Решение по дело №357/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 253
Дата: 28 юли 2025 г.
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева
Дело: 20235210100357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. гр.Велинград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т. Гражданско дело №
20235210100357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 2145/25.04.2023 г. на
Лесотехнически университет- София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Студентски“, ж.к. Дървеница, бул. „св.
Климент Охридски“ № 10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И. А.
И. като процесуален субституент на Държавата и Държавата, чрез Министъра
на земеделието и храните, против А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.
Света Петка, общ. Велинград, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола,
общ. Велинград и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ.
Велинград, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с.
Юндола, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД
18-16/11.01.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.
Юндола, местност Разсадника, с площ 1370 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване ливада, категория на
земята 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003025,
при съседи: ПИ с идентификатор 86115.3.27, ПИ с идентификатор 86115.3.30,
ПИ с идентификатор 65534.31.232, ПИ с идентификатор 86115.3.26, и
86115.3.9901.
Ищецът твърди, че с Указ на Цар Борис III, държавата е предоставила за
стопанисване и ползване процесния недвижим имот на Лесотехнически
университет за нуждите на университета. Именно на това основание през 80те
години на 20 век, в него била изградена от държавата септична яма за нуждите
на Лесотехнически университет - гр. София и Български пощи.
Лесотехнически университет в качеството си на държавен университет
1
изградил процесната подземна инфраструктура. За строежа било издадено
разрешение за ползване, обективирано в издаден Указ от Цар Борис III.
Излага, че имотът никога не е бил частна собственост и никога не е бил обект
на колективизация. През 1994 год. в имота било изградено и второ
съоръжение на подземната инфраструктура - /септична яма и хлораторно/,
което също било с обществено значение. За изграждане на втората септична
яма през 1994 год. до съществуващата такава били издадени съответните
строителни книжа. Посочените по-горе съоръжения били собственост на
ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- София, като по своята същност
представлявали съоръжения с площ от общо 52 кв.м., с предназначение -
септична яма и хлораторно, изградени в процесния имот на основание на Указ
на Цар Борис III, тъй като към 1994 год. имотът е бил държавна собственост -
земеделска земя. Сочи, че през 1995 год., по силата на влязло в сила Решение
№ Ю1 от 18.03.1995 год. за възстановяване на правото на собственост за земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.
Юндола, община Велинград, издадено от Общинска служба по земеделие и
гори - гр. Велинград, незаконосъобразно процесният поземлен имот бил
реституиран в полза на наследниците на М. М. Р., а именно ответниците, без
да бъде съобразено от административния орган, че в имота има проведено
мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ – изградени сгради-съоръжения
с обществени значение, обслужващи държавни и общински интереси, както и
интереси на физически липа, а именно базата на Лесотехнически университет
- учебно-опитно горско стопанство „ Георги Ст. Аврамов“; Студентските
общежития на Лесотехнически университет, намиращи се в с. Юндола;
Сградата на „Български пощи“ ЕАД; Общинските тоалетни на с. Юндола;
Ресторант „Юндола“; Семеен хотел; Магазин за хранителни стоки. При
постановяване на решението за възстановяване на собствеността
административният орган не съобразил намиращите се към 1995 год. в
деловодството на Община Велинград документи, доказващи наличието на
вече изградени в имота от ищеца съоръжения на подземната техническа
инфраструктура, които не са били заснети и нанесени правилно в
кадастралната карта на с. Юндола и картата на землището, с площ от общо 52
кв. м., представляващи 2 бр. септични ями, линейни тръби и преливници. Не
било отчетено и че след като собствеността по отношение на процесния имот
се преобразува от държавна в частна, е следвало да бъдат нанесени всички
изградени подземни съоръжения на техническата инфраструктура /линейни
тръби, шахти и други/, както и да бъде посочен сервитутът и ограниченията
във връзка с бъдещото ползване на процесния имот или извършване на
строителство в него. Излага, че държавата, общината както и всички посочени
по-горе физически и юридически лица, са използвали законно изградените в
процесния имот съоръжения на подземната инфраструктура за задоволяване
