№ 1709
гр. П***, 23.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100481 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Н. С. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание,
се явява лично и с пълномощниците си адв. П*** и адв. А..
Ответникът П. Д. Д., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с пълномощника си адв. Ц..
Ответницата Ю. П.-., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание чрез пълномощника си, не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв. Ц..
Вещото лице д-р В. К. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелите Н. Д. Я., Ц. А. А. и Ц. Н. К***, редовно призовани, се
явяват лично.
АДВ.П*** – Да се даде ход на делото.
Адв.А. – Да се даде ход на делото.
АДВ.Ц. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
Адв.Ц. – Представям отговор на молбата, която беше депозирана преди
предходното съдебно заседание. Възразявам срещу приемането като писмено
доказателство на становище-консултация от д-р Велинов. Считам, че не
следва бъде приемано. Също така оспорвам приемането като писмени
доказателства по делото на нотариални покани, отговори на нотариални
покани и възражение на нотариална покана като неотносими към настоящия
спор, доколкото касаят отношения между страните по друго дело. Моля съдът
1
да извърши констатация дали са приложени всички оригинали по делото на
медицинските документи, приложени към исковата молба и да бъдат
изключени от доказателствата тези, които не са в оригинал и не съответстват
на копията. По отношение на фактическите твърдения на ищцата, направени в
една недопустима и обидна за доверителите ми форма, съм изложила
подробни съображения в писмената си молба, която прилагам с препис към
ищеца.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИЩЦОВАТА
СТРАНА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА :
Ц. Н. К*** – 56 г., българка, българска гражданка неомъжена,
неосъждана, леля по майчина линия на ищцата.
Предупредена за нак.отг. по чл. 290 от НК.
Обеща да каже истината.
СВ. Ц. К*** – Познавам господин Д. още от преди сестра ми да се
омъжи през 1990 г. т.е. преди сватбата на сестра ми, в качеството му на мой
личен зъболекар. След това така или иначе придобихме някакви отношения и
го познавам като отличен професионалист, сърдечен, открит. След сватбата на
сестра ми, която беше малко проблематична, защото той получи първия
инсулт още преди сватбата, преди 1990 г. и даже беше под въпрос дали да не
се отмени сватбата. След тежкия инсулт, който тогава изкара, успя да се
възстанови, но имаше особености на характера, които ние предавахме на това
заболяване. Примерно, когато говорихме на маса, той казваше: „Аз отивам да
си лягам или да пуша“, което отстрани изглеждаше грубо, но ние просто го
отдавахме на това, че е боледувал и има такива особености. Много често сме
ходили в С***, на вилата са ни канили. За мен той не беше доктор Д., аз
просто го наричах чичо М***, а жена му леля ***. За мен сривът в психиката
на доктор Д. започна от смъртта на сина му, моят зет, а също така се влоши
след смъртта на жена му. Тя почина през месец март 2017 г. С П. Д. се
познаваме още от ученически години, заедно сме били в гимназията и сме
били в много добри отношения. В деня на смъртта на майка му той ми се
обади по телефона от И***, от Д*** и ми каза, че майка му е починала и ме
помоли да отида да видя какво става, защото при нея бяха само съседките.
Отидох с погребален агент, заварихме съседката Г. с нейната дъщеря И***.
