О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. София, 27.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
- Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. дело № 12466
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
141123 от 13.06.2019 г. по гр. д. № 74620/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 157 състав, е признато за установено по предявения от С.Х.К. срещу „Т.С.“
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, че „Т.С.“ ЕАД
няма право на принудително изпълнение за сумата от 2293,43 лв. - представляваща
цена на топлинна енергия за периода 01.04.2013 г. до м. 10.2015 г. и за сумата
926,44 лв. - представляваща лихва за забава за периода 15.12.2015 г. -
08.11.2018 г. поради погасяване на вземанията по давност, като са отхвърлени
исковете за признаване за установено, че не дължи сумата за главница над
2293,43 лв. до пълния предявен размер от 3542,89 лв. за м. 11.2015 г. -
31.07.2017 г. и сумата за лихва за забава над 186,33 лв. до пълния предявен
размер от 1112,77 лв. и за периода 01.06.2013 г. - 14.12.2015 г.
Осъдена е С.Х.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 550 лв. - разноски за производството за държавна такса и
възнаграждение на вещи лица.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от ищцата С.Х.К., чрез адвокат Н.К., срещу решението в отхвърлителните му
части - за 1249,46 лв. главница за потребена енергия и за 186,33 лв. -
мораторна лихва. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, по подробно изложени съображения. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните части. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., с искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено. Не са заявени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от
третото лице - помагач на страната на ответника - „Т.с.“ ЕООД.
Въззивната жалба е допустима и редовна - подадена е в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
надлежна страна, както и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК.
Производството е образувано и по частна жалба вх. № 5012228 от
24.01.2020 г. на ищцата С.Х.К., чрез адвокат Н.К., срещу определение № 6616 от
06.01.2020 г. по гр. д. № 74620/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 157
състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение
на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за незаконосъобразност и
неправилност на определението, както и за постановяването му в противоречие с
актуалната съдебна практика. Моли се за отмяна на определението и за изменение
на решението в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК бъде
осъден ответникът „Т.С.“ ЕАД да заплати на ищцата разноски за производството
пред Софийски районен съд. Претендират се разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от „Т.С.“
ЕАД.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.
275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е
допусната очевидна фактическа грешка в частта по иска за лихва за забава. Видно
от мотивите на решението, съдът е приел, че искът е основателен (доколкото
вземането е погасено по давност) за сумата от 926,44 лв. - представляваща лихва
за забава за периода 01.06.2013 г. - 14.12.2015 г., съответно неоснователен за
сумата от 186,33 лв. - представляваща лихва за забава за периода 15.12.2015 г.
- 08.11.2018 г. В диспозитива на решението обаче е посочено, че искът е
основателен за сумата от 926,44 лв. -
представляваща лихва за забава за периода 15.12.2015 г. - 08.11.2018 г.,
като искът е отхвърлен за периода 01.06.2013 г. - 14.12.2015 г. и за сумата над
186,33 лв. (вместо за сумата над 926,44 лв.). Констатираното несъответствие
следва да бъде отстранено от районния съд по реда на чл. 247 ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира също, че с определение от 07.03.2019
г. по гр. д. № 74620/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, е конституирано
на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето лице помагач - „Т.с.“
ЕООД. Видно от диспозитива на обжалваното решение районният съд е пропуснал да
посочи, че решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника. Този пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, като компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд.
Съдът съобрази и че препис от частната жалба не е връчен на третото лице
- помагач на страната на ответника - „Т.с.“ ЕООД, като на същото следва да бъде
дадена възможност да вземе становище по жалбата в едноседмичен срок от връчване
на съобщението по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
След извършване на дължимите от районния съд процесуални действия делото
следва да бъде върнато на настоящия съдебен състав за разглеждане и произнасяне
по постъпилите въззивна жалба и частна жалба.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
в. гр. д. № 12466/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІI - Д въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, I ГО, 157 - и
състав, за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 141123 от 13.06.2019 г.
по гр. д. № 74620/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, съобразно изложените в определението мотиви, както и
за връчване на основание чл. 276, ал. 1 ГПК на препис от частната жалба вх. №
5012228 от 24.01.2020 г. на третото лице - помагач на страната на ответника „Т.с.“
ЕООД за становище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.