№ 43
гр. Русе , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ-
ИЗТОК“ № 1, чрез юрк. Б.С., против Решение № 419/10.03.2020 г. по гр.д. №
2086/2019 г. на РС – Русе, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от
въззивника иск за заплащане неплатената цена на доставената разпределена
топлинна енергия по фактури за периода от 11.04.2016 г. до 21.01.2019 г. в
имота на ответника П. Г. В., ЕГН: **********, находящ се в гр. Русе, ул.
„М.К.“ № 2, бл. „В.П.“, вх. Б, ет. 2, с абонатен № 03050220200, за разликата от
1 327,16 лв. до 1 607,16 лв. по отношение на главницата, и за разликата от
74,73 лв. до 267,54 лв. за обезщетението за забава върху нея.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Изводът на районния съд за изтекла погасителна давност
се явявал неправилен. На основание чл. 116, б. „А“ ЗЗД давността се прекъсва
с признаване на иска, каквото било материализирано в заявление №
682/28.05.2019 г., което е приложено по делото. Налице било и постигнато
споразумение, оформено и в писмен вид. Моли за отмяната на решението в
1
отхвърлителната му част и за присъждането на направените в двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна П. Г. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „Б.“
№ 120, вх. 4, ет. 2, в законоустановения двуседмичен срок не е депозирала
отговор по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото,
поради което я възприема изцяло. Въпреки това, районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, прилагайки неправилно правилата на
погасителната давност.
По делото е установено, че въз основа на договор № 197/30.10.1998 г.
между "ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД и етажната собственост на блок „В.П.“
в р. Русе е била договорена доставка за топлинна енергия. Ответникът П.В. е
наследник на собственика Г.П.Г., като ищецът е насочил претенцията си
изцяло спрямо него, а по отношение на другия сънаследник и брат на
ответника – И.Г.П., искът е бил оттеглен. По делото е представено
Споразумение за плащане на просрочени задължения № 79 от 28.05.2019 г.
между "ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД (тогава ЕАД) и въззивника П. Г. В., в
което последният се е задължил да заплати по съдебен иск от 04.2019 г.
сумите от 1 607,16 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
28.10.2015 г. до 21.01.2019 г., 291,65 лв. – лихва за забава до 28.05.2019 г., и
224,27 лв. разноски по заведен съдебен иск. Споразумението е подписано от
представляващия „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ“ изпълнителен директор и П. Г.
В., като автентичността на този документ не е била оспорвана.
От гореизложената фактическа обстановка следва изводът, че страните
2
по делото са обвързани от посочената в Споразумение № 79 дата, а именно
28.05.2019 г. Отговорът на исковата молба, депозиран от П.В., в който
последният е направил възражение за изтекла погасителна давност, е
входиран с дата 30.05.2019 г. С други думи, ответникът се е позовал на
погасителна давност след като вече е признал вземането на ищеца. Съгласно
чл. 116, б. „А“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване вземането от
длъжника. Това е сторено именно със Споразумение № 79/28.05.2019 г.,
поради което за ответника не възниква правото да се позове на погасителната
давност в този случай, защото след прекъсването на давността е започнала да
тече нова давност, която не е изтекла към момента на депозирането на
отговора.
Поради гореизложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в отхвърлителната част и да бъде постановено ново,
с което ответникът да бъде осъден да заплати разликата между уважените и
отхвърлените суми по двата иска – още 280 лв. – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 28.10.2015 – 21.01.2019, и още
192,81 лв. – обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва за
същия период.
С оглед изхода на спора въззивникът има право на разноски за двете
инстанции. В първата са му присъдени такива в размер 82,50 лв. Настоящият
съд отчете обстоятелството, че част от разноските пред първа инстанция са
направени и по оттегления иск срещу И.Г.П., поради което следва да се
присъди само съответната част за уважения такъв спрямо ответника П.В.. От
това следва изводът, че ответникът следва да заплати на ищеца още 29,65 лв.
разноски за първа инстанция. Тъй като въззивната жалба е основателна, на
въззивника се дължи пълният размер на направените от него разноски, а те са
69 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо 169 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 419/10.03.2020 г. по гр.д. № 2086/2019 г. на РС –
Русе, В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени предявените от
3
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ-ИЗТОК“ № 1, против П. Г. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. Русе, ул. „М.К.“ № 2, бл. „В.П.“, вх. Б, ет. 2, искове за
заплащане неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия
по фактури за периода от 11.04.2016 г. до 21.01.2019 г. в имота на ответника,
находящ се в гр. Русе, ул. „М.К.“ № 2, бл. „В.П.“, вх. Б, ет. 2, с абонатен №
03050220200, за разликата от 1 327,16 лв. до 1 607,16 лв. по отношение на
главницата, и за разликата от 74,73 лв. до 267,54 лв. за обезщетението за
забава върху нея, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Г. В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД, ЕИК: *********, и 280 лв. – главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода 28.10.2015 –
21.01.2019, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, и 192,81 лв. – обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода 28.10.2015 –
21.01.2019.
ОСЪЖДА П. Г. В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" АД, ЕИК: *********, 198,65 лв. – разноски за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4