Те се бяха погрижили. След като се е обадил на мен, значи все пак ме е
почувствал като някакъв близък човек. Никога не съм се карала с П. Д.. В
деня на смъртта на жена му доктор Д. едва ли разбираше какво става около
него. Той стоеше вцепенен, гледаше в една точка и не проявяваше никаква
реакция. Тогава просто не обърнах внимание на този факт, но след смъртта на
жена му той просто загуби своята най-голяма опора и подкрепа. След смъртта
на жена му мисля, че беше през лятото, август месец той получи поредния
инсулт, не знам кой, защото преди тя да почине, той беше изкарал
микроинсулт. След този пореден инсулт той наистина беше много зле като
2
здравословно състояние и като психика. Имаше определено нужда от човек,
който да се грижи за него. Първите дни съседките се грижеха за него, но след
това се наложи да се намери човек, който да се грижи за него, едва ли не
постоянно 24 часа, защото той не беше в състояние да се грижи за себе си,
дори за най-елементарните лични нужди. След инсулта много трудно се
движеше, почти не можеше да ходи и като психика беше затворен, травмиран
вероятно. Аз редовно ходя да бягам на стадиона и терасата на апартамента, в
който те живеят, гледа към улицата, по която минавам за стадиона. Преди
инсулта сутрин винаги беше на терасата и ми махаше, но това беше преди
инсулта. След инсулта, той не излизаше на терасата. Отбивахме се с майка
ми, обикновено в събота или неделя, да го видим и да му занесем нещо като
храна, но ми правеше впечатление, че той не реагираше на това, което ние
говорихме. Основно говорихме с гледачката Р***. Като влезехме той
почваше: „Наде, И***“, просто изреждаше най-различни имена, едва ли ни
разпознаваше. Той беше неконтактен. Интересуваше се от това нещо да
хапне, докато ние говорихме с гледачката Р***. Не беше адекватен, при което
ние основно говорихме с Р*** и тя съответно споделяше какви проблеми има
с него, че не помни, че е ял и я обвинява, че не е ял. Беше в някакъв си негов
свят и се интересуваше от храната. Не можеше да се движи. За мен това беше
едно вегетиране. Последните години след смъртта на жена си, той живееше в
някакъв собствен свят. В началото след инсулта ходихме по-често да го
видим. Основно той лежеше, не можеше да върви. После стана малко по-
трудно да отидем, защото трябваше да се обадим на Р***, за да може да каже
дали е там по това време, за да можем да отидем. Поне два пъти месечно сме
го посещавали, тъй като ние сме от П***. След смъртта на съпругата му и
след инсулта, моята майка като медицинско лице, казваше: „Да отидем да
видим чичо ти М*** какво прави“. Не съм забелязала промени към по-добро
през тези години. Просто беше психически рухнал и живееше в негов свят.
Не сме говорили с доктор Д. дори и преди да получи инсулт за това, че има
желание да прехвърли на сина си П. имотите. Той просто не можеше да чете
никакви вестници. Не съм виждала вестници. Понякога Р*** споменаваше, че
е гледал телевизия, но накрая не можеше и това да прави. Не чуваше, ако му
тропнем на вратата, мисля, че нямаше и телефон. Р*** ни казваше да й се
обадим, защото и да тропнем, той няма да чуе. Той просто живееше в някакво
безвремие, за него всеки ден беше еднакъв. Аз съм преподавател в Езикова
гимназия „Б*** Б***“. Нямам медицинско образование, но съм завършила
курс за военно временни медицински сестри. Преди инсулта все пак беше
комуникативен. Физическото му състояние последно след инсулта се
промени много. Примерно преди инсулта се движеше и слизаше пред блока и
когато минех за бягане и ме видеше жена му ме канеше горе да пием кафе и
го пращаше да купи нещо за пиене и почерпка. След това не можеше никъде
да отиде. Преди да почине леля *** беше адекватен. Още преди инсулта,
преди да почине жена му излизаше с бастун. След инсулта и след смъртта на
жена му, той остана затворен горе. Н*** идваше поне веднъж в месеца в
3
П*** да види моята майка и като си тръгваше, казваше: „Отивам да видя баба
и дядо“. Не съм ходила с нея и не знам дали наистина е била там. Чичо М***
не можеше да ме покани да отида да го видя, защото нямаше телефон. Ние
сме някакви некръвни роднини, но все пак сме роднини, аз съм ги приела
като част от моето семейство и съм ги нарича чичо М*** и леля ***. Затова
съм ходила при него. След инсулта как ще ме кани на гости? Той нямаше как
да комуникира. Преди инсулта също не ме е канил. Докато беше жива жената
на доктор Д. също никога ми са се обаждали да кажат: „Ела да ни видиш“. Аз
минавах оттам и от терасата тя ме виждаше и ми казваше: „Ела, след кроса да
пием кафе“. Преди инсулта, аз съм си говорила с Д*** за вилата и за моята
племенница Н*** сме си говорили. Говорили сме за вилата в С***, за
ремонта какво трябва да се прави. Посещавала съм вилата. Бях гостенка на
леля *** и той беше там, сестра ми също беше там. Когато ме поканят и
когато имам възможност съм се отбивала. След смъртта на леля *** и на
доктор Д. съм ходила един път във вилата миналата Коледа. Това ми беше
последното ходене. Бях със сестра ми. Аз не знам кой каква собственост има.
Може ли да отида на гости и да се интересувам дали това е негово? П. не ме е
канил да отида на Коледа. Под „срив“ разбирам, че той просто не
комуникираше, беше затворен и живееше в някакъв негов свой свят. Всеки
има някакъв период, в който скърби. Когато почина съпругата му, той беше
вцепенен. Впечатленията ми за него са от посещенията ми и от това, което ни
разказваше Р***. Лятото по-често сме ходили. Обикновено в почивни дни,
защото аз работя през другото време. Ние звъним на звънеца, Р*** ни
отваряше, влизахме, той седеше на дИ.а и ние сядахме, опитвахме се да го
поздравим, той казваше: „Н***, И***“, една усмивка имаше. Преди ни
познаваше всички, без да бърка имената ни. Ние го поздравявахме: „Здравей,
чичо М***, как си?“, той се усмихваше и изреждаше имената. Питахме го:
„Как си, добре ли си?“ и той казваше: „Добре съм“. Ние му казвахме, че му
носим нещо за похапване и той отваряше една кутия и докато разговаряхме с
Р*** той ядеше и като тя му вземе кутията, той се ядосваше като дете. Аз
казвах на Н***: „Дядо ти изглежда зле, вероятно още не е излязъл от този
стрес и това, което е преживял“. Н*** е лекар. Не знам тя като го е
посещавала дали му е носила някакви лекарства. Н*** се обаждаше преди
смъртта на баба си. Баба й и дядо й се притесняваха за нея, защото
завършвайки медицина е трудно да си намери работа млад човек и дядо и
баба и се погрижиха по някакъв начин да си намери работа в С*** като лекар.
Все пак Н*** е завършила медицина и не мога да твърдя какви грижи е
полагала. Не знам. Не всеки ден бягах, поне два-три пъти седмично бягах. Не
всеки пък Д*** е стоял на балкона, независимо дали е топло или студено. Той
пуши вън. Живеят на четвъртия етаж. Аз му се обаждах: „Чичо М***,
здравей!“ и той ми махаше с ръка. След инсулта едва ли ме разпознаваше.
Просто се усмихваше, само една усмивка имаше, защото идва външен човек,
който му носи някакво лакомство. По принцип гостите ги канеше жена му.
Имаха гости. Никога не знам да са канели преднамерено. Канеха съседи,
4
канеха познати.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. – Нямам въпроси.
Свидетелят Ц. Н. К*** бе освободена от съдебната зала.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА :
Ц. А. А. – 34 г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
съжителстващ на семейни начала с ищцата.
Желае да бъде свидетел.
Предупреден за нак.отг. по чл. 290 от НК.
Обеща да каже истината.
СВ.Ц. А. – Познавам Д*** С*** Д.. Това е дядото на Н***. Познавам го
от 2011 г. Тогава за първи път в П*** се запознах с бабата и дядото на Н***.
Те всяка година идваха на вилата в С***, да си почиват през лятото и
постоянно са ме канили на вилата при семейно събиране. Говорили сме си.
Познавам ги добре. Знам от Н***, че е получил тежък инсулт някъде през
1988-1990 г. Доста остро впечатление ми направи след като почина баща й на
Н*** през 2014 г., като идваха лятото на вилата, дали от възрастта или от
претърпения инцидент със сина му, вече говореше несвързано. По-скоро
ръководна роля имаше бабата. Той беше мълчалив и гледаше в една точка. Не
беше много адекватен. Започна да ме бърка със Станимир, бащата на Н***.
Не обръщах много внимание. Докато беше жива бабата, се занимаваше тя.
Той е възрастен човек, знам че получи инсулт през 2017 г. Това беше лятото,
началото на август месец или края на юли и след този инсулт през 2017 г.,
след смъртта на бабата, вече доста се промени неговото състояние. Наистина
не беше вече толкова жизнен, не говореше или като говореше не беше много
адекватно, това което казваше. След инсулта през 2017 г. сме го виждали чрез
съседката Г. от П***. Те живееха на един и същи етаж. На нея се обаждахме.