на обществен интерес, преди процесния имот да бъде реституиран, както и
към настоящия момент, поради което не е възниквал и проблем относно
необходимостта за учредяване на сервитут в полза на собственика (държавно
учреждение) на изградените от него съоръжения в имота. Поддържа, че към
датата на изграждане на съоръженията на подземната инфраструктура, а
2
именно през 1994 год., земята е била собственост на държавата, а
ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- София, с ЕИК ********* е висш
държавен университет, поради което не е сключван договор за право на
строеж между тях, тъй като по своята същност изпълнителят на строежа и
собственикът на имота е бил един и същ държавата, а на ищеца е
предоставено право на ползване на основание на издадения Указ на Княз
БОРИС III. През 2016 год., наследниците на М. М. Р. - ответниците, в полза на
които била възстановена собствеността върху процесния имот, внесли проект
за разглеждане и одобряване ПУП/ПРЗ за промяна на предназначението на
земеделска земя, срещу който ПУП/ПРЗ ищецът подавал многократно
възражения, сигнали, жалби. През 2020 год., ответниците отново внесли в
Община Велинград проект за ПУП/ПРЗ за промяна на предназначението на
посочения по-горе поземлен имот, а именно земеделска земя - ПИ с
идентификатор 86115.3.25 по КК на с. Юндола, Община Велинград. С него се
предвиждало образуване на три нови УПИ, както следва:- УПИ № XXV - 25
ИЖС /индивидуално жилищно строителство/;- УПИ № XXXII - 25- ИЖС;-
УПИ № XXIV - услуги. Срещу повторно внесения проект за ПУП/ПРЗ, за
промяна на предназначението на поземления имот отново били подавани
възражения. Въпреки това кметът на Община Велинград издал Заповед № 536
от 15.04.2020 год. за одобряване на ПУП/ПРЗ/ за промяна предназначението на
земеделска земя, с която одобрил внесения от ответниците проект за
ПУП/ПРЗ. Излага, че като процесуален субституент на Държавата, на когото
имотът е предоставен за стопанисване и управление има правен интерес да
предяви отрицателен установителен иск. Счита, че Решение № Ю1 от
18.03.1995 год. за възстановяване на правото на собственост за земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.
Юндола, ЕКАТТЕ 86115, община Велинград, издадено от Общинска служба
по земеделие и гори - гр. Велинград, Област Пазарджик, с което имотът е
реституиран в полза на ответниците е нищожно и материално
незаконосъобразно, поради което не е породило своето конститутивно
действие. Позовава се на пречки за възстановяване на имота по смисъла на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а именно реализирано върху имота строителство и
проведено мероприятие. Сочи, че процесният имот е бил предоставен за
ползване на ищеца за изграждане на подземна техническа инфраструктура - от
обществено значение и към настоящия момент този имот е частично застроен
и се ползва както от него, така и от околните съществуващи сгради. Счита, че
неправилно поземлената комисия и приела, че тези изградени в процесния
недвижим имот подземни съоръжения на техническата инфраструктура не са
пречка за реституция на земеделската земя, тъй като са незаконни. Излага, че в
случаите на чл. 10б от ЗСПЗЗ, законодателят не е поставил изискване за
законност на застрояването. Нещо повече, с §1 в3 ал. 1 и ал. 2 от ДР на
ППЗСПЗЗ също не се предвижда законност на застрояването. Сочи, че
правноирелеванто в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е дали юридически
земеделските земи са били отчуждени за реализирането на някакво конкретно
мероприятие, тъй като пречката за реституция е налице, когато е осъществено
каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот,
3
независимо дали той въобще е бил отчужден или не. В настоящия случай било
реализирано мероприятие, което несъмнено се явявало пречка за реституция
на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ - а именно
изградена е техническа подземна инфраструктура, собственост на държавно
учреждение - държавен университет. Нещо повече, в настоящия случай било
налице проведено мероприятие не само по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ във
връзка с параграф § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ, но и по смисъла на чл. 10б от
ЗСПЗЗ във връзка чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като когато земеделската земя е
предоставена на учебно заведение, правото на собственост на държавата
върху тази земеделска земя се запазва: Предвид горното, счита, че процесното
Решение № Ю1/18.03.1995 год., на Общинска Служба - гр. Велинград е
нищожно, поради противоречието му с материалния закон /чл. 10б от ЗСПЗЗ
във връзка с § 1, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ и собствеността върху процесния
недвижим имот, никога не била възстановявана в полза на наследниците на М.
