Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Пловдив, 03 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
-ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3000 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на „Инвестпродукт“
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Цар
Асен“ №8, представлявано от управителя П.И. Г., чрез адв.П.И., против Заповед № ДК-09-01/15.09.2021 г., издадена от Началника на Регионална дирекция
за национален строителен контрол гр.Пловдив /РДНСК-Пловдив/.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта била постановена при нарушаване на материалноправните и
административнопроцесуални предпоставки за издаването на същата. Сочи, че неправилно от страна на
административния орган обектът е възприет като един, вместо като четири
самостоятелни обекта. В тази връзка счита, че действието на оспорената заповед
е следвало да бъде насочено към един от четирите строежа, а не в обхвата
ѝ да попадат и четирите сгради на процесния хотелски комплекс. Моли се за отмяна
на оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание адв.И. заявява, че поддържа жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на РДНСК-Пловдив, чрез процесуалния
си представител ст.
юриск. Л.А., моли да бъде потвърдена издадената заповед като законосъобразна. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съгласно
представен списък.
Административен съд
– Пловдив, в настоящия състав, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена
проверка от
длъжностни лица към РДНСК-Пловдив на строеж „Хотелски комплекс /хотел „Клепсидра резидънс“/“, намиращ се в УПИ XI-415,417, кв.65а-нов, 16-стар по плана на Централна градска част,
гр.Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ул.“***“ №3 и ул.“***“ №9, е съставен
Констативен акт № 03/04.08.2021 г. В констативния акт е
посочено, че собственик на имота е „Инвестпродукт“
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Цар
Асен“ №8, представлявано от управителя П.И. Г., а строежът е извършен от
„Инвестпродукт“ ООД, ЕИК:*********. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.4 Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи
и се ползва без да е въведен в експлоатация от орган по чл.177 от ЗУТ, в нарушение на чл. 178, ал.
1 от ЗУТ. На
14.09.2021г. жалбоподателят е получил препис
от констативния акт.
На 08.09.2021г. против Констативен акт № 03/04.08.2021 г., в
законоустановения срок е постъпило възражение. На същата дата, във връзка с постъпилото
възражение, в РДНСК-Пловдив е съставен протокол за започване на административно производство по реда на
чл.178, ал.5 от ЗУТ за забрана за ползването на „Хотелски комплекс /хотел
„Клепсидра резидънс“/“.
На 15.09.2021г. е издадена
обжалваната Заповед № ДК-09-01/15.09.2021г., от Началника на РДНСК-Пловдив, с
която на основание
чл. 178, ал.5 от ЗУТ във връзка с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ и правомощията
дадени със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, се забранява ползването на невъведения в
експлоатация по законоустановения ред строеж: „Хотелски комплекс /хотел „Клепсидра резидънс“/“,
намиращ се в УПИ XI-415,417, кв.65а-нов, 16-стар по плана на Централна градска
част, гр.Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ул.“***“ №3 и ул.“***“ №9
и е определен срок за доброволно изпълнение 14 дни от получаване на заповедта, като е разпоредено при липса на доброволно
изпълнение, доставчиците на електрическа енергия и вода да прекъснат захранването.
В съдебното производство са
приети по делото Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г. на Началник на РДНСК за отказ
за издаване на разрешение за ползване и невъвеждане в експлоатация на „Хотелски
комплекс /хотел „Клепсидра резидънс“/“;
НА за продажба на недвижими имот № 107, том I, рег. № 3672, дело № 85/27.08.2015г.; НА за учредяване на право на строеж
№ 150, том 1, рег. № 3595, дело № 127/27.09.2001г.; НА за отстъпване на вещно
право на ползване № 30, том 2, рег. № 4412, дело № 149/15.12.2000г.; Разрешения
за строеж с номера № 163/30.04.2002г., №331/21.09.2001г., №102/07.05.2003г. и
№160/08.06.2005г.; заповеди № 25/20.03.2014г., №26/20.03.2014г. и
27/20.03.2014г., оценка за съответствие на инвестиционен проект
№04п/21.02.2005г., протокол №41/29.06.2001г. за приемане на инвестиционен
проект и др.
За нуждите на съдебното
поизводство са допуснати и изготвени основна и допълнителна СТЕ, с вещо лице
арх.С.И., прието без възражения от страните. По поставените въпроси, вещото
лице подробно е описало какви строителна
книжа са издадени за „Хотелски комплекс /Хотел Клепсидра Резидънс/, като е
посочило, че същите съвпадат със строителните книжа, описани в жалбата против
оспорената Заповед № ДК-09-01/ 15.09.2021 г. на началника на РДНСК – Пловдив.
