579,68 лева, която сума включва текущи редовна и
просрочена главница (10671,51 + 680,26), просрочена редовна лихва – 222,11 лева
и наказателна надбавка – 5,80 лева, които се капитализират като редовна
главница, върху която се начислява възнаградителна лихва – 7,954 % до
15.05.2016 г., а след това сбор от надбавка – 6,473 % и шестмесечен SOFIBOR
дължими по погасителен план и 223,86 лева, включваща 137,36 просрочена
лихва, 63,03 лева текуща редовна лихва и 23,47 лева лихва и наказателна
надбавка върху просрочената главница, дължими на 15.06.2024 г. При неизпълнение
е уговорено начисляване на наказателна лихва, както и възможност банката
едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление – чл.
9.2., което следва да бъде изпратено на посочения от ответника в Анекса адрес –
чл. 11. Уговорена е също възможност за автоматична предсрочна изискуемост – при
забава повече от 60 дни – чл. 10.1.
По делото е представено уведомление, адресирано до ответника от
08.12.2017 г., връчено му лично на 12.12.2017 г., с което ищецът заявява, че
обявява вземанията си по Договора и Анекс 1 за предсрочно изискуеми поради
забава в периода 14.02.2017 г. до 08.12.2017 г.
По делото е изслушана и приета ССЕ,
която съдът кредитира като обективно изготвена и от лице, притежаващо
необходимите знания за това.
Вещото лице е установило, че кредитът е
усвоен от ответника като задълженията му по него включват: 872.07 лева -
редовно падежирала главница в периода 15.03.2017 г. до 15.11.2017 г.; 9882.31
лева - предсрочно изискуема главница от 12.12.2017 г.; 531.49 лева -
изискуема редовна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.03.2017г.
до 11.12.2017г. включително; 197.81 лева - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 15.03.2017г. до 10.01.2018г. включително,
представляваща сбор от сумите 60,01 лева в периода от 15.03.2017г. до
10.01.2018 г. върху просрочената главница и 137,80 лева върху предсрочно
изискуемата главница в периода от 12.12.2017г. до 10.01.2018 г., както и 223.86
лева - изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4 във връзка с чл. 1, буква Б
от Анекс 1 от 03.09.2015г., начислена за периода от 05.06.2015г. до 02.09.2015 г.
Вещото лице е установило, че към 08.12.2017
г. просрочието е 300 дни, както и че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не са постъпвали плащания.
Вещото лице е изготвило и алтернативно
заключение, съгласно възложената му задача, като към капитализираната с Анекс 1
сума не са прибавени просрочена редовна лихва – 222,11 лева и наказателна
надбавка – 5,80 лева. Така е изчислило, че при главница в размер на 11351,57
лева (10671,51 + 680,26) дължимите се по Договора и Анекс 1 суми са в размер на
895,84 лева - редовно падежирала главница в периода 15.03.2017 г. до
15.11.2017 г.; 9622,99 лева - предсрочно изискуема главница от
12.12.2017 г.; 509,30 лева - изискуема редовна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 15.03.2017г. до 11.12.2017г. включително; 192,55
лева - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.03.2017г.
до 10.01.2018г. включително, представляваща сбор от сумите 58,37 лева в
периода от 15.03.2017г. до 10.01.2018 г. върху просрочената главница и 134,18
лева върху предсрочно изискуемата главница в периода от 12.12.2017г. до
10.01.2018 г.
При така установената фактология, съдът
намира, че по силата на Договора между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което кредитодателят е изпълнил основното си
облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума, както и че
същият съдържа всички законоустановени реквизити. От страна на ответника
липсват твърдения и не са ангажирани доказателства да е осъществено пълно или
частично погасяване на процесното задължение за връщане на предоставената за
ползване сума в същата валута и размер, поради което и исковата претенция за
връщане на отпуснатата в заем сума е доказана в своето основание.
Доказани в своето основание са и
исковете за присъждане на възнаградителна лихва, както и неустойка предвид
установената в неоспорената от страните ССЕ забава в период от 300 дни. Съдът
не намира основание, че някоя от тези клаузи е нищожна по повод служебното му
задължение в тази насока.
Тази забава, разгледана в светлината на
конкретни договорни клаузи (чл. 9.2 и чл. 10.1 от Анекс 1) дава основание на
ищеца да упражни правото си да обяви Договора за предсрочно изискуем, което е
станало с връчването на изявлението в тази насока на 12.12.2017 г., от който
момент същото е породило присъщите му правни последици, а конкретните
възражения на защита в насока за ненадлежно обявяване/съобщаване на предсрочната
изискуемост са неоснователни.