М. Р. (ответниците) и към настоящия момент процесният недвижим имот не е
тяхна собственост. Също така, Държавата чрез Лесотехнически университет
със седалище в гр. София, е упражнявала непрекъснато, несмущавано и
добросъвестно владение върху процесния недвижим имот от 1994 год. и
понастоящем до завеждане на исковата молба, включително и през периода от
възстановяването на собствеността в полза на наследодателя на ответниците с
оспорваното Решение № Ю1/18.03.1995 год., на Общинска Служба - гр.
Велинград, до датата на предявяване на настоящата искова молба. С оглед на
гореизложеното иска от съда да признае за установено, че ответниците не са
собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с. Юндола, община
Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД 18-16/11.01.2019
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Юндола, местност
Разсадника, с площ 1370 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 9,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003025, при
съседи: ПИ с идентификатор 86115.3.27, ПИ с идентификатор 86115.3.30, ПИ
с идентификатор 65534.31.232, ПИ с идентификатор 86115.3.26, и
86115.3.9901. Претендира и разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ф. М. К. и А. М. Е. оспорват
допустимостта и основателността на исковете. Считат, че Лесотехнически
университет- София не е носител на правото на иск като процесуален
субституент на Държавата, с доводи, че не твърди да притежава свое
защитимо вещно право, което да е противопоставимо на правото на
собственост на ответниците. Излагат, че абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на установителните искове е наличието на правен интерес за
ищеца от търсената по този ред защита. Считат, че не е налице правен интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като
ищеца не твърди, че притежава самостоятелно право, което е засегнато с
извършената в полза на ответниците реституция на процесния имот, нито се
позовавал на фактическо състояние, нито ще да придобие права, като отрича
правата на ответниците. Заявените претенции върху подземна комуникация и
съоръжения - септични ями не можели да обосноват пряк правен интерес от
4
така предявения отрицателен установителен иск, доколкото, според
изложените обстоятелства се твърдяло, че е реализирано вещно право на
строеж, а не че ищецът е собственик на имота. Не било ясно, какъв е правният
интерес от зашитата върху тези съоръжения, които представлявали строеж по
смисъла на ЗУТ, чрез отричане на правото на собственост върху имота в които
са изградени, възникнало по реституция в полза на ответниците. Оспорват
твърдението, че първата септична яма е била изградена от държавата за
нуждите на ЛТУ. Оспорват твърдението, че тази първа яма някога е ползвана
от ищеца. Оспорват твърдението, че строежът на това съоръжение се основава
на разрешение за ползване, обективирано в издаден Указ от Цар Борис III.
Оспорват твърдението, че през 1994 г. в процесният ПИ 86115.3.25 е изградено
второ съоръжение - септична яма и хлораторно. Във връзка с признанието, че
държавата не е сключвала и не е учредявала правото на строеж на описаните
ями в полза на ищеца, като същевременно имотът не е предоставян за
управление или стопанисване на ищеца от държавата, то в полза на ищцовото
учебно заведение не било възникнало правото на процесуална субституция.
Доколкото изпълнителят на строежа и собственика на имота преди
реституцията не бил един и същ и учебното заведение е юридическо лице, със
самостоятелен правен статут, различен от държавата, за да възникнело
правото на процесуална субституция следвало имотът, в който са изградени
въпросните ями, да е бил предоставен за стопанисване или управление на това
учебно заведение. Такъв акт на държавата обаче липсвал няма. Цитирания
указ на Цар Борис III касаел отчуждително мероприятие за учебно-опитно
горски стопанство - „Гешова планина", което не било ищцовото учебно
заведение. А и с този указ не се установявало, че въпросният имот е обхванат
от отчуждителната процедура. Оспорват, че по силата на този указ в полза на
ищцовото учебно заведение е предоставен за стопанисване или управление
имотът, който понастоящем е собственост на ответниците, предвид че
Лесотехническият университет е Висше учебно заведение, което е създадено с
Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г., а указът на
Цар Борис III е бил издаден по-рано, още през 1922 г. Възразява срещу
основателността на иска, с доводи, че ищецът не е собственик на процесния
имот на сочените в исковата молба основания. Не отричат, че
Лесотехническият университет, в лицето на своето поделение УОГС „Г.
Аврамов", е реализирало своята хотелска база в района на с. Юндола на два
етапа, като първо е бил построен хранителния блок, а на втори етап е
реализирало строителството на хотелската база в Юндола, поради което е било
необходимо заустване някъде на отходните води, за да може да функционира
хотелския комплекс. Ищецът обаче без съгласието на ответниците незаконно е
изградил въпросната втора септична яма и хлораторно в имота им, в която са
заустени отходните води. Издаденото строително разрешение касаело
изграждане на канализационно съоръжение в имот на ищеца - в близост до
хотелската база. Противоправно, без необходимото съгласие, в отклонение на
инвестиционния проект, но възползвайки се, че в имота на ответниците вече е
имало отдавна изградена такава яма - още когато е строена пощенската
станция в с. Юндола, ищецът е изградил тази втора яма за отпадни води с
5
хлораторно незаконно и твърдейки, че е собственик на това съоръжение,
претендирал, че имотът незаконосъобразно бил възстановен в полза на
ответниците, тъй като върху него имало реализирано мероприятие преди
датата на реституцията. Намират тези твърдения за неоснователни, тъй като
никой не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Сочат, че ищцовото учебно заведение признавало правата на ответниците в
процесния имот, както и факта, че въпросното съоръжение било изградено
неправомерно, поради което през 2017 г. страните сключили договорспогодба,
с която ответниците се съгласили да се замени имота им с имот, собственост
на Община Велинград, също находящ се в с. Юндола, както и да се учреди
сервитутно право, касаещо ползването безвъзмездно и безсрочно на
въпросната септична яма и хлораторно. Община Велинград поела ангажимент
да съдейства за постигане на целите на този договор, но поради наложения
мораториум за разпореждане със земеделски имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, този
договор бил прекратен. Последвали множество преговори между страните в
настоящия процес ищецът да изкупи имота на ответниците, но съгласие не се
постигнало, поради което не се стигнало до сделка. Излагат, че предявявайки
настоящия иск ищецът злоупотребявал с процесуални права, което считат за
неприемливо. Предвид че спецификата на настоящото производство
изисквало изчерпване на всички твърдения относно правото на собственост,
възникнало в полза на ответниците, се позовават на придобИ.е на имота и по
давност, тъй като от 18.03.1995 г. до датата на завеждането на настоящето
производство владеели безпрепятствено и ползвали имота като свой. С оглед
на гореизложеното се искат от съда да прекрати производството по иска като
недопустимо, евентуално да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Представят писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
В тежест на ищците е да докажат, че имотът е придобит от държавата на
осн. проведено отчуждително производство и че върху него е осъществено
мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ или е проведено
мероприятие по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните
важни държавни и обществени нужди или че макар върху имота да няма
изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен,
включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие,
преди възстановяването му с Решение № Ю1 от 18.03.1995 г. на ОСЗ
Велинград, евентуално, че е упражнявал върху имота фактическа власт с
намерението да го свои в периода след влизане в сила Решение №
Ю1/18.03.1995 год., на Общинска Служба - гр. Велинград до датата на
предявяване на настоящата искова молба и владението е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
От Решение № Ю1 от 18.03.1995 г. на ОСЗ Велинград се установява, ча
на М. М. Р., ЕГН: ********** е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на процесния имот.
6
От удостоверение за наследници изх. № 47/18.08.2023 г. на Община
Велинград се установя, че наследници на М. М. Р. са ответниците А. М. Е., Ф.
М. К. и М. М. Р..