Скицата с виза от 31.05.2001г.,
въз основа на която са проектирани и четирите сгради е за проучване и
проектиране за цялостно и частично надстрояване и пристрояване на съществуващото
застрояване в парцел XI – 415,417 - хотелски комплекс и ново едно, дву, три,
четири и пет етажно застрояване с абсолютни коти корниз съответно
184,90м.189,00м, 190.00м.195,00м, 201,00м, 204,00м за хотелски комплекс
/апартаментен тип/, ресторант, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен гараж,
на основание ЧИЗРП с КЗСП , одобрен със Заповед № OA - 598 / 30.03 2001г.
издадена от - Пловдив. При блокове А и Б се касае за преустройство на
съществуващи сгради на бившите Кожен диспансер и Учебната сграда на ТОХ,
тяхното пристрояване и частично надстрояване. Блокове В и Г са изцяло нови
сгради. Сградите предмет на преустройството са изградени през първата половина
на XX век, представляват съществуващи масивни сгради на бившия Кожен диспансер
и бившата учебната сграда на ТОХ. Не може да се установи с точност тяхната
година на построяване и дали са въведени в експлоатация по действащите към този
момент нормативни актове. Те са се ползвали дълги години като обществени сгради
и са били присъединени към експлоатационните дружества за Ел.енергия и ВиК.
Вещото лице посочва, че Блок А е в напълно завършен вид, Блок Б - е в напълно
завършен вид, с изключение на довършителни работи на ниво -6.00 м. и басейна
във вътрешния двор, Блок В е в напълно завършен вид, а Блок Г е на фаза груб
строеж. Възможност за ползване на Блок Г на етапа на който са СМР няма,
следователно липсва такава възможност и за "Хотелски комплекс " Хотел
Клепсидра Резидънс" в цялост. В обхвата на оспорената Заповед №
ДК-09-01/15.09.2021г. на. началника на РДНСК - Пловдив са включени и четирите
блока А,Б,В и Г. В Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г. на началника на ДНСК, с
която отказва издаването на разрешение за ползване и невъвежда в експлоатация
процесния строеж са включени блокове А, Б и В.
Вещото лице посочва, че блокове
А, Б, В и Г са функционално свързани помежду си посредством коридори на всеки
етаж. Отделно един от друг, блокове А,Б,В и съгласно чл. 8, ал.2, т.7 от
Наредба № 1 От 30 Юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
следва да бъде определен от
четвърта категория, буква „б".
При тези установености съдът
приема следното от правна страна.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 178,
ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да
са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, а в ал. 5 е предвидено, че при нарушения
на ал. 1 и 4 на строежи от първа до трета категория началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз
основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е
задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Заповедта е издадена
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. По делото е
установено, че строежът е III категория, а
заповедта е издадена и подписана от Началник на РДНСК-Пловдив, поради което не
е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съдържа
наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която
са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са
фактическите и правните основания за издаването й, като така са спазени изискванията
за форма съгласно чл. 59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за
обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
В проведеното
административно производство не са допуснати процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до
отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на
административното производство, е връчен на жалбоподателя на 03.09.2021г., срещу който е постъпило възражение
в законоустановения срок.
Неоснователни са оплакванията, че
неправилно от страна на административния орган обектът е възприет като един,
вместо като такъв състоящ се от четири самостоятелни сгради. Установено е, че
строежът представлява хотелски комплекс, състоящ се от четири блока - Блок А,
Блок Б, Блок В и Блок Г. Видно от събраните по делото доказателства и от
заключението по СТЕ, четирите блока са функционално и конструктивно свързани
помежду си посредством коридори на всеки етаж, с общи ВиК и електрическо
захранване, поради което съдът намира, че същите не представляват самостоятелен
обект по смисъла на параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и параграф 1, т. 1 от ДР на
ЗКИР.
На основание горното, съдът
намира, че в оспорената заповед, правилно е определена категорията на обекта, а
именно такъв от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3 буква „в" от ЗУТ (обн.
ДВ, бр. 65/2003г.; с изм. и доп.) и чл.6, ал.3, т.4 от Наредба №1/30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи. Според чл.137, ал.1, т.3,
б."в" от ЗУТ строежите се категоризират в трета категория, ако
представляват сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за
посетители. Разглежданият строеж е с РЗП 5969 кв.м. и следователно се касае за
строеж трета категория.
