РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Елгина Янчева Чалъмова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600294 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на осъдения Б. Н. Т., ЕГН **********,
срещу определение от 04.03.2021 г., постановено по ЧНД № 106/2021 г. по
описа на Районен съд – Несебър.
С посоченото определение, в производството по реда на чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК, е била оставена без уважение молбата на осъденото лице Б. Н.
Т. за налагане на общо наказание по осъжданията му по НОХД № 3191/2016 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора и по НОХД № 647/2019 г. по описа на
Районен съд – Несебър.
С жалбата се твърди, че определението на Районен съд – Несебър е
немотивирано, не отговаря на съдопроизводствените правила и е в пълен
разрез с материалния закон, и с актуалната съдебна практика. Според
жалбоподателя в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, което е било
образувано по негова молба, следва да се приложат разпоредбите на чл. 27 от
НК и на чл. 25, ал. 4 от НК. На следващо място в жалбата се изтъква, че в
1
подобни производства законодателят препраща към ТР № 3/2009 г. по т.д. №
3/2009 г. на ВКС, ОСНК, в което е указано, че следва да се приложи
принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание. На последно място
жалбоподателят прави оплакване, че РС – Несебър го лишил от справедлив
съдебен процес, от което не можел да се възползва от правото си на условно
предсрочно освобождаване (УПО), защото това била една от идеите и целта
на определеното общо наказание. На тези основания се иска отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и да се приложи правилно
законът, като се уважи молбата за определяне на общо наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Т. и
служебно назначеният му защитник, адв. Мая Тонкова от АК – Бургас,
поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения и с
направеното искане за отмяна на съдебния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, Б. Н. Т., ЕГН
**********, е *** както следва:
С определение за одобряване на споразумение от 02.11.2016г.,
постановено по НОХД № 3191/2016 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, за извършено на 19.10.2016 г. деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, на Б.Т. е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Определението е влязло в сила на 02.11.2016 г.
С присъда от 15.11.2019 г., постановена по НОХД № 647/2019 г. по
2
описа на Районен съд - Несебър, Б.Т. е признат за виновен за извършено на
01.07.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца при
първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС,
глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Със същата присъда районният съд, на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение наложеното наказание
по НОХД № 3191/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим. С решение № 32/05.05.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1345/2019 г., присъдата на НРС е била изменена, като наложеното
на Б.Т. наказание лишаване от свобода е намалено на една година, а в
останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Присъдата е влязла в сила на 05.05.2020 г.
Съобразявайки горните данни за съдимост на осъденото лице,
настоящият състав на въззивната инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, отнасящи се до отсъствие на предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на наказанията по постановените срещу Т.
присъди, тъй като деянието по НОХД № 647/2019 г. по описа на РС – Несебър
е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 3191/2016 г. по
описа на РС – Стара Загора. Така направената констатация, при съобразяване
на правилата на чл. 23, ал. 1 от НК, не допуска определяне на общо наказание
измежду постановените такива по отделните присъди. В този смисъл налице е
пречка за приложението на чл. 25, ал. 4 от НК.
В конкретния случай са налице всички предпоставки по чл. 68, ал. 1
от НК за привеждане в изпълнение на наказанието по предходното осъждане
спрямо Б.Т. – това по НОХД № 3191/2016 г. на Районен съд – Стара Загора,
както е сторено с присъдата по НОХД № 647/2019 г. по описа на РС -
Несебър. Разпоредбата на чл. 68 НК е специална и изключва приложението на
общата разпоредба на чл. 27 НК.
В тази насока съдебната практика последователно се придържа към
разрешението, дадено с т. 5 от Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и
3
Постановление № 7 от 26.VII.1987 г., съгласно което чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от
НК не намират приложение относно подлежащи на изпълнение условни
присъди, макар лицето да е осъдено повторно. В такива хипотези, вкл. и чл.
79 от НК, се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68-70 НК и
наказанията се търпят отделно.
В този смисъл е неоснователно искането на жалбоподателя за
приложение на разпоредбите на чл. 25, ал. 4 от НК и на чл. 27 от НК.
Постановявайки обжалвания съдебен акт, РС - Несебър е приел, че
към момента на произнасянето по НЧД № 106/2021 г., присъдата по НОХД №
647/2019 г. по описа на НРС, с която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК, е била
постановена и влязла в сила. На страните е била осигурена възможност за
инстанционна проверка на съдебния акт, включително и по приложението на
чл. 68, ал. 1 от НК. Не са били налице и нови данни за осъждания на Т.,
последващи присъдата, които да изискват нова преценка за наличие на
предпоставките, визираните в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК и произнасяне по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Наличието на влязъл в сила съдебен акт и липсата на нови
осъждания на лицето, обуславящи ново произнасяне по въпроса за
определяне на общо наказание, води до извод за процесуална недопустимост
на искането на осъдения. В този смисъл е и обвързващата практиката на ВКС
- Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС.
По изложените съображения, неправилно РС - Несебър е оставил без
уважение (произнасяйки се по същество) искането на осъденото лице Б.Т. за
налагане на общо наказание по осъжданията му по НОХД № 3191/2016 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора и по НОХД № 647/2019 г. по описа на
Районен съд – Несебър. С определението си първоинстанционният съд е
следвало да остави молбата на осъдения без разглеждане като процесуално
недопустима и да прекрати производството по ЧНД № 106/2021 г.,
образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав счита, че
обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено, а молбата на осъденото лице като процесуално недопустима следва
да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 04.03.2021 г., постановено по ЧНД №
106/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъденото лице Б. Н.
Т., ЕГН **********, за налагане на общо наказание по осъжданията му по
НОХД № 3191/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по НОХД №
647/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5