От представената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че процесния имот е бил част от северозападния край на поляна
„Юндола“ и с Указ № 13 на Цар Борис III, издаден на 04.02.1922 г.,
публикуван в ДВ бр. 262 от 21.02.1922 г., е одобрено отчуждаването му за
нуждите на лесничейството „Гешова планина“. В процесният ПИ 86115.3.25
са изградени две септични ями - СЯ1 и СЯ2, като и двете септични ями са с
хлораторно отделение. Септична яма 1 е изградена през 80-те години на
миналия век когато, терена върху който е изградена е бил държавен, а
Септична яма 2 в периода 1994- 1995 г.. В заключението си вещото лице
излага, че за Септична яма 1 не се открива и не се представя Разрешение за
ползване, докато а Септична яма 2 е изпълнена като подобект на строеж
„Студентско общежитие със 188 легла за учебнопроизводствена дейност - /
етап, парцел III, кв. 8 - м. Юндола, общ. Велинград“, и е въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № 261/07.12.1995 г., издадено за целия
строеж от l-ви етап. Вещото лице твърди, че към 16.02.2024 г., и двете
септични ями, находящи се в ПИ 86115.3.25, са действащи, като довеждащата
канализационна тръба на Септична яма 1 е компрометирана в участък преди
септичната яма. Сочи се още, че Септична яма 1 обслужва: бивша сграда на
Български пощи в с. Юндола; Бистро и магазин на РПК „Чепинска долина“;
ресторант „Юндола“; магазин, Септична яма 2 обслужва: „Студентско
общежитие на ЛТУ“; семеен хотел; обществена тоалетна в центъра на с.
Юндола. Изложено е, че за Септична яма 2, са представени следните
строителни книжа, а именно: Проектно разрешение № 11/21.02.1994 г. за
изпускане на отпадни води в приемник - дере (след ГК и СЯ) от Районна
инспекция за опазване на природната среда - Пазарджик; Част от графичната
част на ВиК проекта, изчертана върху издадената от общината Скица с указан
начин на застрояване; Акт - образец 15; Акт - образец 16, но за нея не е
учредявано право на строеж. Одобреният със Заповед № 536/15.04.2020 г. на
кмета на община Велинград „ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на
земеделска земя - ПИ 86115.3.25, местност Разсадника и образуване на нови
УПИ XXV-25 - ИЖС, УПИ XXXII-25 - ИЖС и УПИ XXIV-25 - услуги, по
Кадастрална карта и Регулационен план на с. Юндола, ЕКАТТЕ 86115,
община Велинград, област Пазарджик", не е съобразен с разпоредбата на чл.
47. (2) от ЗУТ, редакция към 2020 г., която изисква септичните ями в УПИ да
са на разстояние най-малко 3,0 м. от границите на имота и в него е отразена
единствено Септична яма 1, като не са отразени довеждащите канализационни
тръби до двете септични ями, поради което за същите в проекта не са
предвидени нужни сервитути. По данни на вещото лице двете септични ями,
ситуирани в процесния ПИ 86115.3.25, към датата на издаване на Решение №
Ю1/18.03.1995 г., вече са били изградени. В „Кадастралния план за
възстановяване на териториите в стари реални граници чл. 18ж (1)
ППЗСПЗЗ на землище с. Юндола, общ. Велинград“, изготвен от ЕТ „В. - 91“
през 1992 г., е заснета и нанесена единствено септична яма 1, а Септична яма 2
7
и довеждащата канализационна тръба, са заснети геодезически през 2020 г., но
не са попълнени в Кадастралната карта. За обект „Студентско общежитие със
188 легла за учебно- производствена дейност - I етап“, парцел III, кв. 8,
местност Юндола, община Велинград, Държавна инспекция за
териториалноустройствен и строителен контрол е издала Разрешение за
ползване № 261/07.12.1995 г., което означава, че за обекта е бил изготвен и
одобрен съответния проект с всички необходими проектни части. Вещото
лице твърди, че процесният имот с идентификатор 86115.3.25 по КККР, по
повод на който е издадена Заповед №536/15.04.2020 г. на кмета на община
Велинград, е идентичен с имот № 003025 по Картата на землището на с.