Неоснователни са и
оплакванията досежно обстоятелствата, че сградите на Блок „А" и Блок
„Б" са съществуващи и по отношение на тях е извършено само преустройство. Действително същите са изградени на
мястото на бившите Кожен диспансер и учебна сграда на ТОХ, но видно от събраните по делото
доказателства и съобразно заключението на вещото лице, в архива на Община Пловдив не са открити данни
въпросните две съществуващи сгради да са въведени в експлоатация. От страна на жалбоподателя също не се представиха строителни книжа и
данни за въвеждането им в експлоатация и не са ангажирани доказателства доказващи тези
твърдения.
Оспореният акт е
постановен в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 178, ал. 1
от ЗУТ е въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от
забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на
въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е
налице, защото строежът е трета категория, а относно тези строежи законът изисква въвеждане в
експлоатация.
В хода на
административното производство, както и в хода на съдебното производство за строежа не се представиха документи за въвеждане в
експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ, който съгласно ал.2 на
цитираната разпоредба е Дирекцията за национален строителен контрол. Нещо повече, видно от
представените доказателства по делото с Решение № 2064/04.11.2021 г. по адм.
дело № 3219/2020г. на Административен съд - Пловдив, отменено с Решение №
3954/21.04.2022г. по адм. дело № 1186/2022г. на ВАС, с което се оставя в сила
Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г. на Началника на ДНСК, с която се отказва
издаване на разрешение за ползва и въвеждане в експлоатация на подобект Блок
..Б" от хотелския комплекс и Решение № 850/23.04.2021г. по адм. дело № 3220/2020г.
на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение №
12634/10.12.2021г. по адм. дело № 7522/2021г. на ВАС, с което се оставя в сила
Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г. на Началника на ДНСК, с която се отказва
издаване на разрешение за ползва и въвеждане в експлоатация на подобект Блок В
от хотелския комплекс. Както и Решение № 1804/11.10.2021г. по адм. дело № 3218/2020г. на
Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение № 4250/05.05.2022г. по
адм. дело № 345/2022г. на ВАС, с което се отменя Заповед №
СТ-05-853/29.10.2020г. на Началника на ДНСК за подобект Блок „А" от
хотелския комплекс, поради липса на мотиви в издадената заповед, в тази й част,
във връзка с което е проведена нова приемателна комисия и е постановен нов
отказ за въвеждане в експлоатация на подобект Блок „А", обективиран в
Заповед № СТ-05-425/23.08.2022г. на Началника на ДНСК.
Съдът приема, че жалбоподателят
се стреми да противопостави на създалото се по негова инициатива правно
положение едно фактическото ползване на обекта, с аргумент, че за обекта са
налице нужните документи за иницииране на процедурата по въвеждането му в
експлоатация. По принцип тази позиция е вярна, но без да води до отпадане на
негативните за адресата правни последици по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, произтичащи
от неизпълнението на условията по въвеждане в експлоатация и ползването на
обекта не по предназначение. Всеки инвеститор може сам да реши кога да изпълни
строежа, който му е разрешен, но след като е завършен не бива да го ползва
преди да бъде въвъден в експлоатация по предвидения в закона ред. Не и на
последно място чл. 142, ал. 1 от АПК повелява, че съдът преценя съответствието
на обжалвания административен акт с материалния закон към момента на издаването
му.
Така в настоящия
случай е осъществен фактическият
състав на чл. 178, ал. 5
от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй
като същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация,
както и не е спорно между страните, че строежът се ползва при съставянето на
констативния акт
като хотелски комплекекс. Така следва да бъде направен извод, че установеното
в проведеното административно производство, че строежът се ползва преди да е
въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и в нарушение на
чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, т. е. без да е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация, не се обориха. Строежът е бил захранен с електрическа енергия и
вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването с електрическа енергия и
вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа в експлоатация. Поради
това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие на
целта на закона, тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който
не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че
постановената забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на
строежа – трета категория, с оглед
на това, че се ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация
по съответния ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В тази връзка по
делото не са представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният
строеж е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на
проверката и съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване
на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че
достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е строежът да се
ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните
органи по чл. 177 от ЗУТ и то към момента на нейното издаване, което в
процесния случай е доказано по безспорен начин.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна внесен депозит за възнаграждение
на вещото лице по СТЕ в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева, предвид фактическата и правна
сложност на делото, пет проведени съдебни заседания и съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. посл. от АПК Административен съд - Пловдив, ХVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Цар Асен“ №8, представлявано от управителя П.И.
Г., против Заповед № ДК-09-01/15.09.2021 г., издадена от Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Цар Асен“ №8, представлявано от управителя П.И.
Г. да заплати на ДНСК гр.София, бул. “Христо Ботев” №47, сумата от 300 /триста/
лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/