Той или нямаше телефон, или не вдигаше. Ключът беше сменен и ние нямаше
как да влезем. През 2017 г. се появи гледачката Р*** и комуникацията се
извършваше чрез нея, за да си уговорим среща. Към края на 2017 г. и
началото на 2018 г. човекът си беше неадекватен. Неговото състояние не се
подобряваше, състоянието му ставаше по-зле. Мен ме наричаше Станимир
или Коцето, него не го знам кой е въобще. Н***, като е била там, я наричаше
И***. Според мен човекът не знаеше какво се случва. Водехме разговори от
типа: „Как си, добре ли си?“ След известно време мълчание той поклати глава
и ние разбираме, че е добре. Повече чрез Р*** разбирахме. Не мога да кажа
дали е чел вестник. Пред мен не е чел. Особено след 2017г. състоянието му
беше тежко. С ищцата съжителстваме заедно от 2016 г. Първо живеехме в
нейния апартамент и след това някъде през 2019 г. започнахме да живеем на
вилата. П. съм го виждал. Няколко пъти е силно казано. Това е третият път, в
който го виждам. Той не идваше човекът. Не ни е канил на вилата. Той ни
изпрати нотариална покана да се изнасяме от вилата. Аз по професия съм
5
юрист. Не съм адвокат. Познавам Д*** от 2011 г. Казах, че бяхме на гости в
П*** и Н*** ме заведе при баба си и дядо си. И баба й беше там, и дядо й.
Отседнахме при други роднини да спим и бяхме на гости при бабата и
дядото. Познавам лелята на Н***, която беше разпитана. Н*** и леля й имат
нормални отношения. Този човек от 2011 г. до 2017 г. се предвижваше с
бастунче, лека по-лека. Не беше особено жизнен и много добре физически.
След инсулта си седеше на дИ.а или фотьойла. По-предните години доста
пушеше. След инсулта не си спомням дали пушеше. Преди това човекът
пушеше. Към края на 2017 г., не говоря за декември месец, може би
октомври, ноември, защото за коледните празници бяхме в Б*** при майката
на Н***, но в началото на 2018 г. съм го виждал, някъде към 10 януари. Пак
ви казвам, за да се свържем с този човек, трябваше да се свържем с гледачката
първо. С кола сме ходили до П***. Човекът седеше, питаш го нещо, той е
неадекватен. Д*** и Н*** имаха добри и нормални отношения. Не са имали
пререкания. Близки бяха. Те винаги са си били в нормални отношения. Н*** е
лекар по образование. Винаги съм ходил с Н*** при него, сам какво да правя
там. Чичо й ясно беше заявил, че каквото трябва ще си поделят, ще се грижат
един за друг. Техните лични отношения между нея и чичо й не ги знам. Н***
винаги е била готова да помогне. Питала е гледачката дали нещо трябва да се
направи, дали дядо й има нужда от медицински грижи. Гледачката не знам
дали е била с медицинско образование. Аз не мога да си спомня детайли от
посещенията, но когато сме ходили при баба й и нейните родители, винаги
сме се отбивали при Д***. През 2018 г. и 2019 г. не мога да кажа колко пъти
сме ходили. Може би веднъж месечно е ходила Н*** в П***.
АДВ.Ц.: След смъртта на дядо си Н*** беше ли в П*** и беше ли на
погребението на дядо си?
Съдът счита, че въпросът няма отношение към предмета на дело,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА този въпрос да бъде зададен на свидетеля.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д.: Имате ли спомен през месец януари 2018 г.
ходили ли сте при дядото?
СВ. Ц. А. – Около 10-11 януари съм ходил при дядото с Н***.
Свидетелят Ц. А. А. бе освободен от съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ОТВЕТНАТА
СТРАНА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д-Р Н*** Д. Я. – 71 г., българин, български гражданин, неосъждан,
разведен, без родство със страните.
Предупреден за нак.отг. по чл. 290 от НК.
6
Обеща да каже истината.
Адв.Ц. – Може ли да се представи на свидетеля освидетелстването на
Д*** Д., изготвено от д-р Я..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Я. съдебнопсихиатрично освидетелстване,
приложено към отговора на исковата молба.
СВ. Я. – Това е мой документ и това е моят подпис.
Адв.П*** – Моля да се отбележи в протокола, че свидетелят чете от
свои записки.
СВ.Н*** Я. – Причините да си спомням този случай са две. Първо, не
ми се беше случвало шофьор на освидетелстваното лице да ме помоли да го
пренесем от колата в кабинета ми. Аз отказах и извърших прегледа в колата.
Втората причина е, че след като лицето Д*** С*** Д. ми обясни, че са
приключили преди няколко месеца нотариалните действия по прехвърлянето
на имотите му, аз му обясних, че искания от него документ е напълно
безсмислен, тъй като такъв документ се изисква преди подписването на
нотариални документи и то само в случаи, че нотариусът има някакви
съмнения относно способността на лицето да разбира предстоящите действия,
т.е. че е недееспособен. В неговия случай нотариусът не е изискал такъв
документ и постфактум е безсмислено той да се презастрахова с
психиатричен документ. Въпреки това лицето настояваше, защото така го
били посъветвали. Запознат съм и с приложеното становище на доцент
Велинов и за да не се тълкуват едностранчиво нещата, искам да кажа нещо за
самото заболяване на лицето. Практически лицето се намира в една такава
фаза на заболяването си, при която аз установявам на 25.04.2018 г. промени в
неговата психическа дейност. При него няма прояви на деменция или на
някаква съдова психоза. Той разговаряше и мотивираше съвсем разбираемо
своята позиция. Личният ми контакт с него е причина аз да дам това
заключение. Не съм установил да има нарушаване на психичните годности,
въпреки тежкото му физическо състояние. Преценил съм, че същият в ясно
съзнание е извършил нотариалната сделка. Амбулаторните условия са
алтернативата на стационара. Освидетелстваният може да е в болница, да е на
легло и тогава се освидетелства в стационарни условия. Под „амбулатория“
се има предвид не кабинет, а се има предвид подвижността на
освидетелствания. Мисля, че на задната седалка провеждахме разговора. След
като извърших прегледа, отидох да напиша документа и след това да го
подпечатам. Не се изисква подпис на освидетелствания. Не мога да разпозная
неговият шофьор да е в залата. По принцип аз изследвам и почерка. При него
почерк нямаше, движенията на ръцете му бяха хаотични. Дадох му папка, за
да видя дали има почерк. Лицето поиска да бъде освидетелствано, по негово
настояване го освидетелствах. Аз му връчих освидетелстването, подписано и
подпечатано. Аз не съм задължен да взимам подпис, но за мен е практика да
7
изследвам и почерка на лицето. В освидетелстването съм пропуснал да
напиша адреса на кабинета. Това е поликлиниката, където работя на ул.
„И***“ ***. На кръглия печат абревиатурата ИПСМП означава
„Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ“. Закона за
здравето дава възможност да бъде регистрирана практиката като ЕООД или
като свободна практика, каквато е била тогава. Индивидуалната ми практика е
отделно от ЕООД. Това са две различни форми. Спокойно можете да
издирате ИПСМП на кой адрес е регистрирана. Всичките ми дейности са
регистрирани на този адрес. Печатът на ЕООД-то е съвсем различен. Адвокат
Ц. ми се обади, че има допълнително депозиран документ, свързан с моето
освидетелстване, аз го поисках от нея да се запозная и тя ми го изпрати.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. – Нямам въпроси.
Свидетелят д-р Н*** Д. Я. бе освободен от съдебната зала.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА :
ЗАПРЯН К. НИКОЛЧЕВ – 64 г., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство със страните.
СВ.ЗАПРЯН НИКОЛЧЕВ – Познавам покойния доктор Д*** Д..
Преглеждал съм го два пъти. Лекар съм. Работил съм на много места. Работил
съм на обща практика, работил съм в болница. За времето, през което
съм преглеждал доктор Д., съм работил в с. Ю*** като личен лекар, но той не
ми е бил пациент. Посетих го по повод на наш общ приятел, който ми се
обади от чужбина. Всъщност сина на покойния доктор Д. е негов кум. П. Д. е
кум на общия ни познат и той ме помоли преди Коледа 2017 г. да го
прегледам. Общият ни познат е З*** К***. Близки приятели сме и той
смяташе, че няма да му откажа. Звънна и каза: „Ако можеш да видиш на моя
кум баща му.“ Не можех да му откажа, тъй като сме приятели повече от 25
години. Той ми обясни, че е трудно подвижен и е изкарал инсулт и не може да
отиде на лекар. Аз обикновено не ходя, но в този случай не можех да откажа.
Прегледът беше след няколко дни преди Коледа 2017 г., но дата не помня.
Когато влязох, ме посрещна една жена и ме въведе в една стая. Нито познавам
доктор Д., нито познавах жената. След малко той с нейна помощ и
подпирайки се по стената бавничко дойде в стаята. Пациентът беше
адекватен, отговаряше на всички мои въпроси и описа подробно
оплакванията, които има. Имаше някаква алергия и сърбеж по тялото, който
не му даваше да бъде спокоен и да спи спокойно. Аз съм специалист „Уши,
нос и гърло“, но съм специализирал и „Кожни болести“. Човекът отговаряше
адекватно на въпросите ми, попита ме къде работя, попита ме познаваме ли
се, казах му, че лично не го познавам, но на влизане видях некролога на
съпругата му, която познавам. Даже съм бил на стаж в Първо вътрешно
отделение в поликлиниката при нея. Той ме попита откъде съм и аз му казах,
че работя в Ю***. Той ме попита дали познавам този или онзи от Ю***. Каза
ми, че е работил в Л***, но аз му казах, че въпросният общ познат е починал
8
и той ми отговори: „Да, знам че е починал“. Спомням се, че се извини, че
бавно се движи и каза: „Моят влак не е така бърз“. Имаше чувство за хумор.
Останах колкото трае един преглед около 25-30 минути. Беше приятно да се
общува с него, адекватен и с чувство за хумор, съпруг на моя позната. Даже
той поиска да ми плати и аз казах: „Не, това са мои приятели“. Изписах му
лекарствата и това беше. Друго посещение беше може би през февруари
следващата година, беше студено тогава. Той ме позна и ми благодари, че съм
му помогнал първия път. Той каза, че е самотен и цял ден времето му минава
в гледане на телевизия и другото му развлечение било да отвори прозореца и
да гледа хората. Пред мене не е пушил. Оказа се обострен бронхит, най-
вероятно е пушил на студено и е настинал. Изписах му лекарства. През 2018
г. беше абсолютно адекватен. Попитах го дали е казал на неговия личен
лекар. Той каза, че му се обадил, но той не е искал да отиде да го види.
Вицове не сме си разказвали. Имаше чувство за хумор. Каза: „Аз не съм
толкова бърз, влакът ми не е толкова бърз, колкото искам да бъде“. Разказа
ми, че е прекарал инсулт. Трудно се предвижваше. Той е човек на възраст.
Ходеше бавно и се подпираше на стената с чужда помощ, жената го
придържаше. Видях го да ходи от кухнята до местото, където го преглеждах.
Първият път го преглеждах в друга стая. Може би е било всекидневна, но
втория път го преглеждах в кухнята. Имаше много вестници при него и каза,
че обича да чете вестници, но обича повече да гледа телевизия. Каза, че чете.
Каза ми какви лекарства приема и ми ги показа. Жената донесе лекарствата,
които приема, бяха съдоразширяващи за мозъка, може би витамини,
ноотропил. Дава се на хора, които са прекарали инсулт. Почти на всички.
Свойството му е да възстановява функцията на мозъчните клетки, за да се
подпомогне функцията на мозъка след инсулт. Алергията може да бъде
свързана с всяко едно лекарство. Не си спомням какво лекарство му
предписах. Лекарството беше антиалергично, но не си спомням точно какво.
Имах чувството, че е човек спокоен, уравновесен. Пита ме за общи познати,
каза, че е останал с добри впечатления от тях. Бях при него през 2017 г. преди
Коледа и през 2018 г., след около два месеца, пак бях при него. Не съм
издавал амбулаторни листове за прегледа, само рецепти. Той беше
ориентиран какъв ден е и кой сезон е. Познавам П. Д.. Виждали сме се. Аз бях
известно време в И*** и той ми помогна с превод от български на английски.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д.- Нямам въпроси.
Свидетелят Запрян К. Николчев бе освободен от съдебната зала.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА :
И*** Й*** Т*** – 52 г., българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство със страните.
Предупредена за нак.отг. по чл. 290 от НК.
Обеща да каже истината.
СВ. И*** Т*** – Познавам доктор Д*** Д. и семейството му през целия
9
ми съзнателен живот, от 40-45 г. Живеем врата до врата. Много добри ни бяха
отношенията. Много близки. Общувахме постоянно и ежедневно. Доктор Д.
беше уникален човек. Първо беше много позитивен и с чувство за хумор,
добър човек и като цяло нищо лошо не можа да кажа. Когато получи инсулта
през 2017 г., аз бях тази, която го заведе в болницата и бях цяла нощ там.
Това беше юли или началото на август 2017 г. Ходих постоянно у тях да видя
как е и аз го намерих паднал в кухнята, обадих се на Бърза помощ и оттам с
линейката го закарахме в болницата. Бях през цялото време там и докато го
приеха в отделението, бях с него. На другия ден отидох в болницата след
работа, за да му занеса неща, които искаха. Влезнах при него. Той лежеше. В
момента, в който ме видя, ми каза: „Знаеш, че съм инат и ще се оправя.“ и аз
му казах: „Знам, чичо М***, знам“. Той беше много интелигентен човек,
ерудиран човек и години наред беше завеждащ стоматология. Докато го
посещавах в болницата, не съм виждала друг човек. Познавам Н***. След
инсулта съм я виждала един или два пъти да посещава дядо си. Когато получи
той инсулта, П. беше в И*** и ме помоли да й се об***. Тя дойде чак на
четвъртия ден, а П. беше вече тук. След това, аз я чух, че е тук, докато бях на
терасата. После говорех с чичо М*** и той ми каза, че Н*** е идвала. Синът
му П. го прибра от болницата. След инсулта ние с майка ми се грижихме за
него и два месеца идваха две жени да му сменяха памперса. Майка ми се
казва Г., тя почина. Аз ходих с майка ми и децата да се грижим за чичо М***.
Той ни познаваше като ходихме при него. Моята малка дъщеря танцува в
„Ч***“ и ходеха на лагери и той питаше: „Как е Г***?“, когато танцуваха,
питаше: „Как е минало?“. Голямата ми дъщеря завършваше университета в
П*** и той разговаряше с приятеля й. Постоянно питаше за децата ми.
Физическото му състояние не беше добро. Той не можеше да става, не беше
добре и постоянно повтаряше, че ще стане и ще се оправи. Започна към
ноември да прави някакви опити да става и към декември успяваше по
някакъв начин. Искаше сам да ходи до тоалетна и се държеше за стената.
Октомври месец дойде жена, която остана постоянно да го гледа. На първите
две жени ние плащахме. Чичо М*** ми даваше дебитната картата. Той беше
стриктен човек и държеше да има отчет и след като изтеглихме пари му
давахме бележките. Като цяло не мога да кажа дали е имало разлика преди
инсулта и след инсулта. Всеки ден посещавахме доктор Д. след инсулта, дали
майка или аз. Говорехме си за клюките в квартала. Жената, която го гледаше,
го изкарваше с количката пред блок. Той обичаше да говори с хората.
Говорихме си за децата. Той ме разпитваше. Беше в с. К*** Д*** с жената,
която го гледаше. Беше го водила у тях на гости и му беше харесало и след
това питаше кога ще отидат пак. Той прекарваше времето пред телевизора
или в кухнята да си хапва, или на терасата да пуши. Даже мога да каже, че е
идвал у нас, звъни се на вратата и виждаме чичо М***, едва-едва идва. С
хора, които познаваше, му беше приятно да общува. Познавам Ц.. Виждала
съм я да идва при чичо М*** рядко, четири-пет пъти от 2017 г. до смъртта му.
Събота и неделя съм я чувала. Аз казвам това, което е било. Чичо М*** ми
10
разказваше всеки ден кой е идвал и дали е идвал някой, а пък някой път
казваше: „Еди кой си, как не дойде ме види“. Н*** съм я виждала един или
два пъти. Единият път я чух на терасата и другият път беше с приятеля си,
който аз не познавам, но чичо М*** ми е казвал. Аз знам, че чичо М***
продаде апартамента на сина си. Чичо М*** беше упълномощил майка да
продаде апартамента на П.. Той по принцип е такъв човек, независим и сам си
взима решения. За мен това е човек, който по никакъв начин не би се влиял от
мнението на друг. Искаше да е независим от финансова гледна точка и затова
продаде апартамента. Парите от продажбата бяха там, в апартамента. В
началото даваше дебитната карта на нас, а после на тази жена, която дойде за
постоянно да живее у тях. Даваше ни и от парите за апартамента и казваше:
„Вземи оттам пари и прати Деси или Г*** да купи еди какво си“. Той
плащаше тока и водата. Преди продажбата П. ги плащаше. От пенсията си
той плащаше на жената, а сметките плащаше П.. Той не коментираше много,
не му беше приятно да говори за Ц. и за Н***. Той не говореше много за тях
поради разочарованието от тях. Очакваше Н*** да го търси и да се грижи за
него, но тя не го правеше. След инсулта до смъртта му не съм забелязала
състоянието му да се е влошило, да е станал неадекватен, да е говорил
несвързано. Мисля, че съм виждала пълномощното, което чичо М*** даде на
майка ми за продажбата на апартамента. Не си спомням дали е имало негов
подпис на пълномощното. Нямам спомен да съм го виждала да се подписва на
някои документ. Давахме му бележката от дебитната карта. Защо да не може
да чете? Аз не знаех, че не може да чете, това го чувам от вас. Аз ходя на две
работи, но децата са там, майка е там и жената, която го гледаше, е там. След
инсулта ползваше памперси. Не сме получавали заплащане за гледането на
чичо М***. Майка ми получи парите за апартамента в брой, около 10 000 лв.
Тя ги даде на чичо М***. Не мога да си спомням такива подробности дали
има разписка. Всеки ден общувах с П. по вайбър. Аз му се обаждах да кажа
как е чичо М***. Чичо М*** ми е казвал, че е разочарован от Н*** и реално
не би заслужавала да вземе нищо. Знам, че имотите в С*** са продадени на
П.. За С*** не мога да кажа дали чичо М*** е получил парите. По дебитната
карта получаваше пенсията си. Не знам колко банкови сметки има чичо
М***. Използвахме с майка ми дебитната карта, по която се превежда
пенсията. Не съм се интересувала дали са получени тези суми по банков път
от имотите в С***. Знам, че П. закупи апартамента в П***, като взе пари в
заем. Не знам дали е върнал заема.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси към свидетеля.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. – Нямам въпроси.
Свидетелката И*** Т*** бе освободена от съдебната зала.
Адв.Ц. – Моля да се поставят в очна ставка свидетелката Т*** и
свидетелката К*** за това колко пъти свидетелката К*** е посещавала д-р
Д.. В показанията им има противоречия.
Адв.А. – Искането не е основателно, свидетелката не е била портиер.
11
Съдът намира искането за поставяне в очна ставка на свидетелките
К*** и Т*** за неоснователно, доколкото самата свидетелка Т*** съобщи,
че ходи на две места на работа и не е задължително всеки път, когато
свидетелката К*** е била на посещение при доктор Д., тя да е била в
апартамента си. Затова съдът счита, че не е налице противоречие в техните
показания, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответниците
за поставяне в очна ставка на свидетелката Т*** и свидетелката К***.
АДВ.Ц. – За опровергаване на показанията на свидетелката К***, моля
да ни допуснете още един свидетел, който да потвърди, че свидетелката К***
не е посещавала толкова често д-р Д..
АДВ.А. – В такъв случай, моля и на нас да ни допуснете един свидетел,
с който ще опровергаваме това, което казаха техните свидетели.
СЪДЪТ намира, че обстоятелството колко често свидетелката К*** е
посещавала Д*** С*** Д. е без значение за предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответниците
за разпит на още един свидетел.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба с вх. №
23551/21.11.2022 г., подадена от Н. Д. чрез адв. И. А., във връзка с исканата
съдебно-почеркова експертиза с приложени доказателства.
АДВ.А. – Моля да ни дадете възможност да се запознаем с днес
представеното становище от адвокат Ц. и да вземем становище по него.
Носим оригиналите на медицинските документи.
АДВ.Ц. – Моля да ми дадете възможност да се запозная с молбата на
ищцата от 21.11.2022 г. и да взема становище. Принципно считам, че съдебно-
почеркова експертиза не е относима към психическото състояние на господин
Д..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на страните да се запознаят и да вземат становище в
следващото съдебно заседание по постъпилите по делото молби, а на ищцата
да представи оригиналите на медицинските документи, приложени към
исковата молба в следващото съдебно заседание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. – Готов съм със заключението. Мога да го
представя сега устно, мога и да го напиша. Моля да ми бъде изпратен
протоколът по имейл.
ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16 януари 2023 г. от 11:30 ч., за
12
която дата и час страните и вещото лице д-р В. Д. уведомени от днес.
Да се изпрати на д-р Д. протокола от днешното съдебно заседание на
посочен имейл.
Протоколът, написан и приключен в 13:30 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13