Юндола, възстановен в реални граници с Решение №Ю1 от 18.03.1995г. на
общинска служба по земеделие и гори Велинград. За с. Юндола има действащ
Застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № 52 от 11.02.1993 г.
и в съответствие с разпоредбата на чл.51. (1) от отменения ППЗТСУ (ред. ДВ
бр.53 от 1987 г.), Застроителния и регулационен план на с. Юндола е одобрен
с план-схеми за електрификация, водопровод и канализация, където се
предвиждат основните елементи на канализационната система с тяхното
взаимно разположение, посока на оттичане на отпадъчните и атмосферни
води съобразно топографските особености на терена и технологичните връзки
между тях. Посочените линейни метри в Строително разрешение №2 от
19.05.1994 г. са проектни. Същото е попълнено бланкетно. Посочено е, че
това, че то обхваща и изграждането на септична яма 2 в друг имот, различен
от парцел III, кв. 8, по плана на с. Юндола, се установява от съдържащата се в
други документи информация. Непосредствено до източната граница, извън
пределите на УПИ Ill- учебна база на ЛТИ, кв. 8, по действащия Регулационен
план на с. Юндола, е имало дере. Съкращението „ГК“, използвано в
Проектно разрешение № 11/21.02.1994 г., означава „главен клон“ на
канализацационната система, а съкращението „С.Я.“- „септична яма“.
Канализационна тръба с дължина 200 линейни метра, описана в Протокола на
държавната приемателна комисия от 15.11.1995 г., е положената в участъка
между южната регулационна граница на УПИ Ill-учебна база на ЛТИ, кв. 8, по
действащия Регулационен план на с. Юндола, и септична яма - СЯ2,
изградена в процесния ПИ с идентификато 86115.3.25 по КККР.
По делото е изслушана и приета и комплексна съдебно-техническа
експертиза, от която се установи, че имотите отчуждени от с Указ № 13 на Цар
Борис III от 04.02.1922 г. за нуждите на лесничейство „Гешова планина“ се
включват в границите на УОГС „Г. Ст. Аврамов“, като процесният имот
попада в тях, но не попада в яйлаците Челебийца, Горна Малевица, Долна
Малевица и Гешов яйлак, а в границите на имотите на Лъдженска общинска
поляна „Юндола“, които са отчуждени с Указа на Цар Борис III 1922 година за
нуждите на лесничейство „Гешова планина“, които са с предназначение за
построяване па нови сгради, разширение на разсадника и дворно място за
складиране на държавен дървен материал. Посочено е, че съгласно одобреният
през 1993 г. Регулационен и застроителен план на с. Юндола, общ. Велинград,
територията, в която попада процесния ПИ 86115.3.25, е извън строителните
граници на селото. Застроително решение по смисъла на чл. 108 (1)(2)(3)
8
ППЗТСУ (отм.) за процесния ПИ 86115.3.25, не се открива и не се представя.
За изградената септична яма - СЯ2 се представя Проектно разрешение №
11/21.02.1994 г. за изпускане на отпадни води в приемник - дере (след ГК и
СЯ) от Районна инспекция за опазване на природната среда – Пазарджик,
Скица с указан начин на застрояване от община Велинград, км. Юндола,
Строително разрешение № 2 от 19.05.1994 г. за строителство на водопровод и
канализация. Общата застроена площ на изградените в процесния ПИ
86115.3.25 септични ями е 80 кв. м. Около 270 км. м от останалата незастроена
площ от процесния ПИ 86115.3.25, е обременена със сервитут на
канализационните тръби, довеждащи отпадните води и отвеждащи условно
чистите.
От представения Указ № 145/21.07.1921 г., с който се изменя и допълва
Закона за народното просвещение, реализира се идеята за създаване на Горска
академия с тригодишен курс на обучение и е взето решение да създаване на
Лесовъден факултет към Софийски университет, Указ № 287/07.09.1925 г.,
брой 129 Държавен вестник от 1925 г., с който е въведен правилник за
приемане на студенти в агромно-лесовъдски факултет към Софийския
университет, Указ № 1375 от 1948 г., с който се сформира Селскостопанска
академия, която включва четири факултета, които се отделят от Софийския
университет, Указ № 511 от 1951 г., с който се извършва преустройството на
лесотехническия факултет и се преименува на Лесовъдния факултет на
лесотехнически, Указ от 12.01.1953 г., с който Селскостопанската академия се
разделя на три самостоятелни висши учебни заведения, едно от тях е Висшият
лесотехнически институт, ведно с приложение към него статия от интернет се
установява правоприемстваността на ищеца Лесотехнически университет- гр.
