Р Е Ш Е Н И Е
№ 260522 / 11.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
на първи
декември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова ,
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно
гражданско дело Nо 2193 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на С.Т.Б. против Решение № 2302/07.07.2020г., пост. по гр.д.№19628/2019, ПРС,
с което е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, следните суми: сумата от
5609,38лв. - главница, представляваща неплатено остатъчно задължение по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-104932/ 17.12.2013 г., сумата от 251,24лв.
- застрахователна премия, сумата от 1437,50лв. - възнаградителна лихва за периода
19.12.2014г.-18.11.2016г. и сумата от 1721,77лв., лихва за забава за периода
19.11.2016 г.- 28.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019г. до
изплащане на вземането, както и да му заплати направените разноски по делото.
Жалбоподателят Б. поддържа неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че като потребител за
него не е било възможно да узнае за настъпилото сливане на кредитора му като търговец
в друго търговски предприятие по чуждестранни закони. Излага доводи, че не са спазели
правилата за уведомяването му за размера
на остатъчната сума, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи, че ако
заемът е станал предсрочно изискуем на 21.01.2015г. Уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост не му е връчена дори с настоящата молба. Също така поддържа и че е настъпило
погасяване по давност на вземането, т.к. от датата на предсрочната изискуемост
21.01.2015г. до 21.01.2020г. кредиторът не е предприел никакви действия по събиране
на вземането си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,
с което се отхвърли иска. Моли за даване на възможност за представяне на посочени
съдебни актове, но не сочи връзката им с настоящето дело.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България оспорва подадената въззивна жалба,
като счита решението за правилно и законосъобразно. Не развива подробни съображения.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259
от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по делото, останал недоволен от
обжалваната част на съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството
пред първоинстанционния съд, сезиран от банката с обективно съединени искове за осъждане на жалбоподателя
да заплати невърнатия остатък от главницата на потребителския кредит, договорна лихва, застрахователна премия,
мораторна лихва, които суми са дължими по
Договор за потребителски кредит с номер PLUS - 104932 от 17.12.2013 г..
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За
да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че между страните
е сключен процесния договор с предмет предоставяне на потребителски заем от 7000лв.,
която сума е следвало да бъде върната на 35 равни месечни погасителни вноски –
до 20.09.2016г. , че заемната сума е предадена на кредитополучателя. Приел е за
установено, че плащанията са преустановени на 26.01.2015г. , като е кредитирал
заключението на ССЕ, че са изплатени общо 3569,66лв. Приел е, че е настъпила
предсрочна изискуемост, като междувременно е изтекъл и договореният падеж за
връщане на задължението. Приел е, че
договорната лихва също се дължи, доколкото такава е уговорката между страните. По
отношение на размерите на отделните вземания е кредитирал приетата ССЕ. Обсъдил
е възражението за това, че кредитополучателят не е бил уведомен за настъпилото
преобразуване на дружеството кредитор, както и за погасяване по давност на
задължението, като е прието, че същите са неоснователни. Въз основа на това е
приел, че кредитополучателят следва да върне остатъка от главницата на взетия заем, както и
непогасената договорна лихва и застрахователна премия, както и лихва за забава
от падежа на цялото задължение до посочената дата в исковата молба предхождаща
предявяването на иска.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което и на осн.
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Основните оплаквания на жалбоподателя
за свързани с това, че не му е обявена предсрочна изискуемост на вземането, че
не е уведомен за настъпилата трансформация в организационно-правната структура
на кредитора, както и че вземането е погасено по давност.
На първо място, съдът намира, че
въпросът за настъпила предсрочна изискуемост не е бил предмет на
производството, доколкото в исковата молба ищецът претендира вземането си на
база настъпил падеж на цялото задължение с оглед изтичане на уговорения в
договора срок. Ищецът не се е позовавал на такава изискуемост, а е претендирал,
че по силата на самия договор се дължи връщане на заетата главница и заплащане
на възнаградителната лихва. Ето защо няма никакво основание да се изследва
въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост и дали длъжникът е уведомяван за
нея.
По отношение възражението за това, че
кредиторът не е уведомил длъжника за настъпилата правна трансформация на
дружеството- кредитор, съдът намира, че доколкото това вливане е настъпило
години след изтичане срока на договора, т.е. след като е настъпил падежът на
задължението и длъжникът не твърди да е изпълнил на друг кредитор, то и този
въпрос е неотносим към настоящия спор.
Последното възражение на
жалбоподателя е за погасяване по давност на вземането. Съдът намира същото за
неоснователно, доколкото приетата по делото ССЕ установява, че последното
плащане е от 26.01.2015г., а исковата молба е подадена в съда на 02.12.2019г.,
т.е. не е изтекъл предвиденият пет годишен срок за погасяване на вземането.
Съдът не споделя доводът, че срокът тече до момента, в който длъжникът е узнал
за заведеното против него производство, т.к. давностния срок прекъсва с
подаването на исковата молба в съда / чл.116, б.Б от ЗЗД/. Без правно значение
е кога ответникът ще получи препис от нея и респ. ще узнае за образуваното
против него дело.
Предвид изложеното съдът намира първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2302/07.07.2020г., пост. по гр.д.№19628/2019, ПРС.
ОСЪЖДА С.Т.Б., ЕГН
**********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А, клон България ЕИК *********, сумата от 100лв.,
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: