Решение по дело №212/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. В., чрез адв. Х. Х., АК - Сливен срещу Решение № 510/28.12.2023 г., постановено по анд. № 20235220201258 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1006-002051 от 02.08.2022 г. на Началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик в частта, с която на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на Д. И. В. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По-конкретно се посочва, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, доколкото в случая свидетелят по делото не си спомнял за случая, а жалбоподателят бил хипертоник и затова се наложило да отбие в аварийната лента. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, като бъде постановено друго, с което наказателното постановление в потвърдената част да бъде отменено.

Ответникът – Началник група КПДГПА при ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, ХI-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Установява се, че производството пред районния съд е образувано по жалбата на Д. И. В. от гр. Сливен, против Наказателно постановление № 22-1006-002163 от 02.08.2022 г. издадено от Началник група КПДГПА при ОД на МВР-Пазарджик.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на свидетел – актосъставителят Р.. За да потвърди наказателното постановление (НП) в частта, с която на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на Д. И. В. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство. Съдът е приел за безспорно установено извършеното нарушение, а именно, че жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 18.07.2022 г., в 19:51 ч., в община Пазарджик, на Автомагистрала № А-1, км. 74, в посока на движение към гр. Пловдив, управлява товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег.№ [рег. номер], собственост на „Джамбаз“ ООД- с. Зимница ЕИК *********, като се движи в лентата за принудително спиране, без да е била налице повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

В диспозитива на решението обаче, съдът е потвърдил наказателно постановление с друг номер и с друг издател, а именно: НП № 22-1006-002051 от 02.08.2022 г. на Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, въпреки че е сезиран с жалба срещу НП № 22-1006-002163 от 02.08.2022г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР-Пазарджик.

Доколкото по делото няма данни дали за същия ден на същото физическо лице е ангажирана повторно отговорност за управление на ППС в лентата за принудително спиране на Автомагистрала № А-1 „Тракия“, настоящият състав не разполага с възможността или правомощията служебно да провери дали действително е налично друго наказателно постановление с номер № 22-1006-002051 и издадено от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. Дори и да е имало такова, същото не е предмет на настоящото дело. Касационната инстанция единствено разполага с възможност при направената служебна проверка да констатира, че съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № 22-1006-002163 от 02.08.2022г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР-Пазарджик, но в диспозитива на решението е потвърдено Наказателно постановление с номер № 22-1006-002051 и издадено от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. Касационната инстанция не може да заменя волята на първоинстанционния съд или да прави тълкуване дали в съдържанието на мотивите или в диспозитива на решението е изписан правилният акт, по който съдът се произнася. В този смисъл следва да се изтъкне, че мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът-нейното външно изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато диспозитива, който е и същинското решение по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява изрично изразената воля.

Силата на прeсъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила-мотивите. В този смисъл от съществено значение е точното и правилно индивидуализиране на оспорения акт в диспозитива на решението, доколкото именно с последния пряко се засягат правата на адресатите на акта.

Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо – изводи приложими и по отношение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.

Нещо повече – дори посочването на грешен номер и издател на акта да е техническа грешка на съда, тя няма как да бъде изправена, защото НПК не предвижда такъв ред. Индивидуализацията на акта обаче има съществено значение за изпълнение на ангажираната отговорност. В този смисъл, влязлото в сила наказателно постановление е публично държавно или общинско вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК и годно изпълнително основание. Безспорно индивидуализацията му има съществено значение за правилното изпълнение.

С оглед горните, като се е произнесъл по оспорването на акт, с жалба срещу който съдът не е сезиран, същият е постановил недопустимо решение. С оглед на изложените по-горе изводи и мотиви, съдът следва да обезсили решението на районния съд в оспорената част, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 510/28.12.2023 г., постановено по анд. № 20235220201258 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1006-002051 от 02.08.2022 г. на Началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик в частта, с която на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на Д. И. В. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.