София от Софийски университет.
По отношение на направеното от ответниците възражение за
недопустимост на исковата молба, съдът намира същото за неоснователно. С
молба вх. № 5399/18.10.2023 г., ищецът заявява собственически права върху
процесния имот по силата на отчуждаване проведено с Указ на Цар Борис III и
последвалото предоставяне на земи за ползване на учебната заведение, от
където и произлиза правния интерес от предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск.
Принципът, залегнал в ЗСПЗЗ, е бившите земеделски земи да се върнат
на собствениците им, но в закона са уредени и изключения, като едно от тях е
хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и в такива случаи собствениците се
обезщетяват по друг начин. Изискване за законност на сградите се поставя в
хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните
граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на
строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди.
В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така
и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от проведено
мероприятие, като не е необходимо конкретната част от имота, която попада в
рамките на това мероприятие, да е застроена. В този смисъл Решение № 70 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2009 г., I г. о., ГК.
В настоящият случай ищецът е трето лице, което не е участвало в
9
административното производство по постановяване решението на
поземлената комисия, затова има правен интерес да предизвика проверка на
правилността на решението за възстановяване, което му се противопоставя, и
такова е постоянната практика на ВКС относно допустимостта на косвения
съдебен контрол, изразена и в TP № 6/2006 г.. Според чл. 17, ал. 2 от
ГПК гражданският съд може да се произнесе инцидентно по
законосъобразността на административен акт, когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, съответно
косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е бил упражнен пряк
съдебен контрол/арг. чл. 302 от ГПК и чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК/. В ТР №
5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, мотиви, е прието, че
след влизане в сила на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК ТР № 6/10.05.2006 г. по т.
гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т. 4, според
която косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения
за отмяна на отчуждаването, постановени в производство по чл. 4 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Това разрешение се отнася за
държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез
своите органи. То намира приложение и по отношение на субектите, които
черпят права от държавата, тъй като те не могат да имат повече права от своя
праводател.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
техническа документация, протоколи, скици, се установи по безспорен начин,
че процесният имот е използван от Лесотехническия университет още от 40-те
години на 20 век. Налице са трайно изградени подземни съоръжения –
септични ями, хлораторно, захранващи техническа инфраструктура.
Изграждането им е продължено през 1994 г., т.е. преди реституционното
решение от 1995 г.
Съгласно доказателствата по делото, процесният поземлен имот е бил
държавна собственост към момента на изграждане на подземна техническа
инфраструктура, включваща септични ями и хлораторно, обслужващи
нуждите на Лесотехническия университет и други обществени обекти. Тези
съоръжения са били построени през 80-те и 90-те години на XX век, като
първоначално ползването на имота е предоставено чрез Указ на Цар Борис III,
а през 1994 г. е извършено доизграждане с надлежно разрешение за ползване.
Основният спор в настоящото производство се свежда до въпроса дали
решението на поземлената комисия от 1995 г., с което имотът е реституиран в
полза на ответниците – наследници на М. М. Р., е законосъобразно и дали те са
действителни собственици. Съдът намира, че реституцията е била допусната в
нарушение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който предвижда, че не се възстановява
собственост върху земеделска земя, върху която е извършено мероприятие,
свързано с обществени или държавни нужди.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвижда, че не се
възстановява собственост върху земи, в които има реализирано мероприятие
от обществен характер. Тази норма е императивна. Според ВКС, Решение №
376/2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., достатъчно е мероприятие да
10
съществува фактически, без да е необходимо да е законосъобразно или
формално узаконено. Съгласно ППЗСПЗЗ (§1в), не се изисква отчуждаване
или разрешение за строеж, за да се приложи чл. 10б. Изискването е само едно
– да е налице обект, който изпълнява обществени функции. Този подход е
потвърден и в Решение № 212/2021 г. по гр. д. № 5686/2019 г. на ВКС, IV г. о.,
в което се подчертава, че материалноправната пречка следва да се зачете от
съда независимо от формалното действие на административния акт.
Наличието на фактически осъществено мероприятие – независимо дали е
придружено от формално отчуждаване, е достатъчно, за да възпрепятства
реституцията. Преценката е обвързана с характера на мероприятието,
неговото предназначение и неговото фактическо изграждане.
В случая, както безспорно е установено, в имота са изградени
съоръжения, които не само са от траен характер, но и изпълняват функции,
обслужващи интересите на университет, общински и държавни институции и
населението на с. Юндола. Следователно реализирането на мероприятието в
рамките на чл. 10б е осъществено. Доказано е също, че към момента на
реституционното решение от 1995 г., административният орган не е съобразил
съществуването на тези обекти, макар те да са били физически налични и
заснети в други документи на общината. Това представлява съществено
нарушение на материалния закон и е основание за приемане, че
административният акт е нищожен или поне не поражда вещноправни
последици.
Съгласно установената съдебна практика, съдът, разглеждащ
гражданското дело, има право да извърши косвен контрол за
законосъобразността на административното решение, когато неговото
действие е предпоставка за придобИ.ето на право на собственост. Това е
потвърдено и от ВКС в Решение № 34 от 2020 г. по гр. д. № 1256/2019 г., I г. о.,
където се посочва, че ако административният акт е издаден в противоречие с
императивна правна норма, съдът не следва да го зачете като основание за
вещно право.
В този смисъл ответниците, макар формално да се позовават на
решението на поземлената комисия, не са установили чрез допустими
доказателства, че реституцията е извършена при липса на обстоятелства по чл.
10б ЗСПЗЗ. Напротив, фактите сочат, че мероприятие от обществено значение
е осъществено. Това е пречка по закон, която възпрепятства възстановяването
на имота в тяхна полза.
При съвкупния анализ на всички доказателства, приложимите
нормативни актове, както и константната практика на ВКС, съдът намира, че
искът е основателен. Ответниците не са собственици на имота, а
административното решение, на което се позовават, не е породило
вещноправен ефект поради наличие на материалноправна пречка към датата
на неговото постановяване.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
11
следва да заплатят на ищцовата страна сумата в размер на 4210 лв.,
представляваща разноски в производството. Съдът намира възражението на
ответниците с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените заседания.
На основание чл. 77 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата в размер на 935,40 лв., за възнаграждение на вещите лица.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Лесотехнически
университет- София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. Дървеница, бул. „св. Климент Охридски“
№ 10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И. А. И. като процесуален
субституент на Държавата, против А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.
Света Петка, общ. Велинград, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола,
общ. Велинград и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ.
Велинград, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
че А. М. Е., Ф. М. К. и М. М. Р. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на ПИ
идентификатор 8615.3.25 по КККР на с. Юндола, община Велинград, област
Пазарджик, одобрени със Заповед №РД 18-16/11.01.2019 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Юндола, местност Разсадника, с
площ 1370 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 003025, при съседи: ПИ с идентификатор
86115.3.27, ПИ с идентификатор 86115.3.30, ПИ с идентификатор
65534.31.232, ПИ с идентификатор 86115.3.26, и 86115.3.9901.
ОСЪЖДА А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с. Света Петка, общ.
Велинград, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ. Велинград и
М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ. Велинград ДА
ЗАПЛАТЯТ на Лесотехнически университет- София, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ж.к.
Дървеница, бул. „св. Климент Охридски“ № 10, представлявано от ректора
чл.-кор. Проф. д.н. И. А. И. като процесуален субституент на Държавата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 4210 лв., разноски в
производството.
ОСЪЖДА А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с. Света Петка, общ.
Велинград, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ. Велинград и
М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. Юндола, общ. Велинград ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 935,40 лв., представляваща
възнаграждение на вещите лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12