При доказаност на основанието, съдът
следва да разгледа и другия спорен по делото въпрос – размера на исковете. Ищецът
е претендирал главница в размер на 10754,38 лева (872.07 лева - редовно
падежирала и 9882.31 лева - предсрочно изискуема). Съдът приема, че предявения
иск за главниците следва да бъде уважен в по – нисък размер. Това е така,
защото уговореното с Анекс 1 от 03.09.2015г. към Договора капитализиране на
главници и изтекли лихви и последващо начисляване на лихви е нищожно тъй като е
налице анатоцизъм. В Решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. дело N 1504
по описа за 2018г. на II, ТО на ВКС се приема, че уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм. Ето защо задължението на
ответника следва да се изчисли като сбор от главниците (просрочена и редовна)
към датата на сключване на Анекс 1, към която следва да се прибавят и просрочена
редовна лихва – 222,11 лева и наказателна надбавка – 5,80 лева, но върху последните
не следва да се начисляват възнаградителни лихви и неустойка. Така в ССЕ е
посочено, че при главница в размер на 11351,57 лева (10671,51 + 680,26)
дължимите се по Договора и Анекс 1 суми са в размер на 895,84 лева - редовно
падежирала главница в периода 15.03.2017 г. до 15.11.2017 г. и 9622,99 лева -
предсрочно изискуема главница от 12.12.2017 г. в общ размер на 10518,83 лева,
към които след прибавянето на падежиралите възнаградителни лихви и неустойка
към датата на Анекс 1 (222,11 + 5,80) се получава сума в размер на 10746,74
лева, за която е основателен главният иск.
По същите съображения и съобразно
изчисленията, направени в ССЕ искът за изискуема редовна (възнаградителна)
лихва, начислена за периода от 15.03.2017г. до 11.12.2017г. включително е
основателен до размера от 509,30 лева и неоснователен до пълния предявен от
531,49 лева.
Искът за присъждане на неустойка следва
да се уважи до размера от 58,37 лева в периода от 15.03.2017г. до 10.01.2018 г.
върху просрочената главница и отхвърлен до пълния предявен размер от 197,81
лева – представляващ неустойка, начислвана след обявяване на Договора за
предсрочно изискуем съгласно ССЕ. Това е така, защото след като е упражненото
право на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем, той губи
възможността да начислява възнаградителни лихви и/или неустойка, дължими по
договора – т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК, съгласно която вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
Следва да бъде уважена в цялост
претенцията за сумата в размер на 223.86 лева - изискуема лихва, дължима
съгласно чл. 4 във връзка с чл. 1, буква Б от Анекс 1 от 03.09.2015г.,
начислена за периода от 05.06.2015г. до 02.09.2015 г.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 941,12 лева (ДТ и
депозит вещо лице и особен представител), като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 450.00 лева, което обаче на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в минимален размер от
100,00 лева предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото, дължащо
се предимно на процесуалното поведение на ответника. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 1026,17
лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 234,15 лева
ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимите се разноски са в
размер на 280,04 лева.
В
светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
и чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“
55 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу К.М.Е., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** за сумите в размер на: 10746,74 лева (сбор от падежирала, предсрочно изискуема
главници, просрочена редовна лихва – 222,11 лева и наказателна надбавка – 5,80
лева) по Договор за потребителски кредит №***/***г.; 509,30 лева редовна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.03.2017г. до 11.12.2017г.
включително; 223.86 лева - изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4 във
връзка с чл. 1, буква Б от Анекс 1 от 03.09.2015г., начислена за периода от
05.06.2015г. до 02.09.2015 г. и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД 58,37 лева неустойка
в периода от 15.03.2017г. до 10.01.2018 г. върху просрочената главница, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница по Договора над
10746,74 лева до пълния предявен
размер от 10754,38 лева, иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за възнаградителна
лихва по Договора за сумата над 509,30 лева до пълния предявен
размер от 531,49 лева и иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка
за сумата над 58,37 лева до пълния предявен размер от 197,81 лева като
неоснователни, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.Е. ДА
ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата
от 1026,17 лева – разноски пред Районен
съд П. в исковото производство и 280,04 лева - разноски пред Районен съд П. в заповедното
производство, съобразно изгода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________